Сянката на мълчанието: Как би изглеждало прикриването на истината в свят, изправен пред глобален катаклизъм

В  свят, в който елитите знаят, че Земята се приближава към момент на огромна промяна, в който магнитното поле отслабва, полюсите се разместват, космическите бури се усилват, а природата започва да се държи като гигантска система, която губи равновесие, най-големият въпрос не би бил какво предстои, а как би се управлявала истината. Защото ако някой на върха на властта знаеше, че идва глобален катаклизъм, че земята се затопля отвътре навън, че земетресенията се множат, вулканите се събуждат, бурите се превръщат в чудовищни вихри, че сиянията проблясват на места, където никога не са били, че метеорите се увеличават, че самолетите падат заради нестабилни йонизирани слоеве, че електрическите пожари се усилват, че океаните се надигат, че сушата поглъща цели региони, тогава най-голямата опасност не би била самият катаклизъм, а реакцията на хората. В такъв  случаи елитите биха знаели, че ако кажат истината директно — че предстои промяна, която никой не може да спре — светът би се сринал за часове. Хората биха спрели да работят, да произвеждат, да поддържат инфраструктурата, биха се втурнали към планини, пещери, подземия, биха се борили за храна, вода, гориво, убежища. Градовете биха се изпразнили, пътищата биха се задръстили, обществата биха се разпаднали. И затова  истината днес би била най-опасното оръжие.

В тоя свят сега, заплахата иде а елитите биха започнали да строят подземни градове, бункери, защитени комплекси, съоръжения, които могат да издържат на удари, на радиация, на космически бури, на геомагнитни сривове. Биха ги строили тихо, под прикритието на „военни проекти“, „изследователски центрове“, „минни операции“. Биха ги запълвали с избрани — учени, инженери, хора с влияние, хора, които могат да поддържат системата след бурята. А населението би било държано в неведение. Не чрез груба сила, а чрез внимателно оформен разказ. Биха казвали, че всичко е заради „климатични промени“, че вулканите са активни, но това се случва, че земетресенията са циклични, че бурите са естествени, че наводненията са част от природата. Биха успокоявали чрез медии, чрез учени, чрез експерти, които обясняват, че всичко е под контрол. Биха казвали, че водата намалява заради суша, че електрическите пожари са инфраструктурни проблеми, че сиянията са „красиви природни явления“, че метеорите са „обичайни“, че самолетните катастрофи са „технически неизправности“. И докато природата се променя, докато магнитният щит отслабва, докато слънцето изпраща по-силни изригвания, докато земята се тресе, докато огънят и водата се борят за надмощие, елитите биха се стремили към контрол на ресурси на всичко.

Контрол над ресурсите, над храната, над водата, над транспорта, над движението на хората. Биха въвели умни градове, дигитални пари, системи, които следят колко вода харчиш, колко храна купуваш, къде се движиш. Биха ограничили достъпа до горива, до превозни средства, до свободно придвижване. Биха казвали, че това е „модерно“, „необходимо“, „за сигурност“, но истинската цел би била да се поддържа ред, когато природата започне да се разпада. Защото ако катаклизмите се усилват, ако магнитният щит се срива, ако слънцето изпраща мощни изригвания, ако електрическите пожари се разпространяват, ако бурите стават по-силни, ако земята се затопля отвътре, тогава контролът би бил единственият начин да се предотврати хаос.

В този случаи елитите  знаят, че не могат да спасят милиарди. Биха знаели, че подземните градове имат ограничен капацитет. Биха знаели, че не могат да предупредят всички, защото предупреждението би довело до паника, до срив на обществата, до хаос, който би унищожил всичко много преди катаклизма. И затова биха избрали мълчанието. Биха избрали да поддържат илюзията за нормалност. Биха избрали да казват, че всичко е под контрол. Биха избрали да успокояват, да обясняват, да омаловажават. Биха избрали да държат хората заети — с работа, с технологии, с развлечения, с ежедневие. Защото в този  свят най-голямата сила не би била истината, а способността да се управлява вниманието.

И когато някой попита „защо крият“, отговорът в този случаи би бил прост: защото истината би разрушила света по-бързо от катаклизма. Защото ако кажат, че идва края на днешния свят и нищо не може се направи, хората биха спрели да живеят. Биха спрели да работят. Биха спрели да вярват. Биха се втурнали към планини, към пещери, към подземия. Биха се борили за ресурси. Биха се разделили на групи. Биха се превърнали в хаос. И затова  елитите биха избрали мълчанието, биха избрали контрол, биха избрали да поддържат ред, докато природата се променя.