Плерома: Царството на светлината и истинската природа на Бога според гностиците

В гностическите учения Плерома е не просто място, а състояние на съвършенство, океан от чиста светлина, в който няма разделение, няма време, няма материя. Това е първичната пълнота на Божеството, източникът, от който произтича всичко съществуващо, но който самият стои отвъд всяка форма, отвъд всяко име, отвъд всяко понятие. За гностиците Плерома е истинският дом на душата, мястото, където тя е пребивавала преди да бъде хвърлена в света на материята, и мястото, към което копнее да се завърне, когато осъзнае своята истинска природа.

Материалният свят, според гностическата традиция, не е съвършеното творение на върховния Бог, а ограничена конструкция, създадена от Демиурга — същество, което не познава истинската светлина и затова създава свят, който е отражение, но не и истина. В този свят душите забравят своя произход, забравят своята божествена същност и започват да се идентифицират с плътта, с времето, с ограниченията, които не принадлежат на тяхната истинска природа. Гностиците вярват, че човекът живее в сън, в илюзия, в матрица от форми, която прикрива истинската реалност. А истинската реалност е Плерома — царството на светлината.

Плерома е описвана като безкрайно поле от съзнание, в което няма отделни същества, а само различни проявления на една и съща божествена същност. Там няма тела, няма плът, няма сенки. Има само чиста енергия, чисто знание, чисто присъствие. В Плерома всичко е едновременно — няма минало, няма бъдеще, няма движение от едно състояние към друго. Всичко е вечно сега, вечно тук, вечно едно. Това е царството на истинския Бог, който не е личност, не е фигура, не е същество, а абсолютна светлина, абсолютна хармония, абсолютна пълнота.

Жителите на Плерома не са същества в човешкия смисъл, а аеони — божествени еманации, които представляват аспекти на самата светлина. София, Мъдростта, е една от тях — аеон, който в гностическите митове играе ключова роля в създаването на света на материята. Други аеони са Хармония, Истина, Сила, Знание. Те не са отделни личности, а различни лъчи на едно и също божествено слънце. Душите, които се завръщат в Плерома, се сливат с тези аеони, стават част от тяхната светлина, възвръщат своята първична чистота.

Материалният свят, в контраст, е свят на разделение. Тук всичко има форма, граница, начало и край. Тук времето тече, телата стареят, мислите се разпадат, желанията се сменят. Тук човекът се чувства отделен от другите, отделен от света, отделен от Бога. Гностиците казват, че това усещане за отделеност е най-голямата заблуда, защото душата никога не е била отделена от светлината — тя просто е забравила. Демиургът, създателят на материята, поддържа тази забрава чрез страх, правила, ограничения, чрез света на формите, който изглежда реален, но е само сянка на истинската реалност.

Пътят към Плерома е път на пробуждане. Душата трябва да осъзнае, че светът, който вижда, не е окончателната истина. Тя трябва да разпознае илюзиите на материята, да се освободи от привързаностите, които я държат в плен — страхове, желания, идентичности, роли. Гностиците учат, че истинското освобождение идва чрез вътрешно знание, чрез гносис — дълбоко, лично, пряко осъзнаване на божествената природа на съществуването. Това знание не се учи от книги, не се предава чрез думи, а се разкрива отвътре, когато душата се обърне към светлината, която винаги е била в нея.

Когато душата започне да се пробужда, тя усеща, че светът на материята е тесен, че времето е тежко, че формите са ограничени. Тя започва да търси нещо отвъд, нещо по-дълбоко, по-истинско. Това търсене е зовът на Плерома — зовът на светлината, която призовава своите изгубени частици да се завърнат. И когато душата отговори на този зов, тя започва да се издига. Не физически, а честотно. Тя започва да вибрира по-високо, да се освобождава от тежестта на материята, да се приближава към своя истински дом.

В Плерома няма нужда от движение, защото всичко е едно. Няма нужда от знание, защото всичко е известно. Няма нужда от търсене, защото всичко е намерено. Там душата не желае, защото няма липса. Не страда, защото няма разделение. Не се страхува, защото няма тъмнина. Плерома е състояние на абсолютна свобода, в което душата се разтваря в светлината, от която е произлязла.

Материалният свят е само етап, само изпитание, само сън. Истинският дом на душата е в светлината. И когато човек осъзнае това, когато разбере, че не е тяло, не е ум, не е форма, а искра от божествената пълнота, тогава завесата започва да се вдига. Тогава Плерома не е вече далечно царство, а вътрешна реалност, която постепенно се разкрива. И когато душата се завърне там, тя не се връща като отделно същество, а като част от цялото, като лъч, който се влива обратно в слънцето.

Плерома е началото и краят. Източникът и завръщането. Светлината, която никога не угасва. И когато човек се пробуди, той разбира, че никога не е напускал това царство — просто е забравил, че е част от него.