http://www.otizvora.com/2016/10/8307
http://www.otizvora.com/2016/10/8314
В детските ми години безусловно вярвах в извънземни и че те посещават планетата ни. Имаше три предпоставки за тези мои „грешки на растежа“:
1. Струваше ми се теоретически невъзможно да сме сами във вселената. Ако не сме сами, беше арогантно да мисля, че всички инопланетяни са на земното ниво на технологично развитие (или по-ниско), което по подразбиране би направило невъзможно междупланетните контакти. Никога не съм бил привърженик на еволюционната теория на Дарвин, затова ме привличаше онази Ерих-фон-Деникенова идея, че животът на Земята е възникнал с помощта на „външни“ сили.
2. По онова време още не бях чувал за духовни науки. Бях възпитаник на течението на материализма, преподавано в светските училища и в самата „алтернативна“ литература за извънземните. И през ум не ми е минавало, че животът на Земята може да е възникнал с „външна“ помощ, но не заради пришълци с летящи кораби, а заради делата на по-напреднали същества в нетленни, духовни тела.
3. И като хлапе, на няколко пъти бях виждал НЛО, като под това трябва да се разбира буквалното „неидентифициран летящ обект“, а не непременно „летяща чиния на извънземни“. Всъщност и сега, вече в зряла възраст, виждам такива почти всяка година — понякога сам, понякога и с други наблюдатели — но вече имам различни обяснения от обичайните по времето, когато бях 8-, 10-, 12-годишен.
През онези години попивах книги и вестници, описващи делата на инопланетяни, както днес, повече от две десетилетия по-късно, се запознавам с духовните науки. Исках да знам още и още. И както сега съм „база данни“ за някои мистични въпроси, така в първите години от живота си бях „ходеща енциклопедия“ за всичко, що имаше да се знае за сивите човечета и другите космически гости. Трябваше, образно казано, само да натиснете правилното копче и щях да ви запозная с най-интересните случаи, свързани с подземните бази, обезобразяването на крави и отвличанията на хора за различни експерименти — с имена, дати и прочие подробности.
От днешна гледна точка и на мен ми е странно, когато споделям всичко това, но то e самата истина. Хората се променят — някои по-бързо от други, — въпреки че може да ви убеждават в противното. И ето, сега пиша статия, с която не просто ще опровергавам други автори или ще хвърлям сянка на съмнение върху твърденията им. Преди всичко ще опитам да разбера причините за собствените си заблуди в детска възраст, а по този начин, надявам се, може би ще помогна и на някои читатели да постигнат същите резултати в ускореното израстване.
Увлекателна митология, обогатявана в движение
Преди предполагаемото разбиване на космически кораб в Розуел, САЩ, човечеството не е имало масов интерес към темата за чуждоземните гости. Всъщност реакцията към радио пиесата „Война на световете“, пренесена в по-късни години и на големия екран, ясно ни показва, че тази тема не е занимавала хората — за тях тя е била напълно непозната и съответно плашеща. Ако по онова време някой беше решил да направи филма „Денят на независимостта“, щеше да е невъзможна онази сцена, в която стотици хора отиват на покрива на Емпайър стейт билдинг, за да посрещнат пришълците и да им се обясняват в мир и гостоприемство. Това, което прави тази сцена донякъде реалистична е, че междувременно е възникнала една категория хора, които биха постъпили точно така — защото имат определени нагласи и очаквания спрямо пришълците. Ако изобщо е имало такива нагласи още в началото на миналия век, според мен те са били твърде изолирани в тесни кръгове.
Забелязвате основното, нали? Извънземните трябва да идват от планета, близка до Земята, защото хората за изхождали от представата си, че са възможни само сравнително кратки космически пътувания. И самите пришълци са устроени според законите на тогавашните материалистични представи. Разказите за гости от Алфа Кентавър, Сириус, Плеядите и т.н. са много по-късно явление.
Става онова в Розуел — каквото и да е то, — след което светът се сдобива с нова митология, приемана от много хора с религиозна преданост. Но, за разлика от езическите митове или Библията, които можем да четем и възприемаме като завършен продукт, темата за извънземните непрекъснато се допълва с нови и понякога изненадващи сюжетни нишки. Едни от тези нишки внасят пояснения към минали събития. Други истории оставят вратички за продължение, ако се харесат на публиката, както е при скъпите холивудски филми. По същия този начин се пишат комиксите и сценариите за сериали и многосерийни кинохитове.
