Светът бе залян от новата мания - приложението за мобилни телефони, наречено Pokemon Go. Същността на тази програма е в "улова" на така наречените покемони - приказни животни със свръхестествени способности. Играта предизвика голям отзвук на Запад, където за първата седмица след излизането й тя е изтеглена от десетки милиони потребители. Би изглеждало, че няма нищо лошо в нормална игра за деца и за тези, на които не им се разделя с детството? Въпреки това, ако отидем малко по-дълбоко, можем да намерим доста недетски подробности за това, заради което всъщност е създадено това приложение.
Както вече бе споменато, приложението предлага на потребителите да "ловят покемони". За да направи това, потребителят включва камерата на смартфона си и отива на мястото, което играта е показала като местоположение на покемона. Местоположението може да бъде всякакво - апартамент, улица, парк, магазини, държавни учреждения и др. Самото приложение използва технологията на т.нар наслагвана (или разширена) реалност. Когато потребителят достигне до желаната точка, играта поставя анимацията на желания покемон на изображение в камерата на смартфона.
За популярността на новата игра на Запад най-малкото говори един скорошен случай в Централния парк в Ню Йорк, когато потребители на приложението изоставили своите автомобили с включен двигател и се завтекли в надпревара за улов на "рядък покемон".
Играта предизвика достатъчно широк резонанс и в Русия. Някои заявиха, че приложението е много полезно, защото то не само позволява на хората с интерес да прекарват свободното си време, но също така насърчава комуникацията между хората и дори ги насърчава към по-голяма двигателна активност, защото за да открият най-подходящия покемон, понякога хората трябва да пътуват на дълги разстояния. Друга част от гражданите, главно тези с по-консервативна позиция, го обявиха за нездравословна лудост. Някои предлагат дори радикални мерки - да се забрани Pokemon Go в Русия.
Проблемът обаче е от много по-дълбоко естество, а не се свежда само до обичайното "пропиляване" на живота на потребителите на приложението. Факт - Polemon Go е истинска шпионска програма, която има достъп до всички данни на един играч, при това със собственото му съгласие. Например, при регистриране на нов потребителски акаунт играта, или по-скоро разработчикът на приложението - компанията Niantic Labs, изисква от новака да предостави пълен достъп до своя Google профил: поща, лична кореспонденция, дискове и навигационни данни. По този начин, в допълнение към достъпа до личните данни на потребителя, компанията-разработчик получава пълна информация за местонахождението на играча и всичките му движения.
С това удивителните открития в "покемонския свят" не свършват дотук. Интересното е, че дори повърхностно търсене в интернет ни дава много интересна информация за софтуерната компания - Niantic Labs. Оказва се, че компанията е основана още през 2010 г. като вътрешен проект на известната международна корпорация Google, която е многократно обвинявана за тесни връзки с разузнавателните служби на САЩ и разузнавателните агенции. В същото време основателят на компанията е Джон Ханк, който навремето е ангажиран в създаването на още един проект на Google - Keyhole Inc, занимаващ се с картографирането на земната повърхност за известните приложения Google Maps и Google Earth. Въпреки това, най-интересното в случая е, че Keyhole Inc е спонсориран от фонда за рискови инвестиции In-Q-Tel, който е официално собственост на Централното разузнавателно управление (ЦРУ).
Именно по поръчка на американските специални служби е проведено картографиране на районите на нашата планета и заснемане на улиците. Автомобили със специални фотоустройства фотографирали улиците не само на американските и европейските градове, но и на всички повече или по-малко големи руски населени места.
Това очевидно не е достатъчно. Сега американските разузнавателни служби искат да влязат в домовете на гражданите, инфраструктурни обекти, казарми, обществени институции. За това Pokemon Go пасва добре. Нищо неподозиращите потребители, ангажирани в "улов на покемони" сами предоставят снимки на своите домове и работни места.
За съжаление, не всички от нашите народни избраници са ангажирани в парламента с истинска работа. Някой просто симулира неуморна дейност. А друг дори не си прави труда и за това, направо пред своите колеги и журналисти се отдава на интересния и разбира се, много по-увлекателен от заседанията на Думата свят на своя смартфон. Къде е гаранцията, че сред парламентаристите или поддържащия персонал от асистентите до чистачите няма покемон фенове, на които приложението ще каже да заловят рядкото зверче някъде в стените на Думата? Защо да не направят подарък на американските тайни служби, за които най-неудачните играчи в търсенето на покемони могат да заснемат всичко, дори и най скритите кътчета на сградата?
Оказва се, че освен до улиците на нашите градове, американските разузнавателни служби, с помощта на нищо неподозиращите играчи имат достъп до домовете ни, както и възможността да получат достъп под формата на фотографии от тайните и специално защитени обекти. Оказва се, че ползвателя, чието движение, което да ви напомня, внимателно се фиксира от приложението, изпълнява ролята на шпионин, извършвайки за ЦРУ и другите западни разузнавателни структури работата, която не биха били в състояние да свършат служители от тези органи. Това е изгодно за Вашингтон и Брюксел? Без съмнение.
