ВЪЗНЕСЕНИЕТО БЕЗ ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ФИЗИЧЕСКА СМЪРТ

Възнесението без преживяване на физическа смърт е една от най-необичайните и най-дълбоки идеи, които човешкото съзнание е започнало да осмисля едва през последните десетилетия. Това не е мит, нито алегория, а нов етап от еволюцията на човешкия дух, който става възможен едва след като планетата навлезе в нов енергиен цикъл. От края на XX век Земята започна да вибрира по различен начин, сякаш невидима мрежа от светлина се разтвори около нея и отвори врати, които преди това бяха заключени за човешкия опит. Тази мрежа – наричана от някои Кристична Енергийна Решетка – създаде условията за един процес, който древните традиции само загатваха, но никога не описваха напълно: възнесение в тяло, без смърт, без разпадане, без прекъсване на съзнанието.

В основата на този процес стои пробуждането на МЕР-КА-БА – светлинното тяло, което обгръща човека като многомерна геометрия. То винаги е било там, но спящо, неактивно, като инструмент, който чака да бъде намерен. Когато човек осъзнае неговото присъствие и се научи да го активира, той вече не е ограничен от физическите закони на триизмерната реалност. МЕР-КА-БА е превозно средство, мост, портал – тя позволява на съзнанието да премине през пространствата между измеренията, без да се разрушава, без да губи своята цялост. Така възнесението се превръща не в край, а в преход, не в смърт, а в трансформация.

Когато човек се възнесе, той не умира. Той просто изчезва от тази плътност и се появява в следващата. Това не е чудо, а естествен процес, който става възможен, когато вибрацията на тялото се изравни с вибрацията на по-високите нива на съществуване. Възнесението е като преминаване през врата, която винаги е била там, но е била невидима за очите, които гледат само навън, а не навътре.

Днес Земята завършва един огромен цикъл, който е продължил хиляди години. Това е последната инкарнация за всички същества, които са избрали да бъдат тук в този момент. Затова границите между смърт, възкресение и възнесение започват да се размиват. Онези, които напускат физическото тяло чрез смърт, не изчезват – те просто преминават в четвъртото измерение, където чакат следващия етап. Когато планетата извърши своя преход, всички ще бъдат преместени в новата реалност – независимо дали са възкръснали, възнесени или преминали през смърт. Разликата е само в начина, не в крайната точка.

Това е възможно, защото смъртта, в истинския смисъл, не съществува. Има само промяна на състоянието. Човекът е вечен – винаги е бил, винаги ще бъде. Единствената причина да не го осъзнава е загубата на памет при всяко въплъщение. Но истинската безсмъртност няма нищо общо с това да живееш в едно тяло завинаги. Това би било затвор, а не свобода. Истинската безсмъртност е непрекъснатостта на паметта – способността да носиш със себе си всичко, което си бил, всичко, което си научил, всичко, което си преживял, без прекъсване, без забрава.

Когато човек запази паметта си през всички състояния на съществуване, той става свободен. Може да избере тяло, да го напусне, да премине в друго, да се движи между светове, без да губи себе си. Това е истинската цел на еволюцията – не безкрайно съществуване в материята, а безкрайно съзнание, което се разширява, пътува, създава, изследва.

Възнесението без смърт е само един от пътищата към тази свобода. То е знак, че човечеството започва да си спомня. Че завесата между световете се разтваря. Че човекът вече не е затворен в един живот, една форма, една реалност. Че той може да премине отвъд, без да умира, защото е разбрал, че никога не е бил мъртъв.

Това е началото на нова епоха – епоха, в която съзнанието ще се движи свободно, а паметта ще бъде непрекъсната. Епоха, в която човекът ще осъзнае, че е повече от тяло, повече от мисъл, повече от история. Че е светлина, която се разгръща през измеренията. И когато това осъзнаване стане масово, възнесението вече няма да бъде изключение, а естествено продължение на живота.