Енергията никога не умира, тя само се трансформира

В основата на вселената лежи един закон, толкова прост и толкова дълбок, че човешкият ум едва започва да го разбира: енергията е вечна. Тя не може да бъде унищожена, не може да бъде прекъсната, не може да изчезне. Тя само сменя форма, честота, плътност, измерение. Всичко, което наричаме „живот“, „смърт“, „раждане“, „край“, са само етапи от едно непрекъснато движение, което никога не спира.

Науката отдавна е доказала, че енергията не може да бъде унищожена. Но това, което науката тепърва започва да докосва, е фактът, че съзнанието също е енергия. А щом е енергия, то също е вечно. Това означава, че животът не е случайност, а част от огромен цикъл, който се простира през измеренията, отвъд границите на физическото тяло.

Животът като вибрация, която преминава през форми

Всяко същество — от най-малкия лист до най-сложния човек — е временно проявление на една по-голяма сила. Тялото е инструмент, чрез който енергията се изразява. Когато инструментът се износи, енергията просто се оттегля и продължава нататък. Това, което наричаме „смърт“, е само промяна на честотата.

Когато поставих жив лист върху платформата на машината за жизнена сила, той показа мощен поток от енергия. Това не беше просто биологична активност — това беше подписът на самия живот, вибрацията, която поддържа формата. Когато поставих мъртъв лист, показанията изчезнаха. Но това не означаваше, че енергията е умряла. Означаваше само, че е напуснала физическата структура и се е върнала към по-фините пластове на съществуването.

Тялото е като съд. Когато съдът се счупи, водата не изчезва — тя просто се връща в реката.

Човешкото поле – доказателство, че сме повече от материя

Когато придвижих ръката си към машината, тя засече енергията ми от разстояние. Това беше ясен знак, че човешкото поле не е ограничено до кожата. То се разпростира навън, пулсира, общува, реагира. Това поле е причината животните да усещат намеренията на хората без думи. Кучетата, например, не реагират на изражения, а на вибрации. Те разчитат честотата на човека, както радиото разчита сигнал.

Ако една машина може да засече човешката енергия от двадесет сантиметра, тогава животните, които са еволюирали да усещат фините полета, могат да го правят от много по-големи разстояния. Те са живи детектори на жизнена сила.

Енергията в растенията, минералите и свещените предмети

Когато тествах лимон, джинджифил и оргонит, резултатите бяха удивителни. Пресният лимон излъчваше мощна жизнена сила — не просто биологична активност, а вибрация, която носи информация, структура, намерение. Джинджифилът — корен, който от векове се използва за лечение — показа същата сила. Оргонитът, макар и неодушевен, регистрира енергия, защото е създаден със свещена геометрия, кристали и метал — комбинация, която усилва и стабилизира полето.

Това доказва, че енергията не е привилегия на живите същества. Тя е навсякъде. В камъните, в растенията, в предметите, които създаваме с намерение. Всичко, което има структура, има и вибрация. Всичко, което има вибрация, има живот.

Смъртта като преход, а не край

Когато листът „умира“, машината не засича енергия. Но това е само защото енергията вече не е в плътната форма. Тя се е издигнала. Преминала е в друго измерение. Това, което остава, е само обвивката — физическата структура, която вече не е нужна.

Същото се случва и с човека. Когато тялото спре, енергията се освобождава. Тя не се разпада. Не изчезва. Не се губи. Тя просто се връща там, откъдето е дошла — в по-високите пластове на съществуването. Там, където времето е различно, където формата е различна, където животът продължава, но по друг начин.

Смъртта е врата. Не стена.

Енергията като вечност

Всичко в творението е енергия. Всичко вибрира. Всичко се движи. Всичко се трансформира. Нищо не стои неподвижно. Нищо не е окончателно. Нищо не е загубено.

Когато човек осъзнае това, страхът от смъртта изчезва. Защото смърт няма. Има само промяна на състоянието. Има само трансформация. Има само движение от едно ниво на съществуване към друго.

Тялото е временно. Душата — никога.

Пробуждането на човечеството

Идва време, в което хората ще започнат да усещат енергията директно. Ще разбират, че мислите им са вибрации. Че емоциите им са честоти. Че намеренията им оформят реалността. Ще осъзнаят, че са същества от светлина, временно облечени в плът.

Когато това знание стане общо, човечеството ще се промени. Страхът ще изчезне. Омразата ще отслабне. Разделението ще се разтвори. Защото човек не може да мрази това, което е част от него. А всичко е част от всичко.

Енергията е една. И тя никога не умира.