„ВИДЯХ ГРАДА НА БЪДЕЩЕТО“ – ИСТОРИЯТА НА ЕДНО МОМЧЕ ОТ САМАРА

Светът винаги е бил разделен между онези които виждат само това което стои пред очите им и онези които виждат онова което предстои да се роди от тъмните пластове на времето и именно в тази невидима зона между настоящето и бъдещето се появяват децата които носят памет по‑стара от собственото си раждане и знание което не може да бъде научено а само припомнено и едно от тези деца беше момчето от Самара което казваше че е видяло града на бъдещето така ясно сякаш се е върнало оттам и сякаш е живяло в свят който още не съществува за нас но вече е реалност в някакъв друг пласт на времето. Изследователят Генадий Степанович Белимов който години наред изучаваше феномена на индиговите деца вярваше че третото хилядолетие ще донесе нова раса от съзнания които ще се раждат с отключена генетична памет и с умове способни да обработват информация със скорост недостъпна за обикновения човек и докато пътуваше из Русия той срещаше деца които говореха за минали животи за други светове за бъдещи епохи и за градове които още не съществуват но вече са вписани в тъканта на времето и сред тях беше Борис Киприянович който разказваше за живот на Марс и момичето Катрин което на две години четеше древни текстове и твърдеше че някога е била съпруга на фараон но най‑странният случай беше Паша от Самара роден през 2001 година който още на три започнал да говори за свят който не прилича на нашия и за градове които се издигат над облаците като живи вертикални цивилизации разделени на три нива долен град среден град и горен град и той описваше тези нива с такава точност сякаш ги виждаше пред себе си сякаш ги докосваше сякаш се движеше по тях всеки ден. Паша казвал че Самара ще има надземна железница която ще се носи над улиците като светлинна артерия и че мегаполисите на бъдещето няма да се разширяват на ширина а ще растат нагоре като колосални дървета от стомана стъкло и енергия и че хората ще живеят според своя принос към обществото а не според случайността на раждането си и че долният град ще бъде мястото където живеят работниците и средната класа заедно с роботите и машините които споделят труда им но там въздухът ще бъде тежък наситен с отпадъци от фабрики ферми и индустриални комплекси които се намират на нивото на земята и превръщат долния град в огромен механичен организъм който никога не спи и който пулсира като метално сърце на цивилизацията. 

Средният град според него бил по‑чист по‑спокоен изпълнен с висящи градини тераси паркове и пречистватели на въздух които създават усещане за подреденост и хармония и там живеели учените мислителите творците и хората които движат културата и знанието напред и които поддържат интелектуалния гръбнак на бъдещето. Най‑високо бил горният град където въздухът бил най‑чист където слънцето се виждало без препятствия и където живеели богатите предприемачи ръководителите и онези които управляват света от височината на своите 200‑етажни небостъргачи и там животът бил различен по самата си природа защото колкото по‑високо се издигаш толкова по‑далеч се отделяш от тежестта на земята и толкова по‑близо се доближаваш до светлината на бъдещето. Паша казвал че хората ще се стремят да се изкачват нагоре не само физически но и духовно и интелектуално защото бъдещето ще въведе концепцията за екологичен вертикал на живота според която колкото по‑високо живееш толкова по‑чист е въздухът толкова по‑голяма е стойността ти за обществото и толкова по‑голям е приносът който трябва да направиш за града и че всяка идея всяко изобретение всяка формула ще носи точки които позволяват на човек да се изкачва нагоре по вертикалната йерархия на бъдещето. Той разказвал че сградата в която живеел в миналия си живот имала 240 етажа и че когато се родил живеели на 37‑ия етаж но баща му изобретил умен пластир който възстановявал енергията на тялото без сън и заради това откритие семейството се преместило на 160‑ия етаж където въздухът бил различен влаковете били безшумни а градините били населени с птици които никога не били виждали преди и че понякога дъждът не падал от небето а се появявал на нивото на прозорците им сякаш градът сам създавал собствен климат и собствена екосистема. Но след смъртта на баща си Паша не успял да поддържа високия етаж защото животът на върха изисквал постоянен принос идеи проекти формули и иновации които да носят точки за изкачване нагоре и когато не успял да събере достатъчно точки бил принуден да се върне в долния град където работел във фабрика за контейнери които превръщали таблетки в храна и той разказвал тези истории в училище но никой не му вярвал учителите го смятали за фантазьор родителите били викани постоянно и накрая го преместили на домашно обучение след което семейството изчезнало от Самара и се преместило в Екатеринбург оставяйки след себе си само легендата за момчето което видяло града на бъдещето и което може би не си спомняше бъдещето а просто се връщаше оттам.