ВАТИКАНА И НИБИРУ: ХРОНИКИ НА ЕДНО ДЪЛГО МЪЛЧАНИЕ

От векове, много преди модерната наука да се осмели да погледне към дълбините на космоса, във Ватикана са съществували архиви, които никога не са били предназначени за очите на обикновените хора. Архиви, заключени в подземия, където времето няма власт, а прахът покрива страници, писани от ръце, които отдавна са се превърнали в пепел. Там, сред забравени ръкописи, пророчества и древни звездни карти, се пази знание, което Църквата е смятала за твърде опасно, за да бъде разкрито. Знание за небесно тяло, което се движи по орбита, различна от всички други — тяло, което някои наричат Нибиру.

Според легендите, които се предават шепнешком сред малцина посветени, Ватикана е знаел за съществуването на това тяло още от времето на ранните астрономи, когато монаси са наблюдавали небето с примитивни инструменти, но с изключителна отдаденост. Те са записвали странни отклонения, необясними светлини, движения, които не съответстват на нито една известна звезда. С времето тези наблюдения са били свързани с текстове от Апокалипсиса на Йоан, с пророчествата на Даниил, с мистични писания, които намекват за „звезда, която идва отдалеч и носи промяна“.

Но истинските доказателства, казват някои, се намират в онези документи, които никога не са били публикувани. Документи, които описват цикличното приближаване на небесен обект, чието влияние върху Земята може да бъде катастрофално. И така, векове наред Ватикана е наблюдавал небето — тихо, методично, без да привлича внимание. Защото знанието е сила, а силата, когато е неподелена, се превръща в контрол.

Когато човечеството навлезе в ерата на космическите наблюдения, Ватикана не остана назад. Напротив — той инвестира в най-модерните телескопи, включително и в онези, които работят в партньорство с НАСА. Защо една религиозна институция би имала нужда от телескопи, които наблюдават инфрачервения спектър? Защо би следила небето с такава настойчивост? Отговорът, според някои, е прост: защото те вече знаят какво търсят.

През 1983 г. инфрачервеният спътник IRAS засича необичаен обект в посока Орион. Данните са смущаващи — достатъчно, за да бъдат публикувани във Washington Post. Но след това — тишина. Никакви последващи статии, никакви официални изявления. Само слухове, че НАСА е информирала президента Роналд Рейгън, а той — под натиск от различни страни, включително и от Ватикана — е издал заповед за пълно мълчание.

Така започва една от най-дългите информационни сенки в съвременната история. Темата за Нибиру изчезва от медиите, а научната общност внезапно спира да говори за нея. Обсерватории, които някога са публикували данни свободно, започват да работят при затворени врати. Астрономи, които намекват за необичайни наблюдения, изчезват от публичното пространство. Някои казват, че са били „заглушени“. Други — че са били „отстранени“. Истината остава скрита.

Но наблюдението продължава. НАСА следи небето. Ватикана следи небето. Частни обсерватории, които се опитват да публикуват данни, биват подлагани на натиск. И всичко това се случва под претекст, че истината би предизвикала паника. Че хората не са готови да знаят. Че светът би се разпаднал, ако разбере, че едно небесно тяло може да промени всичко — климата, океаните, магнитното поле, самата структура на живота.

Когато Барак Обама отменя изпълнителната заповед на Рейгън, мнозина очакват разкрития. Очакват отваряне на архиви, публикуване на данни, признание. Но нищо не се случва. Защото, както казват някои, силите, които държат истината заключена, са по-могъщи от един президент. Те са политически, икономически, религиозни. Те са онези, които имат най-много да губят, ако светът се промени.

Защото ако Нибиру е реалност, тогава стойността на имоти, валути, акции, банки — всичко това става безсмислено. Хората биха напуснали работата си. Биха напуснали градовете. Биха търсили безопасност. Биха искали отговори. А правителствата нямат такива. Никой не е подготвен за въпрос, който няма решение.

И така, мълчанието продължава. Елитът се подготвя — строи подземни съоръжения, купува земя в отдалечени райони, инвестира в технологии за оцеляване. А обикновените хора живеят в неведение, защото истината би променила всичко. Би променила начина, по който гледаме на света, на живота, на бъдещето.

В крайна сметка въпросът не е дали Нибиру съществува. Въпросът е защо някой би искал да скрие информация за нея. И какво означава това за човечеството. Защото когато знанието е заключено, когато истината е скрита, когато бъдещето е оставено в ръцете на малцина, тогава отговорността става огромна. Отговорност, която се измерва не в документи, не в пари, а в човешки животи.