Мохенджо-Даро: загадъчният метрополис на древността и тайните, които разкриха археолозите

В сърцето на долината на река Инд, в днешен Пакистан, се намира едно от най-загадъчните археологически открития на XX век — древният град Мохенджо-Даро. Името му в превод от синдхи означава „Могила на мъртвите“, а историята му е толкова необикновена, че продължава да предизвиква спорове, теории и удивление сред учени, историци и любители на мистериите.

Открит през 1922 г. от археолозите Ракалдъс Банерджи и Кашинат Нараян Сахани, Мохенджо-Даро се оказва не просто древно селище, а добре организиран град, част от Индската цивилизация, която процъфтява около 2500 г. пр.н.е. Градът е бил изграден с изключителна прецизност — улици, подредени в решетъчен план, канализационна система, обществени бани, складове за зърно и жилищни комплекси, изградени от необожжена тухла2.

Археолозите установяват, че Мохенджо-Даро е бил дом на около 40 000 души. Градът е бил икономически и културен център, с доказателства за търговия, занаятчийство и религиозни практики. Въпреки това, около 1900–1700 г. пр.н.е., градът е изоставен. Причините за това изчезване остават неясни. Няма следи от война, нито от природно бедствие, което да обясни внезапното напускане на населението.

По време на разкопките, експертите откриват множество артефакти — печати с непозната писменост, керамика, инструменти, статуи и дори останки от голяма обществена баня, която вероятно е имала ритуално значение. Един от най-известните артефакти е „Царят-жрец“ — малка скулптура, която показва сложността на изкуството и социалната структура на града.

Но най-голямата загадка, свързана с Мохенджо-Даро, не е в архитектурата или артефактите, а в следите от разрушение. В централната част на града археолозите откриват структури, които изглеждат разтопени, сякаш са били подложени на екстремна топлина. Някои учени предполагат, че това може да е резултат от природно бедствие, като земетресение или вулканична активност, но такива явления не са характерни за региона.

Допълнително объркване настъпва, когато са открити човешки останки с необичайно високи нива на радиация. Въпреки че тези твърдения не са официално потвърдени от съвременната наука, те подхранват теории за древни технологии, включително възможността за използване на ядрено оръжие. Някои изследователи свързват тези идеи с описания в древни индийски текстове като „Ригведа“ и „Махабхарата“, където се говори за „оръжия на боговете“, способни да унищожат цели градове.

Теорията за метеоритен удар също е разгледана, но липсата на кратер и специфични геологични следи я прави малко вероятна. Други предположения включват експлозия на природен газ или индустриален инцидент, но такива обяснения не съответстват на времевия контекст.

Най-реалистичната хипотеза сред академичните среди е, че Мохенджо-Даро е бил изоставен поради промени в климата, изчерпване на водните ресурси или социални сътресения. Възможно е река Инд да е променила течението си, което да е довело до суша и невъзможност за земеделие. Това би обяснило постепенното напускане на града, но не и разрушенията в централната му част.

Днес Мохенджо-Даро е обект на международна защита като част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Въпреки това, мястото е застрашено от ерозия, наводнения и човешка намеса. Съвременните археолози продължават да изследват района, използвайки нови технологии като георадар и 3D сканиране, за да разкрият още тайни, скрити под земята.

Историята на Мохенджо-Даро е едновременно вдъхновяваща и тревожна. Тя показва колко напреднала е била Индската цивилизация, но и колко малко знаем за нейния край. Градът остава символ на човешкия гений, но и на мистериите, които времето не успява да изтрие.