Легенда за гроба на Атила
Гробът на Атила се намирал  в България

Това гласи една от версиите за това къде е заровен ковчега му

Според едно местно предание, гроба на великия скитски воин Атила, тайно е пренесен от Панония до горното течение на река Лом и там е погребан в три ковчега (златен, сребърен и железен) от петте му сина  (Уто, Дунгезих, Емнецар, Улсиндур иУсколм). Гроба му бил някъде под един от талвеците на тогавъшната реки Горен Лом и Златичка. От този район била майката на повечето от тях – царица Керка. Тогава трсето на реката между Горни и Долни Лом се е разделяло на две корита – източно и западно. Разделянето е било над сегашната Бела стена, до пещерата „Водни печ”. Сегашното „Суо полье” е било остров в езеро, образуван от реките Лом и Златичка.  Над него са стърчали хълмовете „Руменъц”, „Савичова чука”, „Запад” и „Чуката”,  с двете пещери „Суи печ (леви и десни). Според друго предание, в лабиринтта на някоя от пещерите. В последствие, синовете са се заселили наоколо.

Синовете били:(Уту (Уайт) – умния, се е заселил между реките Алмус (Лом) и Утос (Вит); Дунгизих (Пухокосия),  е станал владетел на Гъмзиград ( в околностите на Зайчар-Сърбия);Емнецар – се е заселил в  подножието на Балкана (до Хемус);Улсиндур (Златодвер) се заселил  в сегашното Кулско;  Усколм се заселил в равнината между реките Огоста и Искър.

След като завладява половината Европа, великият вожд на хуните – Атила, умира през 453 г. в Панония от внезапен кръвоизлив по време на пир. Падайки, той сочи с ръката си на североизток, поради което неговата тогавашна съпруга (преди това е имал други две), синовете и приближените му смятат, че е посочил къде иска да бъде погребан.

Гробът на Атила не е открит и досега, затова има много версии, легенди и предания за неговото местонахождение. Съществува и български вариант.

Според него третата съпруга на Атила е Керка, родом от Западна Мизия. Понеже именно там тя се среща с него и той я взима за своя жена, овдовявайки намисля да го погребе в този край, а след това и да се установи да живее тук.

Атила оставя петима синове, двама от които са родени от Керка, а другите – от предишните му съпруги. Понеже така и приживе не посочва кой да го наследи, Керка поема управлението.

Тя нарежда да се направят три ковчега – златен, сребърен и железен, и когато те са готови, в единия от тях е положено тялото на Атила, но само тя знае в точно кой.

Трите ковчега са натоварени на волски коли. Керка повежда синовете на Атила и войската му на североизток. Стигат до горното течение на река Лом и някъде там заравят ковчезите. Мъжете, които извършват това, са убити, за да се запази в тайна мястото.

Керка обявява, че тук ще бъде новото Атилово царство и тя ще бъде негов владетел. Родените от нея синове – Улсиндур и Уто, както и повечето от велможите на Атила й се подчиняват, но другите трима синове искат да бъдат самостоятелни владетели.

С верните си хора Дунгезих (Пухоносият) се заселва в околностите на днешния град Зайчар, Емнецар (Черновеждият) – между реките Огоста и Искър, а Усколм (Сребърният) – в горното течение на река Тимок.

Керка царува с двамата си синове до 464 г., когато умира и тогава се разпада създаденото от нея царство. Разделят се и синовете й – Улсиндур (Златодвер) основава свое царство в Кулско, а Уто (Умният или Милият) – между реките Лом и Вит. По това време по тези земи живеят основно преселили се там славянски племена, но това се смята за територия на Византийската империя, въпреки че властта на ромеите по тези земи е доста слаба.

Синовете на Атила и повечето от неговите велможи взимат за жени славянки и децата им са повече руси, отколкото чернокоси, каквито са хуните.

През 478 г. император Зенон решава да засили ромейската власт в североизточните си владения. Той създава  византийска администрация и построява малки крепости, в които разполага гарнизони. Бирници тръгват да събират данъци. Наред с тях вървят и свещеници, които покръстват живеещите по тези земи неромеи. Това става доста по-лесно при славяните, но не и при хуните.

Потомците на Улсиндур се съпротивляват срещу въвеждането на новите порядки и дори вдигат въстание, но то е потушено от ромейските войници. Стремежът към свобода сред тях, а и сред много от славяните обаче не е сломен и когато през 682-683 г. по тези земи идва Аспарух, те се съюзяват с него срещу византийците.

Според преданието един от потомците на Атила завежда Аспарух при гроба на хунския вожд и му разкрива, че там е заровен железният ковчег, в който той е погребан. Но и до днес остава неизвестно къде точно се намира това място.