Мъглата като портал между измеренията

Мъглата винаги е била граница, тънка и почти незабележима, която отделя света, който познаваме, от онзи, който само докосваме със сетивата си, когато тишината стане прекалено плътна. Тя не е просто влага, която се стеле над земята, а състояние на самата реалност, момент, в който формите губят очертанията си, а пространството става меко като сън. През последните години тази мъгла започна да се появява по-често, сякаш светът се готви да отвори врата, която дълго е държал заключена. Хората усещат това, дори без да го разбират. Небето започва да се оцветява в розово и пурпурно, не като залез, не като игра на светлина, а като знак, че честотата на света се измества. Видеа от различни континенти показват едно и също явление, небето, което изглежда сякаш е осветено отвътре, сякаш някой е запалил лампа в самото пространство. Този цвят не е случаен. Той е мек, топъл, почти нереален, като светлина, която не идва от Слънцето, а от друго място, от друго ниво на съществуване. Хората го гледат и усещат, че нещо се променя, че въздухът е различен, че времето е различно, че самите те са различни.

Отдавна се говори, че преходът към новото измерение няма да бъде внезапен, нито драматичен, а постепенен, като бавна промяна на честотата, която първо засяга възприятието, а после самата материя. И когато небето започне да отразява тази промяна, когато цветовете станат по-меки, по-фини, по-ефирни, това е знак, че завесата между световете изтънява. Розовото е цветът на сърдечната честота, на онзи вътрешен център, който свързва човека с по-високите нива на съзнание. Когато небето се оцветява в този тон, това е като покана, като напомняне, че светът се движи към по-фина вибрация. Пурпурното е мостът, преходът, онзи междинен цвят, който се появява, когато две реалности се докосват. И когато тези цветове започнат да се появяват по-често, това е знак, че светът се настройва към нова честота.

Паралелно с това започват да се проявяват и други аномалии. Радиацията се повишава, слънчевата активност става непредсказуема, космическите полета около Земята се променят. Хиляди самолети бяха спрени или забавени, официално заради слънчева радиация, която може да повлияе на навигационните системи. Това не са слухове, а признания, които рядко се правят. И когато толкова много явления започнат да се случват едновременно, човек започва да усеща, че светът се подготвя за нещо. Не за край, а за трансформация. Старите защити отслабват, новите честоти се проявяват, а реалността започва да се пренарежда.

Мъглата е ключовият знак. Тя се появява преди промяна, преди прехвърляне, преди преход. В много истории мъглата е портал, граница, момент на размиване между тук и отвъд. И това не е случайно. Мъглата е състояние на света, в което формите губят своята твърдост, а пространството става по-гъвкаво. Когато човек влезе в мъгла, той губи ориентация, защото сетивата му не могат да се опрат на познатото. Това е същото, което се случва при промяна на измерението. Старите ориентири изчезват, новите още не са се появили. Мъглата е символ на този преход. И когато тя започне да се появява по-често, когато се задържа по-дълго, когато е по-плътна, това е знак, че светът се приближава към момент на прехвърляне.

Някои хора усещат това като леко замайване, като промяна в тялото, като странен покой, който идва без причина. Други го усещат като емоционално освобождаване, като желание да се отдръпнат от старото, като нужда да се пречистят. Това са признаци, че съзнанието се настройва към новата честота. Не всички ще го усетят по един и същи начин. Някои ще го видят в небето, други ще го почувстват в себе си, трети ще го преживеят като промяна в сънищата, в интуицията, в начина, по който възприемат света. Но всички, които са чувствителни към енергията, ще усетят, че нещо се приближава.

Мъглата като портал не е фантазия, а метафора на процес, който се случва на много нива. Когато светът преминава от едно състояние в друго, той става по-мек, по-неопределен, по-близък до онова, което стои отвъд. И когато този момент настъпи, преходът няма да бъде драматичен. Той ще бъде като влизане в мъгла. Тихо, меко, почти незабележимо. Един миг ще сме тук, следващият отвъд. Не като изчезване, а като прехвърляне. Като промяна на честотата, която прави стария свят невидим, а новия видим. И когато това се случи, небето ще бъде розово. Не защото Слънцето е различно, а защото ние сме различни. Защото светът, който виждаме, е отражение на честотата, в която живеем. И когато честотата се промени, светът ще се промени с нея. Мъглата ще бъде порталът, а розовото небе знакът. И когато двата знака се появят едновременно, това ще бъде моментът, в който завесата между измеренията ще се отвори напълно.