http://lucecita.blog.bg/novini/2017/04/10/kosmichesko-razkrivane-razshiriavane-na-granicite-na-razkriv.1521021
Интервю на Дейвид Уилкок с Кори Гуд и Джон Лир
Д.У.: Добре дошли на Космическото Разкриване! Както винаги, с нас е Кори Гуд. В днешния епизод ще ви представим Джон Лир, син на основателя на компанията Лирджет. И така, представям ви Джон Лир.
ИСТОРИЯТА на ЛИР
Д.Л.: Моят баща беше Бил Лир – основателят на компанията Лирджет. Затова аз от самото начало бях въвлечен в авиацията. Летял съм на разни авиолинии по целия свят.
През 1985 г. започнах да се интересувам от НЛО. Тогава не вярвах в тяхното съществуване...
Д.У.: Преди появата на Интернет четяхме книги за НЛО. В тях често се споменаваше името на Боб Лазар. Кой е той, ще разберем в следващия откъс.
Д.Л.: Говорех за НЛО с Джин Хаф. До нас седеше Боб Лазар. Той каза: “Момчета, аз съм работил в Лос Аламос. Ако там имаше нещо секретно, щях да знам.”
Много пъти съм слушал нещо подобно. Невежите постоянно твърдят: “Аз щях да знам”. Ха-ха-ха. Общо взето, през онова лято ние предавахме на Боб достатъчно информация, за да може да я провери чрез своя приятел, който все още работеше в Лос Аламос. Искахме да изясним, дали действително там става нещо.
През октомври 1988 г. Боб започна работа в компанията “Еджертон, Хермесхаузен и Грир”. Вечер той идваше при нас и разговаряхме за всичко, което се случва. Веднъж той каза: “Днес видях чиния. Тяхна. Бях вътре в нея. Тя е отнякъде, което се намира на разстояние милиарди светлинни години от нас или кой знае откъде".
През следващите месеци Боб работи в Зона 51. Той ни разказваше, когато се извършваха изпитателни полети..
Но после от две последователни пътувания до Зона 51 той можеше да си спомни само как се е качил на самолета до Грум Лейк и как е слязал от него на обратния път и нищо между тези два момента: нито работата, нито какво е правил там. По онова време контролът над ума много напредна.
Д.У.: Кори, Лир споменава компанията “Еджертон, Хермесхаузен и Грир”. Предполагам, че това е фирма-подизпълнител в областта на отбраната?
К.Г.: Това е една от компаниите на МКК (Международния Космически Конгломерат), която действа навсякъде.
Д.У.: И те се занимават с реверсивен инженеринг на космически кораби с напреднала технология?
К.Г.: Да, те работят над разни компоненти на корабите.
Д.У.: Лир казва, че технологията за контрол на ума е отработена до съвършенство и че Боб абсолютно нищо не помнел от това, което е правил при двете си пътувания до Зона 51. Възможно ли е да са му изтрили паметта?
К.Г.: Да, изтрили са му паметта. Този процес е прекрасно отработен върху астронавти и хора, въвлечени в космическите програми. Такива методи бяха използвани още по времето на нашата първа ядрена програма. По онова време се извършваха обширни изследвания и паметта се изтриваше с химически вещества.
Д.У.: Сега бих искал да обсъдим детайли, свързани с Боб Лазар. Ето негова информация: елементът 115 е свръхтежък, т.е трансуранов, с атомно тегло 115, и той е движеща сила на космически кораби. Когато се появиха неговите книги, никой не можеше да получи такъв тежък елемент в неговата естествена форма. Но Лазар говореше, че ако се мине през атомното тегло 112 или 113, елементът изведнъж престава да е радиоактивен и става устойчив. Той е много плътен и ако се бомбардира с протони, той изпуска колосални количества енергия, с която се движи корабът. Там има малка сфера, в която се намира триъгълник с елемент 115, от нея нагоре излиза тръбичка, която Боб наричаше вълновод. И това е силовата апаратура на кораба. Можете ли да коментирате това?
К.Г.: Той казвал ли е, че силовата апаратура за тягата и генераторът са били едно и също?
Д.У.: Да.