По този начин, под маската на невинни играчки за забавни животни света получи това шпионско чудовище, чиито възможности ще дадат шансове за всеки, дори и за най-"напредналото" западно разузнаване. За съжаление, милиони хора по целия свят, включително и в Русия, затънаха с главата си в тази игра, без да мислят за последствията, които тя може да донесе и какви са истинските цели на нейните разработчици.
"Биг Брадър ви гледа" - тази фраза от култовия антиутопичен роман "1984" на автора от научната фантастика Джордж Оруел е все по-актуална в съвременния свят.
Единствената разлика е, че споменатите в "1984" камери за следене в домовете на хората, по улиците и всички видове институции са заменени в нашия реален свят с игри, за които е много трудно да се подозира, че са вид манипулация. Ние можем само да се чудим на човешкия гений, който е изобретил такъв изящен начин на тотален контрол.
Впрочем това е само увод, а приказката предстои. И тя е следната: всички тези истерии не са нищо друго, освен пореден социален експеримент за това как да се заменят истинските приоритети и реалистичната картина на света в човешкия ум с виртуална, да бъде принуден вече не във виртуалния, а в реалния живот да следва чужди инструкции.
Грубо казано, как да създадат управляема човешка единица. Google работи над това в продължение на десет години и, както изглежда, е съвсем близо до успеха.
През последните години бяха предприети големи усилия, за да може реалната система от ценности и оценки на поведение, която е заложена в детството и е валидна за цял живот, да се замени от виртуалните правила на играта, които могат да се променят произволно. Всичко започна с масовото разпространение на компютърни игри, където за всеки жанр (а понякога и за една игра) има свой собствен набор от правила за функциониране на виртуалния свят на играта и поведение в него, както и редица общи (например, че няма смърт, а има система "съхранение - възстановяване").
Играчите са обединени в общество от фенове на определени жанрове или игри и те постепенно започват да следват правилата на познатия им виртуален свят, с уникалните правила на общността, които, както винаги, имат предимство пред общите правила на живот в големия свят. Така например, в рамките на тези правила винаги трябва да бъдат готови за среща с дракона - въпреки че в нашия свят не се намира дракон? По принцип първото направление са виртуалните светове с техния опростен набор от правила, които постепенно се разплискват навън в реалния свят.
В същото време течеше и обратния процес - създаване на системи за игри и виртуални набори от правила непосредствено в реалния свят. Тук идват на ум първите флаш мобове и куестове, създаващи свои собствени виртуални светове и свой опростен набор от виртуални правила, които трябва да се следват в реалния свят. По принцип, добрите стари секти са също набор от други правила, но там става въпрос за житейски ценности, които са единни, универсални и остават за цял живот.
Във виртуалния свят това не се случва: куеста или флашмоба въвеждат правилата само за времето на игра, след края магията изчезва и е необходимо да се върнем към скучния нормален живот. Същото е и с компютърни игри, където играчът при прехода от една игра в друга е принуден да преустрои напълно своя модел на поведение - т.е., той ще свикне с това, че има много светове и поведението му може и трябва свободно да се преустроява. Не е известно кога този процес е бил забелязан и приведен в управляема фаза, но сега е точно такъв момент. Pokemon Go е нов етап, в който виртуалната система със свои собствени правила на поведение се е разляла в реалния свят и тези правила имат приоритет пред правилата на реалния свят.
Запалените по смартфоните хора попадат под колите и организират инциденти, защото виртуалните правила за тях са с приоритет. Очарованият от виртуалните правила човек започва да игнорира правилата на реалния свят, включително и тези, които биха могли да го предпазват от опасност. Ловците на покемони бродят по паркове и депа за отпадъци, опитват се да проникнат в чужди къщи и дори в полицейските управления. Защото във виртуалния свят това е възможно, а неговите правила са с предимство пред нормите на реалния свят. И това не е смешно.
Всички се набират на лов за покемони. Някой е изритан от музея, някой е толкова увлечен от търсенето зад волана, че се разбива в дърво, някой е прекалено потопен в смартфона и е ударен от кола - добре де, колко още прояви на идиотизъм пред публика ще се разглеждат като нормално поведение? Създателите на играта представят основните й предимства като съставни на реалния свят: физическа активност, благодарение на това, че е необходимо покемоните да бъдат преследвани, възможността за физическа комуникация в "местата на събиране" и т.н. В действителност, този аргумент изглежда така: "Не се притеснявайте, виртуалната глупост дори е полезна за вас в реалния свят, ще видите!" Победата на виртуалните ценности над реалностите изостря проблема, които авторът с изненада най-напред наблюдава в доста офлайн куестове в реалния свят. В куеста всички вървят около паметника, маркиран като "Точка 6", но всичките не ги е грижа какъв е този паметник. Това е просто една точка на картата, без символично значение. Намираш точката, снимал си се и поемаш нататък. Кой е Ейбрахам Линкълн? Вчера тук имаше портал в Ingress, днес обменен пункт за покемони. И същият този човек дори няма да си спомни, че тук има паметник на загиналите например, но също така и факта, че порталът е бил тук. Правилата са се променили, мозъкът е изчистен и презареден за нова игра.