Ще дам няколко показателни примера:
Извънземните раси — облик и общи характеристики
• По времето на „Война на световете“ (1897 г.), тоест преди Розуелската история (1947 г.), хората са допускали, че извънземните могат да са само марсианци или гости от друга близка планета. Представяли са си ги зелени — не за друго, а защото са вярвали, че, за да вирее извънземна форма на живот насред пустинна планета, кръвта им трябва да съдържа хлорофил, какъвто имат земните растения — задължително условие за хранене чрез фотосинтеза. Оттам и употребявания досега термин „зелени човечета“, въпреки че от много, много десетилетия няма „близки срещи от третия тип“, в които извънземните да са свързвани с този цвят.
• След Розуел се заговори за „малките сиви“ пришълци с „големите черни бадемообразни очи“. Те най-често са описвани като такива с „детски или хобитски ръст“, с „непропорционално голяма глава“ и „издължени горни крайници“. Сравненията са при съпоставяне с човешкото физическо тяло. Понякога малките сиви човечета са описвани голи и без полови белези, а в други случаи носят високотехнологични скафандри.
• След това в сюжета се включват рептилоидните пришълци, сравнявани най-често със земните влечуги, но само на външен вид. Всъщност консенсусът е, че тези „рептилии“ са извънредно интелигентни и технологично напреднали. Те според мен са вдъхновени от епизоди на сериала „Стар Трек“, като характеристиките им са обогатени не от други, а от „здраво стъпили на земята конспиративни теоретици“, които от края на 1980-е години и до средата на 1990-е ни уверяваха, че рептилоидите са злонамерени същества, които умеят да въздействат на човешките сетива чрез магия, което пък им позволява да живеят неразличими сред нас и да търсят глобална власт.
• Досущ в „епизодични роли“ (както при комиксите и сериалите) се появяват тъй наречените „нордически“ извънземни, описвани като северноевропейци — белокожи, русокоси, светлооки и по-високи даже от скандинавците.При толкова много извънземни раси беше само въпрос на време да се определят техните намерения спрямо тукашните хора, както и отношенията между самите тях. Както стана дума, отблъскващите рептилии не могат да са други, освен злодеи. Посебните „нордически“ пришълци, понеже много приличат на земляните, са добронамерени и спрягани даже за наши прародители (или поне като идеал за по-нататъшната ни еволюция). Творците на трансгалактическа митология до ден днешен нямат единно мнение за ролята на малките сиви човечета. Според едни те са зли експериментатори. Според други — те ни помагали по начини, включително болезнени, които не сме способни да разберем. А според трети тези сиви същества са еволюирали земляни от бъдещето, които пътуват през времето и ни насочват в „правилния път“. Тези теории за „малките сиви“ не са изчерпателни. За да се опишат всички умозрения и фантазии, ще са нужни поне 200 машинописни страници.
Когато историята започва да се пише сама
Естествено, не е достатъчно само да кажем, че русокосите извънземни са врагове на рептилоидните извънземни, а малките сиви извънземни имат такива или онакива отношения към другите чуждоземни раси. В един момент историята започва сама да се дописва и обогатява, като логичната следваща стъпка е да ни разясни, какви са отношенията между всяка от тези раси със… земните държавни власти! Може би е излишно да разводнявам тази тема с подробности относно разнообразните сюжети, които междувременно са „легализирани“ и популяризирани от сериали, като „Досиетата Х“ и „Старгейт“, както и в пълнометражни филми.
Вероятно сте чували за подземните военни бази на САЩ, Русия и други държави (защо митологията разглежда само „велики сили“?!), в които разни посланици на „земната федерация“ общували със сивите, рептилоидните и русите извънземни, сключвали договори за сътрудничество с тях, участвали в съвместни експерименти върху клетите обикновени хорица, обменяли културен и технологичен опит, влизали в периодични интриги и конфликти. След като сюжетът е стигнал до такава завръзка, всеки автор може да го доразвива…
И точно това се случи!
