ЯДЕНЕТО НА МЕСО НА ФИНИЯ ПЛАН: ИЗНАЧАЛНАТА ЧИСТОТА НА ЧОВЕКА И ВИБРАЦИОННАТА ИСТИНА НА ХРАНАТА.

Първоначално Човекът е бил същество на светлина, финност и прозрачност, живял е в свят, в който тялото е било леко, съзнанието отворено, а Душата е дишала в единство с природата, животните, растенията и Космоса. Човекът не е ял месо, защото самата му вибрационна структура не е позволявала тежки енергии да навлизат в полето му. Храната му е била чиста, жива и светлинна, състояща се от плодове, билки, корени, листа, мляко, вода, прана и слънчева енергия. Тялото е било леко, фините центрове отворени, епифизата сияеща, а връзката с Духа естествена като дишането. Животните не са се страхували от човека, защото човекът не е носел вибрацията на хищник. Светът е бил устроен без страх, без насилие, без кръв, без болка и без убийства. Човекът е чувал природата, усещал е животните, разбирал е техните образи, вибрации и послания, и това е било естественото му състояние. На финия план месото изглежда като плътна, тъмна и тежка енергия, която носи вибрациите на страх, болка, насилие, смърт и кръвожадност. Тези вибрации не изчезват при готвене, не се разпадат при термична обработка и не се пречистват чрез подправки. Те остават в енергийното поле на храната и проникват в енергийното поле на човека. Когато човек яде месо, той допуска в себе си вибрации, които не са негови, които не са естествени за фината му природа, които утежняват тялото, затварят центровете, намаляват чувствителността, понижават вибрацията, блокират ясновидството, отслабват телепатията и заглушават гласа на Духа. Месото е мощна заземяваща храна, но на финия план то е като камък върху третото око, като мъгла върху вътрешното зрение, като стена между човека и фините светове. Когато хората за първи път започнали да ядат месо, генетичната структура се променила. Епифизата започнала да се затваря. Ясновидството отслабнало. Телепатията се загубила. Емпатията намаляла. Връзката с животните се прекъснала. Човекът започнал да се страхува. Появило се хищничество. Продължителността на живота намаляла. Тялото станало по‑плътно, по‑тежко и по‑материално. Древните хора са били високи, светли и фини, с удължени крайници и леки тела, които вибрирали в хармония с природата. Те са имали дарби, които днес наричаме свръхестествени, но които всъщност са естествени за човека. Емпатия, ясновидство, ясночуване, телепатия, яснознание, левитация, сиддхи, способност да общуват с животни, да усещат растенията и да виждат фините планове. Те не са познавали страх, насилие или болка като основа на взаимодействието. Светът е бил единен, жив и прозрачен. След прехода към месоядство човекът започнал да се уплътнява. Фините центрове се затворили. Епифизата се калцирала. Възприятието се стеснило. Връзката с Космоса отслабнала. Човекът започнал да вижда само физическия свят. Дарбите се загубили. Чувствителността намаляла. Агресията се увеличила. Страхът станал част от живота. Болестите се появили. Продължителността на живота намаляла. Човекът се отделил от своята изначална природа. На финия план месото изглежда като енергия, която блокира светлината, като тежест, която дърпа тялото надолу, като вибрация, която не резонира с любовта. Пътят към завръщането към себе си е пътят на лекотата. Това не е път на забрани, осъждане или борба. Това е път на нежно и съзнателно завръщане към чистота, яснота, чувствителност, състрадание, фин слух, връзка с животните, връзка с природата и връзка с Духа. Живата храна носи вибрацията на светлината, водата, земята, въздуха и слънцето. Тя облекчава тялото, успокоява ума, отваря сърцето, повишава емпатията, възстановява фината чувствителност и доближава човека до истинското му състояние. Всяка стъпка към леката храна е стъпка към себе си, към версията на човека, която помни, към частта от Душата, която вижда, към вътрешния глас, който винаги е знаел истината. Месото не е първоначалната храна на човека. То се е появило по‑късно, заедно с уплътняването, страха, болката и изкривяването. Когато човек спре да се храни с болка, той постепенно си спомня, че е създаден за любов. И бъдещето на човечеството е завръщане към леката храна. Всички ще се върнат към растителната диета, към живата храна, към вибрацията на природата. Не скоро, но процесът вече е започнал. Това е завръщане към изначалната чистота на човека, към фината му природа, към светлината, която винаги е била в него.

