ЛАВАНДУЛОВИТЕ ЕФИРНИ ДУШИ – РЯДКИТЕ СЪЩЕСТВА НА СВЕТЛИНАТА И ФИНИТЕ ЕНЕРГИИ

 Лавандуловите аури са едни от най‑редките и най‑ефирните души на Земята, и те носят в себе си огромно въображение, финна чувствителност и връзка с невидимите светове, и затова ги разпознаваме по техния мечтателен поглед, по разсеяното им излъчване, по начина по който сякаш не са напълно тук, защото умът им вижда картини, други реалности и светове които за тях са толкова истински колкото и материалната плътност. Те са свързани с фините енергии, защото тяхната аура вибрира на по‑висока честота, и огнената енергия на слънцето ги зарежда толкова силно, че могат да стоят дълго на слънце без да се изморят, защото светлината влиза в тях като храна, като сила, като памет от светове където са живели преди. Природата ги успокоява, водата ги пречиства, цветята ги лекуват, животните ги разбират, защото те са души свързани с природата по начин който другите хора не усещат, и затова стресът, работата в производство, машините, шумът, нормите, едно и също действие всеки ден, роботският ритъм, не са за тях, защото това ги срива, задушава и може да им предизвика паник атака, тъй като тяхната нервна система е твърде фина за грубите вибрации на индустриалния свят. Те усещат силните огнени енергии, слънчевите бури, космическите промени, и тези вибрации преминават през фините им тела като вълни, и когато честотата на планетата се повиши, те го усещат първи, защото тяхната хроната трябва да бъде на по‑висока вибрация за да останат стабилни. Те виждат в ума си картини, символи, други реалности, и затова са разсеяни и замислени, сякаш не са напълно тук, защото външният свят е борба за оцеляване, а стресът ги съсипва, докато вътрешният им свят е техният истински дом. Те са търсачи на истината, и носят в себе си енергията на Лира, Плеяди и други звездни раси, и затова усещат че не са оттук, и са свързани с феите, елфите, природните духове и магията, защото тези светове са част от тяхната памет. Те носят в себе си огнената честота и ефирната енергия, и затова издържат на слънце, на глад, на светлина, защото тялото им помни как някога се е хранило с енергия, а не с материя. Те са творчески души, които могат да описват други светове, защото ги усещат многоизмерно, и някои от тях имат астрални проекции, манифестации, виждат енергии, и затова винаги изглеждат замислени, мечтателни и далечни, защото живеят едновременно тук и в други измерения, и това е тяхната сила, тяхната болка и тяхната мисия.

