Медитации на руснаците – забравени ритуали на нашите предци. Пет ключови принципа за успех

Ако някой от вас е посещавал Индия или Тибет, вероятно е срещал хора, медитиращи по улиците. Йоги, свещеници, монаси и всички онези, които виждат смисъла на съществуването си в постигането на духовно просветление. Медитационните практики не са възникнали тук; историческата родина на подобни дейности се намира в днешна Русия. Това се твърди както в Индия, така и в Тибет, където се твърди, че белокожи мъдреци от Севера са им донесли това знание.

Ще се изненадате, но култът към медитацията е възникнал в Арктика, пуснал е корени в Сибир и в резултат на миграция на запад отвъд Урал, той е бил практикуван и в днешна Европейска Русия. По-на юг е достигнал до Тибет и по-нататък до Индийския океан. Важно е обаче да се разбере защо медитацията е била използвана първоначално, какво значение е било придавано на нея и защо хората са я практикували хиляди години и след това са спрели. Днес ще поговорим за това.

Какъв начин на живот са водили древните руснаци в Арктика и Сибир? Натуралистичен. Политеизъм – обширен пантеон от богове. Единство с природата. В центъра са поставени хората, а не Майката Природа. Боговете са били разположени около нея и едва след това са се появили хората. Този манталитет отразявал истинското положение на хората в света.

Хората са живели с лов, риболов, земеделие, скотовъдство, пчеларство и събирачество. Те са били покровителствани от боговете. Всяко природно явление, елемент и аспект на околния свят е имал свое собствено божество. Те са били тези, към които са се обръщали за съвет, когато е имало нужда.

Това действие е било първият принцип на медитацията – общуване с някой, който знае отговорите на всички въпроси. Човек се е оттеглял в малка пещера или се е качвал в специално построена „стая“ – долмен. Обстановката там е позволявала на човек да блокира външните звуци и в състояние на абсолютна тишина да се потопи в променено състояние на съзнанието.

Каналът на съзнанието се е отворил и медитиращият е започнал да задава въпроси и да получава отговори. Без лули на мира, съмнителни смеси или гъби – чиста медитация. Този метод не само позволяваше на човек да намери отговори на въпроси, но и да се зареди с енергията на светлината. В края на краищата, струва си да се помни, че русите са слънчев народ и духовната им сила се подхранва от слънцето.

Ако искате отговори, медитирайте и той ще ви чуе.

Вторият принцип включваше подобна практика. Човек отиваше в гора или поле и се сливаше със звуците на природата. Важно беше да няма външен шум от хората – само зовът на природата. Птичи песни, чуруликане на насекоми, шумолене на листа и трева, ромол на поток или извор, бликащ от земята, полъх на вятъра. Всичко това позволяваше духът да се очисти от натрупаните „сажди“. Точно както въглеродните отлагания се натрупват в печката, така се случва и в човешката душа. Пречистването с вятър, вода и симфонията на природата позволяваше на човек да се отпусне и да изпита реален ефект на енергийно и духовно ниво.

Третият принцип беше температурната медитация. Руската баня се смяташе за място за пречистване не толкова на духа, колкото на тялото. В този момент, когато изтичате в двора, задушени и покрити с брезови клони, и скочите в снега през зимата или в съд с леденостудена вода, тялото изпитва стрес и се втвърдява.

Процесът на посещение на банята не само е водил до високо ниво на хигиена, но и до крепко здраве от детството до побеляването на косата. Някои може да смятат, че тази дейност няма нищо общо с медитацията, но всъщност сред древните посещението на банята е било задължителна и честа процедура, част от общото укрепване на духа и тялото.

Четвъртият принцип е медитацията на огъня. Тя е била разделена на колективни и индивидуални дейности. Можело е да запалите свещ или малка връзка сушени билки и да се молите, гледайки в огъня. Нямало значение кой бог сте избрали – този, към който принадлежи вашият клан, този, към когото принадлежите вие, или вашите лични предпочитания.

Това можело да бъде бог на животновъдството, бог на земеделието, бог на слънцето или покровител на гората – всеки. Важно било общуването да се осъществява в пълен мрак, като огънят е единственият източник на светлина. В групова обстановка това включвало празненства – кръгови танци около огъня, прескачане през него, пеене и т.н.

Молете се, докато гледате огъня.

Петият принцип е, че всяко действие изисква благодарност. Това не е точно медитация, а техника, която влияе върху съзнанието на хората. Ако отивате в гората да берете гъби и горски плодове, вземете подаръци за горските духове. Ако отивате на риболов, направете същото, за да умилостивите пазителите на водната стихия. Ако вали и земята е мокра, поклонете се на небесата. Ако се роди дете, благодарете на Богинята-майка. Ако реколтата е добра, посетете храма на божеството-покровител на земеделието и му оставете част от реколтата. С други думи, винаги трябва да благодарите и да отвръщате с благословиите и любовта на боговете.

Тези прости медитации и техники са помагали на нашите далечни предци да бъдат здрави, силни и щастливи в продължение на хиляди години. Защото са разбирали, че без силен дух няма здраве в тялото и обратно. Цялостният подход към самоусъвършенстването е от съществено значение. Ние сме слънчеви хора и се радваме, когато правим нещо добро и мило.

С появата на християнството вярата се промени. Векове наред хората продължаваха да практикуват частично натуралистична медитация. В днешно време смисълът е изгубен. Вместо медитация, ние посещаваме църква, за духовно прочистване, консултираме се с психолог, а банята се е превърнала единствено в място за поддържане на хигиена. Ето защо живеем по този начин, забравили корените си.