ПРЕДИ ГОЛЯМОТО НУЛИРАНЕ ПРЕЗ 1776 Г. И ПАДАНЕТО НА ТАРТАРИЯ: ЕДИНАДЕСЕТТЕ СЕТИВА НА ЧОВЕКА, ИЗГУБЕНИЯТ СПЕКТЪР НА ВЪЗПРИЯТИЕТО И ТАЙНАТА, КОЯТО ПРОМЕНИ СЪЗНАНИЕТО НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА

Преди Голямото Нулиране през 1776 г., преди картите да бъдат преначертани, преди историята да бъде пренаписана, преди библиотеките да бъдат изгорени, преди паметта на народите да бъде разкъсана и заменена с нови версии, човечеството е живяло в свят, който днес изглежда почти митичен, почти нереален, почти легендарен, но всъщност е бил истински, материален и дълбоко познат на онези, които са го населявали. Това е бил свят, в който хората не са били ограничени до пет сетива, както се преподава днес, а са притежавали единадесет – пълния спектър на човешкото възприятие, пълната палитра на сетивната реалност, която е позволявала на човешкото същество да бъде не просто наблюдател на света, а сътворител, участник, съзнателен навигатор в тъканта на пространството, времето и собственото си тяло. Тези единадесет сетива са били основата на цивилизацията, която по-късно ще бъде наречена Тартария – огромна, разпростираща се, технологично развита, духовно издигната култура, която е разбирала човешкото тяло като инструмент за възприятие, а не като ограничение, като врата към света, а не като клетка. Тартария е била общество, в което сетивата са били изучавани, почитани, развивани, усъвършенствани, а не ограничавани. Но след 1776 г. – годината, която в много алтернативни хроники се описва като момент на глобално нулиране, рестарт, изтриване, пренареждане, подмяна – шест от тези сетива са били премахнати от масовото образование. Не унищожени, не изтрити от човешката биология, а просто заличени от знанието, скрити, премълчани, оставени да съществуват само като инстинкти, усещания, подсъзнателни импулси, които хората чувстват, но не могат да назоват. Така започва новата епоха – епохата на петте сетива, епохата на ограниченото възприятие, епохата на човека, който вижда, но не разбира; който чува, но не осъзнава; който чувства, но не може да обясни това, което усеща. И все пак шестте забравени сетива никога не са напускали човешкото тяло. Те са останали в нас – тихи, дълбоки, древни, неизкореними. Те са били там през всяка епоха, през всяко поколение, през всяко събуждане и всяко заспиване на човешкото съзнание. Те са били там, чакайки човекът да си спомни. Забравените сетива са равновесие, проприоцепция, терморецепция, ноцицепция, възприятие за време и интероцепция. Макар термините да звучат научно, студено и непознато, преживяванията зад тях са сред най-познатите и ежедневни човешки усещания. В древните общества тези сетива са били разглеждани като естествени и признати части от човешкото възприятие, а не като отделни физиологични функции. Равновесието е било смятано за вътрешния компас на пространството, за сетивото, което позволява на човека да се движи през света като същество, което владее пространството, а не се страхува от него. То е било вътрешният гироскоп, който е позволявал на древните хора да се ориентират в тъмнина, да ходят по въжета, да усещат наклон, движение, вибрация, промяна в посоката, без да използват очите си.

 Проприоцепцията е била вътрешната карта на тялото, сетивото, което казва къде се намира всеки крайник, всеки мускул, всяка част от тялото, без да е нужно да ги гледаме. Това е позволявало на древните хора да се движат с невероятна точност, да ловуват, да строят, да се катерят, да танцуват, да се бият, да създават. Терморецепцията е била сетивото на енергийния поток, способността да усещаш топлина, студ, промяна в температурата, дори когато тя е минимална. Това е било жизненоважно за оцеляване, но и за духовни практики, защото древните са вярвали, че топлината и студът са прояви на жизнената енергия. Ноцицепцията е била сетивото на предупреждението, на защитата, на инстинкта. Болката не е била наказание, а сигнал, вестител, пазител. Тя е казвала: „Спри“, „Промени посоката“, „Пази се“. Възприятието за време е било едно от най-мистичните сетива. Древните хора са усещали времето като поток, като пулс, като движение, а не като числа върху циферблат. Те са знаели кога да действат, кога да чакат, кога да се движат, кога да спрат. Интероцепцията е била сетивото на вътрешния свят, на вътрешния човек, на вътрешната истина. Тя е свързвала тялото и съзнанието, физическото и емоционалното, биологията и психиката. Защо тези сетива са били заличени? Защото човек, който владее всичките си сетива, е труден за контролиране. Той е осъзнат. Той е самостоятелен. Той е свободен. Петте сетива са достатъчни, за да оцелееш. Но единадесетте сетива са нужни, за да бъдеш човек в пълния смисъл. Днес, в 21-ви век, хората започват да усещат, че нещо липсва. Че петте сетива не са достатъчни. Че има нещо вътре в тях, което се опитва да се събуди. Това е завръщането на шестте забравени сетива. Те никога не са си тръгвали. Те просто чакат. Чакат човекът да си спомни. Чакат човекът да се пробуди. Чакат човекът да стане това, което някога е бил.