Според някои древни символи и окултни учения грехът на Адам и Ева никога не е бил ябълка, а месо, защото първото падение на човека не е било в познанието, а в плътността, в момента в който те вкусили от вибрацията на смъртта и позволили на нискочестотната материя да влезе в техните тела, и така съзнанието им се сринало, фините центрове се затворили, а връзката с Духа се помрачила. Месото потиска съзнанието, утежнява тялото, прави човека по‑плътен, по‑земен, по‑податлив на страх, защото то носи вибрацията на смъртта, на разпада, на страданието, на болката, и тази вибрация се впива в енергийното поле като тежка сянка, която дърпа надолу. Месото е нискочестотно и свързано с енергийни паразити, които се прикрепват към човека, когато той вибрира ниско, защото ниските честоти са проводник за паразитни същности, които лесно манипулират, замъгляват съзнанието, усилват инстинктите, подхранват хаоса и държат човека в материята. Тези същности изкушават чрез месо, алкохол, пушене, дрога, порнография, мастурбация, защото всяко от тези действия разпилява сексуалната творческа енергия, която е най‑силната светлинна сила в човека, и когато тя се разпилее, човекът отслабва, става по‑лесен за контрол, по‑лесен за манипулация, по‑лесен за отклоняване от пътя. Развратът, зависимостите и плътните удоволствия са като кукички, които привързват човека към материята, държат го в ниските слоеве, отдалечават го от фините светове и го правят сляп за истината. Месото е една от най‑силните такива кукички, защото чрез него човекът буквално въвежда в себе си вибрацията на смъртта, на страха, на болката, на разпада, и така се привързва към земната плътност, към ниските нива на съществуване, към света на инстинктите, а не на духа. Когато убиваш и ядеш, ти задържаш в себе си ниските слоеве, защото всяка клетка на животното носи паметта на страха, на ужаса, на болката, и тази памет влиза в човека, смесва се с неговата енергия, понижава вибрацията му и го прави по‑податлив на външни влияния. Паразитните същности се хранят с ниски честоти и затова поддържат в човека желанията за месо, алкохол, порнография, зависимости, защото чрез тях те получават достъп до енергията му, залепват се за него, контролират го, шепнат му мисли, които не са негови, усилват импулси, които не идват от Душата, а от ниските пластове на астрала. Когато човек вибрира ниско, той става проводник за тези същности, защото те не могат да се прикрепят към светлина, но могат да се прикрепят към плътност. И така човекът започва да живее не от своята воля, а от чужда, не от своята светлина, а от чужда сянка, не от своята Душа, а от паразитна програма, която го държи в цикъл на повторения, зависимости, слабост и забрава. Месото е врата към този цикъл, защото то е най‑силният материален носител на ниска вибрация. То държи човека в материята, в инстинкта, в страха, в разделението. То е като тежка верига, която държи Душата прикована към земното ниво, не позволява на фините центрове да се отворят, не позволява на епифизата да се активира, не позволява на светлината да премине свободно през тялото. Когато човек се освободи от месото, той започва да се освобождава и от паразитните същности, защото те губят своята храна. Съзнанието се прояснява, фините сетива се връщат, енергията се издига, сексуалната творческа сила се възстановява, а Душата започва да си спомня. И тогава човекът разбира, че падението никога не е било в знанието, а в плътността, и че изкуплението никога не е било в страданието, а в завръщането към светлината.