ТЕ СА ЖИВЕЛИ НА ОСТРОВИТЕ ПРЕДИ ХОРАТА: МИСТЕРИОЗНИТЕ СЪЩЕСТВА ОТ ЛЕГЕНДИТЕ НА ТИХООКЕАНСКИТЕ НАРОДИ

Народите от Полинезия, Микронезия и Нова Зеландия пазят древни легенди които разказват за същества живели на островите много преди пристигането на хората, и тези митове се предават устно от векове, като свещена памет за времена когато светът е бил населен от други раси, и когато първите заселници от Азия стъпили на тези земи, те открили не само девствена природа, но и следи от цивилизация която не приличала на човешка, защото сред джунглите се издигали огромни каменни структури от туф, порест и лек материал, оформен в блокове и проходи два или три пъти по‑високи от човек, и тези руини били вече полуразрушени, сякаш принадлежали на епоха много по‑древна от човешката история, и местните твърдели, че тези постройки не са дело на хора, а на същества които са живели тук преди тях. Според легендите, когато първите хора пристигнали, те се натъкнали на странни същества с червеникава козина, мощни ръце и крака, лица напомнящи едновременно на човек и на животно, и тези същества имали собствен език, собствена култура, използвали каменни брадви, боздугани, правели препаски от растителни влакна и плетели мрежи от палмови клони за риболов, и въпреки че изглеждали диви, те не били безмозъчни зверове, а разумни същества със своя история. Те реагирали враждебно на пристигането на хората, защото смятали островите за свой дом, и в началото се опитали да ги прогонят, но били по‑малобройни, и макар че един на един били по‑силни, група от шест или седем въоръжени воини можела да ги надвие, и така тези същества били принудени да се оттеглят в гъсталаците, да се крият, да избягват срещи, и постепенно били изтласкани към изчезване. Те винаги изглеждали като старци, може би заради набръчканата кожа, но силата им била огромна, и според преданията можели да изкоренят палма и да я използват като оръжие, и това впечатлило първите заселници толкова силно, че те започнали да вземат черепите им като трофеи, и един такъв череп бил занесен в Китай през XII век като подарък за император Гаодзун, където се съхранявал в двореца на династия Сун, преди да изчезне безследно след падането ѝ. През XIX век капитан Джоузеф Барт държал бар за европейски моряци, и според старите записи една от украсите била огромен череп, но след смъртта му заведението било затворено, синът му фалирал, имуществото било разпродадено и следите на черепа се изгубили завинаги. Някои изследователи предполагат, че тези същества може да са били островни маймуни или оцелели гигантопитеци, но тази теория не издържа, защото легендите описват същества които използват инструменти, създават предмети, говорят с интонация и емоции, а не издават животински звуци, и освен това туфовите структури са твърде големи, твърде сложни и твърде древни за да бъдат дело на животни.

 Тези мегалитни блокове все още се намират на места в Нова Зеландия, макар и разрушени, и макар че природата и хората са унищожили голяма част от тях, останките показват, че някога тук е имало цивилизация която не прилича на човешка. Учените не изключват възможността за неизвестни древни култури, и макар че много от тях се съмняват в митовете, други признават, че легендите често съдържат зрънце истина, защото древните хора са описвали това което са виждали, а не това което са си измисляли. Новозеландските власти забраняват археологически разкопки под претекст за опазване на природата, което прави невъзможно да се изследват тези руини в дълбочина, и така истината остава скрита под земята, достъпна само чрез случайни находки и устни предания. Но когато съберем всичко — мегалитните туфови блокове, легендите за същества с червеникава козина, древните черепи, изчезналите артефакти, забраните за разкопки — се оформя картина която подсказва, че на тези острови е живяла раса която не е човешка, раса която е оставила следи, раса която е била свидетел на пристигането на хората, раса която е изчезнала, но не е забравена, защото паметта за нея живее в митовете, а митовете понякога са единственото което остава от истината.