Някъде от 1990-е години специализираните издания, разглеждащи темата за извънземните, започнаха да се придържат към различни сюжетни линии. Получи се разделение, каквото виждаме, например, при комиксите на DC и тези на Marvel. Всяко „студио“ започва да създава или допълва своя собствена вселена. И както законите и фактите, валидни за Батман и Супермен на DC, не са валидни за Спайдърмен или Хълк на Мarvel, така и фантазията около извънземните се обособи в различни течения.
Когато забелязах това и го приех донякъде като горчива истина — но все пак истина! — трябваше да приема и че години наред съм се лъгал. Това се случи по времето, когато бях на 12-14 години. По това време се случи и нещо, което ми помогна да се развържа от увлечението си към тази фантастична митология с нейните все съмнителни корени в реалния свят.
Когато сме деца, лесно се лъжем. Приемаме авторитета на възрастните и до определена възраст е възможно да ги смятаме за безгрешни — за нас те са въплъщение на честността и разумността. Това е вродено детско качество. Но рано или късно започваме да узряваме. И ако не се освободим от безусловните авторитети, не узряваме правилно.
Още преди да ме беше споходил пубертетът (или антропософски казано: наместването на астралното ми тяло с всичките му особености и страсти, преди всичко — сексуалността), бях забелязал несъответствията в историите за отвличания в космически кораби. Те се дължаха на различните „студия“, създаващи и разпространяващи галактическа митология. Интелектуално бях достатъчно развит, за да разнищвам всички детайли, в които намирах и скритите дяволчета, но с половото съзряване вече можех да открия и други смущаващи подробности по този въпрос. Това ще е темата в тази част
Преобладаващият женски елемент
Направило ли ви е впечатление, че главните герои в огромното мнозинство от „близките срещи от третия и четвъртия тип“ всъщност са… героини? Извънземните обикновено отвличат жени. Докато още не бях напълно готов да разглеждам съвсем критично тези истории, си обяснявах тази странност с мисълта: Ами пришълците отвличат жени, за да ги използват като живи инкубатори за ембриони, преди да ги отвлекат отново и да им направят аборт, за откраднат бебето.
Това, че жертвите на отвличания с такава цел бяха основно жени, си го обяснявах със самата женска анатомия и женската роля в репродукционния процес. Беше някак логично, преди да си задам и други въпроси:
1. Защо извънземните най-често отвличат неомъжени жени, такива без собствени деца и без значителна роля в обществото?
От една страна, звучи логично, че пришълците ще се занимават с несемейни, самотни жени, тъй като отвличанията не създават излишни усложнения. Иноземните гости могат да измъкват жертвата си от спалнята в дома ѝ, без да се притесняват, че съпругът ѝ или баща ѝ ще ги погне с ловджийска пушка или моторна резачка. Също така периодичното изчезване на една социално изолирана жена, която не работи по осем часа на ден в магазин или офис (сред други хора), не предизвиква обществен отзвук. Така погледнато, наистина подборът изглежда оправдан.
Браво на умните извънземни! Но…
Защо пък да не разгледаме въпроса и от друга гледна точка? — Нима някои чести сюжетни линии не звучат… твърде удобно. Никой не може да потвърди, дали една самотница действително е била отвлечена от фермата ѝ насред пустошта. Същото важи и за случаите, когато отвличането става от колата — нощем, насред пътя, обикновено без свидетели. Е, да, понякога извънземните правят нещо на съпруга, така че той не се събужда, докато малките сиви човечета извличат жена му от постелята. Понякога отвличанията на пътя ставали и пред свидетели, само че колите мистериозно изгасвали при идването на НЛО-то, а на другите пътници, които не са определени за отвличане, им се губят спомени за събитието. Ето защо намирам такива обяснения за твърде удобни. Във всеки случай няма кой да потвърди или отрече разказа на жертвата.
Има изключения за отвличания на семейства и възвръщане на спомени чрез психотерапевтични регресии. Не си затварям очите за тях, а ще ги разгледам подробно в обособена част.
2. Що за гени се търсят?
