Американски геофизици твърдят, че Земята има различна структура: В дълбините ѝ е скрит океан

В продължение на десетилетия науката е изграждала модел на вътрешната структура на Земята, базиран на косвени наблюдения, сеизмични вълни и геофизични изчисления. Според класическата представа, планетата ни се състои от твърдо вътрешно ядро, течно външно ядро, мантия и кора. Но нови данни, събрани от екип от Геофизичния институт на Аляска, поставят под въпрос тази схема. Ръководителят на проекта Харолд Майкълс и неговият екип от учени, инженери и изследователи твърдят, че в дълбините на Земята съществува гигантски океан, който играе ключова роля в термичния баланс на планетата.

Между 1999 и 2023 година екипът провежда над 2500 измервания в различни точки на света. Изследванията обхващат континенти и океани, включително райони с висока сеизмична активност, където земната кора е по-тънка и позволява по-добро проникване на сканиращи сигнали. Използвани са усъвършенствани технологии за геофизично моделиране, включително томография, магнитни анализи и гравитационни изследвания. Целта е била да се създаде по-точна картина на вътрешността на Земята, отвъд традиционните предположения.

Резултатите от тези изследвания са поразителни. Според Майкълс, под мантията на Земята съществува водна обвивка – не просто влага, а цял океан, който обгръща мантията и действа като естествен охладител. Този скрит океан регулира температурата на планетата, като абсорбира част от топлината, идваща от ядрото. Водата в тази зона не е в обичайното си състояние – тя съществува под формата на свръхнагрята пара, течност и дори лед, в зависимост от дълбочината и налягането.

Тази водна система, според изчисленията, може да съдържа обем, сравним с този на всички океани на повърхността. Това откритие променя начина, по който разбираме геодинамиката на планетата. Ако тази вътрешна водна обвивка наистина съществува, тя би обяснила защо Земята поддържа стабилна температура, позволяваща живот. Без нея, топлината от ядрото би достигала повърхността неконтролируемо, предизвиквайки постоянни вулканични изригвания, разрушителни движения на континентите и температури, непоносими за биологични организми.

Въпросът откъде идва тази вода остава отворен. Някои хипотези предполагат, че тя е остатък от формирането на планетата – водород и кислород, свързани в ранните етапи на охлаждане. Други теории сочат към кометен произход – водата е била донесена от космически тела, които са се сблъскали със Земята в древността. Има и по-екзотични предположения, според които водата е резултат от химични реакции между минерали в мантията, които при определени условия отделят водородни съединения.

Независимо от произхода, наличието на този подземен океан би обяснило редица геофизични явления. Например, някои земетресения, които не се вписват в класическите модели, могат да бъдат резултат от движения на водни маси в дълбочина. Също така, необясними температурни аномалии в земната кора може да са свързани с изпарения от този океан, които проникват нагоре през пукнатини и разломи.

Ядрото на Земята, според новите данни, не е просто метална сфера, а динамична структура, която периодично освобождава енергия. Тези „тресения“ в ядрото предизвикват вълни от гореща материя, които пробиват мантията и достигат повърхността – така се образуват вулканите. Някои учени смятат, че тези процеси са свързани с космически влияния – гравитационни взаимодействия, слънчеви изригвания или дори неизвестни енергийни потоци от галактиката. Но това остава в сферата на хипотезите.

Още по-интересно е, че в някои райони на света, като дълбоките части на Тихия океан и под планинските вериги на Азия, са регистрирани аномалии, които не могат да бъдат обяснени с класическите модели. Там се наблюдават странни магнитни полета, температурни скокове и необичайни сеизмични сигнали. Всичко това подсказва, че вътрешността на Земята е много по-сложна, отколкото сме предполагали.

Екипът на Майкълс продължава да работи по създаването на нов модел на Земята, който да включва тези открития. Целта е да се разработи триизмерна карта на вътрешната структура, която да показва не само слоевете, но и динамиката между тях. Това би позволило по-точно прогнозиране на земетресения, вулканични изригвания и климатични промени. Освен това, подобна карта би могла да помогне в търсенето на нови ресурси – вода, минерали и дори енергийни източници, скрити в недрата на планетата.

В заключение, откритията на американските геофизици предлагат нов поглед върху Земята – не като статична топка от скали и метал, а като жив организъм с вътрешна циркулация, термична регулация и скрити водни системи. Това променя не само научната представа, но и философското разбиране за нашия дом. Земята може да крие още много тайни, които тепърва предстои да бъдат разкрити. И може би, в дълбините ѝ, се намира ключът към разбирането на самия живот.