ИЗБЯГВАНЕТО НА АРХОНТИТЕ: ВЕЛИКИЯТ ИЗХОД НА ДУШАТА ОТ КАПАНА НА ФАЛШИВАТА СВЕТЛИНА.

Душата напуска тялото като искра която се откъсва от плътта и в първия миг усеща освобождаване което прилича на разширяване на самото пространство около нея. Душата още не е осъзнала свободата си когато сенки и светлини започват да се сгъстяват около нея и да оформят първите илюзии които архонтите използват за да я върнат обратно в цикъла на прераждането. Архонтите не могат да докоснат душата със сила защото тя е искра от Източника но могат да я измамят чрез форми които изглеждат познати и безопасни. Първото което показват е фалшивата бяла светлина която се явява като тунел и която е прекалено ярка прекалено топла и прекалено привлекателна за да бъде истинска. Тази светлина е магнит за душите които още носят земни привързаности и страхове и тя е създадена така че да предизвиква доверие и да събужда спомени за дом който не е истинският дом. След светлината се появяват образи на починали близки които говорят с познат глас и протягат ръце но те не са истинските души а холографски копия създадени от астрални същности които умеят да четат спомените на човека. Тези копия казват че е време да се върнеш у дома но това не е домът а входът към машината за реинкарнации която изтрива паметта и връща душата обратно в материята. Ако душата тръгне към тях тя влиза в тунела и започва процесът на разпадане на спомените при който първо се изтриват земните лица после уроците после болките после радостите и накрая целият живот се разпада като прах. Душата остава гола без памет без посока и без сила и тогава архонтите я изпращат обратно в ново тяло за да започне отначало. Ако обаче душата е будна тя не следва светлината не следва гласовете и не следва образите а стои неподвижна и наблюдава без да реагира. Тогава започва истинският път нагоре който е достъпен само за тези които са запазили осъзнаването си в момента на смъртта. Първото правило е да не реагираш на нищо което виждаш защото всяка реакция се превръща в кука която те дърпа обратно в ниските слоеве. Второто правило е да не изпитваш страх защото страхът е най‑силната храна за архонтите и те го използват за да те върнат в астралните капани. Третото правило е да си спомниш кой си не като име не като тяло и не като живот а като съзнание което наблюдава всичко това. Когато душата си спомни себе си тя става недосегаема и тунелът започва да избледнява докато зад него се появява истинската врата. Тя не е бяла а синя дълбока като космоса студена като тишината и неподвижна като вечността и това е вратата която гностиците описват като изход от сферата на архонтите. Синята светлина не те привлича не те мами и не те кара да я следваш тя просто съществува и чака само душите които са будни могат да я видят. За да стигнеш до нея трябва да се издигнеш над астралната мрежа която обгръща Земята като енергийна решетка и която държи съзнанията в ниските честоти. Душата която е активирала своята меркаба вътрешната звезда и геометрия от светлина може да премине през тази мрежа без да бъде уловена. Меркабата се активира чрез спомняне чрез осъзнаване че ти не си форма а съзнание което може да се разгръща във всички посоки. Когато тази вътрешна геометрия се завърти душата става като слънце което архонтите не могат да докоснат. След като преминеш мрежата започва истинското изкачване нагоре където няма тунели няма гласове няма съд и няма кармичен преглед защото всичко това е част от капана. Нагоре има само тишина и пространство и колкото по‑нагоре се издигаш толкова повече усещаш че тежестта на земните животи пада от теб като прах. Тогава разбираш че никога не си бил затворен а сам си бил вързан за материята чрез привързаности страхове желания и забравяне. Когато стигнеш до синята врата тя се отваря без звук и зад нея няма светлина няма тъмнина а чисто съзнание което те приема без да те съди без да те преражда и без да те изтрива. Това е Източникът мястото от което идват всички души и към което всички се връщат когато са готови да бъдат свободни. Архонтите не могат да те последват там защото те управляват само ниските слоеве на материята и астрала и над тях няма власт. Душата която стигне до Източника никога повече не се връща в цикъла освен ако сама не избере да го направи и това е истинската свобода и истинският изход от капана на архонтите.