Според митологията на едно „студио“, извънземните отвличали земни жени и мъже, подлагали ги на нещо като медицински експерименти, а ако са „годни“ (каквито и да са критериите на пришълците), заставят земните двойки да се чифтосат и да заченат бебе с изцяло човешки гени, след което го открадват. Според друго „студио“, отвличат предимно жени, за да създават хибридни същества, съчетаващи земни и извънземни гени. Според трето „студио“, земните жени просто износвали клонингите на сивите човечета, тъй като самите сиви нямали репродуктивни органи и собствени методи за размножение. Има и други, още по-екзотични сюжети, в които се обяснява и защо отвличат крави. Във всеки случай обаче, един въпрос винаги ме мъчеше, преди да прекъсна интереса си към „уфологията“. А този въпрос, съгласете се, е основателен:
Не трябва ли извънземните да търсят по-богат генетичен фонд?
Не говоря за раси, тъй като сред най-прочутите „отвличани хора“ се открояват такива от всички раси, основно от бялата и черната. Само че мястото, на което става това, е предимно или изключително в САЩ. Извънземните почти не проявяват интерес към гените на белите хора в Европа, както и към черните в Африка. Защо? — питах се.
И в контекста на този въпрос нека се върнем и към първия: Защо пришълците не разнообразяват гените на хибридните земно-чуждоземни бебета или на изцяло земните ембриони чрез по-широк подбор на жертвите? Защо не отвличат жени и мъже, които са прочути в обществото с интелекта си? Защо не отвличат мъже и жени, които са се прославили с художествени таланти? Защо не отвличат земляни, изявили се с атлетични фигури и някакви спортни постижения?
Отвличат бялата Мери Сю от ферма в Тексас и тъмнокожата Бети Уайт от друг щат, като и в двата случая не бихте знаели за съществуването на тези дами, ако те не бяха обявили, че, за разлика от други, помнят отвличанията си. Ако извънземните наистина имат технология, която кара жертвите и свидетелите да забравят, за всичките години, откакто се отвличат хора, все някоя изтъкната личност би трябвало да си спомни „случайно“ за ужасното преживяване. Но не… помнят само Мери Сю и Бети Уайт. За вас не знам, но на мен това ми се струва невероятно.
Ако приемем, че извънземните действително отвличат само дами без значима роля в обществото, може би се оказва, че критерият им при отвличанията на хора е тези хора да са значими, колкото отвличаните крави. Всъщност от предполагаемите отвличания на крави уж оставали обезобразени трупове. Докато отвличаните дами се завръщат живи и здрави, а единственото свидетелство, че са били отвличани в космически кораби, са някакви белези, които — звучи гадно, но не и невъзможно — са си направили сами.
В един момент пораснах достатъчно, за да не виждам смисъл в недомислиците и разкази, които разчитат на сляпо доверие и безкритичност към „авторитети“.
3. Ама какви са тези пикантни подробности?
Човек не обича да говори за травматичните си изживявания. Защото, когато ги описва, ги изживява отново, а това е мъчително. Защото изпитва срам от естеството на изживяването. Защото не е сигурен дали към мъчителното изживяване няма да се добави и огорчението от недоверието и присмеха на други хора. Жертвите на изнасилване са типичен пример, като този пример не е произволен, защото сюжетът на повечето отвличания от извънземни не се различават от блудството, насилствените медицински експерименти и нежеланото сношение.
Обикновено в тези истории научаваме и за последващ аборт (рядко единствен, защото жените често износват няколко извънземни бебета), а жените, които са правили аборт, обикновено не обичат да говорят сладкодумно по тази травматична тема.
По всичко личи обаче, че отвличаните жени (и по-рядко мъже) не спадат към нормалната човешка раса, защото те, за разлика от нормалните, са радостни да споделят това, което (вярват или просто твърдят, че) им се е случило. При доста от тях се забелязва и форма на активизъм за популяризиране на схващанията, като дават обширни интервюта за специализираните медии и понякога гастролират в телевизионни токшоута. Само от подробностите, които са склонни да споделят, можете да се досетите, че не им е чиста работата. Но това, което се откроява и без да го търсите целенасочено, е, че има и… съмнителна еротика!
