Оковите на плътта и еволюцията на душата: Как привързаностите ни задържат в колелото на преражданията

Когато човек анализира дълбоките закони на съществуването, рано или късно стига до фундаменталната истина за кармичния кръговрат и това какво се случва с душата след напускането на физическото тяло, защото според древните духовни закони всичко се определя от нашите привързаности, желания и вибрационни честоти. Ако душата остане дълбоко привързана към материята, ако обича този сетивен свят, неговите материални придобивки и временни наслади, след смъртта тя неизбежно се завръща отново тук, привлечена като от магнит към същата реалност, която е обожавала, затворена в непрекъсната верига от прераждания, от която няма лесно измъкване.Този закон на привличането и кармичното отразяване важи с пълна сила и за начина ни на хранене, за нашите навици и за всичко, с което зареждаме своето енергийно поле, защото ако човек хапва месо, подкрепяйки и участвайки в индустрията на смъртта и убийството на животни, той неизбежно поддържа една ниска, плътска честота на съзнанието, която в следващия живот го връща в същата тази уплътнена реалност, където кармичният баланс се изравнява – или самият той се превръща в жертва на насилието, или продължава да повтаря същия цикъл на убийства и оцеляване, потъвайки дълбоко в сенчестите слоеве на ниския астрал.Никой не може да влезе в по-високите светове, в състоянието на чиста светлина и божествен рай, докато продължава да вибрира на тази ниска честота на консумация, насилие и груба материя, докато не се научи на състрадание, докато не спря да отнема живот и да яде плът, защото енергията на страданието и смъртта остава запечатана в аурата и държи съзнанието приковано към земните страсти. Същата разрушителна енергия се носят и от всички други пороци и низки привързаности – алкохолът, който замъглява съзнанието и отваря врати за чужди енергийни влияния, порнографията и безразборните мастурбации, които изчерпват жизнената енергия и я свалят до най-ниските животински нива на инстинкта, както и всякакъв друг вид разврат, който превръща човека в роб на собствените му телесни импулси.За да може душата да се освободи, тя трябва приживе, докато все още носим това физическо тяло, да премине през огъня на осъзнаването и пречистването, да изкорени тези животински привързаности, да овладее страстите си, да престане да се храни с мъртва плът и да издигне вибрациите си над ниските светове на материята, защото само тогава, когато сърцето и съзнанието станат напълно чисти от всякаква кал на алчност, похот и насилие, завесата пазителка ще се вдигне и душата ще намери своя истински дом отвъд пределите на земните илюзии.Всичко в този свят се определя от личната ти честота и дълбоките ти вярвания, които действат като невидим магнит, определящ точно къде ще попадне душата ти, когато физическото тяло се разпадне. Ако ти продължаваш да консумираш плът и да участваш в убийството на животни, ако пиеш алкохол и си зависим от него, ако потъваш в порнография и неутолен глад за безразборни сексуални връзки, или пък ако си фатално привързан към материалното – към тази земна работа, към парите, към непрестанното ядене, пиене и жени – то ти вибрираш в синхрон с този свят и напълно логично след смъртта си попадаш първо в ниския астрал, който е точно копие и огледало на нашите земни страсти и пороци. А след това, когато кармичният цикъл се завърти отново, се прераждаш в нов живот пак тук, на същата тази земя. Нашите вярвания и нашата честота на съзнанието реално определят къде ще се преродиш, защото законът на привличането е безупречен и ако ти останеш с ниска, замърсена и плътска вибрация, следващият ти живот ще бъде отново в този същи свят, пълен с тирания, болести, смърт, войни, контрол и дълбоки страдания. Вместо да попаднеш в свят без страдания, без войни, без ядене на плът, без убиване, без да си развратен, а да си духовно сътворен.

Въпреки наложените през вековете масови догми и изопачавания на свещените текстове, дълбоката християнска мистика и ранното християнство също носят неподправения завет на състраданието, милосърдието и чистия живот без насилие и кръвопролития.

Цитати и свидетелства от християнското наследство

„Първобитните хора са се хранили с плодове и зеленчуци, без да проливат кръв, и едва след потопа, когато човечеството е паднало духовно, му е било разрешено да яде месо като отстъпление пред слабостта му, но истинското съвършенство остава в чистотата на ненасилието.“

— Св. Йоан Златоуст

„Животните служат на човека по Божа воля, за да му помагат, а не за да бъдат издевателствани, колени и изяждани с алчност. Онзи, който пролива кръвта на невинно животно, отваря вратата на собствената си жестокост и заглушава божествения глас в своето сърце.“

— Св. Василий Велики

„Милостивият човек е милостив дори към душата на своето животно, докато сърцето на нечестивия е жестоко и пълно с насилие. Не можеш да търсиш милост от Бога, ако сам ти носиш смърт и болка на онези, които нямат глас да се защитят.“

— Притчи Соломонови (в ранни духовни тълкувания)

„В рая първоначално нямаше смърт, нямаше плач, нямаше и клане на животни. Всички създания живееха в мир и хармония, хранейки се с плодове. Връщането към тази божествена чистота е издигане на душата обратно към нейния извор.“

— Св. Исаак Сирин

„Когато човечеството се откаже от кръвта и насилието над животните, тогава и войните на земята ще спрат, защото докато мечът ни сее смърт в кошарите и кланиците, смъртта ще царува и между самите хора.“