Времето не е това, което мислим – разпадането на илюзията и завръщането към истинската реалност

От момента, в който човек се ражда в този свят, той е поставен в рамка, която му казва кога да се събуди, кога да яде, кога да работи, кога да почива, кога да остарее и кога да умре. Тази рамка се нарича „време“. Тя е представена като нещо неизбежно, като закон, като абсолютна истина. Но истината е много по‑дълбока и много по‑стара от всички календари, часовници и графици, които някога са били създадени. Времето, такова каквото го познаваме, не е естествено. То е конструкция. Програма. Механизъм, който поддържа матрицата стабилна, докато човечеството спи.

Времето не е линеен поток, който ни дърпа от миналото към бъдещето. Това е илюзия, която ни е била поднесена, за да ни държи в рамките на една единствена времева линия. Истинската природа на времето е многоизмерна. То не тече — то съществува. То не се движи — то вибрира. То не е стрела — то е поле. И когато започнете да излизате от фалшивата 3D времева линия, започвате да виждате истината: времето не е реално по начина, по който са ни учили. То е само инструмент за възприятие, а не закон на съществуването.

Без часовник, без календар, без изкуствени цикли, човешкото тяло се връща към своя естествен ритъм — ритъм, който е по‑близък до пулса на Земята, отколкото до стрелките на часовника. Ядем, когато сме гладни. Почиваме, когато сме уморени. Творим, когато сме вдъхновени. Душата не остарява. Тя просто преживява. Тя се разширява, учи, вибрира, преминава през цикли, които нямат нищо общо с годините, които отброяваме. Времето не се измерва в години. То се измерва в растеж, в пробуждане, в честоти, в вътрешни сезони.

Всеки така наречен момент съществува едновременно в безкрайни сфери и измерения. Миналото, настоящето и бъдещето не са отделени — те са наслоени едно върху друго като прозрачни пластове. Затова се случва дежавю. Затова се чувствате свързани с хора, които току‑що сте срещнали. Затова имате видения за места, на които никога не сте били. Съзнанието ви не е линейно. То е многопластово. То надхвърля времето. То се движи свободно между пластовете, дори когато умът ви е обучен да вярва, че това е невъзможно.

Часовниците и календарите са били инструменти за контрол. Работата от 9 до 5, училищният звънец, крайните срокове, пенсионните планове — всичко това е създадено, за да ви държи в рамките на времева линия, която служи на системата, а не на вашия дух. Когато времето се използва като инструмент за страх — страх от остаряване, страх от закъснение, страх от изтичане, страх от смърт — тогава времето се превръща в оръжие. И това оръжие е било насочено към човечеството от векове.

Но когато се изключите от тази фалшива структура, започвате да си спомняте истината. Времето се огъва. Времето се сгъва. Времето се разширява и свива според вашата вибрация. Когато сте в дълбок мир, времето изчезва. Часовете се усещат като минути. Когато сте тревожни, времето се забавя до пълзене. Това не е въображение. Това е честота. Времето се подчинява на честотата. И когато повишите вибрацията си, вие преминавате във времеви линии, където синхроничностите се случват бързо, проявленията се появяват мигновено, а стареенето се забавя.

Ние не сме обвързани от времето. Обвързани сме само от вярата в него. И щом тази вяра се срине, се срива и затворът на матрицата. Остава само настоящето — вечното настояще — пространството, в което се случват чудеса, в което времевите линии се сливат, в което миналото може да бъде пренаписано, а бъдещето може да бъде придърпано в настоящето. Всичко това е избор. Всичко това е вибрация. Всичко това е съзнание.

Бъдещето не идва. То вече е тук.

И чака да се настроите към неговата честота.