Когато си на 8-10 години, четеш за отвличанията от извънземни и си способен да се вживееш в описанията на болезнени медицински процедури. Особено ако имаш лична опитност с такива, макар и в изцяло земен контекст. Това, което следва по-нататък в описанията на отвличания, го приемаш на доверие, само защото идва от възрастен. Нищо, че не го разбираш напълно.
Едва в пубертета си дадох сметка, че някои подробности от описанията на такива отвличания са не просто еротични, а граничат с порнографията. Помня един случай, в който една млада жена уж била отвлечена от колата си на безлюден път. След като преживяла болезнени експерименти на операционната маса в космическия кораб, пришълците довели при нея един мъж. Тя го познавала, понеже няколко дни по-рано поправил колата ѝ в някакъв автосервиз. Следваше подробно описание на младежа — колко е висок, колко е атлетичен, какви били цветовете на очите и косата му, включително и колко бил „надарен отдолу“. Така де — добре до огледала, понеже той също бил гол като нея, по-рано извънземните експериментирали и над него.
(Колко жалко, че истинските жертви на изнасилване или блудство, ако не познават мъжа отпреди, почти никога не могат да го опишат с такива зашеметяващи подробности.)
И само защото този автомонтьор бил привлекателен, жертвата на отвличането нямала чак толкова травматични спомени от последващото събитие — разбирайте: нещо като изнасилване. Дори зашеметен от магията на извънземните и изпълняващ телепатичните им заповеди, той я обладал с цялото си внимание и нежност. Единственото ѝ опасение (?!) било мъжът, от когото пришълците я принудили да зачене, дали ще помни събитието, както го помнела тя. Ако се срещнели отново в автосервиза и той помнел всичко, както помнела тя, щяло да бъде неловко и за двамата. Но понеже той не помнел на следващата им среща в автосервиза, тя решила умишлено да не споменава името му в разказите си. (Колко удобно обяснение! Може би обяснението е по-просто: горкият пич не е подозирал, че е обект на сексуален интерес от клиентката си, а тя не е посмяла да му съобщи, че е забременяла във фантазиите си от него.)
А самото събитие на зачатието в летящата чиния, впрочем, беше описано по-подробно и от външния вид на монтьора. С художествени изрази и похвати! Не ми беше трудно да направя паралел между сюжета на такива отвличания от извънземни и сюжетът на розовите книжки от, да речем, писателката Даниел Стийл. Ако имаше някаква разлика, тя беше само в декора — докато едни се сношаваха в сламата на конюшни, защото там е романтично, други го правеха на още по-нестандартно място, каквото са космическите кораби! Че даже и пред чуждоземна публика… Разликата между еротиката и порнографията е само в гледната точка и детайлите.
Разбира се, преразказаният по памет случай е показателен, въпреки че не всички жертви описват тези събития по един и същ начин. При някои мъжът-осеменител не бил познат красавец, а съвсем непознат, но по неписано правило винаги е млад и атрактивен. При други разкази сексуалният партньор е съпругът на жертвата, който след това не помни отвличането, нито какви ги и вършил в космоса, което е твърде удобно тогава, когато съпругът е буйстващ ревнивец или би разпитвал „Я си кажи, скъпа моя, от кого в действителност е абортираното бебе?“.
Сигурно се досещате, че привлекателните „нордически“ извънземни, за разлика от „малките сиви“, са полови същества. А тази половост може да се използва при някои сюжети, ако се търси трансгалактическа пикантност. Ще попаднете на истории, в които оплождащият мъж е от посебните междузвездни „скандинавци“, като преди и/или след сношението си със „жертвата“ те поддържали телепатични контакти с нея: предават ѝ послания за нейното лично бъдеще или за бъднините на Земята. С други думи — те са нещо като идеалните мъже, които не заспиват веднага, след като свършат с креватната работа. Телепатията е поредното твърде удобно средство, с което се обяснява общуването въпреки езиковите бариери. Ченълингът пък е още по-удобно решение!
Надявам се, че няма да намерите нещо повече в думите ми от това, което съм казал
Уточнение 1: Когато казвам, че жени са двигателят на митологията за отвличанията от извънземни, съвсем не търся причините във всички жени. Далеч съм от всякакви идеологии на сексизма и мизогинията. Напротив — обърнете внимание, че досега говорех само за една категория жени, като изразих съмнения, че други жени, които не се вписват в този профил, биха ни занимавали със сексуалните си фантазии. Да, говорим за сексуални фантазии!