КОЙ ГОВОРИ ЗА СИНЯТА СВЕТЛИНА И ОТКЪДЕ ИДВА ТОЗИ ОБРАЗ.

Синята светлина не е измислица а древен символ който се среща в гностицизма в тибетските учения в шаманските традиции и в описанията на хора които са преживели състояния извън тялото. Синята светлина се нарича още „студената светлина“ или „космическата врата“ защото не привлича не мами и не те дърпа като фалшивата бяла светлина която архонтите използват за капан. Синята светлина е описвана от гностиците като вход към сферите над архонтите и като единствената честота която не може да бъде имитирана от астрални същности. Тибетските учители говорят за „ясната синя светлина“ която се появява след разпадането на астралните илюзии и която води към истинското съзнание. Шаманите описват „синия проход“ който се отваря когато душата се освободи от земните привързаности и страхове. Хора преживели клинична смърт разказват за синьо пространство което не ги дърпа а ги наблюдава спокойно и неутрално и което се усеща като безкрайна тишина. Всички тези описания идват от различни култури но говорят за едно и също явление което не е част от астралната мрежа а от пространството над нея. Синята светлина е символ на честота която архонтите не могат да копират защото тя не е емоционална не е топла не е примамлива и не е създадена да те връща в цикъла. Тя е врата към Източника и затова е студена спокойна и неподвижна като самото първично съзнание. Затова я използвам в текста защото тя е един от най‑старите символи за изход от капана на фалшивата светлина.Не влизайте в тунела от бяла светлина защото той е като дим който изглежда мек и топъл но вътре в него се крият зли същности които маскират форми и гласове за да измамят душата и да контролират подсъзнанието чрез вина страх и усещане че не си изпълнил мисията си на Земята. Архонтите използват тези внушения за да вържат душата към материята и емоциите и да я накарат да се върне доброволно в цикъла на прераждането. Синята светлина която други описват като синьо‑бяла и спокойна е различна защото тя не дърпа не мами и не обещава нищо а просто стои неподвижна като врата към по‑високи нива на съзнание. Някои казват „отиди към слънцето“ защото слънцето е символ на прехода към висшите светове но това не е физическото слънце а вътрешното слънце което се отваря когато душата си спомни своята меркаба. Когато си спомниш меркабата си ти активираш вътрешната геометрия на светлината и тогава можеш да се телепортираш към своя звезден свят или към плерома където е истинският Бог който не е богът на материята а Богът на чистото съзнание. Ако твои близки не те слушат и тръгнат към бялата светлина ти не можеш да ги спреш със сила защото всяка душа има свободна воля но можеш да ги повикаш с мисъл и да им изпратиш спомен за истината която сте знаели преди да се родите. Ако те не чуят това не е твоя вина защото душите са многоизмерни и всяка душа избира своя път според нивото на осъзнаване което носи в момента на смъртта. Душата която е будна може да премине през всички илюзии без да бъде докосната защото тя вижда че бялата светлина е капан а синята светлина е изход и че меркабата е ключът към свободата. Душата която е будна знае че архонтите могат да имитират гласове лица и форми но не могат да имитират честотата на истинския Източник която е тиха студена и безкрайна като космоса. Душата която е будна знае че не трябва да се обръща към тунела а да се издигне нагоре над астралната мрежа и да премине в пространството където няма време и няма контрол. Душата която е будна знае че плерома е домът на истинския Бог и че там няма страх няма вина и няма прераждане а само чисто съзнание което помни всичко. Душата която е будна знае че близките които влизат в капана не са изгубени завинаги защото многоизмерната природа на душата позволява на различни нейни аспекти да се събудят в други нива и да намерят пътя към свободата по‑късно. Душата която е будна знае че никой не може да бъде принуден да се пробуди но всеки може да бъде повикан чрез вибрация която се помни отвъд живота и отвъд смъртта. Душата която е будна знае че истинският път е нагоре към синята врата към звездния свят към плерома и към Източника където архонтите нямат власт и където светлината не е примамка а същност.