К.Г.: Тогава в това би имало смисъл за някои по-напреднали извънземни космически кораби. Но много от тях използват торсионно-полеви двигатели, както в нацистката “Камбана”, която е имала отделен генератор, който предавал огромни количества електричество на торсионните двигатели. На повечето кораби те обикновено са три.
Д.У.: А запознат ли сте с идеята, че свръхтежките елементи с атомно тегло около 115 могат да станат стабилни и нерадиоактивни?
К.Г.: Когато работех с учени, на стената на различни космически кораби висеше периодична таблица с повече от 112, 114 или 118 елемента.
Д.У.: Невероятно!... В следващия откъс ще се запознаем с ролята на аерокосмическата компания на Лир и неговия баща в развитието на това, което днес е известно като ТКП (Тайна Космическа Програма).
ТКП и МКС
Д.Л.: Знам, че през 1952 г. баща ми е бил главен подизпълнител в сферата на антигравитацията. Имам писмени потвърждения за това. За съжаление, баща ми не умееше да си държи езика зад зъбите. През 1953 г. той замина за Богота и там започнал да разказва за НЛО. Макар че беше важна персона, го изхвърлиха от програмата, но неговата компания продължи да работи с антигравитацията. Мисля, че през 1956 г. работите бяха напълно завършени, което означаваше наличие на летящи чинии, цяла ескадрила от чинии.
Кваджалейн – там се извършваха всичките тайни работи. И всички стартове също се осъществяваха от южната част на Тихия океан. Остров Кваджалейн, полигонът “Роналд Рейгън”. Именно оттам излитаха кораби, практически всеки ден. Повече от 1000 квалифицирани астронавти постоянно извършваха полети.
Аз работех със свръхсекретни документи и ние често обсъждахме разминаванията: за да долетят до МКС (Международната Космическа Станция), на нашите совалки им трябваха 48 часа, а на руските само 1 час. И аналогично, когато напускат МКС, защо нашите совалки се връщат за 48 часа?...
А ето какво се случваше. Совалките се натоварваха с всичко необходимо за астронавтите: плодове, бързо развалящи се стоки и пр. Те излитаха и се разтоварваха в местоназначението.
Руснаците винаги изстрелваха своите ракети в същия ден, като нашите совалки. После целият товар, който се намираше на ракетата, се претоварваше на нашите совалки, а ракетите се връщаха. Ето защо на руснаците им трябваше само 1 час. А нашите совалки летяха два дена, защото отиваха до всички съществуващи космически станции, където доставяха целия товар, предаден от руснаците. Затова си мисля, че никога не е имало студена война. Ние винаги сме били съюзници с руснаците.
Д.У.: Кори, Джон счита, че към 1956 г. ние сме имали работещи летящи чинии. Мислите ли, че това е вярно?
К.Г.: Те са правели същото, което иТомпкинс. Те са разпространявали информация на много различни инженери и компании във вид на пакети.
Д.У.: Т.е. пакетът е можело да съдържа чертежи на работещ антигравитационен прототип, който после се възстановявал по метода на обратното инженерство?
К.Г.: Да. Имам предвид, че ако имате пет различни групи с пет различни инженерни екипа, те няма да ви предложат една и съща концепция. Имате пет или няколко различни концепции, разработени от различни екипи, които не се пресичат и не се повтарят.
Д.У.: Според Лир през 1952 и 1956 г. у нас са се появили работещи прототипи.
К.Г.: Да, именно по онова време са били разработени всички прототипи.
Д.У.: По-рано Вие споменахте, че в своите изследвания САЩ стигнали до определена точка, а после попаднали в задънена улица. През 1952 г. отцепилата се нацистска групировка извършила полети на летящи чинии над Вашингтон, като по този начин принудила САЩ да сключат примирие с тях. САЩ направили това и защото се нуждаели от информация как да усъвършенстват своята антигравитация, нали?
К.Г.: Да. Криейки се в сянката, немската група проникнала във ВПК (Военно-промишления комплекс). След полетите през 1952 г. ние сме сключили съглашение с нацистката група. И веднага започнало силно проникване.
Д.У.: Лир разказва, че на остров Кваджалейн работят приблизително 1000 астронавти, които извършват космически мисии. Това е много по-малко число, отколкото обсъждахме ние. Възможно ли е той да има предвид ТКП на ВПК (Тайната Космическа Програма на Военно-промишления комплекс)?