Днес — две десетилетия, след като увехна интересът ми към извънземните и всичко, свързано с тях — вече съм намерил обяснение в духовната наука относно отвличанията от извънземни. Антропософията проповядва, че сексуалността при жените винаги е малко или много обвързана с фантазии, докато при мъжете това е просто страст.
И наистина, точно това ни засвидетелстват описанията на отвличанията от извънземни:
При разказите на жените винаги преобладава фантастността — било за сексуалния партньор и неговите качества, било за мястото на срещата им. Космически кораб — ухааа!
От друга страна, доколкото изобщо има такива разкази от мъже, те рядко звучат по-различно от обичайните мъжки разговори, описващи трудни или екзотични завоевания. Извънземните „скандинавки“ някак се открояват сред безличните „бройки“ — ухааа!
Уточнение 2: Въпреки че вече се съмнявам в достоверността на историите за отвличания от извънземни, това не означава непременно, че отричам възможността в някои (не всички) такива истории да има зрънце истина. Както заявих и в предишната част, ежегодно наблюдавам НЛО — сам или с други хора, които също ги виждат. И въпреки че отхвърлям обичайното разбиране за тяхната чуждопланетна същност, в следващата част ще опитам да дам обяснение за произхода им, а по този начин — на отвличанията, експериментите и прочие.
Последната искра на интереса ми към „уфологията“ изгасна след досега ми с интернет от средата на 1990-е години. Вече не четях само книги и специализирана литература за предполагаемите обезобразявания на говеда и отвличания на хора. Можех да слушам и аудио записи на интервюта, както и да гледам клипове с облика, жестовете и мимиките на предполагаемите жертви. Набиваха се на очи и онези, които разпространяват твърденията им. Когато представите ни се оформят единствено от четене, са едни, а когато към информацията от текстовете се прикачат и други впечатления, тези представи могат да се затвърдят или… тотално да се преобърнат.
В случая с темата за извънземните се получи второто.
Жертвите и свидетелите на отвличания не помнят изцяло преживяването си, защото, както се твърди, извънземните заличавали спомените им. Оставали само субективни усещания за „загуба на време“, през което не е ясно какво им се е случвало. В някои случаи се споменават необясними белези по тялото, но като цяло няма нещо, което директно да ни насочва към отвличане от извънземни, ако не броим, че последният спомен преди загубата на време е за странни светлини в небето.
И ето защо всички подробности за самото отвличане се извличат под хипноза — при тъй наречените психотерапевтични сеанси, регресиите. Преди всичко трябва да се знае, че не всички психолози са склонни да подлагат пациентите си на регресивна хипноза. Преди не го знаех, затова нямах съмнения относно тази практика. Когато разбрах, че всъщност повечето специалисти не се занимават с това, спонтанно си зададох въпроса: „Не е ли странно, че терапевтите, които разчитат на регресиите, са и най-склонни да оповестяват отвличанията от пришълци в статии и книги по темата?“
Лично за мен това е озадачаващо, да не кажа и съмнително
А когато изслушах аудио записите на такива „регресии“, подозренията ми допълнително се затвърдиха. Поводите са различни:
1. Една от пациентките разправяше, че, докато била в космическия кораб и малките сиви я подлагали на щателен преглед, я попитали телепатично: „Защо си боядисваш косата?“ Това е станало в началото на 1990-е години. И ако вярваме, че наистина се е случило , би трябвало да повярваме, че тази раса извънземни, която вече няколко десетилетия е оглеждала щателно много хора, за пръв път попада на жена, която си боядисва косата.
Да ви кажа, трудно ми е за вярване. Единственото обяснение, което можем да си дадем, ако държим да вярваме на тези истории, е, че малките сиви не общуват помежду си (въпреки че четат мислите на други същества!), затова конкретният „изследователски екип“ не е знаел за по-ранните открития на други екипи. Другото, което би трябвало да приемем на юнашко доверие, е, че малките сиви, които посещават планетата ни поне от времето на Розуелския инцидент, тоест от 1950-е, почти половин век по-късно не са знаели нищо за суетата (!?) на земляните.
