Нашествието на похитителите на тела

„Нашествието на похитителите на тела“ е от онези филми, които стават много по-смущаващи, щом спрете да се вторачвате в самите шушулки и започнете да наблюдавате какво всъщност вършат те. Филмът от 1956 г. проследява д-р Майлс Бенъл, докато хората в градчето Санта Мира започват да твърдят, че близките и приятелите им някак са се променили, макар външно да изглеждат напълно нормални. Никой не може лесно да докаже, че се е случило нещо нередно, но нарастващото усещане, че познати хора са били подменени, се превръща в истинския ужас, пронизващ цялата история. Този страх бързо придобива физическо измерение, когато Майлс открива огромните шушулки, способни да създават пълни копия на хора. Това не са механични роботи или груби имитации, а биологични копия, които растат безшумно, докато не са готови да заемат мястото на някого. Подмененият индивид запазва същия външен вид, което позволява на семейството, съседите и колегите да приемат копието, стига да не забележат, че нещо липсва под повърхността. Филмът прави процеса още по-смразяващ, като свързва подмяната със съня, тъй като жертвите са най-уязвими, когато изгубят съзнание. Шушулките узряват, докато оригиналният човек е беззащитен, създавайки ново тяло, което може да продължи живота му, след като трансформацията приключи. Тази идея превръща нещо толкова обикновено като заспиването в момент, в който самата идентичност може да бъде открадната. Растителните мотиви веднага се свързват с материала за куклите „Cabbage Patch Kids“ (бебета от зелковата леха), който съм проучвал – там човешкият живот и култивираният растеж многократно се появяват един до друг. Идеята за бебета, изникващи от лехи със зеле, от поколения се представя като безобиден фолклор, но „Нашествието на похитителите на тела“ ни показва възрастни хора, отглеждани в гигантски органични шушулки, преди да навлязат в обществото като пълноценни заместници. Хората на практика се отглеждат като земеделска култура, което придава много по-мрачен смисъл на символиката със зелето, когато в разговора се намеси и темата за клонирането.Филмът също така разбира, че подмяната работи най-добре, когато на повърхността почти нищо не се променя. Колите продължават да се движат, магазините остават отворени, хората ходят на работа, а градчето изглежда напълно нормално за всеки минувач. Ужасът произтича от осъзнаването, че познатият свят може да продължи да съществува дори след като хората в него са били тихо подменени. Има и нещо особено смущаващо в липсата на емоции у копията, тъй като лицата им остават убедителни дори след като индивидуалността е изчезнала. Те могат да говорят, да се организират, да общуват и да функционират в обществото, но все пак от човека, стоящ пред нас, е отнето нещо, което разпознаваме като присъщо човешко. Това веднага ни отвежда към старите предания за двойници, подменени деца и хора, които се завръщат у дома със същото лице, но с друго „присъствие“ зад него. По-късният филм от 1978 г. пренася същата идея в още по-параноична обстановка, като заменя атмосферата на малкото градче с много по-мащабна градска среда. Шушулките се разпространяват из града, копията се множат, а на обичайните обществени места вече не може да се вярва, докато все повече хора биват поглъщани от този процес. В крайна сметка ужасът вече не произтича от въпроса кой е бил подменен, а от съмнението дали изобщо е останал някой от оригиналните хора. Тази концепция е тясно свързана с темите, които разглеждам в „Rise of the Clones: The Cabbage Patch Babies“ – творба, която задълбочено изследва произхода на човешкото клониране и много по-стария стремеж към пресъздаване на живи същества. Разглеждам хомункулуси, хибриди, изкуствено възпроизвеждане, генетични експерименти и истории, подсказващи, че идеята за копиране на човечеството е вълнувала хората много преди появата на съвременните лаборатории. Връзката със зелето е част от това изследване, особено в случаите, когато култивираният живот, изкуственото създаване и подмяната се преплитат по странен и устойчив начин. Това, което прави „Нашествието на крадците на тела“ (Invasion of the Body Snatchers) толкова въздействащ филм, е, че той не се нуждае от гигантски машини или футуристични лаборатории, за да направи идеята за дублиране на хора достоверна. Телата израстват по естествен път, съзряват незабелязано и се вписват в съществуващия живот, носейки лица, които в началото никой не поставя под съмнение. Образът на хора, които биват отглеждани, а не раждани, е смущаващо близък до темите за клонирането и изкуственото създаване, присъстващи във фолклора, художествената литература и съвременната наука. Следователно шушулките са нещо повече от удобен похват в жанра на ужасите; те превръщат човешкото тяло в обект, който може да бъде възпроизвеждан, отглеждан и подменян, без това да разрушава обществото. Когато съпоставим тази идея с „Cabbage Patch Babies“, с клонирането и с по-старата мания по създаването на изкуствени хора, историята придобива много по-мрачен оттенък от този на обикновено извънземно нашествие. Страшното не е, че нещо пристига отнякъде другаде, а че веднъж попаднало тук, то може да изглежда точно като нас. 

Ако искате да научите повече за работата ми, да прочетете публикациите в блога ми или да закупите екземпляри от книгите ми с автограф, моля, посетете уебсайта ми. Четирите ми заглавия са налични и в Amazon, включително във форматите Kindle и Audible! 

С най-добри пожелания, Гай, Гай Андерсън – автор.