Флаш мобове, куестове, географско насочване, Google, смесена реалност ... какво е общото тук? Общото, както вече бе посочено по-горе, е факта, че отново и отново усъвършенстват технологията за контрол над хората: как да им внедрят в главата виртуалната (и лесно заменима) ценностна система, а след това да ги накарат да извършат определени действия в реалния свят. На хората им се казва от някакъв команден център, че "би било хубаво да отидат там и да направят нещо". Pokemon Go в това отношение е нова стъпка, тъй като прави процеса много по-лесен. Флаш мобовете трябваше да се организират напред във времето и да се отделят много сили, за да се измисли и внедри мотивация в главата за всеки отделен случай. Правилата на куестовете като цяло са определени предварително. Понастоящем съществува цяла платформа, която позволява да се подгони стадото на орките в правилното място много пъти в рамките на един и същ набор от правила на играта.
Във връзка с това е абсолютно маловажно какво ще се случи с Pokemon Go. Технологиите успешно са тествани, способите за влияние върху мозъка работят, техническите средства са проверени, схемите на управление и координация са зададени. Кой знае, ако се случи киевски Майдан година по-късно, на смартфоновия екран да се появят осветени точки "Янукович е тук! Заобиколете го, не му позволявайте да се измъкне!", а протестиращите с весели крясъци да бягат от точка до точка, незабавно формирайки голяма тълпа на точното място. А след това - навсякъде. А безвредната игра във всеки един момент да се превърне в платформа за какво ли не. Но главното очарованието на Pokemon Go е, че всичко там е едновременно. Това може да е глупава игра, и система за осигуряване на приходи от виртуални фигури с реални пари, както и платформа за акции на граждански неподчинения, и система за контрол на поведението на тълпата с въвеждането на виртуални игрални правила за извършване на реални действия.
В заключение, бих искал да избягам от държавите, световните конспиративни теории и техниките за манипулиране на човешкото поведение. И да се върна към отделния човек и заплахите, които всички тези нововъведения носят лично за него. Покемоните, виртуалните общности и виртуалния живот доведоха до ужасна демографска катастрофа в Япония. И това е само началото.
Новите електрони уреди като, телефони, таблети, лаптопи , плазмени телевизори и други. По плана на световният елит или още наречените илюминати, ще бъдат използвани в бъдеще да се прожектират в домовете по улицата в градове холограмни духове, чудовища и извънземни така те ще създадът една виртуална холограмна реалност вашият дом или на улицата, те целят с това да изсплашат земното население. Това е част от проекта Син лъч за създаването на Новият световен ред.
Ще бъдат използвани електронните средства за проявата на „свръхестествени” сили. Използваните електронни вълни по времето на налагане на новия ред, ще позволят на „свръхестествените сили” да пътуват през оптическите кабели, коаксиалните и телефонните кабели с цел да достигнат едновременно до всеки индивид чрез основната налична електроника, ползвана от всеки от нас. Съответните чипове, изпълняващи ролята на рецептори и излъчватели за директно въздействие върху индивида ще са вече разположени навсякъде. (Колко от вас знаят как функционира електрониката, която използвате и колко от вас могат да проверят реалните функции на всеки един заложен в нея елемент – почти никой, освен създателите). „Сатанични духове” ще бъдат прожектирани по цялата планета, с цел да се създаде масова хистерия и лудост, водеща до вълни на насилие, убийства и самоубийства и пълен психичен хаос.
В книгата на Стругацки "Хищните вещи на века" има такъв наркотик - слег. Това е невростимулатор, същността на който е, че той пришпорва въображението, което позволява на човек да създаде в себе си ярък, богат вътрешен свят, пълен с големи приключения, интересни събития и вълнуващи чувства. Светът е толкова ярък, че неминуемо се отегчаваш от живота в реалния свят. Това е главната заплаха за човечеството: хората са загубили всякакъв интерес към външния живот и искат само едно нещо: как по-бързо да се потопят обратно в яркия виртуален свят на своите мечти и фантазии.
С логичен завършек: смърт от изтощение, защото виртуалния свят не е в състояние да посрещне реалните физически нужди на тялото, а за човека тяхното удовлетворение е станало скучно - нежеланието да губи време за ядене или сън. Е, по времето на Стругацки нямаше смартфони с допълнена реалност, така че те вярват, че единствената виртуалната реалност идва отвътре. Сега ние виждаме, че тя може да дойде отвън под формата на готов и построен от професионалисти свят. А по принцип и опасността, и възможните ефекти те са формулирали ужасно реалистично.
Няма коментари:
Публикуване на коментар