Момче в Бразилия прекара един месец, бягайки от джунглата. Той каза, че е бил воден от гласа на покойния си дядо.

Днес ще ви разкажа една интересна история за едно бразилско момче. Но преди това е важно да се отбележи, че съдбата е различна за всеки. За някои тя е милостива и предлага шанс да поправят грешките си. За други тя наказва без възможност за промяна. Дарлан е 9-годишно момче, което се е борило за живота си, а примерът му е достоен за филм.

Всичко се случи през 2009 г. Бащата на Дарлан беше доста богат, но и поемащ рискове. Той пътуваше по света, катерише се по планини, впускаше се в открити морета и океани, скачаше с парашут и като цяло обичаше да лети над бразилската джунгла с хеликоптера си с наети екипажи и да се възхищава на гледките. Обикновено летеше сам, което означава, че не вземаше семейството или приятелите си със себе си, тъй като разбираше рисковете от подобни полети. Случи се така, че този път Дарлан навърши 9 години и баща му реши да му направи подарък под формата на полет над джунглата на Амазонка.

Бащата на Дарлан му направи невероятен подарък за рождения ден.

Въпреки сериозните резерви на съпругата си, Дерек настоя, че е време синът му да опита тези „екскурзии“. Разбира се, за деветгодишното момче такъв подарък за рождения ден беше истинско удоволствие. Полетът се състоя на 4 юли 2009 г. с четирима души – двама пилоти, Дерек и Дарлан. Очакваше се полетът да отнеме около два часа.

Бащата на Дарлан планира маршрута; той щеше да го преведе над джунглата, но черешката на тортата трябваше да бъде полет над водопад. Тъй като беше уверен в безопасността на събитието, той дори не остави координати, а само каза, че ще летят и ще се върнат. За съжаление, прекалено самоуверените мъже понякога не осъзнават грешката, която правят.

Прогнозата обещаваше слънчево време по маршрута, така че нямаше признаци на проблеми. Дарлан щеше да помни полета с хеликоптер до края на живота си. През първите 40 минути от полета той се възхищавал на гледките, а баща му разказвал за скалите, малките горски участъци и си спомнял истории, но така и не стигнали до водопада. Нещо се объркало; чул се трясък и след това хеликоптерът започнал да се накланя настрани. Пилотите опитали всичко, за да стабилизират ситуацията, но неизправността се оказала фатална...

Когато никой не се върнал у дома след два часа и половина, майката на Дарлан се разтревожила много. Тя изчакала още малко и след това съобщила всичко на полицията. Служителите предположили, че няма причина за безпокойство и попитали за дестинацията на хеликоптера. Тя не знаела нито координатите, нито маршрута, затова дала само информацията, с която разполагала: двучасов полет, някъде над джунглата, с крайна дестинация, след която трябвало да се обърнат – водопадът.

Прелитане на спасителен хеликоптер им позволило да локализират мястото на катастрофата до края на деня. Наземният спасителен екип пристигнал там само три дни по-късно. Имало отломки, разрушения и следи от пожар. Дерек и двамата пилоти не били оцелели. Не можаха да бъдат открити следи от Дарлан.

Той беше обявен за изчезнал. Въпреки това, предвид деветгодишната му възраст и околната джунгла, дори и да беше оцелял след катастрофата с хеликоптер, шансовете му за оцеляване бяха изключително съмнителни. Освен това, вече бяха минали три дни. Въпреки това, група от 60 души организираха търсене на следи от момчето. Но без резултат.

Историята щеше да приключи дотук, ако викът на детето за помощ не беше чут от хора на лодка, пътуваща по река Амазонка. Първоначално те искаха да плуват до кея и да съобщят за момчето, но в крайна сметка решиха да го вземат на борда. Тъй като реката беше твърде дълбока, за да се качи на сушата, те му хвърлиха спасителен пояс, вързан с въже, и така той се озова на борда. Миришеше ужасно, а самото дете беше изключително мръсно, изглеждаше измършавяло и уморено.

Той беше откаран в най-близкия град, където го прегледаха лекари. Имаше язви по краката, които заздравяваха дълго време, но най-удивителното беше, че това беше Дарлан, който беше изчезнал преди месец. Как е оцелял сам в гората? Или някой му е помагал? Бразилското момче каза, че е бил ужасен, когато това се е случило. Той е бил изхвърлен от хеликоптера и само по някакво невероятно съвпадение той е бил в безопасност и практически невредим. В следващия момент хеликоптерът се разбива и експлодира.

Детето хуква панически. Не знае какво да прави и просто бяга в далечината. Пада нощ, той се скри в корените на голямо дърво и заспива. На сутринта се събужда от ръмеж. Пие вода, която се е събрала в листата. Беше гладен, но нямаше храна. Дарлан продължава да върви. Мислеше си, че е на път да стигне до хора, в идеалния случай някъде познато. Районът близо до дома му. Но това не се случи. Стомахът го болеше ужасно. Беше гладен. Нямаше почти никакви сили. Беше успял да стигне толкова далеч, че виковете на спасителите не го стигат.

Дядото на Дарлан познавал добре джунглата и му се притекъл на помощ.

Единствената му надежда била чудо. И то се случило. Дарлан чул глас. Беше дядо му, починал преди четири години, който го напътствал и му казвал какво да прави. Той разпознал гласа му и бил много щастлив. Дядо му казал, че момчето няма да може да го види отново, но ако направи всичко, което му е казано, ще се върне при майка си.

И така, бразилското дете взело пръчка и я оформило с камъни. Намерило ядливи стъбла, после плодове и дори ловувало птици и животни. Докато ловувало, то си изкълчило лошо крака и го наранило. Раните били болезнени, а крайникът бил подут. Летящи насекоми го хапели по целите крака, защото бил носел къси панталони. След това гласът го отвел до реката, инструктирал го да измие раната и след това внимателно да приложи сдъвкани листа от растения.

Дарлан се научил да прави превръзка. Нещо като шина. Месото трябвало да се яде сурово. Огънят бил невъзможен за намиране. Нараненият крак забавил завръщането. Те трябваше да издържат тропически порой в продължение на повече от пет дни. В крайна сметка Дарлан се завърна у дома почти без проблеми.

Семейството смята това за истинско чудо, а историята му изуми местните журналисти. Момчето оцеля след невероятен инцидент, но благодарение на някаква висша сила, то научи умения за оцеляване и успя да се бори за правото си да оцелее в този свят. Значи съдбата му е дала този шанс?