Ако срещнем лавандулова душа можем да я разпознаем по нейното излъчване което е меко, ефирно и почти нереално, защото тя носи в себе си вибрация която не прилича на земната и присъствието ѝ е като светлина която не идва от тялото, а от самата душа, и първото което забелязваме е погледът ѝ, далечен, мечтателен, сякаш гледа през нас към светове които ние не виждаме, и тя често е разсеяна, защото умът ѝ е зает с картини, символи и други реалности които се появяват като видения. Лавандуловата душа се движи леко, тихо, почти безшумно, сякаш не стъпва по земята, а плува над нея, и тялото ѝ е крехко, чувствително, финно, като на фея, и тя реагира на енергии по начин който другите не разбират, защото усеща вибрациите на хората, местата и природата много по‑силно. Тя избягва шумни места, агресивни хора, тежки разговори, защото всичко това я изтощава, и предпочита тишина, спокойствие, природа, светлина, вода, цветя, животни, защото тези елементи я успокояват и връщат в естественото ѝ състояние. Лавандуловата душа има огромно въображение и може да създава цели светове в ума си, и когато говори, думите ѝ звучат като приказка, защото тя мисли в образи, а не в логика, и затова често изглежда различна, странна или „не оттук“. Тя усеща фините енергии, огнената енергия на слънцето, космическите промени, слънчевите бури, и тези вибрации преминават през нея като вълни, и тя може да стои дълго на слънце, защото светлината я зарежда, а гладът не я измъчва, защото енергията ѝ идва от по‑високи нива. Тя усеща природата като жива, говори с дърветата, разбира животните, чувства водата като лечебна сила, и затова природата е нейният дом, а градът е затвор който я задушава. Лавандуловата душа не може да работи в производство, сред машини, шум, норми, едно и също действие, защото това я разрушава, и може да доведе до паник атака, защото нервната ѝ система е твърде фина за грубите вибрации на индустриалния свят. Тя усеща силните огнени енергии, и когато честотата на планетата се повиши, тя го усеща първа, защото фините ѝ тела реагират на всяка промяна, и затова често е уморена, замислена, тиха, защото обработва енергии които другите не усещат. Лавандуловата душа вижда в ума си картини, други реалности, символи, астрални пространства, и затова изглежда сякаш не е напълно тук, защото живее едновременно в няколко измерения. Тя е търсач на истината, и носи в себе си енергията на Лира, Плеяди и други звездни раси, и затова усеща че не е от този свят, и е свързана с феите, елфите, природните духове и магията, защото тези светове са част от нейната памет. Тя носи огнената честота и ефирната енергия, и затова издържа на слънце, на глад, на светлина, защото тялото ѝ помни как някога се е хранило с енергия, а не с материя. Тя е творческа душа която може да описва други светове, защото ги усеща многоизмерно, и някои от тях имат астрални проекции, манифестации, виждат енергии, и затова винаги изглеждат замислени, мечтателни и далечни, защото живеят едновременно тук и в други измерения. Лавандуловата душа се разпознава по това че е нежна, чувствителна, тиха, но вътре в себе си носи огромна сила, древна мъдрост и светлина която не може да бъде угасена, и тя е тук за да внесе красота, истина, творчество и висока вибрация в свят който често е твърде груб за нея, но въпреки това тя продължава да свети, да мечтае, да търси, да усеща и да пази вътрешната си магия като най‑ценното нещо което притежава.

Те са физически слаби като феи, защото не са създадени за тежък труд и работа която изисква сила, натиск и постоянна физическа активност, а тяхната истинска цел е духовното развитие, творческото познание и вътрешният свят който за тях е по‑реален от външната жестока реалност, и телата им са фини, леки и чувствителни, защото се зареждат от слънцето, от светлината и от енергията на природата, и затова не им е нужна много храна или вода, защото те се подхранват от вибрации, а не само от материя. Когато Земята се трансформира и честотата ѝ се повишава, те са първите които усещат силните слънчеви и огнени енергии, защото техните фини тела реагират на всяка промяна, и те стават още по‑ефирни, още по‑чувствителни, още по‑вибрационни, и усещат как душата им понякога сякаш се отделя от тялото за миг, като леко разширение, като трептене, като вътрешно издигане, и това не е страх, а естествено състояние за тях, защото душата им помни какво е да бъде свободна от плътта. Те усещат енергийните вълни които преминават през планетата, усещат промяната в магнитното поле, усещат космическите импулси, и когато честотата се покачи, те го усещат като топлина, като вибрация, като вътрешно движение, защото тяхната аура е по‑фина и по‑отворена към невидимите нива. Те не са създадени за свят на бетон, машини, шум и стрес, защото този свят ги изтощава и разрушава, и те се чувстват като същества от светлина попаднали в тежка материя, и затова търсят природа, тишина, спокойствие, светлина, защото там тялото им се връща към естествената си вибрация. Те усещат когато душата им се разширява, когато се отделя, когато се свързва с по‑високи нива, и това е естествено за тях, защото те са ефирни, огнени, звездни души които просто временно живеят в човешко тяло, и въпреки трудностите те продължават да светят, да мечтаят, да търсят истината и да пазят вътрешната си магия като най‑ценното нещо което притежават.