Това влиза в противоречие с качествата, които им се приписват от разказите на други жертви и свидетели, и съответно усилва съмненията ми.
Най-озадачаващото за мен в записа на обсъждания регресивен сеанс беше, че пациентката — доколкото имам право на непрофесионално мнение — въобще не беше под хипноза. Като човек, който се е подлагал на регресия (по съвсем други причини и с различни цели), имам опитност с няколко неща:
1) въвеждането в състояние на хипноза е трудно, рядко се получава от първия път, а нашите жертви на отвличания се поддават забележително лесно и охотно;
2) под хипноза навлизаме в състояние, което изключва възможността за аналитично мислене, каквото имаме в обичайното си съзнание, а пациентката от конкретния случай не само опитваше да анализира коментара на извънземните за боядисаната коса, но и се шегуваше с него, сякаш го разказваше на приятелки от фризьорския салон;
3) при истинска хипноза е извънредно важно терапевтът да не „насочва“ директно или сугестивно пациента към определени размисли и изводи (важи изобщо за терапевтичната практика, не само за хипнозата), което е основно правило, но по всичко личи, че то не важи в случаите на отвличания от извънземни.
Обобщено, вече проявявам силен скептицизъм към професионалната подготовка на терапевтите, както и към обективността им. Според мен те са точно толкова мотивирани да открият извънземни, колкото и пациентите им.
Сцена от хумористичната поредица South Park, където авторите редовно осмиват разказите за отвличания от извънземни и последващите генетични и сексуални експерименти над жертвите.
2. Имаше един случай на отвличане, който правеше впечатление като „уникален“ на фона на повечето други. Защото не се говореше за извънземни, взимащи хората от изолирани ферми и запустели пътища, а от… голяма сграда в Манхатън, при това пред очите на много жители и гости на Ню Йорк. Съгласете се, това е феноменално, защото предполага десетки или стотици свидетели, въпреки че се е случило късно през нощта — ако не ме мами паметта, някъде в първите години от третото хилядолетие.
Случаят ме усъмни заради самата си „уникалност“. Значи, очакваше се да приема, че стотици свидетели наблюдавали как извънземните отвличат жената от дома ѝ, но някак си паметта на всички тях била, тъй да се каже, почистена. Сещате се, сякаш са ползвали онази джаджа от „Мъже в черно“. В регресията си жертвата спекулираше как е могло да стане това. Това отново ни показва аналитично мислене по време на хипноза, което свидетелства и че всъщност не е била под истинска хипноза. Но имаше и други подробности: жертвата скромничеше, че нейният случай не е чак толкова изолиран, като го свързваше с прословутото преминаване на НЛО над Белия дом във Вашингтон. И това, наред с другото, показва, че реално не е била под хипноза.
Най-много спекулации имаше относно начина, по който извънземните я извлекли от дома ѝ — тя живеела на горен етаж в някаква сграда, а чуждоземците я измъкнали от леглото ѝ, като по чуден начин преминали през стените (сякаш са призраци), докато отдолу на улицата свидетели наблюдавали гледката в захлас. Как са минали през стените? — обясненията ми бяха познати от сериалите и филмите с научна фантастика: някои физически тела, одушевени или не, можели да променят вибрациите си, като така ставали „безплътни“.
Ако жената беше наистина отвличана и под реална хипноза, щеше да изживее травматично събитие като за първи път! С всичките произтичащи от това чувства, предимно на безпомощност и ужас. Със сигурност нямаше просто да си го „припомни“, като спокойно го описва като страничен наблюдател и го свързва със светски събития и такива от поп-културата.
Според някои творци на митове, летящите чинии могат да ви грабнат не само от фермите в прериите, но и от блоковете в безсънните градове.
Скритите импланти всъщност са доста издайнически
Както стана дума, от 10-20 години не проследявам развитието на митологията за извънземните. Но до последно един от главните сюжетни елементи беше, че на почти всички жертви бил имплантиран малък проследяващ чип. Досещате се, неговата задача е да позволи на пришълците да намират жертвата, след като са я отвлекли за пръв път, за да могат да я отвлекат отново и да вземат бебето ѝ. Човек може само да се чуди, защо тези чуждоземни гости, които разполагат с технология за пътуване между звездни системи, преминаване през стени и заличаване на паметта, не използват по-рафинирани средства за издирване на този или онзи човек.
Съмнително е, че в това отношение инопланетяните разчитат на технологии, които озадачаващо се споменават в някои от най-популярните конспирации, свързани с чипирането на хора. И да има развитие на митологията относно микрочиповете, използвани от извънземните — наистина вече не следя новите разкази, — това просто ще свидетелства, че извънземните технологии по някаква „случайност“ вървят в крак със земните. Странно е, откъдето и да го погледнем.
Какво ни говорят жертвите от мъжки пол
И в предишната част споменах, че понякога „извънземните“ не отвличат само жени, но и техните съпрузи и/или (не)познати мъже, оказали се на грешното място в погрешния момент. В много от разказите на мъжете извънземните са забелязвани в компанията на земляни — обикновено военни или някакви униформени! — а в няколко сведения, придобити чрез регресия, направо се твърди, че инопланетяните всъщност са служители на тайните служби и военни, използващи маски на извънземни и говорещи на английски.
В един от случаите, които съм запомнил, по време на отвличането си жертвата е била категорична, че един от човеците, позиращ като „извънземно“, влияе на съзнанието му чрез хипноза, като го кара да забрави случката и да запомни замесените лица като малки сиви човечета с бадемообразни очи. Мисля, че този случай беше описан и в тъй наречената Синя книга, представяща резултатите от официалното проучване на американските власти върху феномена с отвличанията.
Възможно ли е земни хора да влияят върху човешкото съзнание, като го убеждават, че са гости от други планети?
И в първата, и във втората част на тази поредица споделих, че ежегодно виждам НЛО, като не само не намеквам, ами без шикалкавене отричам, че тези странни обекти имат извънземен произход. Една от причините да смятам така е в духовната наука, според която не е възможно някакви си пришълци да се намесват както си искат в земната и общочовешката еволюция. И да не се бях запознал с антропософията, от личен опит знам, че тези НЛО, които виждам — понякога отдалече, друг път съвсем отблизо, — не се пилотират от малки сиви човечета с детски ръст. Летящите обекти са прекалено малки — с размерите на футболна топка или най-много на лек автомобил. Това ме кара да мисля, че са безпилотни машини (нещо като дронове), създадени от съвсем земни среди, които имат мотиви да не обявяват технологиите, с които разполагат. А в по-големите НЛО, които съм виждал — те биха побрали един или двама пилоти, както и една отвлечена жертва, — няма място за операционни маси, кравеферми, експерименти, осеменявания и аборти… Представете си да правите такива неща на задната седалка на автомобил — абсурд!
Черните хеликоптери — последствия или причина?
Ако следите мисълта ми, се досещате накъде бия. Към днешна дата по-скоро съм склонен да вярвам, че неидентифицираните летящи обекти имат същия земен произход, какъвто имат и черните хеликоптери без обозначаваща маркировка, често забелязвани на местата, където редовно са наблюдавани НЛО. Прието е да се мисли, че тези хеликоптери са използвани от тайните служби на САЩ, за да разследват и/или заличават следите, оставяни от чуждопланетни гости. Но според мен става дума за друго — черните хеликоптери имат същия произход като този на повечето НЛО, управляват се от едно и също място, затова и имат съответната връзка.
За да не стават недоразумения, уточнявам, че НЛО-тата и хеликоптерите са различни машини, като първите наистина са с особена сферична форма и безшумни.
Това, че военните технологии изпреварват с десетилетия техниката, позната за цивилни нужди, не се нуждае от особен коментар. Нямам желание да гадая по каква причина военните и разни секретни общества биха експериментирали с крави и хора — ако изобщо допускаме, че го правят. И да имам предположения, избирам засега да ги запазя за себе си.
Предпочитам на това място да се насоча към финала, като отбележа следното. Хората с отворено съзнание имат предпоставки да станат мистици. За целта обаче всички онези, които вярват основателно, че не сме сами във всемира, трябва да четат различна литература от тази за извънземните и да не изключват аналитичното и критичното си мислете.
И тогава със сигурност ще разберат, че истината за живота в Космоса понякога е по-странна и от най-развинтеното въображение.
