От земите на Свети Владимир до Мамутските хълмове. Загадката на пътника от несъществуваща страна 

 Помните ли историите за зелените деца от Улпит или за човека от Тауред на японското летище? Оказва се, че в СССР са се случили поне два подобни случая, при които човек се е държал странно и при по-нататъшно взаимодействие се е оказало, че е пристигнал от несъществуваща държава или дори от реалност, в която държави, градове и т.н. имат напълно различни имена. Например, такъв инцидент се е случил в Казан през 1977 г. Нека поговорим за втория случай. През 1990 г., при пристигането на влак на дълги разстояния от Москва до Челябинск, служители на гарата откриват мъж без никакви документи. Той се представя като Пьотр Фьодорович Хлебов, роден през 1939 г. И тогава нещата стават интересни. Задържаният започва да разказва небиви истории. Твърди, че се е отправил към района на Белите планини, по-точно към град Мамонтови хълмове, от земите на Свети Владимир. На картата не можаха да бъдат открити подобни маркировки. След това на Пьотр Фьодорович показаха карта и го помолиха да посочи с пръст накъде се е насочил. Земите на Свети Владимир се оказаха мястото на Москва. Регионът на Белите планини приблизително обхваща Южен Урал и част от южен Западен Сибир. Самият град Мамонтови Холми се намирал между Екатеринбург (Свердловск) и Тюмен, само че значително по-на север. Пьотър бил много изненадан, когато му показали картата. Местоположението на градовете било неточно, а имената – напълно непознати, което той веднага признал. Той посочил, че му е била дадена странна карта. След като погледна символа на СССР и името на страната, мъжът замълча за момент, след което каза, че никога не е чувал за такава държава. Твърдеше, че е жител на Белия континент и е обиколил цяла Евразия. Очертанията съвпадаха, само че в този свят цяла Евразия говореше бял език - руски, както го разбираха следователите. Нямаше Китай, нямаше Индия, нямаше други европейски или азиатски държави. Цялата територия принадлежеше на една единствена държава - Белия континент. Мистериозният пътник се нарекъл Петър. Освен синия континент, имаше още пет континента: Син, където е Австралия; Зелен, където е Африка; Червен, Южна Америка; Жълт, Северна Америка; и Оранжев, Антарктида. С изключение на Оранжевия, всеки от тези континенти представляваше една държава. Оранжевият континент обаче е разделен на три приблизително равни части – място за поклонение, област без геополитическа принадлежност – разделението му се основаваше на религиозни принципи.

 Мъжът обяснил, че в онзи свят няма конфронтации между държави и народи; всеки живее на собствена територия. Търговията се осъществява както между континенти, така и между градове. Докато той разказвал историите си, следователите взели проби от дрехите и косата му за ДНК анализ. Анализът не успял да определи материала на дрехите. Това бил някакъв вид естествен материал, преминал през специфичен, сложен процес. Единственото, което било установено, било, че якето съдържало ламска вълна. Колкото по-дълго продължаваше разговорът с Пьотр, толкова по-ужасен ставаше той. Според думите му, той имал двама сина и дъщеря, както и любяща съпруга, при която се е отправял след командировката си. Този жител на несъществуваща държава и град се е намирал в пълна загуба. Уж е подозирал нещо нередно още във влака. През прозореца проблясваха непознати пейзажи.Състоянието на Пьотр Фьодорович беше разбираемо, но дали казваше истината? В крайна сметка стана ясно, че мъжът е вярвал напълно на казаното. Единствените лични вещи, които е имал със себе си, са били парите му – тънки овални банкноти с изображения на животни, птици, спътници и природни пейзажи. Банкнотите, естествено, са били конфискувани, а мъжът е бил настанен във временно селище до изясняване на случая. Разследващите, разбира се, не са повярвали на фантастичната му история. Но съдебните експертизи са се оказали неубедителни. Мъжът погледна картата и не можеше да повярва на очите си. Никога не беше възможно да се определи точният момент, в който той беше пренесен от някаква непозната реалност в нашата. След тежка смяна мъжът заспал във влака и след като се събудил, почувствал, че всичко около него някак си се е променило. Чувствало се е чуждо, непознато. Тези чувства се засилвали с напредването на пътуването и когато стъпил на перона в Свердловск, той бил още по-объркан от случващото се. Виждайки объркания мъж, към него се приближил служител на гарата. И тогава историята приела неочакван обрат. Какво можем да кажем? Съдбата на човека е неизвестна. Той е пристигнал в нашата реалност по същество в края на съветската епоха. Следователно никой не знае какво се е случило след това. Сега, относно самия инцидент. Човек може да отрече или да вярва в съществуването на паралелни светове. Дори някои теоретични физици посочват, че на науката ѝ липсват ясни доказателства, за да отрече съществуването на паралелна реалност. Ако физиците не могат да разберат това, тогава и аз със сигурност не мога. Така че си запазвам преценката относно истинността на историята. Лично аз ѝ вярвам. Няма смисъл човек да измисля такива неправдоподобни неща. Освен това у него бяха открити несъществуващи пари и няколко съдебни експертизи не успяха да открият фалшификацията.