Бог всъщност е ДЯВОЛЪТ

Това не е дебат. Написано е – черно на бяло. Геноцид. Клане. Заповядано унищожение на цели цивилизации, включително бебета и животни. Това не е метафора. Това е божествена политика. Защо „Бог“ поиска смъртта на деца в Йерихон? Защо невинни животни бяха убити в Негово име? Защо милостта се смяташе за непослушание? Не преглеждаме стихове. Потапяме се в кървавата същност на писанието, което повечето пастори никога няма да прочетат от амвона. От удавянето на света в Ноевия потоп, до унищожаването на първородните в Египет, до обгорените олтари на детските жертвоприношения – това видео разкрива мрачната реалност, скрита под повърхността на „Свещената“ книга. Но не става въпрос само за разкриване на жестокостта – става въпрос за разбиване на илюзията. Защото какво ще стане, ако… богът зад тези действия не е най-висшият бог? Ами ако истинският Създател – истинският Източник – е скрит зад пластове измама? Древните гностици са се осмелили да го кажат: богът на този свят не е Богът на светлината, а Ялдаваот, слепият тиранин, който е изковал затвор и го е нарекъл творение. Това видео ви отвежда дълбоко в забранени текстове, забранена теология и забравени истини. Никога повече няма да гледате на Библията по същия начин. Гледайте до края - и може никога повече да не се молите по същия начин.

 Богът на този свят – лицето на тиранията

В продължение на хилядолетия човечеството е търсело светлина в тъмнината, надежда в страданието и смисъл в хаоса. Религиите са били фарове, които обещават спасение, морал и вечност. Но какво се случва, когато самият фар се окаже илюзия, когато светлината му заслепява, а не просветлява? Какво става, когато богът, който се представя като източник на доброто, всъщност е архитект на болката?

Гностическата традиция, древна и забранена, предлага ужасяваща, но дълбоко разтърсваща алтернатива на традиционната теология. Според нея богът на този свят – този, който е описан в Стария Завет, който заповядва, наказва, унищожава – не е върховният Бог на светлината, а Ялдаваот, слепият създател, тиранинът, който е изковал света като затвор за душите.

Геноцидът в Йерихон, където бебета, жени и животни са били избити по божествена заповед, не е изключение, а закономерност. Потопът, който удавя цялото човечество, освен едно семейство, не е акт на милост, а на тотално унищожение. Смъртта на първородните в Египет, жертвоприношенията на деца, заповедите за изтребление на цели народи – това не са метафори, а исторически и религиозни факти, записани в текстове, които милиони наричат „свещени“.

Гностиците, особено в текстове като „Апокрифът на Йоан“ и „Хипостазата на Архонтите“, описват Ялдаваот като същество, родено от грешка – от падналата София, която без съгласието на Плеромата създава това деформирано, арогантно същество. То не знае за съществуването на по-висшите светове и се обявява за единствен Бог. В своята слепота и невежество, Ялдаваот създава материалния свят – не като акт на любов, а като затвор, в който душите са заключени, откъснати от истинския източник на светлина.

Този бог, който изисква подчинение, страх и жертви, не е Богът на състраданието, а на контрола. Той не вдъхновява, а заплашва. Не лекува, а наказва. И най-страшното – той се представя за върховен, докато истинският Създател остава скрит, забравен, потиснат.

В гностическата космогония човешката душа е искра от Божественото, затворена в тяло, създадено от архонтите – слуги на Ялдаваот. Материалният свят е илюзия, създадена да държи душите в неведение. Истинското спасение не идва чрез поклонение на този бог, а чрез гносис – вътрешно знание, пробуждане, осъзнаване на истинската природа на реалността.

Това знание е било преследвано, изгаряно, забранявано. Богомилите, катарите, манихеите – всички те са били унищожени от институции, които са служили на същия бог, когото гностиците наричат узурпатор. Защото истината е опасна. Тя разбива илюзията, разрушава култовете, освобождава душите.

Когато се вгледаме в текстовете, когато четем без страх, без догма, без предварителни очаквания, започваме да виждаме модел. Модел на насилие, контрол, страх. Модел, който не съответства на идеята за любящ, милостив и състрадателен Бог. И тогава възниква въпросът: ако това не е Богът на светлината, тогава кой е?

Гностиците отговарят: това е Ялдаваот. Слепият бог. Богът на този свят. Дяволът, който се представя за Бог.

Истинският Създател не заповядва убийства. Той не изисква жертви. Той не наказва с вечен огън. Той не създава свят, в който страданието е норма. Той е отвъд този свят, отвъд материята, отвъд страха. И само чрез пробуждане, чрез вътрешно знание, можем да се върнем към Него.

Тази статия не е призив към бунт, а към осъзнаване. Не е атака срещу вярата, а покана за дълбоко преосмисляне. Защото понякога най-голямата измама е тази, която идва с най-сладките думи. А най-голямата истина – тази, която боли най-много.