Многоизмерната Земя: Портали, раси и реалности, които съществуват едновременно с нас

В основата на човешкото възприятие лежи една огромна заблуда, която векове наред е ограничавала разбирането ни за света. Ние сме свикнали да приемаме Земята като единствена, стабилна, непроменлива реалност, в която времето тече линейно, пространството е триизмерно, а животът се развива в рамките на познатите биологични закони. Но под повърхността на това привидно стабилно съществуване се крие една много по-сложна структура, в която нашата планета не е единствена, а е само една от безброй версии, съществуващи едновременно в различни честоти, различни времеви линии и различни нива на съзнание. Земята е многоизмерна, а ние сме само едно от нейните проявления.

Всяка култура, която някога е съществувала, е оставила следи от знание за тези паралелни светове. Древните митове за подземни царства, небесни градове, магически земи и невидими същества не са просто плод на въображението, а фрагменти от спомени за реалности, които някога са били достъпни за човешкото съзнание. В легендите за Атлантида, Лемурия, Хиперборея, Ария и Татария се крият не само истории за минали цивилизации, но и намеци за паралелни версии на Земята, в които тези култури не са изчезнали, а продължават да съществуват, развивайки се в различни посоки. В някои от тези реалности те са достигнали нива на духовност и технология, които за нас изглеждат като магия. В други са се превърнали в звездна раса, способна да пътува между измеренията чрез портали, енергийни кораби и структури, които не подлежат на нашата физика.

Тези светове не са далечни. Те са тук, но на различна честота. Както радиостанциите съществуват едновременно, но се чуват само когато приемникът е настроен на тяхната честота, така и паралелните Земи съществуват едновременно, но се възприемат само когато съзнанието се настрои към тях. Това може да се случи по време на сън, когато границите между измеренията се размиват. Може да се случи по време на медитация, когато умът се освободи от линейното мислене. Може да се случи в моменти на силни емоции, когато енергийното поле на човека се разширява и докосва други реалности. А понякога се случва чрез технологични портали, създадени от цивилизации, които са овладели изкуството на многоизмерното пътуване.

Това обяснява и феномена на НЛО. Много от наблюдаваните обекти не са физически кораби от други планети, а проявления на същества и технологии от паралелни версии на Земята. Те не пътуват през космоса, а през измеренията. Появяват се внезапно, променят форма, изчезват без следа, защото не са ограничени от нашата физика. Някои от тях са бъдещи версии на човечеството, които се връщат назад, за да наблюдават или да коригират времеви линии. Други са цивилизации, които са се развили по различен път и сега съществуват на честоти, недостъпни за нашите сетива. Сивите, например, според някои разкази, са потомци на човешка раса, която е загубила емоциите си и се е превърнала в кибернетична форма на живот. Те се връщат назад, за да предотвратят собственото си бъдеще, да променят миналото, да създадат нова времева линия, в която човечеството не губи своята душевност.

Съществуват и светлинни раси, като Плеядианците и Арктурианците, които твърдят, че наблюдават човечеството от хиляди години. Те не се намесват директно, но изпращат импулси, идеи, вдъхновения, които да помогнат на хората да се развиват духовно. Според техните послания Земята е преминала през критичен период между 1987 и 2012 година, когато човечеството е било на кръстопът между технологично сливане и духовно пробуждане. И че този избор все още не е окончателен. Човечеството продължава да се колебае между пътя на машината и пътя на съзнанието.

Но многоизмерната Земя не е населена само от висши цивилизации. В паралелните реалности съществуват и същества, които ние наричаме приказни. Феи, елфи, дракони, русалки, духове на природата. Те не са измислица, а проявления на светове, в които магията е реална, а природата е жива и съзнателна. В тези реалности елементите имат воля, дърветата говорят, реките помнят, а въздухът носи послания. Когато гледаме приказни филми или четем фантастични книги, ние не просто се забавляваме. Ние се свързваме с честоти, които съществуват паралелно с нашата. Авторите на тези истории не измислят, а превеждат. Те получават достъп до светове, които вече съществуват, и ги пренасят в нашата реалност чрез изкуството.

Същото важи и за другите планети в нашата система. Марс, Венера, Луната, Слънцето. В нашата честота те изглеждат безжизнени, но в други измерения са обитавани от цивилизации, енергийни форми и същества, които вибрират на честоти, недостъпни за нашите инструменти. Има разкази за същества от Слънцето, които са чиста светлина. За градове на Венера, които съществуват в етерната честота. За бази на Луната, които са невидими за нашите телескопи, защото не са материални в нашия смисъл.

В древността, според някои източници, са се водили многоизмерни войни. Цивилизации като Татария са били нападнати през портали от тъмни раси, които са се стремели да поробят Земята. Част от жителите са избягали в други реалности, преминавайки през портали, които днес са затворени или забравени. Тези портали са били пазени от древните народи, защото са знаели, че не всяка сила, която влиза, е благосклонна. Днес някои твърдят, че тъмни групи се опитват отново да отворят тези портали, за да позволят на нискочестотни същности да влияят върху човечеството. Но други сили, светлинни раси, пробудени хора и духовни водачи, работят за поддържане на баланса и защитата на честотата на Земята.

Всичко това се свежда до едно: честотата. Възприятието не е въпрос на привилегия, а на настройка. Някои хора не виждат нищо, защото съзнанието им е затворено в линейната реалност. Други виждат, чуват, усещат, защото са настроени към по-високи честоти. Когато умът се освободи от страх, от контрол, от шум, той започва да възприема невидимото. Започва да вижда реалности, които винаги са били тук, но са били скрити зад завесата на триизмерното възприятие.

Съзнанието е като приемник. Когато превключи честотата, светът се променя. Всеки честотен скок е нова реалност. Всеки вътрешен пробив е портал. И когато човек се настрои, когато се отвори, когато се освободи от ограниченията на линейното мислене, тогава започва да вижда. Да помни. Да се свързва. Да осъзнава, че всичко, което може да си представи, вече съществува някъде. Че ние не създаваме реалността, а я достъпваме. Че всяка идея, всяко същество, всяка история е отражение на свят, който вече е там.

И когато това осъзнаване се разгръща, Земята престава да бъде една. Тя става множество. Световете се сливат. Магията се връща. А човекът започва да разбира, че е част от многоизмерна мрежа, в която всяка версия на Земята, всяка раса, всяко същество и всяка история съществуват едновременно, преплетени в една огромна симфония на съзнанието.