К.Г.: Да, най-вероятно е така. Цифрите може и да не са точни, но имаше още редица острови, откъдето стартират многостепенни ракети, стари ракети. Именно така са се създавали някои космически станции. Космическите станции на ВПК са сглобени от разни степени на ракети. След като напуснат орбита, техните степени се насочвали по предназначение, а после се заварявали почти във формата на кръг. Слагали ги на два или три слоя, в средата помествали фюзелажи или степени на ракети, обърнати по определен начин. После станцията започвала да се върти, създавайки трета гравитация или нещо подобно. Совалките долитали и се стиковали към върха на спицата на това своеобразно колело.
Д.У.: Значи са използвали космическа совалка?
К.Г.: Да. Използвали космически совалки, традиционни ракети, а после, когато започнали да създават големи триъгълни совалки, били задействани и те. В тях имало достатъчно пространство за превозване на храна и товари. Тези космически совалки, които сме виждали като деца, се стиковали с тайните космически станции. Отначало те помагали за тяхното изграждане. После, със създаването на флота от совалки, виждаме черни триъгълници. Именно те сега обслужват разни космически станции, а има и пилотируеми спътници с 3-6 члена екипаж.
Д.У.: Какво мислят астронавтите за това, с което се занимават? Нещо от типа на Звездни войни, защитават ни от ядрени атаки на руснаците и пр.?
К.Г.: Това е програма “Звездни войни”. Астронавтите са дали клетва да мълчат. Всички хора, участващи в програмата на астронавтите, са били масони, а също хора, които са използвани за работа в други военни проекти. Те са доказали, че могат да си държат езика зад зъбите, да не говорим, че тук широко е задействана програмата за изтриване на паметта.
Д.У.: Добре. Ето още един откъс от разказа на Лир, където той споделя информация за тайнствена база, разположена някъде на югозапад.
РАБОТА С ИЗВЪНЗЕМНИ
Д.Л.: Винаги разказвам тази история за Зона 51. Когато за пръв път отворили това място, те наели охранител. Той трябвало да седи в пресечната точка на коридорите. Веднъж на това място се появил един от Богомолите (вид извънземни, приличащи на богомолки). Охранителят го погледнал, получил инфаркт и починал. Затова сега всичко се прави много по-предпазливо. 3-4 седмици преди започване на работа показват различни снимки, за да не се плашат пазачите, ако някое такова същество се появи по коридорите.
Джо Резник разказваше, че в лабораторията работел с рептилоиди. Те изглеждли почти като нас, но отвреме навреме затваряли вътрешния си клепач. Това всеки път го шокирало. Тези рептилоиди имали два чифта клепачи.
Д.У.: Кори, как мислите, защо това същество, приличащо на човек, го наричат рептилоид?
К.Г.: Има различни видове рептилоидни същества. Може би това е бил хибрид между човек и рептилоид.
Д.У.: И още нещо, за което споменава Лир във връзка с Богомолите. Предполагам, че когато хората се сблъскват лице в лице с подобен извънземен живот, те преживяват някакъв психически шок.
К.Г.: Много рядко се наемат хора, които не са свикнали да работят с извънземни. На новаците отначало показват снимки, видеоклипове. После бавно свикват с общуване с извънземни. Учените правят многобройни тестове, за да видят как хората ще възприемат Разкриването. Много често показват извънземни на военни и те никога не демонстрират добра реакция.
Д.У.: Богомолите ли са съществата, с които ни е най-трудно да общуваме?
К.Г.: Богомолите и рептилоидите. Когато за пръв път видите такива същества, тялото ви демонстрира някаква странна подсъзнателна реакция.
Д.У.: В следващия откъс намираме много спорна информация за природата на нашата Слънчева система.
НАШАТА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА: ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ
Д.Л.: Нашата Слънчева система има Слънце и девет планети, но в действителност те са 40. Много от тях са скрити така, че не можем да ги видим по различни причини. Искат да ги запазят в тайна. Между тези 40 планети и техните луни и спътници се случват много неща. Извънземните са тук на Земята. Може би 25% от населението на Земята са извънземни. Разбира се, и ние самите сме извънземни, но …
Д.У.: Кори, възможно ли е да има и други планети?
