ДЕМОНИ НА ПИЕНЕТО. СВЕТЪТ, СКРИТ ЗАД ДЕЛИРИУМ ТРЕМЕНСИС

 Всеки път, когато човек пие, демон се закача за яката му, прилепва се към гърба му като сянка, която не е негова, и започва да контролира действията му, да изкривява мислите му, да подменя желанията му, да насочва стъпките му към хаос, разрушение и безумие. Имам приятел, скромен, културен човек, тих, възпитан, сдържан, но когато пие, го обзема демон с бели очи, очи като мъртви луни, и този демон го кара да тича, да се стрелка, да се смее без причина, да върши дребни пакости, да причинява вреда, без дори да го осъзнава, сякаш някой друг е влязъл в тялото му и дърпа конците му. И тогава започват да се случват съвпадения, които не би трябвало да се случват, които не могат да се случват, които са толкова символични, че сякаш самият свят започва да говори чрез знаци: пада икона, особено „Неизчерпаемата чаша“, разговорът се насочва към жени и веднага някой цитира Библията за блудниците, сякаш демоните използват всеки знак, всяка дума, всяко движение, за да покажат присъствието си. И започват такива дяволства, че е ужасяващо дори да се помисли за тях, защото хората не виждат, че светът не е това, което са ги учили, не е прост, не е материален, не е плосък, а е изпълнен с енергии, изпълнен със същества, изпълнен с духове, изпълнен с фрагменти от умове, изпълнен с невидими форми на живот: нимфи живеят във водата, дриади в гората, саламандри в огъня, силфи във въздуха, банници в баните, домови в къщите, мавки в полята, нави в реките, недоли в сенките, и ние сме заобиколени от същества и отломки от съзнанията на мъртвите, които се плъзгат около нас като хладни течения. Всички поличби действат, всички знаци говорят, светът е много по-фин, много по-чуден, много по-страшен, много по-красив, отколкото изглежда, и над всичко това се спуска светлина от небесата, която само малцина виждат. Признавам, че не винаги го забелязвам, а дори и да го забележа, забравям, защото за да го видиш, е необходимо променено съзнание, съзнание като на шаман, като на пророк, като на шизофреник, защото имаме превключвател в главите си, който сменя каналите на възприятие, и има няколко начина да го превключиш: вещества, делириум, лишаване от сън, визуализации, медитации, екстаз, страх, болка. Халоперидолът превключва превключвателя в обратната посока, връща те в плоската реалност, в безопасната зона, в света на стените и подовете. Този превключвател има научно име — GABA невротрансмитерна балансова система, която обикновено инхибира мозъка, държи го стабилен, държи го затворен, държи го защитен, но когато инхибицията падне, глутаматът излиза извън контрол, невроните започват да стрелят като луди, допаминът се излива като река, и тогава идват халюцинациите, заблудите, параноята, виденията, гласовете, сенките, съществата. И въпросът е: кое състояние е истинското? Инхибираното или свръхстимулираното? Кое е реалността? Тихата или бурната? Празната или пълната? О, какъв поток от мисли може да се излее в свръхстимулиран ум, какви откровения, какви стихове, какви песни, какви прозрения, какви пророчества, какви истини за устройството на света. В такова състояние човек чува нимфи във водата от чешмата, саламандри в огъня на печката, стонове, разговори и викове на същества, които ни заобикалят, фрагменти от личности, сенки на мъртвите, които се плъзгат като хладни течения. Но човек не е готов за това, той е бебе в този свят, не познава правилата, не познава законите, и може да се изгори, защото смъртността в този свят достига 30%. Демоните обичат човешките страдания, обичат гаввах, обичат болката, обичат страха, обичат разпада. Но в това състояние се разкриват и пророчества, и провидения, и тайни. Някои практикуват това, но други, като Пелевин, стигат до обратното — че човек трябва да се въздържа от всичко и да потиска мозъка. Най-важното е: ако виждаме света като обикновен — работа, магазин, дом — не се заблуждавайте. Това е само фасада. Светът е механизъм, който Бог не е искал да видим. Това е машината на реалността. И често изглежда плашещо. Както Христос е казал: „Вие сте отдолу, аз съм отгоре; вие сте от този свят, аз не съм от този свят.“ Всичко това съществува: нисши същества, висши същества, сребърни нишки на съдбите ни, които не виждаме, но които ни водят. Знаците говорят. Ако не работи открито, работи тайно.Църквата говори за демони две хиляди години. Ние още не вярваме. Но законите на видимия и невидимия свят са истински: не пийте от счупени чинии, покривайте огледала след смърт, не носете нищо от гробище, не яжте с нож, не хвърляйте нокти и коса на вятъра. Това са правила, писани от предците. Има наказание. Има последици. Светът е по-голям, отколкото виждаме. Държавите не се управляват от президенти, а от семейства, кланове, същества, които живеят по-дълго от човешкия живот. Някои етноси имат древни жречески ордени. Има организации по-ужасяващи от всичко, което знаем. Както Беркем ал-Атоми е казал, ние сме дойни крави. Ако една крава стане любопитна, я колят. Единствената лодка е Вярата. Лодката на християнството. Душата трябва да бъде спасена. Демоните на пиенето са най-често проявяваните. Можете да ги видите около пияни групи, ако наблюдавате внимателно. Ако не доведат някого до делириум, ще го доведат до загуба, до счупване, до грях, до бой. Всички смъртни грехове са открити пред тях. Демоните са зли. Тяхната работа е да доведат тялото до смърт, а душата до оскверняване. Но има и други същества — неутрални духове на природата, същества-програми, които управляват света. Ние живеем в затворена стая. Навън е опасно. Но истинско. И не бива да опростяваме нещата. Всичко е свързано. Много неща действат извън законите на материята. Бъдете внимателни. Светът е по-дълбок, отколкото изглежда.