К.Г.: Има и други планети, и планетоиди. Някои от тях се намират във и извън Пояса на Койпер. Наричат ги “обекти от Пояса на Койпер”. Някои от обектите са открити. Откриват се гравитационни аномалии. В Слънчевата система освен Плутон има и други планети и планетоиди със странни орбити относно равнината на еклиптиката. На традиционната астрономия й предстои да открие огромен брой обекти.
Д.У.: По-рано Вие споменахте, че Алиансът ТКП е бил в Пояса на Койпер. Заселени ли са всичките различни планети и спътници?
К.Г.: Всички те или са били заселени в миналото, или се заселват сега, както от нашия космически флот, така и от извънземни.
Д.У.: Джон споменава, че 25% от населението на Земята може да са извънземни. Тези цифри съвпадат ли с Вашата информация? Да речем, драконианците в Антарктида, цивилизациите във Вътрешната Земя и пр.?
К.Г.: 25%... Количеството на драконианците и на другите същества, които обитават под определени места на нашата планета, много превишава това число. Но не съм чувал, че много извънземни живеят сред нас, като по нищо не се отличават от нас. Освен това Лир казва, че всички ние сме извънзени и това е истина. Много хора казват: “Мисля, че съм хибрид”. Да, това е така. Ние всички сме хибриди. Всички ние сме резултати от генетични експерименти, а генетичните запаси са събирани от целия космос.
Д.У.: Ясно. Сега имаме още един откъс, в който Лир споделя информация за Луната. Тя малко се отличава от това, което сме чували аз и Кори.
ХОРА НА ЛУНАТА
Д.Л.: Луната е изкуствено съоръжение. Двамата руснаци, които са написали книга за това, че Луната е космически кораб, са прави. Вътре в Луната има какво ли не и да, тя е изкуствена. Хората, които живеят на Луната, напълно са се отделили от Сивите, които също имат свои лаборатории на спътника. По мои оценки, сега на Луната живеят четвърт милион души. Тези хора не са от Земята, а от другаде.
Ние сме свикнали да мислим, че Сивите взимат един човек от десет. Не, те похищават ВСИЧКИ. И правят това през цялото време. Те слагат в хората обновени програми и подобни неща. Те имат фантастични лаборатории. По наши оценки, на Земята сега живеят 7 милиарда души. Затова на Сивите им се налага много да “пътешестват”. Казват, че ако те не се маскираха, небето щеше да е черно през целия ден от сновящи насам-натам кораби, които превозват хора натам и обратно, извършващи експерименти и пр.
Д.У.: Когато Лир описва Луната като нещо изкуствено, това е нещо, което сме обсъждали много пъти. Имате ли някакви допълнителни мисли по повод на неговите изявления, че на Луната сега живеят четвърт милион души?
К.Г.: Те са мнократно повече. Както казва и Джон, Луната е много развита, особено вътре.
Д.У.: Лир твърди, че всеки човек на Земята става обект на отвличане от Сивите. Аз не съм уверен, откъде Джон е чул това, но то явно съвпада с това, което узнах от други инсайдери.
К.Г.: Е, много отвличания се извършват и от други същества, не само от Сивите. Тук се извършва грандиозен експеримент, затова се отвличат такова количество хора. Но все пак не всички.
Освен това, Лир казва, че ако корабите не се маскираха, в небето щеше да е пълно с кораби. Разбира се, то нямаше да е черно, но щяхме да видим интензивно движение, както на наши кораби, така и на техни.
ДУ: Нещо като шосе или канали, по които се движат кораби?
К.Г.: Да, съществуват полетни коридори, по които летят. Даже корабите на Еншар (от Вътрешната Земя) са принудени да летят по определени полетни коридори. Корабите летят толкова бързо и навсякъде, че ние няма да ги видим, даже ако не са замаскирани. Няма да ги видим дотогава, докато не се спрат или не забавят движение. Те се движат по-бързо от хиляди кадри в секунда. В коридорите има много интензивно движение.
Д.У.: Прекрасно. Това беше вълнуващо обсъждане на разказа на Джон Лир, син на пионера на аеронавтиката Бил Лир. Надявам се, че вие изпитахте такова удоволствие, както и аз. Благодаря ви за вниманието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар