СВЕТИТЕ КНИГИ НА ЕНОХ

 http://enoh.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/03/svetite-knigi-na-enoh.317291
http://enoh.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/03/svetite-knigi-na-enoh.317280
българска версия



(благоволена от Господа Бога чрез Неговия архангел Зариел до Божия писар по превод на Книгата на Енох, издание на Dillman, A. Das Buch, Henoch ubersetzt und erklart, Leipzig, 1853г.)



I. Тук са думите на праведния Енох, с които той благославя праведните, които ще живеят в скръбни времена, в които ще бъдат наказани злите и нечестиви люде. Енох, мъж праведен и богобоязлив, ходеше пред Бога, а очите му бяха отворени и той съзерцаваше святото видение на небето. Той каза: – Ще ви разкажа онова, което ми показаха небесните ангели.

2. Ангелите ми разкриха всички неща и благодарение на това имах прозрение за всичко, което се е случило досега и за всичко, което ще се случи не при днешното поколение, но при едно далечно поколение, за благото на избраните.

3. Чрез ангелите именно можах да говоря с Онзи, който един ден ще слезе от небесните си селения — със Всесветия и Всемогъщия, Господаря на този свят.

4. Един ден Той ще слезе на планината Синай, ще отвори дарохранителницата си и ще се покаже в цялата сила на небесната си мощ.

5. Всички наблюдатели ще бъдат изплашени всички ще загубят и ума, и дума.

6. Всички ще бъдат обхванати от ужас от началото до края на Земята. Високите планини ще се разпукат, хълмовете ще бъдат сравнени със земята; всичко ще рухне пред лицето му, подобно на стапящ се пред пламъка восък. Земята ще бъде залята с вода и всичко, което я населява, ще загине. Тогава всички, дори и праведните, ще бъдат съдени от Господа.

7. Праведните обаче ще получат мир. Господ ще запази избраните и ще излее върху им милостта си. Праведните ще бъдат Божие достояние и Бог ще ги благослови и ще ги направи щастливи. Те ще бъдат озарени от Неговото величие.

8. Ето, Господ пристига, заедно с 10 000 свети воини, за да съди всичко живо! Той ще погуби потомството на злите хора и ще отхвърли всяка плът на грешните и нечестивите, заради престъпленията, които са извършили спрямо неговите закони.



II. Ония, които са на небето, знаят всичко, което става на Земята.

2. Те знаят, че небесните светила над нас никога не сменят пътя си; всяко от тях изгрява и залязва в точно определено време и никога не пристъпва заповедите, които е получило. Те гледат към Земята и виждат всичко, което се случва по всяко време на деня и нощта.

3. Те виждат, че всяко божие създание има свой предначертан път, който да следва. Те виждат смяната на сезоните, виждат водните повърхности на Земята и знаят, че облаците, изпаренията и дъждът разхлаждат земната топлина.

4. Те наблюдават с възхищение живота на дървото например — как се покрива с листа, които после окапват, с изключение на листата на 14 облагодетелствани дървета, които остават вечнозелени и много зими подред живеят като през пролетта.

5. Небесните воини гледат с възторг как през летните дни Слънцето стопля земята още при изгрева си, а хората търсят прохладата на сенките, когато земята се пука от непоносима жега и никой не може да се разхожда на открито по полето или в планината.

6. Те се възхищават и на плодовете, които раждат дървесата и разбират много добре, че Оня, който живее вечно, прави за хората всичко.

7. Те знаят, че всички неща, които стават през всяка година са неизменно следствие от Господните повеления и затова, когато Бог реши, всички неща могат да изчезнат.

8. Те виждат, че реките и моретата следват това, което им е предопределено.

9. Те виждат и тогава, когато хората престъпват Божиите заповеди и по този начин сквернят Неговото величие. Нечестивите им уста изричат богохулства срещу Неговото великолепие.

10. Грешници, за вашите каменни сърца, няма да има мир и прошка!

11. Дните ви ще бъдат прокълнати, а животът ви — изличен от Книгата на Божиите дела; ще бъдете обречени на ненавист и за вас няма да има прошка.

12. В деня на съда спокойствието ви ще бъде разбито от вечното проклятие на всички праведни.

13. Те ще намразят и вас, грешниците, и нечестивите.

14. А за избраните ще бъдат радостта и светлината, мирът и красотата. Те ще наследят Земята.

15. За вас, нечестивци, ще бъде проклятието.

16. Избраните ще бъдат надарени с Божията мъдрост и тогава няма да има повече нито престъпления, нито богохулства, нито пък някой ще се възгордява. Всички ще бъдат благоразумни и смирени, и няма да нарушават Божиите закони.

17. След това праведните няма повече да бъдат съдени до края на живота си. Смъртта им ще бъде без страх и без болка. Дните им ще бъдат изпълнени с благи дела и ще дочакат старините си в радост и спокойствие. Всички години от живота им ще бъдат безоблачни, без тревога, а само с радост и мир.



III. В началото на света, когато децата на човешкия род се умножиха, родиха се момичета стройни и красиви.

2. Ангелите, деца на небето, ги видяха и се влюбиха в тях. Тогава Азазел каза на някои: – Хайде да си изберем жени измежду хората и да имаме деца от тях!

3. Сатанаил, техният началник, ги предупреди, че това е неизпълнимо и не бива да се прави.

4. Той беше уплашен, че ще бъде наказан за техните престъпления.

5. Но те му отвърнаха: – „Ние се заклеваме, че ще се обвържем помежду си с взаимна омраза към небето с теб или без тебе. Не желаем да променяме намерението си и ще изпълним онова, което сме замислили!

6. И те наистина се заклеха и се обвързаха с ненавист към небето. Те бяха двеста на брой паднали ангели, които слязоха в Ермонската планина на място наречено Арадис.

7. Тази планина беше наречена така, защото там се заклеха и се обвързаха взаимно с oмерзение.

8. Ето имената на предводителите им: – Сатана, Уранаел, Ададал, Тартарал, Демонеел, Вадаел, Гадаал, Садоел, Азазел, Лилит, Михехеел. Това бяха водачите на тези 200 ангели.

9. Всеки от тях си избра по една жена и заживя с нея. Те научиха жените си на магии и чародейства, разкриха им тайните на различните храсти и дървета.

10. Жените човешки заченаха и родиха исполини.

11. Ръстът на исполините достигна до 300 лакти (около 20 метра). Те започнаха да изяждат всичко, което хората произвеждаха, но въпреки това не можеше да бъдат изхранени.

12. Тогава те се обърнаха срещу хората и започнаха да ги разкъсват и да пият кръвта им.

13. Започнаха да изтребват и птиците, животните, влечугите и рибите, за да се наситят с месото им и да утолят жаждата си с кръвта им.

14. Тогава Земята осъди престъпните люде.



IV. Гадаал научи хората да произвеждат оръжие — саби, ножове, щитове, ризници и огледала. Освен това той ги посвети и в изкуството да изработват всякакви украшения, да си боядисват веждите и клепките, да използват скъпоценните камъни и всякакви багрила така, че да изглеждат порочни и покварени.

2. Беззаконието растеше; прелюбодеянието се умножи; човеците престъпиха божиите заповеди и опорочиха целия си живот.

3. Уранаел пък научи хората на всякакви земни магии и чародейства; разкри им всички тайни на билките и отровите.

4. Лилит им предаде скверни изкуства да заплитат всякакви зли заклинания.

5. Тартарал ги въведе в астрологията като им показа как да се допитват и тълкуват движението на звездите за свои цели.

6. Ададал ги посвети в тайните на знаците.

7. Садоел ги научи на всякакви мъчения.

8. Михехеел им разкри как да се кланят на Луната и да отдават почит на мрака.

9. Тогава хората навириха глави, не знаейки че отиват към гибел, надигнаха глас и гласът им достигна до небесата.



V. Тогава архангелите Михаил, Гавраил, Рафаел и Уриел погледнаха от небето към Земята, видяха потоците кръв, които я обагряха и неправдите, които се вършеха там и си казаха; това е шумът от човешките гласове.

2. Земята, лишена от децата си, беше издигнала своя глас до Небесните врати.

3. Към вас, о, цвят на небето, към вас душите отправят своите жалби и вопият: – измолете за нас справедливостта на Всевишния. Тогава те казаха на своя Бог и Господ: – Ти си Господа на господарите, Бога на боговете, Царя на царете. Тронът на Твоята слава се издига във вечността и навеки е прославено и осветено Твоето име. Ти си славен вовеки веков.

4. Ти си Създателят, върховният Господ на всичко; нищо не е скрито за Твоя всепроникващ поглед. Ти владееш над всичко и нищо не избягва от вниманието Ти.

5. Ти видя онова, което извърши Азазел; как научи човеците на всякакъв грях и как откри на хората всичко, което се върши в Небесата.

6. Сатана също научи хората на магии, той, когото ти беше поставил над всички като херувим и вожд. Те се свързаха с дъщерите човешки. Съгрешиха с тях и се оскверниха.

7. Те ги научиха на най-отвратителни престъпления.

8. И жените родиха великани.

9. И цялата Земя се изпълни с кръв и неправда.

10. И ето че сега душите на онези, които са умрели, вопият към теб.

11. И техните вопли стигат до Небесните врати.

12. Към Теб се възнасят техните стонове; човеците не могат да се изтръгнат от неправдата, която покрива лицето на Земята. Но Ти знаеш за всичко, дори преди да e станало.

13. Познаваш всичко. Знаеш онова, което става и нищо не ни казваш. За многото престъпления, какво трябва да сторим на грешниците?



VI. Тогава Великия, Всевишния и Всесветия направи да бъде чут Неговият глас.

2. И изпрати Уриел при Ной, сина на Ламех.

3. И му каза: – Говори му от Мое име, но не се показвай да те види.

4. После му кажи за страшното бедствие, което ще направя. Ще загинат всички човеци; защото водите на потопа ще залеят цялата суша и ще загине всяка земна твар.

5. Научи го обаче как да се спаси; кажи, че неговото потомство съм избрал да продължи човешкото съществуване на Земята.

6. След това Господ каза на архангел Рафаел: – Вземи Азазел, вържи му краката и ръцете; и хвърли го в мрака на пустинята Дудаел.

7. Направи така, че да падат върху му тежки и остри камъни; обвий го в мрак.

8. Нека той остане там завинаги със забулено лице и никога да не види светлината.

9. А в деня на Страшния съд ще го потопим в огън.

10. Очисти Земята, която ангелите оскверниха; възвести й живота, кажи й, че ще я съживя отново.

11. Синовете человечески няма да загинат поради тайните, които наблюдателите са им разкрили и на които те научиха своите потомци.

12. Но Земята беше осквернема от нечестивите съвети на Азазела. И той трябва да отговаря за всичките престъпления.

13. После Господ рече на архангел Гавраил: – Иди при злите люде, при отвергнатите, при децата на прелюбодеянието, изтреби тези деца на блудството, потомците-великани на наблюдателите; тласни ги, насъскай ги едни срещу други. Нека погинат от собствените си ръце; защото дните им са преброени.

14. Наблюдателите ще те молят, но молбите им да бъдат всуе; напразно ще се надяват децата им да живеят вечно или поне до петстотин години.

15. След това Бог каза на архангел Михаил: – Иди и възвести наказанието, което очаква Сатана и всички ония ангели с него, що са се свързали с човешки жени и са се сквернили с гадости. И когато бъдат изтребени техните синове и те видят разрухата на всичко онова, което им е било най-свидно на света, окови ги във вериги под земята за седемдесет поколения, чак до деня на Страшния съд; и страхът от този съд да бъде с тях през цялото време.

16. Тогава те ще бъдат хвърлени в дълбините на един пожар, който ще ги измъчва непрестанно; и ще останат там за вечни времена.

17. С тях в пламъците ще гори и техният предводител; и ще останат там оковани във вериги, докато изтекат голям брой поколения.

18. Изтреби заедно с тях и грешниците, пристрастени към порочни забавления; унищожи потомството на наблюдателите; твърде дълго време са гнетили човешкия род.

19. Нека потисниците да бъдат изтребени от лицето на Земята.

20. Да бъде унищожено злото!

21. Но нека разцъфнат справедливостта и истината и да станат те залог за бъдещ благослов.

22. Защото правдата и справедливостта трябва да разцъфнат в радост за вечни времена.

23. И тогава всичките свети мъже ще отправят към Небесата делата за благослов и ще живеят, докато народят хиляди деца; докато дните на тяхната младост и техните празници преминават в радост и спокойствие. Тогава цялата земя ще бъде обработвана справедливо; тя ще се изпълни с плод и благослов, и ще бъде засадена с дивни растения.

24. Лозата ще расте там изобилно и ще ражда доволно плод; всичките семена, поверени на земята, ще се раждат по хиляда зърна от едно; една мяра маслини ще дава десетки литри зехтин.

25. Избави Земята от всяко потисничество, от всяка неправда, от всяко престъпление, от всяко светотатство, от всичко онова, което може да я оскверни. Нека злото да бъде заличено от нея.

26. Тогава земните деца ще живеят в правда и всички народи ще ми отдадат дължимите почести; всички ще ме, благославят, всички ще ме обожават.

27. Земята ще се очисти от всяка поквара, от всяко престъпление, от всяко страдание и тя не ще има защо повече да се бои от мене и от рушителния потоп.

28. След това аз ще разтворя съкровищниците на благослова, които крие небето, ще ги изсипя върху Земята и те ще оплодят човешките дела и труд. Мирът и правдата ще сключат съюз с хората, и този свещен съюз ще трае, докато съществува светът.



VII. (липсва от ръкописа)



VIII. Преди да разкаже всичките тези неща, Енох беше отведен от Земята и никой не знаеше къде беше отнесен, нито какво се беше случило с него.

2. Всичките тези дни той прекара със светите мъже и с наблюдателите.

3. Аз, Енох, благославях великия Бог, Царя на света.

4. И наблюдателите ме нарекоха Енох, писаря, защото описвах всичко.

5. А Господ ми каза: – Енох, писарю на правдата, иди да кажеш на наблюдателите от небето, които са напуснали върховните висини на Небесата и техните обиталища, и са се осквернили с жените, че ще бъдат наказани.

6. Вършили са човешки дела, вземайки по примера на хората жени и са се покварили на Земята. Кажи им, че на Земята те няма никога да получат ни спокойствие, нито опрощение на греховете си. Никога няма да се възрадват в своите потомства и ще видят изтребени своите любимци; ще оплакват погубените си синове. Те ще ме молят за тях, но никога няма да получат прошка или милост.



IX. Тогава Енох тръгна и каза на Азазел: – Няма вече спокойствие за теб. Тежка присъда беше произнесена срещу теб. Той ще те окове във вериги.

2. За тебе няма да има вече никаква утеха, нито милост, ни застъпничество заради злините, на които учеше хората.

3. Ти научи хората да обиждат Бога и да потискат себеподобните си.

4. И като си тръгнах от него, отидох да известя същото на съмишлениците на неговите престъпления.

5. И всички те бяха ужасени и обхванати от страх.

6. Молеха ме да напиша от тяхно име една смирена просба, за да получат опрощение за прегрешенията си. Молеха ме да я поднеса пред трона на Бога Небесний, понеже не смееха да се обърнат към Него лично, нито да повдигнат очи към небето, поради голямото престъпление, което бяха извършили.

7. Тогава аз написах една смирена молба за тях, за да могат да получат прошка и милост за всичко, което бяха извършили.

8. После ги напуснах и продължих пътя си, четейки молбата им, към водите на Данендаан, който се намира на запад от Ермон. По пътя заспах.

9. И ето че имах сън — видение. Изпаднах в унес и видях наказанието, печалната вест, за което трябваше да съобщя на децата на небето и да ги укоря. Когато се пробудих, отидох при тях. Те се бяха събрали в Убелсейаел, място, разположено между Ливан и Сенесер. Плачеха, а лицата им бяха покрити.

10. Разказах им за моите видения.

11. Казах им думите на правда и ги упрекнах за злото.



X. Това е Книгата на истината. Тук са думите, отправени от Всевишния към наблюдателите, според моето видение. И тъй, аз се видях в съня си, че съм от плът и кръв и говоря с моя си език — т.е. с езика, с който човеците разговарят помежду си.

2. Аз им казах: – Разбрах със сърцето си, че докато свят светува няма да има прошка за вас. Съставих вашите молби, както ви обещах, но чрез видението си разбрах, че няма да получите това, което искате.

3. Срещу вас беше произнесена присъда. Всичките ви молби ще бъдат напразни.

4. Ето защо отсега нататък няма да можете да се върнете на небесата, а под земята ще бъдете оковани във вериги, докато съществува самата тя.

5. А преди това ще станете свидетели на злочестата съдба на скъпите си същества и никога повече няма да бъдете заедно с тях. Те ще паднат посечени пред очите ви.

6. И няма да можете да се застъпите с молби нито за тях, нито за себе си, защото сте обречени да плачете и страдате във вечно мълчание.

7. Такива са словата на Книгата, която изписах.

8. А сега ще разкажа за видението си.

9. Видях се най-напред заобиколен от облаци и гъста мъгла; наоколо ми се движеха звездите и наблюдавах с безпокойство просветването на мълниите. После благоприятни ветрове повдигнаха крилете ми и ускориха полета ми.

10. Така бях издигнат чак до небето и скоро стигнах до една стена от кристал. Подвижни пламъци обгръщаха нейните очертания. Започна да ме обзема ужас.

11. И после се спуснах всред пламъците.

12. Проникнах в едно пространно жилище, чийто под беше също от кристал. И стените му бяха от кристал, както и основите. Покривът му беше от блуждаещи звезди и мълнии от светлина, а в средата се виждаха огнени херувими в едно кръстосвано от бури Небе. Пламъци трептяха около тези стени, а вратата беше от огън. Когато влязох в това жилище, то беше едновременно горещо като огън и студено като лед; и нямаше следа нито на щастие, нито на живот. Бях обхванат от внезапен ужас и потреперих от страх.

13. Цял разтреперан, паднах ничком към земята и имах друго видение.

14. Ето, там имаше друго едно обиталище, по-пространно от първото, всичките щерни на което бяха отворени пред мен, всред трептящия пламък.

15. То беше така великолепно и неговата големина беше такава, че ми е невъзможно да опиша нито блясъка, който го заобикаляше, нито неговата пространност.

16. Подът му беше от огън; отгоре блестяха мълнии и блуждаещи звезди, а таванът му беше изцяло от пламтящ огън. Аз го разглеждах внимателно и забелязах, че в средата имаше един висок трон.

17. По вид той приличаше на огромно зърно от градушка, а очертанията му наподобяваха блестящия диск на Слънцето; от него излизаха гласове на херувими.

18. От този могъщ трон струяха потоци от ярки бели пламъци.

19. Така, че беше невъзможно да се гледа в него.

20. Някой беше седнал върху този трон на славата.

21. Дрехите му бяха по-сияйни от Слънцето и по-бели от сняг.

22. Никой от ангелите не можеше да гледа в лицето Славния и Великолепния, нито да се приближи до Него; ничие око на смъртен не можеше да го съзерцава. Около Него имаше пламтяща светлина.

23. Пред Господа също се издигаше буен огън, така че никой от тези, които го заобикаляха, не можеше да се приближи до Него. А безброй бяха онези пред Него. Той не се нуждаеше нито от съвети, нито от помощ, но светите мъже, които го заобикаляха, не се отлъчваха от Него ни денем, ни нощем. Приближих се, доколкото можех, закривайки лицето си и изпълнен със страх. Тогава Бог сам благоволи със собствената си уста да ме назове по име: – Приближи се — каза той — ела по-близко, за да чуеш моето свято слово, Енох!

24. Хвана ме и ме накара да стигна чак до вратата. А очите ми бяха наведени към нозете.


 СВЕТИТЕ КНИГИ НА ЕНОХ

XI. Тогава, обръщайки се към мен, той ми каза: – Слушай! Слушай ме без страх, о, праведни Еноше, о, писарю на справедливостта. Приближи се и чуй моя глас. Иди и кажи на наблюдателите, които те изпратиха да се застъпиш за тях: – Вие трябваше да се молите за хората, а не хората да се молят за вас!

2. Защо сте напуснали свещените небесни висини, вашето вечно oбиталище, за да отидете да се скверните с жени? Защо се увлякохте по дъщерите человечески, направихте ги свои съпруги и вършехте с тях онова, което вършеха децата на Земята и народихте едно нечестиво поколение?

3. Вие, които бяхте небесни духове, свети и вечни, се осквернихте с жени, поддадохте се на плътта; вие се уподобихте на онези, които са от плът и кръв; и направихте да се зачеват синовете ви в кръв.

4. Човеците бидоха създадени, за да умират. Ето защо аз им бях дал жени, за да могат да живеят с тях и да раждат деца, които да продължават техния род на Земята.

5. Но вие, вие бяхте създадени още отначало от чисти духове и имахте вечен живот и съвсем не бяхте подвластни на смъртта.

6. Не ви дадох никакви жени, защото като чисти духове трябваше да обитавате небесата.

7. Отсега исполините, които са цената на връзката между духа и плътта, ще бъдат наричани земни зли духове и тяхно обиталище ще бъде под земята. На свой ред те ще родят зли духове, понеже са свързани с небето с една част от естеството си, тъй като произлизат от наблюдателите. Те следователно ще бъдат злите духове на Земята и ще ги наричат “духове на злото”. Обиталището на небесните духове е небето; но на Земята ще да бъде жилище на земните духове, тъй като там са родени.

8. Духовете на великаните ще донасят на Земята всякакъв вид напаст — чумата, войната, гладуването и скръбта.

9. Те нито ще ядат, нито ще пият, невидими за всеки поглед. Ще бунтуват мъжете и жените, защото са били заченати в дни на разруха и сеч.



XII. Когато умрат исполините, където и да отидат техните души, когато напуснат телата им, ангелите ще се постараят това, което е плът у тях да загине преди Страшния съд. Да бъдат изтребени до деня на свършека на света; а наблюдателите и нечестивите ще бъдат унищожени завинаги.

2. Сега за наблюдателите, които те изпратиха да се застъпиш за тях.

3. Кажи им на тези небесни разуми: – Вие имахте за жилище небесните селения; но върховните тайни не ви бяха разкрити; затова узнахте тайната на несправедливостта.

4. И вие я доверихте на жените с трепета на своето сърце и с това умножихте злото на Земята.

5. Кажи им прочее: – Никога вие не ще получите милост, нито някога мир!



XIII. После ангелите ме отнесоха на едно място, където имаше нещо, подобно на унищожителен огън и където по желание приемаха човешки образ от плът и кръв.

2. Отведоха ме на една височина, на една планина, чийто връх се извисяваше в високо в небето.

3. И аз видях в покрайнините на това място, в най-отдалечения му кът, скривалищата на мълниите и гръмотевиците. Там имаше един огнен лък и стрели в един колчан, един огнен меч и всякакъв вид светкавици.

4. След това ме пренесоха до един бликащ извор на запад от огньовете на залязващото Слънце. Стигнах до една река от пламък, който течеше като вода и се вливаше в огромното западно море.

5. Видях всичките големи реки и скоро пристигнах сред черните мрачини, където отива всяка земна плът. Там имаше планини от мрак, които раждат зимата и място, където водата се втича в определените й бездни.

6. Видях също устията на всички реки на Земята и това на бездната.

XIV. После стигнах до обиталищата на всички ветрове и забелязах, че те служат за украса на Земята и за запазване на нейните основи.

2. Видях ядрото от разтопен метал, на което се крепят на пластове сферите на земната твърд.

3. Видях също четирите вятъра, които поддържат земята и небосвода.

4. Ветровете, които духат в небесните висини.

5. Ветровете, които се издигат между небето и земята и образуват стълбовете на небето.

6. Онези, които правят да се върти небето и увличат в своята орбита Слънцето и звездите, а над земята видях вятъра, който крепи облаците.

7. Видях пътя на облаците.

8. Зърнах края на небесната вис, която тънее като ефир високо над повърхността на Земята. Тогава се обърнах на юг.

9. Там блестяха денем и нощем шест планини от скъпоценни камъни — три на изток и три на юг.

10. Планините на изток бяха направени от скъпоценни разноцветни камъни — от бисер и антимон. Планините на юг бяха от червени камъни. Върхът на тези планини се извисяваше до небето като трона Господен; той беше направен от алабастър, а върхът му от сапфир. Видях също пламтящ огън, който блестеше върху планините.

11. Там също зърнах в едно пространство мястото, където бяха събрани водите.

12. Там видях и изворите на земята, скрити в небесните стълбове.

13. И в небесните стълбове видях, но нито горе, нито долу, безброй бликащи огньове. Под изворите забелязах една местност, над която нямаше нито небосвод, нито земя под него; нямаше и вода; и нищо нито от отляво, нито отдясно — това беше един лишен от всичко, пустинен свят.

14. Там имаше седем звезди, блестящи като огнени кълба или като небесни духове.

15. Тогава архангел Уриел каза: – Това място ще бъде до свършека на Земята и небето затвор за седемте звезди, и за падналите от небесното войнство наблюдатели.

16. Звездите, които кръжат над огъня, са ония, които са престъпили Божиите заповеди преди тяхното изпитание. Той ги окова във вериги в това празно място, докато изкупят своето престъпление до една неизвестна година.



XV. Тогава Уриел извика: – Ето, погледни и виж падналите ангели, които са съжителствували греховно с жените и са провъзгласили себе си за земни князе.

2. Те скверниха хората и умножиха между тях заблужденията дотам, че ги накараха да принасят жертва на демоните, като на богове. Но в съдния ден те ще бъдат осъдени и ще загинат, а с тях и техните жени, тъй като са се оставили да бъдат прелъстени доброволно и с радост.

3. И сам аз, Енох, видях края на всичко това и никому другиму не беше дадено да го види, освен на мене.



XVI. Ето имената на ангелите, които бдят: –

2. Архангел Уриел, пазител на виденията, прозренията, сънищата и пророчествата; ангелът, който управлява воплите и ужаса.

3. Архангел Рафаел, който властвува над болките и раните на човеците, и цери недъзите на земните духове.

4. Архангел Рагуил, един от светите ангели, който наказва Земята и небесните светила.

5. Архангел Михаил, предводител на безплътните небесни сили, който господства над човешките добродетели и заповядва на народите.

6. Архангел Зариел, просветител на помрачените, който управлява науката и познанието, утешава и напътства земните деца, когато съгрешат.

7. Архангел Гавраил, вестител на Божиите тайни; ангел на раждането и на възкресението, който управлява всичко онова, което е могъщо.

8. Архангел Азраил, ангел на мира, който управлява разрухата, смъртта и духовете на умрелите; края или възвисението на всяко нещо, което се появява на света.



XVII. Направихме дълга обиколка и стигнах отново до онова място, където нищо не беше, както трябва.

2. Не видях там нито величественото дело на високото небе, нито земята с нейните чудеса; това беше една празна и страховита пустиня.

3. Там също видях седемте звезди, оковани една о друга като големи грамади, като огнени кълба. При тази гледка аз извиках: – За какво престъпление са оковани тези звезди? Защо са били затворени в това безнадеждно място? Тогава Уриел, един от светите архангели, който ме придружаваше и ми служеше за водач, ми отговори: – Енох, защо са тези въпроси? Защо е това безпокойство и тая голяма тревога? Тези седем звезди пристъпиха заповедите на всевишния Бог и за да изкупят своето престъпление, са оковани във вериги за безброй векове.

4. Оттам отидохме наблизо до едно друго място на голямо униние.

5. Там видях да гори море от безкраен огън, палещ и унищожителен, сред който се намираше група ангели. Огнени стълбове и огнени езици се бореха помежду си и потъваха в бездната. Не бях в състояние да измеря нито нейната големина, нито височината й. Не можех да си обясня и нейния произход. Когато я видях, извиках отново: – Какво жежко място! Колко трудно е да се измерят неговите ужасни дълбини.

6. Уриел ми отговори така: – Енох, защо са тези тревоги, защо е тази почуда при вида на това огнено море, на това отчайващо място на болка, страдание и вопли? Тук — прибави той — е затворът за падналите ангели; и те ще останат в него завинаги.



XVIII. Оттам тръгнах към друго място, където от западна страна видях една голяма и висока планина, една стръмна скала и четири дивни пещери.

2. Във вътрешността си това място беше дълбоко, пространно, гладко и равно, но възтъмно.

3. Тогава архангел Азраил, който ме придружаваше там, ми рече: – Ето блаженото място, където са събрани духовете, душите на умрелите; там именно трябва да се съберат душите на децата на человеците.

4. Там те ще останат до деня на Страшния съд, до уреченото им време.

5. Но това време ще бъде далечно; това е денят на Страшния съд. И аз видях духовете на децата человечески, които вече бяха умрели и техните обвиняващи гласове се извисяваха до небето.

6. Тогава се обърнах към Азраил, светият архангел, който ме придружаваше и го запитах: – Чий е този обвиняващ глас, който възлиза към небесата?

7. А той ми отговори: – Това е гласът на духа на Авел, който биде убит от брата си Каин и който ще го обвинява, докато неговото потомство не бъде изтребено от лицето на Земята.

8. Докато неговото потомство бъде заличено измежду човеците.

9. Тогава аз го запитах за него, за Всемирния съд и му рекох: – Защо едните са разделени от другите? А той ми отговори: – Има три различни вида между духовете на умрелите; три различни групи духове на праведни.

10. Тези групи са разделени от бездна, от вода и от светлина, която е над водата.

11. Грешниците също така са разделени на групи; след тяхната смърт те отиват под земята, ако Страшният съд не ги е изпреварил приживе.

12. Там именно са заключени техните души; и там те са плячка на непоносими страдания — наказание за ония, които са завинаги прокълнати и чиито души ще бъдат наказани, и оковани за вечни времена.

13. И ето това, което съществува от началото на света. Душите на тези, които се оплакват, са разделени от ония, които искат тяхната гибел, тяхното изтребление в деня на прегрешенията.

14. Такова е обиталището, предназначено за душите на неправедните люде и грешниците, за душите на онези, които са извършили несправедливости и са се присъединили към групата на нечестивите. Душите им съвсем няма да бъдат унищожени в деня на Страшния съд; но ще бъдат затворени в това място, от което няма да излязат нивга.

15. А аз казах с богоговение: – Бъди благословен, Господ мой, Господарю на славата и справедливостта, върховен и вечен!

XIX. Оттам пристигнах в едно друго място от западната страна на краищата на Земята.

2. Там видях отново пламтящ огън и неспирно движение, което продължаваше денем и нощем.

3. Запитах архангела, който беше с мен: – Какво е това? Защо е това нестихващо движение?

4. Тогава Рагуил, един от архангелите, който ме придружаваше, ми отговори: –

5. Този пламтящ огън, който се движи на запад, е огънят, който пали всички небесни светила.



XX. Оттам отлетях на друго едно място и видях планина от горящ денем и нощем огън. Щом я доближих, забелязах други седем различни една от друга блестящи планини.

2. Камъните, от които се състояха, бяха красиви и изпускаха искри; те блестят и сияят пред погледа и повърхността им е лъскава. Три бяха на изток непоклатими, макар че бяха една върху друга; три бяха на юг, също така непоклатими. Там имаше и дълбоки долини, които бяха разделени една от друга. В средата им се издигаше седмата планина. И всичките тези планини изглеждаха отдалече като величествени тронове и бяха заобиколени с благоуханни дървета.

3. Между тези дървета имаше едно, чийто мирис постоянно се усилваше и беше толкова нежен, че дори в райската градина нямаше дърво, което да излъчва толкова сладостен аромат. Неговите листа, неговите цветове и неговото стебло не повяхваха нивга и плодовете му бяха изключителни.

4. Те приличаха на плодовете на палма. Когато го видях, извиках: – Ето едно чудесно за гледане дърво; какви красиви листа, какви прекрасни плодове! Тогава архангел Михаил, един от светите и преславни ангели, които ме придружаваха и който им беше начело, ми отвърна: –

5. Енох, защо задаваш въпроси относно миризмата на това дърво?

6. Защо гориш от желание да го опознаеш?

7. Тогава аз, Енох, му отвърнах: – Бих желал да знам всичко, но особено онова, което се отнася до това дърво.

8. Архангелът ми отвърна: – Планината, която виждаш, и чийто връх се издига на височината на трона Господен, ще бъде седалището, където ще си почива Господаря на светостта и славата, вечният Цар, когато идва и слиза, за да посети в своята доброта Земята.

9. Колкото до благоуханното дърво, чийто дъх няма нищо плътско, никой не ще го докосне до деня на Страшния съд. И когато злите люде бъдат предадени на вечни мъчения, това дърво на живота ще бъде дадено на праведните и смирените. Неговите плодове ще бъдат запазени за избраните, защото животът ще бъде посаден в свещеното място, на север, към жилището на вечния Цар.

10. Тогава избраните ще се възрадват и ще потреперят от ликуване в Светая светих; един сладостен дъх ще проникне в техните кости и те ще прекарат, както твоите праотци, дълъг живот на Земята; и този живот не ще бъде смутен нито от беди, нито от мъки, нито от нищета.

11. И аз славех Господаря на славата, вечния Цар. Тогова, който беше приготвил това дърво на дългоденствието и беше благоволил да го обещае на светите мъже.

XXI. Оттам се упътих към центъра на Земята и забелязах едно благодатно и плодородно място, където дърветата разпускаха непрестанно вечнозелени клони. Там видях и една свещена планина и по-надолу, на източния склон, вода, която течеше на юг. Още забелязах на изток също тъй извисена планина всред дълбоки, но тесни долини.

2. Водата течеше към планината, към западната й страна; по-надолу се издигаше друга една планина.

3. В полите на тази планина имаше тясна долина, а в средата, към краищата на тези три планини, други дълбоки и сухи долини. Всички тези долини, дълбоки и тесни, бяха върху една пространна скала, на която имаше посадено едно дърво. Аз възхитено се дивях на скалата и долините.

XXII. Тогава извиках: – Каква е тази благословена земя; какво означава това високо дърво и тази прокълната долина, която ги отделя?

2. Зариел, единият от архангелите, който беше с мен, ми отговори: – Тази долина е прокълната с вечно проклятие. Тук ще бъдат събрани онези, които си служат с езика си, за да богохулствуват против Бога и които отварят устата си, за да хулят неговата слава. Тук те ще бъдат събрани и това ще бъде жилището им. Във върховния ден на съд с тях ще бъде даден на всички пример за справедливост; защото те ще получат прошка от Бога и ще го благославят през всичките дни на живота си като техен Господар и Цар.

4. И ще го славят в деня на Страшния съд заради милостта, която той ще направи да блесне върху тях.

5. И тогава именно аз се обърнах към Бога и славех Неговото име, величието му, властта му.

XXIII. Оттам тръгнах на изток към една планина, която се издигаше сред пустиня и на която видях само върха.

2. Тя беше покрита с много от дървета, които споменах; бяха порасли от семената им и от планината се спускаше един поток.

3. Оттам се спущаше един водопад, наглед съставен от множество потоци, на запад и на изток. От едната страна се издигаха дървета, а от другата се виждаха вода и роса.

XXIV. Тогава се приближих до едно друго място на пустинята, на изток от планината, близо до която се намирах.

2. Там видях отбрани дървета, най-вече такива, които изпускат нежен аромат, подобен на тамяна и миртата. Всичките дървета бяха различни едно от друго.

3. В това място, недалеч оттам, се извисяваше над всичките тези дървета едно възвишение на изток.

XXV. Видях също друго едно място с долини, откъдето изтичаха нивга непресъхващи води.

2. Видях още едно прекрасно дърво, чийто мирис се равняваше на този на сакъзовото дърво.

3. И на бреговете на тази долина забелязах кинамоново дърво с чудесен аромат. Тогава се запътих на изток.

СВЕТИТЕ КНИГИ НА ЕНОХ

XXVI. Видях друга една планина с дървета, които отделяха сок, подобен на нектар. Наричаха я Сарира или Калбанен, а върху й имаше друга една планина, на която растяха дървета с алое.

2. Тези дървета бяха отрупани като бадеми и бяха широки, а плодовете им надминаваха всички земни по аромат.

XXVII. Сетне се обърнах на север и започнах да разглеждам входовете откъм планините. Видях седем други планини, покрити с лавандула, с ухаещи дървета канела и папирус.

2. Оставих зад себе си върховете на тези планини и насочвайки се на изток, минах Еритрейско море. Когато го оставих зад себе си, свърнах към архангела Зариел и достигнах градината на утешението. Там видях множество високи дървета, отрупани с цвят.

3. Техният мирис беше сладостен, а формите им разнообразни и красиви. Там видях и дървото на познанието, чиито плодове просветляват разума на онзи, който ги опита.

4. То беше подобно на тамарис, а плодовете му бяха чудно красиви и приличаха на чепки грозде; неговият аромат се носеше навсякъде наоколо. И аз извиках: – Какво красиво дърво! Каква прекрасна гледка!

5. Тогава архангел Зариел, който беше с мен, ми каза: – Това е дървото на познанието, от което са яли твоят прадядо и твоята прабаба. Неговите плодове ги просветлиха; очите им бидоха отворени и след като бяха разбрали, че са голи, бяха изгонени от рая на Земята.

XXVIII. След това се упътих към границите на Земята; там видях големи животни от различен вид, различни по форма и вид птици, надарени със странни гласове.

2. На изток от местността, където бяха животните, забелязах границите на Земята и мястото, където свършваше небето. Небесната врата беше отворена и видях, че оттам излизат звездите. Броях ги, както излизаха, и установих точния им брой. Узнах също така имената им, тяхното равномерно движение и отклонения, както ми ги обясняваше светият архангел Зариел, който ме придружаваше.

3. Защото той ми ги показа всичките и ме осведоми за всичко свързано с космоса.

4. Запозна ме още с техните названия, големина и величина, спектър и светимост, и с различните им влияния върху човека.

XXIX. После тръгнах на север към краищата на Земята.

2. И там на границата на света, аз видях чудо, голямо и великолепно.

3. Видях небесните порти отворени. Те бяха три различни. От тях излизаха северните ветрове, бащата на студа, на градушката, на леда, на росата и на дъжда.

4. В една от тези порти ветровете леко свистяха. Обаче на другите две те свиреха бурно и тяхното свистене се разнасяше по цялата Земя.

XXX. Оттам се упътих на запад към границите на Земята.

2. И видях три врати, както тези на север. И тези врати имаха същата големина.

XXXI. Оттам се упътих на юг към границите на Земята.

2. Там също имаше три врати, откъдето излизаха росата, дъждът и вятърът.

XXXII. След това тръгнах на изток, към края на Земята, където видях три небесни врати, обърнати на изток, и чиито рамки бяха по-тесни. През тези тесни врати излизаха небесните звезди, които следваха своя неизменен път на запад и този блестящ път се виждаше през цялото време.

2. Когато ги забелязах, издигнах глас за възхвала на Бога, който беше създал тези светли и сияйни небесни тела, за да разкрие на ангелското и човешкото умозрение великолепието на Своите велики дела; за да възвеличат и едните, и другите чудесата на Неговото могъщество; за да прославят тежкия Божествен труд на Неговите ръце и да Го величаят вовеки веков.

XXXIII. (липсва от ръкописа)

XXXIV. Eто едно друго видение, второто видение на мъдростта, което има Енох, син на Иаред, син на Малелеил, син на Каинан, син на Енос, син на Сит, син Адамов. В него именно е началото на оная мъдрост, която получих, за да обясня и накарам да я обикнат онези, които населяват Земята. Слушайте прочие и проумейте светите неща, които ще ви разкрия в присъствието на Господаря на духовете.

2. Онези, които бяха преди нас, гледаха на служенето на словото като на едно от своите задължения. И ние, които идваме след тях, не поставяме пречка за проповядването на мъдростта; обаче никога до днес никому не е било дадено това, което биде дадено на мене — мъдростта, както аз я разбирам и както Богу се харесва. Това, което получих от Него е наистина част от вечния живот.

3. Тази мъдрост беше изказана в три мъдрословия, които се постарах да възвестя на жителите на този свят.

XXXV. Първо мъдрословие: – Когато бъде възвестено на Земята да се съберат праведните, грешниците ще бъдат наказани и ще получат пред всички заслуженото наказание за своите грехове;

2. Когато справедливостта бъде въздадена пред самите праведници, техните дела ще бъдат претеглени от Господа и те ще заслужат да получат обещаната награда;

3. Когато светлината на праведниците и избраните, които населяват Земята, заблести с безсмъртен блясък какво ще стане с обиталището на грешниците? Къде ще бъде мястото за отдих на ония, който са отхвърлили Бога? За тях щеше да бъде по-добре да не се бяха раждали.

4. Когато бъдат разкрити тайните помисли на праведниците, грешните люде ще бъдат подвергнати на строга присъда и нечестивците ще бъдат измъчвани в тяхно присъствие.

5. От този момент насетне господарите на земята ще престанат да бъдат силни и възвишени. Те не ще могат да гледат светите мъже в лицата; защото светлината на праведниците и на избраните ще може да бъде съзерцавана само от Вседържителя.

6. Обаче силните на този свят съвсем няма да бъдат унищожени; те ще бъдат предадени на праведниците и светите мъже.

7. Отсега насетне няма да има никаква милост за тях от Бога, тъй като с времето на живота им ще бъде изтекло и времето за Неговата милост над тях.

XXXVI. В ония дни свята и благословена раса ще слезе от небесните висини и нейното потомство ще живее съвместно със синовете человечески.

2. Чрез Енох, който получава от ангелите Книгите на възмущението и гнева, Книгите на смута и вълнението, Господаря на духовете казва: – Никога те не ще получат милост!

3. Тогава облакът ме издигна над повърхността на Земята и ме отнесе на границите на Небесата.

4. Там имах едно прекрасно видение за рая и за мирното пребивание на светиите в него. Очите ми имаха щастието да съзерцават техните жилища и тези на ангелите; преспокойното им пребивание заедно със светиите. Там се разнасяха запитвания, молитви и просби за децата человечески. Правдата течеше пред тях като чиста река, а милосърдието се разливаше по земята като скъпоценна роса. И така блажено, те живееха там за вечни времена.

5. В това време очите ми съзерцаваха жилището на избраните, обиталището на истината, вярата и справедливостта.

6. И броят на светите мъже и на избраните беше безкраен във всички времена.

7. Видях жилището им под крилата на Господа. Всички светци и всички избрани пееха пред Него, блестящи като пречистен пламък; устата им бяха изпълнени с хвалебствия към Бога и устните им се отваряха, за да възвеличават името на Господаря на духовете. Правдата беше застанала изправена пред Него.

8. Там желаех да остана. Там аз въздишах за това свято жилище. Там беше частта от моето наследство още от началото, защото такава беше за мен волята на Господа.

9. Аз славех и величаех името Господне с благословии и славословия, защото така заслужава и желае той.

10. Дълго очите ми съзерцаваха тези честити обиталища и устните ми хвалех Бога с думите: – Благословен завинаги бъди, Господи, от началото, преди създаването на света и до края на вековете!

11. Чий е този свят? Във всички поколения, трябва да те благославят онези, които съвсем не спят в праха, но които съзерцават твоята светлина, които те прославят, величаят и те благословят с думите: – Свят, свят, свят е Господаря на Всемира, който изпълва със своята безкрайност целия свят на разума.

12. Там очите ми съзерцаваха всички онези, които никога не заспиват и стоят изправени пред Него и които го славят, казвайки: – Бъди благословен! Нека завинаги да бъде благословено името Господне! И лицето ми внезапно се промени, така че не можех повече да виждам.

XXXVII. Видях след това стотици и хиляди, милиони и милиарди, безброй люде, които стояха изправени пред Бога.

2. Под четирите му крила на четирите страни освен тях видях и други, които стояха пред Него. Същевременно узнах техните имена, тъй като ангелите, които ме придружаваха, ми ги казаха, разкривайки всичките им тайни.

3. Слушах гласовете на онези, които бяха на четирите страни и величаеха Вседържителя на Вселената.

4. Първият глас, който чух, славеше Господа във всичките векове.

5. Вторият глас, който чух, славеше Избрания и избраните, които са измъчвани в името Господне.

6. Третият глас, който чух, се застъпваше и умоляваше за онези, които са на Земята, и които призовават Господа.

7. Четвъртият глас, който чух, прогонваше нечестивите ангели и им запретяваше да застанат пред Господаря на духовете, за да не възбудят никакви обвинения против земните жители.

8. Подир това помолих ангела на мира, Азраил, който беше с мен, да ми разкрие всичките тези загадки. Казах му: – Кои са онези, които видях от четирите страни на Бога, чиито думи чух и записах? А той ми отвърна: – Най-напред това е свети Михаил, архангел милостив и търпелив.

9. След него идва свети архангел Рафаел, владетел над страданията, болките и изцелението на человеците.

10. Следва архангел Гавраил, който управлява всичко онова, що е могъщо.

11. Най-сетне идва Уриел, който владее над покаянието и надеждата на онези, които трябва да наследят вечния живот. 12. Това са четирите архангели на Всевишния. Това са четирите им гласове, които ти току-що чу.

XXXVIII. След това видях тайните на Небесата и на рая във всичките кътища и тайните на всичките човешки дела, всяко според неговата тежест и неговото значение. Съзерцавах жилището на избраните и обиталищата на светците. Там моите очи видяха всичките грешници, които се бяха отрекли и отхвърлили Вседържителя на Вселената и които бяха отвергнати от Него. Тъй като наказанието за техните престъпления не е могло да бъде обявено от Него.

2. Там очите ми съзерцаваха още тайните на гръмотевиците, тайните на ветровете и на какви се разделят те, когато духат на Земята; загадките на ветровете, на росата и на облаците. Видях мястото на техния произход и мястото, откъдето излитат, за да се наситят със земна прах.

3. Там също видях сборищата, откъдето излизат, разделяйки се, ветровете; видях съкровищата на градушката, богатствата на снега, на облаците и дори облакът, който е виснел преди създаването на света над земната повърхност.

4. Там видях също съкровищата на Луната, откъдето се виждаха нейните фази тяхното начало и величествен поврат; и колко всяка от тях е по-сияйна от другите; техния бляскав и неизбежен въртеж, другарството помежду им, тяхното послушание и тяхното покорство, което ги води по стъпките на Слънцето, според както повелява Вседържителя. О, колко е могъщо Неговото име и колко е прекрасна силата му във всички векове!

5. След това биде завършена пътеката на Луната, както в невидимата, така и във видимата й страна, преминаването на нейната пътека, както през деня, така и през нощта. Както едната, така и другата страна обръщаха своя лик към Господа, като го величаеха и хвалеха безспир; още повече, че за тях времето за възхвала е като времето за почивка, а за Слънцето това са честите поврати към благословението и проклятието.

6. За избраните светлината на Луната е това, което са мрачнините за грешниците. Такава е волята Божия, който раздели светлината от мрачнините, както разграничи духовете на хората, укрепвайки тези на праведниците със собствената си правда.

7. И никой от ангелите не ще ги предхожда, тъй като никой от тях не е получил тази власт. Колкото до Бога, той вижда от висотата на своя трон всички създания и ги съди като върховен Вседържител.

XXXIХ. Мъдростта никъде не намери на Земята място, където да положи глава; затова избра за свое жилище небето.

2. Мъдростта слезе на Земята, за да живее с децата человечески, но съвсем не намери сред тях жилище. Тогава тя се върна в своето Небесно селение и зае място сред светите ангели. След нейното оттегляне от Земята, там дойде неправдата и си намери място. Тя беше приета от синовете човешки, както дъждът се попива от пустинята, както росата от зажъднялата земя.

ХL. Видях друго едно великолепие за звездите на небето. Забелязах, че той ги назоваваше всичките със собствените им имена и те се обаждаха на Неговото повикване. Забелязах как ги мереше във везната на справедливостта според тяхната светлина, според пространствата, които изминаваха и деня, в който трябваше да изгряват или залязват. Редът ражда великолепието и техните движения отговарят на движенията на ангелите и на верните на Бога свети люде.

2. Тогава запитах Зариел, архангелът, който беше с мен и който ми обясняваше тайните, за техните имена. А той ми отговори: – Господ ти показа една личба. Това са имената на праведните, които са на Земята и които вярват в името Господне във всички векове.

XLI. Видях още друго великолепно нещо, което излъчваше звезди и ставаше блестящо, но никога не се отделяше от тях.

2. И това свято нещо, съставено от милиарди звезди беше нашата Галактика.

XLII. Второто мъдрословие, което се отнася за онези, които отричат името и обиталището на светиите и на Господаря на духовете.

2. Те никога не ще се изкачат на небето, никога не ще слязат на Земята. Ето каква ще бъде съдбата на ония, които отричат Неговото име. Те ще бъдат определени за наказание в деня на възмездието.

3. В него ден Избрания ще седи на трона на славата и ще определя тяхната съдба. Обнадеждавайки със своето присъствие духовете на светите мъже, той ще отреди жилище за ония, които са положили своето доверие и любов в Неговото свято и прославено име.

4. В него ден ще положа Избрания сред тях, ще променя лицето на небето и ще го осветля вовеки веков.

5. Ще променя също и лицето на Земята, ще я благословя, също както онези, които избрах и с които ще населя Земята. Но онези, които са извършили неправда, никога не ще живеят там, защото ги видях и забелязах. Но праведниците ще ги възнаградя със спокойствие. Ще ги поставя пред мен. А за грешните ще изрека вечно проклятие! Те ще бъдат изличени от лицето на Земята.

XLIII. Там видях най-стария от дните, главата, на когото беше бяла като сняг, а с Него и един друг Ден, който имаше образ на човек. Той беше пълен с благовидност като тази на светите ангели. Тогава попитах ангела, който вървеше с мен и ми обясняваше тайните относно Сина человечески. Запитах го кой беше този човек, откъде идваше и защо придружаваше най-стария от дните.

2. Отговори ми със следните думи: – Този е Богомладенеца человечески, Месията на когото се отдава всяка правда, с която Той живее и Който държи ключа на всички скрити съкровища; защото Господ Него благоизволи да избере и Го дари със слава измежду всички Свои създания.

3. Този Син человечески, когото ти видя да изтръгва властниците от техните сладострастни легла и да ги изгонва от техните исконни земи; Той ще тури юзда на властниците и ще строши зъбите на грешните.

4. Той ще прогони царете от техните тронове и царства, понеже отказват да Му отдават почит, да изказват своите хвалби и да се покланят пред Оногова, Комуто беше дадено цялото Царство. Той ще всее смут сред властниците; ще ги принуди да се крият пред Него. Мрачините ще станат тяхното жилище, а червеите ще бъдат съжители на тяхното ложе; и няма да има никаква надежда да излязат от тази гнусна смрад, защото никога не са зачитали името Божие.

5. Те ще намразят небесните звезди и ще вдигнат ръце против Всемогъщия; очите им ще бъдат обърнати само към земята, която ще искат да направят свое вечно жилище; и делата им ще бъдат само дела на неправда. Те ще се радват само на своите богатства и ще се доверяват само на създадени от собствените им ръце богове. Те високомерно ще откажат да се молят Господу и ще го отритнат из своите презрени храмове.

6. Също като вярващите, които ще бъдат преследвани заради Него.

XLIV. В него ден молитвите на светите мъже ще се издигнат от Земята чак до трона на Господа Вседържителя.

2. Тогава праведниците, които живеят на Небесата, ще се съберат и единогласно ще се молят, ще искат, ще славят, ще въздават голяма хвала, ще превъзнасят Неговото име заради кръвта на праведниците, пролята за Него и тези молитви на праведните ще се издигат непрестанно към Неговия трон, докато най-сетне им въздаде справедливост и се изчерпи Неговото търпение към високомерието на злите люде.

3. В това време видях най-стария от дните, седнал върху трона на Своята слава. Пред Себе Си той държеше отворена Книгата на живота и всички небесни властелини стояха изправени пред Него и около Него.

4. Сърцата на светите мъже преливаха от радост, защото беше дошло времето на правдата, бидоха чути молитвите на светите мъже и кръвта на праведните биде зачетена от Отца, и Сина, и светия Дух.

категория: Лични дневници

прочетен: 1376 коментари: 1 гласове: 0

03.04.2009 08:11 - СВЕТИТЕ КНИГИ НА ЕНОХ

XLV. Забелязах Източника на правдата, който никога не пресъхваше и от който излизаха голямо множество малки ручеи, които бяха ручеите на мъдростта. Всички, които бяха жадни, идваха там да пият, биваха внезапно изпълвани с мъдрост и отиваха да живеят с праведните, избраните и светите.

2. И в този час Сина человечески биде призован пред Отеца на духовете, а името Му пред най-стария от дните.

3. Още преди да бъдат създадени Слънцето и звездите, преди небесните светила да бъдат оформени на небесната вис, призоваха името на Сина пред светия Отец. Той ще бъде опора на праведните и светите, те ще се облегнат върху Него и ще бъдат непоклатими. Той ще стане светлината и Спасителя на народите.

4. Ще бъде надеждата на онези, чието сърце е в тревога. Всички, които населяват Земята, ще коленичат пред Него и ще Му се поклонят. Ще Го славят и ще Го възхваляват; ще пеят хвалебни песни за Сина Господен.

5. Така тайнствено биде роден преди създаването на света Избрания Богомладенец, и Неговото съществуване няма да има край. Той живее в Неговото присъствие и разкрива на светиите, и праведните мъдростта Му; защото Той именно им пази частта от тяхното наследство. Понеже те мразеха и гонеха далеч от себе си този свят на неправдата, и мразеха Неговите дела, и Неговите пътища, и искаха да споменават само името на Неговия Отец.

7. Те ще бъдат спасени с Неговото име и Неговото име ще стане техен живот. В този ден ще бъдат унижени царете и силните на Земята, които биха искали да завладеят света със силата на своите ръце.

8. В деня на тревогата, — казва Господ, — душите им няма да бъдат спасени, но ще бъдат в смут подчинени на ония, които Аз съм избрал.

9. Ще ги отхвърля, както се хвърля слама в огъня и както се утаява олово във вода. Те ще горят пред очите на праведните и ще бъдат стопени пред очите на светиите, и от тях не ще остане нито една частица.

10. Но в деня на техния смут мирът ще царува на Земята.

11. Ще паднат в Неговото присъствие и преди да се пречистят няма да се вдигнат, и никой не ще може да ги изтръгне от техните собствени ръце, и да им помогне; защото са отхвърлили Господаря на духовете и Неговия пратеник. Да бъде благословено името Му!

XLVI. Мъдростта изтича като водата и славата пред Него е непресъхваща вовеки веков, защото той е могъщ във всичките тайни на правдата.

2. А неправдата минава като сянка; за нея няма постоянно жилище, защото Избрания е застанал прав пред Господа и славата му трае вовеки веков и Неговото могъщество е вечно.

3 С Него живее духът на мъдростта и разума, духът на познанието и на могъществото, духът на онези, които спят с правдата. Той съди и различава най-скритите неща.

4. Никой не дръзва да произнесе дума пред Него, а Месията е пред лицето на Господа, защото такава е Неговата воля.

XLVII. В ония дни светите мъже и избраните ще дочакат своя ред. Светлината на деня ще живее в тях и великолепието, и славата ще ги озарят с нов живот.

2. В дните на смут всички беди ще се струпат върху грешните, но праведниците ще тържествуват в името Господне.

3. Други най-сетне ще разберат, че трябва да се покаят и да престанат да вършат лоши дела; ще разберат, че е крайно време да въздадат похвали пред Него и че още могат да бъдат спасени в Негово име. Той ще въздаде своето милосърдие върху тях; защото голяма е Неговата снизходителност, а в присъдите му липсва всякаква несправедливост. И който не се покае, ще загине.

4. Нека нечестивите грешници не очакват повече милост от мен, казва Господ.

XLVIII. В онези дни земята и адът ще върнат от своите недра всичко, което са погълнали, а бездната ще повърне всичко, което трябва да върне.

2. Той ще отдели праведните и светите от нечестивите, защото за първите това ще бъдат дни на помилване и спасение.

3. Избрания ще седи на своя трон и всичките тайни на мъдростта и разума ще се отронят из Неговите уста; защото Отеца го е надарил с вечната си слава.

4. Планините ще потреперят като овни и хълмовете ще заиграят като агнета, когато са се набозали, а праведните ще станат като ангелите от небето. Лицето им ще се озарят със светла радост; защото в онези дни Избрания ще бъде опиянен от възторг; Земята ще тръпне от радост. Ще я населяват праведните и избраните, ще я тъпчат с невинните си нозе.

XLIХ. След това време, в същото място, където бях видял толкова тайни, бях издигнат от един вихър и отнесен на запад.

2. Там очите ми прозряха тайните на небесата и онези на Земята; една планина от желязо, една планина от бронз, една планина от сребро, една планина от злато, една планина от течен метал и най-сетне една планина от олово.

3. Попитах ангела, който беше с мен: – Какво означават нещата, които току-що видях?

4. И ангелът ми отговори: – Всичките видени от теб неща са подвластни на Месията и са знак на Неговото царуване и власт на Земята.

5. Ангелът на мира ми каза още: – Почакай малко и ще видиш, и ще ти бъдат разкрити всичките неща, които е създала мъдростта Божия. Планините, които видя и които са от желязо, бронз, сребро, злато, от разтопен метал и най-сетне от олово, всичките тези планини ще стоят пред Избрания, както сладкиш от мед пред горяща пещ, или както водата, която се стича от върха на една планина, те ще паднат в Неговите нозе.

6. В онези дни човеците не ще намерят своето спасение нито в златото, нито в среброто.

7. Те не ще могат нито да бягат, нито да се защитават.

8. Тогава не ще се изковават оръжия от бронз, нито пък броня за гърдите.

9. Желязото ще стане ненужно; ще стане излишно дори онова, което нито ръждясва, нито се изхабява и никой няма повече да се нуждае от олово.

10. Всичко ще бъде отхвърлено, всичко ще бъде премахнато от лицето на Земята, когато Месията застане пред лицето на Господа.

L. Тогава пред очите ми се представи дълбока долина с голям и обширен вход.

2. Ако дори всички, които населяват континентите, морето и островите принесат своята дан и подаръци, пак не биха могли да запълнят нейната дълбочина. Ръцете им ще извършат неправда. Всичко, което създава усиленият труд на праведните, грешниците ще го погълнат срамно. Те ще загинат отпред лицето Божие и ще изчезнат от лицето на самата Земя. А праведните ще се вдигнат и ще живеят вo веки веков.

3. Видях ангелите на наказанието, които живееха там и приготовляваха оръдията против Сатаната.

4. Запитах ангела на мира, който вървеше с мен, за кого са предназначени тези смъртоносни инструменти.

5. Той ми отговори: – Те се приготвят за царете и за силните на Земята, които трябва да загинат по такъв начин.

6. Тогава ще се издигне величествен храм, където ще се съберат и никога не ще се разделят праведните в името на Бога.

7. Тези планини, както и земята и хълмовете, не ще останат, когато той дойде, но ще изчезнат пред Него като изворите на жива вода. Тогава праведните ще бъдат спасени от преследванията на грешниците.

LI. Видях друга една част на Земята, към която свърнах и където имаше една дълбока долина, цялата в пламъци.

2. В нея бяха отвеждани царете и силните на Земята.

3. Там очите ми зърнаха оръдия за измъчване, вериги от желязо без тегло.

4. Запитах ангела на мира, който ме придружаваше; за кого са предназначени тези вериги и тези оръдия за наказание?

5. А той ми отговори: – Всичките тези инструменти са приготвени за армията на Азазел. Там нечестивите му войни ще бъдат хвърлени върху заострени камъни. Такава е волята на Господаря на всички войнства.

6. Колкото до Михаил, Гавраил, Рафаел и Уриел, те ще бъдат утвърдени в този ден и ще бъдат натоварени да хвърлят в пламтящата пещ разбунтувалите се ангели; така ще бъде отмъстен Вседържителя на Вселената; по този начин ще бъдат наказани техните престъпления; защото те са се превърнали в министри и слуги на Сатаната, и прелъстители на онези, които обитават Земята.

7. В оня ден Господ ще даде знак за мъчение. небесните щерни, както и изворите под небето и под земята, ще се разтворят.

8. Всичките води, както горните, така и долните ще се смесят.

9. Горната вода ще изпълни ролята на мъжа.

10. А долната вода ще изпълни ролята на жената; всички онези, които населяват Земята и всички, които населяват границите на небето, ще бъдат изтребени.

11. От големината на наказанието те ще разберат големината на своята неправда и ще загинат.

LII. И тогава най-старият от дните се разкая и каза: – Напразно унищожих всички жители на Земята.

2. И се закле в своето велико име, казвайки: – Никога повече не ще постъпвам така със земните обитатели.

3. Но ще поставя знак в небето и той ще стане залог между мене и тях за вечни времена, за всичкото време, докато траят небето и Земята.

4. Ето какво още реших: – Ако искам да ги изненадам, ще си послужа с ангелите като с оръдия за наказание в дни на смут и печал; и гневът ми ще се стовари върху тях изневиделица.

5. О, царе, о, силни на този свят! Вие ще видите моя Избран, седнал върху трона на моята слава; той ще съди Азазел, всичките негови съучастници и всичките му кохорти в името на Господа.

6. Там видях много ангели в средата на мъченията, затворени в железни и месингови мрежи. Тогава попитах ангела на мира, който ме придружаваше: – Къде отиват всички тези пленници?

7. А той ми отвърна: – Към своите избрани и любимите си деца, за да бъдат всичките хвърлени в дълбочините на долината.

8. Тази долина ще бъде изпълнена с техните избрани и техните любими, чиито дни са безсъмнено свършени, но дните на прегрешенията им никога не ще свършат.

9. Тогава князете ще се съберат и ще заговорничат заедно. Князете от изток, между партите и медите, ще прогонят царете, обладани от духа на главозамайването и заблуждението. Те ще ги свалят от техните тронове, скачайки като лъвове извън своите бърлоги и като гладни вълци сред стадо овце.

10. Ще пристъпят напред и ще тъпчат под нозете си земите на своите избрани, която ще се простира пред тях. Аерът, пътят и градът на моя праведен ще спрат техните набези. Те ще се вдигнат, за да се унищожат един друг; десницата им ще укрепне, очите им ще се замъглят и никой не ще познае своя брат или своя приятел.

11. Нито баща си, нито майка си, докато броят на труповете не бъде попълнен с тяхната смърт и с тяхното наказание. И това ще бъде справедливо.

12. През ония дни бездната ще разтвори своята всеунищожителна паст, за да погълне грешниците, които по този начин ще изчезнат от лицето на Земята.

LIII. После видях друга една армия от колесници и тези колесници бяха изпълнени с воини.

2. Носени върху крилата на ветровете, те идваха от изток, запад и юг.

3. Отдалеч се чуваше тътенът на техните движещи се крила.

4. И този шум беше тъй силен, че го чуваха светиите в небето; стълбовете и основите на Земята бяха разтърсвани от него. Той огласяше и краищата на Земята, чак до тези на небето.

5. Тогава всички паднаха ничком и отдаваха почести на Господа на силите.

6. Така завършва второто мъдрословие.

 LIV. Тогава започнах третото мъдрословие за праведните и избраните.

2. Бъдете благословени, праведници и избраници, защото жребият ви е славен.

3. Праведните ще живеят в светлината на Слънцето, а избраните в светлината на вечния живот, чиито дни няма да имат край; дните на праведниците няма да имат чет. Те търсеха светлината и намериха правдата на Господа.

4. Нека прочие праведните получат мир от Господаря на света.

5. След този миг ще се каже, че те търсят в небето тайните на справедливостта и частта от наследството, което вярата им обещава. Понеже те се издигнаха като Слънцето върху земята и мрачините се разпръснаха. Там ще има безкрайна светлина и безброй дни. Мрачините ще се разпръснат и светлината ще възрасне пред Господаря на Всемира; светлината и правдата ще сияят над тях с несравним блясък.

LV. В ония дни очите ми прозряха тайните на мълниите и светкавиците и тяхната присъда.

2. Те проблясват за благослов или проклятие в зависимост от волята Господна.

3. Видях също тайните на гръмотевиците, когато боботят в небето и земята отеква от техния страшен грохот.

4. Видях още земните им жилища. Колкото до гърма, ако понякога той боботи, за да извести мир и за да благославя, друг път трещи за проклятие, според волята Божия.

5. После разбрах всичките тайни на мълниите и светкавиците. Те еднакво възвестяват на света благослова и плодородието; проклятието и безплодието.

LVI. В четиридесетия ден от седмия месец на петстотната година от живота ми, аз Енох, видях в това трето мъдрословие, че небето на небесата беше разтърсено и че върховните власти, че хилядите, безброят ангели бяха силно разтревожени. Когато погледнах, видях най-стария от дните, седнал върху трона на славата, заобиколен от ангели и светци. Бях обзет от силен страх и сякаш зашеметен от изумление; нозете ми се разтрепериха и паднах ничком на земята. Тогава архангел Михаил, предводителят на светите ангели, беше изпратен да ме вдигне.

2. Когато се изправих, се съвзех от уплахата, не можейки да понеса това твърде силно за моята слабост видение, вълненията и потреперването на небето.

3. Архангел Михаил ме запита: – Защо толкова те смущава това видение?

4. До днес беше времето на Неговото милосърдие и той беше великодушен към земните жители.

5. Но когато дойде денят на наказанието, могъществото и присъдата, които Господ е приготвил за онези, които се прекланят пред справедливостта и за другите, които отхвърлят присъдата на правдата, и за ония, които произнасят всуе Неговото име.

6. Този ден ще бъде за избраните Ден на завет, а за грешниците ден на казън.

7. В него ден ще бъдат пуснати да се нахранят със злите люде две чудовища, едното мъжко, а другото женско; женското се нарича Левиатана; то обитава морските глъбини, и лежи върху изворите на водите.

8. Мъжкото чудовище се казва Бехемот; то гърчи своите прешлени и затиска с търбуха си източниците на огньовете в една невидима пустиня.

9. Името й беше Дандажин, на изток от градината, където живееха избраните и праведните и където беше поставен моят прадед, шестият след Адам — първият човек, създаден от светия Отец.

10. Тогава помолих архангел Михаил да ми обясни могъществото на тези чудовища и как те са били отделени едно от друго в един и същи ден, за да бъдат хвърлени едното в дъното на морето, а другото в сърцето на една жежка пустиня.

11. А той ми отвърна: – Сине человечески, ти твърде много искаш да узнаеш тайнствени и скрити неща.

12. И ангелът на мира, Азраил, който също ме придружаваше, ми каза: – Тези две чудовища са творения на Божието могъщество и трябва да разкъсат ония, които ще бъдат наказани от Божията мъст.

13. Тогава децата ще загинат със своите майки и синовете — с техните бащи.

14. Те ще бъдат наказани със заслужено възмездие и Божията правда ще бъде задоволена, но след тази присъда ще дойде час на милосърдие и великодушие.

LVII. Друг сияен архангел, Зариел, който ме придружаваше, ми заговори.

2. И ми разкри първите, и последните тайни върху Земята, и на небето.

3. На границите на небесата и в неговите основи, в мястото, където се събират ветровете.

4. Той ми посочи как се дели тяхното духане и как то бива измервано, как се разпределят ветровете и изворите според тяхната енергия и обилие.

5. Даде ми да видя блясъка на лунната светлина — това е силата на справедливостта — как се подразделят звездите помежду си и какво е наименованието на всяка звезда.

6. Той ми показа също гръмотевиците, разграничени помежду си по тежест, енергия и мощност.

7. Видях покорността на тези небесни бичове на Неговата Божествена воля. Разбрах, че светлината никога няма да се отдели от мълнията и макар свързани от различни духове, те не са по-малко неотделими.

8. Защото, когато светкавицата бразди облака, гърмът се разразява, но техните духове спират точно навреме и помежду им настъпва равновесие; съкровищата им са безбройни като пясъчните зрънца. И светкавицата, и гърмът стихват, когато е нужно, и според обстоятелствата те потискат своите сили или ги развихрят.

9. Духът на морето е също тъй силен и докато една странна сила го тегли с една юзда назад, в същото време друга го гони напред и го разбива срещу планините. Духът на скрежа е неговият ангел; духът на градушката е също тъй добър ангел, като този на снега, по своята сила и в нея обитава главно един дух, който я прави да се издига като дима и неговото име е свежест.

10. Духът на облаците никога не съжителствува с духовете, за които току-що говорих, но има собствено жилище; неговото движение е величествено.

11. В светлината и в мрака, зиме и лете, неговото жилище е великолепно и над него архангел Зариел е винаги сияен.

12. Духът на росата има своето жилище на самите краища на небето. То е близо до това на дъжда; неговата власт е през пролетта и през есента.

13. Ето как са произлезли облаците: – бил е създаден първоначално един облак, към който са се присъединили множество други. Скоро те се натрупали, носейки дъжда в хладните си недра; тогава ангел Господен разтворил небесните съкровищници и заваляло изобилно. Така е бил създаден първият дъжд.

14 Същото става и когато дъждът падне на земната повърхност. Той се съединява с всички води, които текат в нейната гръд, след като са я оплодили; защото водите са земната храна по волята на Всевишния.

15. Ето защо има граници на дъжда и ангелите, които водят имената си от него, го разпределят правилно.

16. Видях всичките тези чудеса в градината на утешението, където са и праведниците.

LVIII. В тези дни видях ангели, които държаха дълги въжета и които носени от леките си криле, летяха на север.

2. Запитах ангела, който ме придружаваше, защо те носеха в ръцете си тези дълги въжета и защо бяха летели именно на север. А той ми отвърна, че отивали да измерват праведните.

3. Ангелът прибави още: – Това са мерките на праведниците; те ще донесат въжетата на праведните, за да се облегнат върху името Господне завинаги.

4. Избраните ще започнат да живеят с избрани.

5. Ето законите, които ще бъдат дадени наведнъж и които ще потвърдят словото на правдата.

6. Тези закони ще разкрият всички тайни в дълбините на Земята.

7. И ще стане тъй, че онези, които са загинали в пустинята, които са били разкъсани от морските риби или от диви зверове, ще бъдат изпълнени с надежда в деня на Месията; защото никой не ще загине в присъствието на Бога; в Негово присъствие никой не ще може да загине.

8. И всички, които ще бъдат възнесени на небето, ще получат властта, благодатта, славата и величието.

9. Те ще хвалят с гласовете си Божия Избраник, ще превъзнасят и славят мъдростта му и ще направят така, че да бъде прозряна и тяхната мъдрост в словото, и в духа на живота.

10. След това светия Отец ще постави Сина си върху трона на своята слава.

11. За да съди от небесните висини делата на светите мъже и да мери техните деяния с везните на правдата. И когато той повдигне лице, за да прозре тайните пътища, които те са следвали, доверявайки се в името на Бога и тяхното напредване в пътеките на правдата.

12. Всички техните гласове ще се съединят; ще славят, превъзнасят и чествуват Неговото име сред висините.

13. Тогава той ще призове на своя съд серафимите, херувимите и престолите; всичките господства, силите на всички стихии, всичките свети власти, всичките начала на господството, силата и властта, т.е. архонтите на Спасителя и другите духове Божии, които в първия ден на Сътворението се бяха носили над водата.

14. С мощен глас ще превъзнасят, ще възхваляват, прославят и величаят, тези духове на вярата, тези духове на мъдростта и на търпението, тези духове на милосърдието, на правдата и мира, тези духове на благоволението; всички ще извикат в един глас: – Нека да бъде благословен Господ! Да бъде благословено името на Господаря на Всемира! Тези, които никога не спят ще го възхваляват в вечно в Небесата през Времето на всичките времена, вовеки веков.

15. Всички ще Го възхваляват — светиите в небесата, избраните, които живеят в райската градина и всеки дух на светлината, способен да благославя, да възхвалява, да превъзнася, да прославя Неговото свято име; всяка плът, всяка сила ще хвали и прославя името Му във вечността.

16. Защото милостта на Господа Бога е велика, велико е Неговото търпение и Той е разкрил Своите дела, Своето могъщество и всичко онова, което е Той за светиите, за избраните, за праведните и ангелите в името на Отца, Сина и светия Дух. Амин.

категория: Лични дневници

прочетен: 4598 коментари: 1 гласове: 1

03.04.2009 08:07 - СВЕТИТЕ КНИГИ НА ЕНОХ

LIX. Господ Бог заповяда на царете, на князете, на силните, на всички, които живеят на Земята, казвайки: – Отворете очите си, вдигнете към небесата челата си и се опитайте да разберете Избрания.

2. Сина Ми ще седне на трона на славата.

3. А духът на правдата ще е наоколо Му.

4. Словото на Неговите уста ще изтреби всички грешници и всички нечестивци. Никой от тях не ще устои срещу Него.

5. В онзи ден царете, князете, силните и тези, които владеят Земята, ще станат, ще видят и ще разберат; ще го видят седнал върху Моя трон на славата, сред светиите, с които Той ще съди праведно.

6. И всичко от онова, което бъде казано пред Него, не ще бъде всуе.

7. Тогава грешните ще бъдат обхванати от тревога подобно на жена, обхваната от родилни болки, чиято работа е мъчителна и освобождаването, на която е трудно.

8. Ще се гледат едни други и в своето изумление ще склонят поглед.

9. Ще бъдат обхванати от ужас, когато видят Богомладенеца на Девата, седнал на Господния трон на славата.

10. Тогава царете, князете и всички ония, които владеят Земята, ще славят Оногова, който ги управлява всички; Оногова, който беше скрит. Защото още от началото на света Господния Син беше скрит. Всевишния Го държеше в присъствието на Своето могъщество и Го откриваше само на избраните.

11. Той именно събра светците и избраните; всички избрани ще застанат около Него в оня ден.

12. Всичките царе, князете, силните и всички онези, които управляват Земята, ще коленичат пред Него и ще Го обожават.

13. Ще поставят своите надежди в Спасителя, ще му отпратят своите молитви и ще молят за Неговото милосърдие.

14. Тогава Господ Бог на силите ще побърза да ги прогони от Себе Си. Лицата им ще се изпълнят със смут и ще се покрият с гъст мрак. След това ангелите на Небесното наказание ще ги хванат и Божията казън ще се излее върху онези, които са преследвали светците и децата им. Това ще бъде страшен пример за светците и избраните, които ще се възрадват от тази безкрайна справедливост, защото Господния гняв ще ги пази завинаги.

15. Мечът на Божията справедливост ще се насити с кръвта на злотворците; но в оня ден светците и избраните ще бъдат спасени, и не ще видят повече пред очите си зломисленици и безбожници.

16. Само Господ ще се извисява и ще бди над тях отсега насетне.

17. И ще живеят заедно със Сина человечески. Ще се хранят, ще спят и ще стават с Него вовеки веков.

18. Светите и праведните ще се въздигнат от Земята и ще престанат да склоняват очи в знак на зависимост и унижение; те ще бъдат облечени с сияйната одежда на живота. Тя ще бъде същата като тази на Господаря на духовете; Пред Неговото лице святата им дреха нивга не ще извехтее и славата им нивга не ще залезе.

LX. Царете, силните и онези, които владеят Земята, ще молят ангелите на небесното наказание, на които ще са предоставени, да им дадат малко отдих, за да коленичат пред Господа Бога за прошка, като Му изповядат своите грехове.

2. Те ще го хвалят с думите: – Да бъде благословен Господаря на Всемира, Царят на царете, Князът на князете, Господаря на господарите, Господаря на славата, Господаря на премъдростта.

3. Той ще направи явна всяка тайна.

4. Неговото могъщество ще трае за вечни времена, както и Божията слава.

5. Неговите тайни са неизбродни и неизброими; неизмерима е Неговата правда.

6. Сега виждаме, че трябва да чествуваме и да славим Царя на царете, Вседържителя на Вселената.

7. И те ще рекат: – Кой ни даде облекчение от нашите страдания, за да чествуваме, да хвалим, да благославяме, да изповядваме нашите грехове и престъпления пред лицето на Неговата слава?

8. Облекчението, което искаме, е мимолетно и въпреки това не можем да го получим; нашата светлина е угаснала за вечни времена и мрачините ни ограждат завинаги.

9. Защото не Го признавахме, не славехме името на Царя на царете, не чествувахме Бога във всичките му дела; но бяхме се доверили на нашата сила и на скиптъра на нашата слава.

10. Затова в деня на скръбта и ужаса Той не ще ни спаси и не ще намерим никакъв покой. Едва сега разбираме, че Господ е неизменен в Своите дела, във всичките Си присъди, в цялата Си справедливост.

11. В Своите присъди Той не прави изключение никому; и ето, че сме отвергнати от Неговия поглед заради лошите си дела.

12. А прегрешенията ни са добре претеглени!

13. После ще си кажат един другиму: – Душите ни са преситени от богатствата на неправдата.

14. И ето че не са ни от никаква полза, когато слизаме в пламъците на ада.

15. Тогава лицата им ще се изпълнят с мрак и смут пред сияйния лик на Сина человечески, и те ще бъдат отвергнати далеч от Него, защото пред Него ще се възправи мечът на справедливостта, за да ги изтреби.

16. А Господ Бог тогава ще им рече: – Ето присъдата на Моята справедливост срещу князете, царете, силните и онези, които владеят Земята.

LXI. Имах и други видения в това пустинно място. Чух гласа на ангела, който казваше: – Ето слезлите от небето на Земята ангели, които са разбулили тайни на синовете человечески и са ги научили да познават неправдата.

LXII. В онова време моят внук Ной видя Земята да се наклонява много по оста си и да заплашва да рухне.

2. Ето защо той тръгна от дома си и се запъти към границите на Земята, към жилището на своя прадед Енох.

3. Извика трикратно с горък глас към мен: – Чуй ме, чуй ме, чуй ме! И ми рече: – Кажи ми какво става на Земята, понеже изглежда, че тя страда и че е жестоко измъчвана; сигурно и аз ще загина с нея.

4. И наистина на Земята имаше голям смут и от небето биде чут един глас. Ной дойде и застана пред мен, падна ничком към земята пред своя прадед Енох.

5. Попитах го: – Защо ме повика с тъй горък и плачевен глас?

6. Господ реши в своята правда да изтреби всички земни жители, тъй като са узнали всичките тайни на ангелите и имат в ръцете си враждебната мощ на демоните и силата на магията. И на онези, които издигат идоли по цялата Земя.

7. Те знаят как се извлича среброто от земната прах, как се намират в почвата метални пластинки; оловото и бронзът съвсем не са плодове на земята и трябва да се извличат от нейните недра.

8. И един ангел биде назначен да ги пази, но се остави да бъде покварен.

9. Тогава хванах моят внук Ной за ръка и като го изправих, му речкох: – Иди, защото аз се допитах до Бога за този земен смут и той ми отговори: – Земни жители препълниха чашата на своето безчестие и моята справедливост вика за отмъщение! Те са се допитали до звездите и са узнали, че Земята ще загине с всичките й обитатели. И те не ще намерят никаква закрила навеки.

10. Открили са тайни, които съвсем не биваше да знаят, ето защо ще бъдат съдени; но ти, сине мой, Господ познава твоята чистота и твоята невинност; той знае, че ти укоряваш разкриването на тайните.

11. Господ, истински светият, е запазил твоето име между имената на светиите; той ще те запази от покварата на земните жители. Ще даде на твоите потомци царства и голяма слава, и ще направи да произлезе от теб потомство на праведници и свети мъже, чиито брой ще бъде безчетен.

LXIII. После му показах ангелите на небесната казън, които се готвеха да развържат беса на земните води.

2. За да служат на правдата на Бога и да издавят заслужено всички онези, които населяват Земята.

3. И Господаря на духовете забрани на ангелите да оказват, каквато и да било помощ на човеците в предстоящия потоп.

4. Защото тези ангели управляваха стихийността на водите. Тогава Ной се сбогува и напусна присъствието на Енох.

LXIV. В онези дни гласът Господен достигна и до Ноевия слух, като казваше: – Ной, до ушите ми достигна слухът за твоето съществувание чисто от престъпление, изпълнено с обич и правда.

2. Вече ангелите изпълняват поръчение за всемирно бедствие против покварата на земните жители и още преди да извършат това, ще вдигна ръка и ще те запазя.

3. От теб ще произлезе потомство, което ще обнови Земята, за да не остане тя пуста. Ще утвърдя твоето потомство и потомството на онези, които живеят с теб, ще бъде благословено и ще се умножи върху лицето на Земята чрез силата на Божието име.

4. А падналите ангелите, които извършиха неправда, тогава ще бъдат хвърлени в пламтящата долина, която твоят прадед Енох видя на запад и където има планини от желязо, бронз, сребро, злато, течен метал и от олово.

5. Там има приятни избликващи води и голям смут под тях. Ето сега ще направя да ти се отрие тази долина, за да я видиш.

6. И след като стана видно това, Ной видя на запад една течна огнена маса под хладки води; и се излъчи зловоние на сяра над тях, и мястото на виновните за съблазън ангели пламна в червени огньове.

7. Долината се препълни като чаша с разкалена лава и от нея потекоха три реки от огън и жупел, в които бяха хвърлени ангелите, заблудили земните обитатели.

8. И Бог, рече: – Долината ще служи за излекуване на душата и тялото на царете, силните, великите и на онези, които населяват Земята. От друга страна в ония дни на всемирно бедствие, в трите реки ще се изпълни присъдата на падналите ангели.

9. Духът им ще бъде изцяло във властта на удоволствията, така че да бъдат съдени телесно, понеже отрекоха Господаря на духовете и макар че знаеха за наказанието, което ги очаква, не призоваваха никога Неговото свято име.

10. И както техните тела ще бъдат подвергнати на страшно мъчение, и душите им също така ще понесат вечно наказание.

11. Защото думата на Господ Бог е винаги действена.

12. Неговата присъда ще се строполи върху им, защото са се отдали на сладострастието на телата си и са отрекли Бога на Всемира.

13. През ония дни водите на тази долина ще се променят; когато бъдат съдени падналите ангели, горещината на тези извори ще се засили неимоверно.

14. А когато духовете на ангелите на съблазънта възлязат пречистени на небесата, водите на тези извори отново ще се охладят след като са били горещи.

15. Тогава Ной чу гласа на архангел Михаил, който му казваше: – Присъдата срещу падналите ангели заплашва също така царете, князете и всички онези, които владеят Земята. Защото тези води, давайки живот на духовете на ангелите, ще дадат смърт на техните тела. Но те няма да разберат и няма да повярват, че тези разхлаждащи води ще могат да се превърнат в разкалена жарава, която ще грее за вечни времена.

LXV. След това аз Енох, прадедът на Ной, запознах сина ми Матусала с тайните на моята Книга и му обясних мъдрословията, които ми бяха разкрити, откривайки му ги в словата на тази Книга.

2. В същото време архангел Михаил говори и каза на архангел Рафаел: – Духът ми въстава и се гневи против строгостта на тая казън срещу ангелите! Кой може да понесе една тъй строга присъда, която нивга не ще бъде променена и която трябва да погуби телата им навеки?

3. А присъдата срещу виновните биде произнесена от онези серафими, които ги направиха да възлязат пречистени на небето по този страшен начин. И се случи така, че застанал пред Господа, архангел Михаил говори и каза на архангел Рафаел: – Кое сърце няма да бъде затрогнато, кой дух няма да изпита състрадание?

4. След това архангел Михаил рече на архангел Рафаел: – Няма никога да ги защитавам в присъствието на Бога; защото обидиха Господаря на Всемира, смятайки се за богове; върховната правда ще тегне върху им завинаги. Тя не ще тегне нито върху невинния ангел, нито върху праведния човек, но само върху онези от тях, които са виновни и чието наказание ще бъде вечно.

LXVI. После в ония дни на всемирна несрета те ще бъдат поразени от уплаха и страх, поради произнесената срещу тях присъда, като наказание за откритията, които са направили на земните жители.

2. Ето имената на виновните: Първият от всички и техен главен тартор е Сатана, вторият Уранаел, третият Ададал, четвъртият Тартарал, петият Демонеел, шестият Вадаел, седмият Гадаал, осмият Садоел, деветият Азазел, десетият Лилит, единадесетият Михехеел.

3. Това са имената на князете на виновните ангели. Обаче вината на всеки от тях е различно голяма.

4. Името на първия по вина е Азазел. Той изкуси синовете на ангелите и ги подстори да слязат на Земята, и ги накара да осквернят телата си, съвъкупявайки се със земните дъщери, за да си създадат потомство с човешки същества.

5. Името на втория е Демонеел, който нашепна лоши, богохулни и скверни мисли на синовете на човеците.

6. Името на третия е Гадаал. Той научи човеците на убийство.

7. Той прелъсти Ева и научи земните синове да правят оръдия, които причиняват смърт или отбиват смъртта — броня, щит, меч.

8. Тези оръдия преминаха от техните ръце в ръцете на земните жители и останаха там завинаги.

9. Името на четвъртия е Вадаел. Той именно разкри на земните синове горчивината и сладостта на измамата.

10. И всичките тайни на лъжемъдростта.

11. Научи ги на писмо и им показа използването на мастилото и хартията.

12. Той също им показа как се бяха намножили онези, които от началото на света до днес се бяха заблудили в своята суетна мъдрост.

13. Защото человеците съвсем не бяха създадени да записват своята вяра на хартия с мастило.

14. Но да подражават на чистотата и на правдата на ангелите.

15. Те съвсем не бяха познали смъртта, която всичко унищожава; затова именно след като человеците вкусиха от плода на познанието им се отмени безсмъртието.

16. Те не биха могли да загинат, освен поради твърде многото си знания.

17. Седмият се нарича Уранаел. Той беше научил децата на Земята на всички дяволски и скверни изкуства.

18. На гнусните средства да се убива детето в утробата на майката; на мистериите, които се прилагат посред бял ден чрез ухапване от змии; на енергията, наречена Табает, в семето на всяка плът.

19. Това e силата Божия, главният тържествен обет за взаимното привличане на нещата, който Всемогъщият разкри на светите мъже от лоното на своята слава.

20. Уранаел поиска от архангел Михаил да му покаже тайнството гравитация, за да разбере нейният смисъл и да си припомня страшния обет на Бога; и за да накара наблюдателите да треперят при това име, и при този закон на Вселената, защото бяха разкрили на хората опасни тайни.

21. Такава е всъщност чародейната сила на тази вселенска клетва. Тя е могъща и идва от най-малкият атом, но застига безпощадна и най-голямата звезда.

22. И Бог даде тази тържествена клетва за взаимното привличане между всички тела във Вселената на архангел Михаил.

23. Ето силата на тази клетва:

24. Чрез полето на нейната тайнствена мощ небето е провесено преди още да бъде създаден светът.

25. Чрез нея Земята е окачена в космоса; водите се спускат надолу и от скритите части на хълмовете, след създаването на света, избликнаха навеки прозрачни извори.

26. Чрез нея морето е заключено в своите брегове и заловено в земните си основи.

27. Бог постави пясъчни зърна, за да го обуздават по време на неговото бушуване и то никога само не би могло да излезе от своите предели. Чрез тази страховита сила биде набраздена бездната и чрез нея тя запазва винаги своето място.

28. Чрез тази Божия сила Слънцето и Луната и другите планети изпълняват орбиталния си ход, без никога да се отклоняват от предначертания им път.

29. Чрез нея галактиките и техните милиарди звезди следват вечните си ходове из космическите безпредели.

30. И винаги отговарят, когато биват назовавани със своите имена.

31. Чрез същата тази сила ветровете господствуват над водите; всички те имат собствени духове, които установяват щастливо съзвучие помежду си.

32. Там се пазят съкровищата на гръмотевицата и блясъкът на мълнията.

33. Там са спастрени богатствата на градушката и на леда, съкровищата на снега, дъжда и росата.

34. Всичките тези ангели ще спастрят и благославят името Господне вовеки веков.

35. Те ще го славят с всякакви хвалебствия. Той ще ги подкрепя и насърчава в техните милосърдни дела. Те ще възхваляват, славят и превъзнасят името Му вовеки веков.

36. И тази клетва беше утвърдена за тях. Голяма беше тяхната радост.

37. Техните пътища бяха очертани навеки по небето и нищо не можеше да им попречи да ги следват.

38. Всички ангели го благославяха, славеха и превъзнасяха, защото им беше разкрита и друга велика тайна, тази за Божия Син.

39. Той седи върху трона на славата и Нему принадлежи главният дял от Страшния съд: – Грешниците да изчезнат от лицето на Земята и онези, които са ги съблазнили, да бъдат оковани завинаги във вериги.

40. Според степента на тяхната поквара ще им бъдат наложени различни по тежест наказания. А що се касае до делата им, те ще се изличат от паметта на Земята и повече няма да има съблазнители, понеже Сина человечески вече е седнал върху трона на своята слава.

41. Ще престане всеки душевен смут; всяко зло ще изчезне пред Неговото лице и само словото на Сина ще продължава да съществува в присъствието на Отца.

42. Ето така завършва третото мъдрословие на Енох.

LXVII. След това името на Сина человечески който живее с Господаря на духовете, беше възторжено славено от земните обитатели.

2. Той биде възхваляван в техните колесници и прославян сред водите.

3. Оттогава насетне аз не ходех повече сред земните синове. Той ме постави между два духа, между севера и запада, където ангелите бяха получили въжета, за да мерят мястото, запазено за праведниците и избраните.

4. Там видях първите отци, светиите, които населяваха тези красиви места навеки.

XVIII. След това моят дух се скри и литна в Небесата. Забелязах синовете на ангелите да стъпват върху горящ огън; дрехите им бяха бели, а лицата прозрачни като кристал.

2. Видях две реки от огън, блестящ като хиaцинт.

3. Тогава аз паднах ничком пред Господа.

4. И Михаил, един от архангелите, ме хвана за ръка, накара ме да стана и ме отведе в тайнствените светилища на милосърдието и правдата.

5. Показа ми всички скрити неща на границите на небето, сборищата на звездите и светлите лъчи, които озаряваха лицата на светиите.

6. И той скри духа на Енох в небето на небесата.

7. Там аз забелязах сред светлината един Небесен град от приказен кристал.

8. А сред кристалните му камъни имаше езици от жив огън; моят дух видя кръг, който обхващаше от четирите краища пламналото Небесно обиталище и реките от огън, които го заобикаляха.

9. Серафимите, херувимите и престолите стояха прави наоколо. Те никога не заспиваха и пазеха в центъра му трона на Божията слава.

10. Видях безброй ангели и хиляди, милиони и милиарди, които го заобикаляха отвред.

11. Седемте архангела и едно безбройно множество от свети ангели, както и светиите, които бяха във върховните Небеса, влизаха и излизаха през Свети порти в този град.

12. С тях тогава се появяваше най-старият от дните, чиято глава беше бяла и чиста като памук; и дрехите, на когото не мога да опиша.

13. Тогава аз паднах ничком. Тялото ми беше обхванато от тръпки и духът ми отслабна.

14. И аз издигах немощен глас да го благословя, възхваля и прославя.

15. А похвалите, които излизаха от моята уста, бяха приятни на най-стария от дните.

16. Той дойде заедно с Михаил, Гавраил, Рафаел и Уриел, със стотиците и хилядите, милионите и милиардите, с безбройните ангели и светиите, които не беше възможно да бъдат преброени.

17. Тогава ангелът на мира се приближи до мен и ме поздрави с думите: – Ти си Енох, син человечески, роден си за правда и правдата е с теб!

18. Справедливостта на най-стария от дните не ще те напусне нивга.

19. Тъй рече ангелът: – Той ще направи да слезе над теб мирът, защото мирът идва от Оногова, който е създал света.

20. И ще се всели в теб завинаги.

21. Всички онези, които ще вървят в пътеките на правдата, ще те придружават във вечността.

22. И жилището им ще бъде близо до твоето, техните съдби ще се слеят с твоята съдба и никога няма да бъдат разделени.

23. Ще им бъде дадено да прекарат дълги дни с теб, Еноше.

24. Мирът ще бъде навеки за праведните, а пътят на мъдростта ще бъде навеки за светите в името на Господа.

LXIX. Книга за движението на небесните светила според техния ред, техните времена, техните имена и местата, откъдето започва техният ход и различните им положения, т.е. всички неща, които Зариел, светият архангел, който ме придружаваше и който управляваше тези светила, ми обясни едно след друго.

2. Ето първият закон на небесните светила. Слънцето, светилникът на деня, излиза от небесните врати на изток и залязва в небесните порти на запад.

3. Видях четирите врати, през които Слънцето започва своя ход и други четири порти, през които то го завършва.

4. През същите тези врати излиза и влиза и Луната. Видях тези принцове на небесните светила и звездите, които ги предхождат, четирите врати на техния изгрев, и четирите порти на техния залез.

5. Всичките врати са разположени една до друга по линията на хоризонта на изток и наляво, и дясно имат по 12 прозореца.

6. Първом се вижда да се приближава голямото небесно светило, наречено Слънце, чиято орбита е като небесната орбита и което блести в пламъци от огън.

7. Вятърът гони колесницата, с която то пътува през четирите сезона на годината.

8. Слънцето започва пътуването си като се възражда и излиза за пръв път през четвъртата от вратите, които са на изток.

9. Това е денят на зимното Слънцестояние, когато то стига най-ниската точка от еклиптика. Тогава настъпва краят на есента в северното полукълбо на Земята.

10. В този ден по пладне Слънцето преминава през зенита на ширината на Южния тропик и единствен път в годината не залязва над южния полюс на Земята.

11. Тогава в южното полукълбо настъпва лято, а в северното настъпва зимата — сезонът на водата и нейните чудеса на превъплъщение от облачна пара в снежинки сняг и ледени кристали, и после пак във вълниста течност.

12. Слънцето минава през четвъртата врата, както при изгрева си, така и при залеза си в продължение на 3 месеца. И тогава Слънцето е най-близо до Земята.

13. През времето на зимата дните нарастват, а нощите намаляват в продължение на 89 дни, като постепенно Слънцето се накланя и приближава до първата врата на изток.

14. И по тази орбита, през която Слънцето преминава ежедневно през първия сезон, има 24 еднакви прозореца, из които се изливат различни части мрак и потоци светлина, когато те се отварят и затварят.

15. Началото на пролетта е в деня на равноденствието; тогава Слънцето, при движението си по еклиптика се наклонява на север, за да се приближи към изток.

16. В деня на пролетното равноденствие Слънцето преминава от южното полукълбо на небесната сфера в северното и осветлява по-силно северната част на земното кълбо, а по-слабо южната.

17. Когато Слънцето се издига в небето през пролетта, то минава през първата врата 92 дни и слиза по права линия към първата порта от западната страна.

18. Такова е неговото движение през втория от четирите сезона. Това е сезонът на ветровете, промените и растежа.

19. През това време дните нарастват, а нощите намаляват в продължение на 92 дни. Тогава идеалните части на деня става все по-дълъг от тези на нощта.

20. И наистина в края на периода е най-дългият за северното полукълбо ден в годината, а нощта е най-кратка. Това е денят на лятното Слънцестояние. Тогава там настъпва лятото; сезонът на огъня.

21. Сетне Слънцето минава през втората врата 93,6 дни и залязва, минавайки през втората порта, като постепенно се приближава до третата врата на изток.

22. През това време денят започва да намалява, докато нощта расте. И това продължава до есенното равноденствие, когато денят става равен на нощта и те са по 12 часа. Тогава настъпва есента — сезонът на земята и нейните плодове.

23. Тогава Слънцето се приближава към изток и минава през третата врата; изгрява и залязва, минавайки през третата порта на запад в продължение на 91 дни, което се равнява на 3 месеца.

24. Подир това Слънцето се отклонява така, че денят започва да намалява, докато нощта се увеличава. През него време денят е по-кратък и намалява още повече спрямо нощта.

25. Що се касае до нощта, тя в същата денонощна пропорция от 24 равни части вече съдържа повече идеални прозореца.

26. Именно Слънцето прави да нараства постепенно денят и съответно да се смалява нощта.

27. Следователно вървежът на Слънцето определя дължината или краткостта на дните и нощите през годината, която има 365,6 дни.

28. Такъв е законът на движението на Слънцето. То последователно върви напред и се връща назад, тъй като Земята обикаля в кръг около него.

29. Такава е съдбата на най-голямото небесно светило, предопределено да осветява Земята. Бог го е нарекъл Слънце още, когато нищо не е съществувало.

30. Защото то изгрява и залязва неуморно, прекосявайки със своята колесница ефира. Светлината му осветлява Луната в 4 фази, а всяка фаза е съставена от малко повече от седем дни.

LXX. След този първи закон видях друг един, който засяга по нискостоящото светило, което се нарича Луна и чиято орбита е около Земята.

2. Вятърът също тласка колесницата, върху която тя обикаля, ала светлината й се пръска пестеливо.

3. Всеки месец изгревът и залезът й се променят, и нейните дни са като дните на Слънцето. И когато има пълнолуние, тя съдържа седем части от Слънцето.

4. Тя изгрява и поема своя път на изток в продължение на 29,5 денонощия.

5. В това време тя се появява и съставлява за нас началото на месеца. 29,5 дни Луната минава през вратата на Слънцето.

6. Тогава е почти невидима, така че излъчва една седма част от пълната си светлина; всяка седмица тя нараства с една част, като винаги изгрява и залязва със Слънцето.

7. Когато Слънцето изгрява, тя изгрява заедно с него, отразявайки малка част от неговата светлина към Земята.

8. През нощта на първия ден, преди появяването й тя залязва заедно със Слънцето.

9. В нея нощ Луната е тъмна, но изгрява с една седма част от своята светлина, отклонявайки се от изгрева на Слънцето.

10. Постепенно обаче се просветлява до пълнолуние.

СВЕТИТЕ КНИГИ НА ЕНОХ

LXXI. Тогава узнах един закон, който засяга наименованията на лунните месеци. Архангел Зариел, моят водач, ми даде най-подробни обяснения.

2. Записах всичко според реда, по който той ми ги разкриваше.

3. Записах месеците в последователен ред, появяването и фазите на Луната в продължение на близо 30 дни.

4. Записах кога Луната загубва изцяло своята светлина и кога има пълния си блясък.

5. През известни месеци Луната пътува сама, а следващите два месеца залязва със Слънцето през двете врати в средата, т.е. през втората и третата. Излиза в продължение на седем дни и завършва своя ход.

6. След това се приближава до вратата, от която е изгряло Слънцето и осем дни минава, също като него, през третата врата.

7. И когато Слънцето излиза през четвъртата врата, Луната също излиза през нея в продължение на седем дни.

8. За още седем дни тя се отклонява към четвъртата врата. Тогава тя е в пълнолуние, но скоро намалява и изгрява през първата врата осем дни.

9. След това отново се насочва към втората врата, откъдето изгрява Слънцето.

10. Видях следователно тяхното положение, също както изгрева и залеза на Слънцето, в зависимост от нейните месеци.

11. Към тези дни на всеки четири години трябва да се прибавят един ден, тъй като той е в повече в слънчевата година. Следователно дните във всяка една от тези високосни години ще бъдат на брой триста шестдесет и шест. Всяка една от тях ще има един ден в повече, така че се получава един допълнителен към втория месец от 28 дни.

12. Една обиколка на Луната около Земята продължава 29,5 денонощия. Този месец е по-къс от слънчевия и се нарича звезден.

13. Впрочем той е, който направлява годините, така че да не се изменят нито с един ден и се състоят винаги от триста шестдесет и пет дни. За три години ще има хиляда деветдесет и пет дни, за пет години — хиляда осемстотин двадесет и шест, а за осем години — две хиляди деветстотин дванадесет и два дни.

14. Що се касае до лунните години, три години имат хиляда шестдесет и два дни; пет години, по-къси от слънчевите с петдесет дни, имат само хиляда седемстотин и седемдесет дни; а осем лунни години имат две хиляди осемстотин тридесет и два дни.

15. Така осем лунни години са по-къси от осем слънчеви години с осемдесет дни.

16. Годината следователно се определя от движението на Слънцето или на Луната; тя бива по-дълга или по-къса в зависимост от това дали я отнасят към едното или другото от тези светила.

LХХII. Сега ще изброя началниците и князете, които управляват всяка твар, всичките звезди, както и денят, прибавен за допълване на четвъртата след трите междинни годината.

2. Тя се нуждае от този ден, който съвсем не е съставна част от годината.

3. Хората се мамят, що се касае до този ден; той трябва да се отнесе до тези небесни светила, за да си го обяснят, понеже един от тях се прибавя на четвъртата високосна година.

4. По този именно начин се попълва броят на триста шестдесет и петте положения, които образуват същия брой дни. Ето основните неща:

5. Сезоните.

6. Годините.

7. Дните, такива каквито ми ги показа Зариел, ангелът, когото Бог постави начело на всичките звезди.

8. Планетите, които блестят на небето и осветяват Земята.

9. Те са разпределителите на дните и нощите, а именно: Слънцето, Луната, звездите на цялата Небесна стража, които заедно с всички други прекосяват небосвода във една и съща посока.

10. Също Зариел ми показа дванадесетте съзвездия, които се разтварят за колесницата на Слънцето и от които избликват безброй лъчи.

11. Чрез тях се образува лятото, когато се разтварят вратите в определеното време; през тях излизат ветровете и духовете на росата, когато по божията воля в определеното време се отварят прозорците по краищата на небето.

12. Видях дванадесет съзвездия на небето в краищата на Земята, от които излизат Слънцето, Луната, звездите и всичките творения на небето на изток и на запад.

13. Много още други прозорци се отварят наляво и надясно.

14. Единият от тези прозорци уголемява лятната горещина; също както и вратите, през които в непрекъснат кръг влизат и излизат съзвездията.

15. Видях в небето колесницата на тези съзвездия, която обикаля над света, без никога да залезе. И само една от всички звезди е неподвижна. Тя сочи север и около нея обикалят другите, и целият свят.

LXXIII. Близо до границите на Земята видях дванадесет врати за дванадесетте ветрове, които излизат през тях и се разпръскват по земната повърхност.

2. Три от тези врати, се отварят в противоположната страна на небето, три други на запад, три надясно и три наляво. Първите три са обърнати на изток; трите последни гледат на север. Тези, които са разположени надясно и на ляво, гледат съответно на юг и на запад.

3. От четири врати излизат ветровете на благослова и спасението, а през останалите осем — ветровете на отчаянието. Когато са натоварени с това, те разлагат земята и нейните обитатели, водата и всичко, което живее в нея.

4. Владетелят на ветровете излиза от източната врата и от първата врата на изток, която се наклонява на юг. Този вятър носи разрушението, засухата, задушаващата горещина и разложение.

5. От втората врата в средата излизат равенството или точната мярка на всички неща, дъждът, плодородието, здравето и силата; от последната врата, обърната на север, произлизат студът и сушата.

6. След тези ветрове идват ветровете, наречени Нотус, които духат през трите главни врати; през първата, обърната на изток, излиза горещият вятър.

7. Но от вратата в средата излизат една приятна миризма, росата, дъждът, спасението и животът.

8. От третата врата, на запад, произлизат росата, дъждът, къклицата и гибелта. От тази в средата идват дъждът, росата, животът и спасението.

9. От третата врата, обърната на запад, но която се приближава към север, идват облаците, ледовете, снегът, дъждът и росата.

10. След това идват, в четвъртата област, западните ветрове. От първата врата излизат росата, дъждът, ледът, студът и мразът; от вратата в средата — дъждът, росата, спокойствието и изобилието.

11. От последната врата, на юг, излизат засухата, разрушението, сушата и смъртта.

12. Така завършва описанието на дванадесетте врати за дванадесетте ветрове в четирите ъгли, на небето.

13. Ето, сине мой, Матусала, аз ти обясних всичките закони и всичките им добри или лоши влияния.

LХХIV. Първият вятър се нарича източен, понеже е първият.

2. Вторият се казва южен, понеже в същия момент слиза Вечният, Благословеният завинаги.

3. Западният вятър се нарича още вятър на намаляването, тъй като в неговата посока всички небесни светила отслабват и слизат зад линията на хоризонта

.4. Четвъртият вятър, северният, се разделя на три части; едната е посветена на жилищата на хората, другата е заета с езерата, долините, горите, реките и покритите с мрак и сняг места; най-сетне, третата част е раят.

5. Видях седем планини, по-високи от всички планини на Земята, от които излизат скрежът, дните, сезоните и в които отиват и изчезват годините.

6. Видях върху Земята седем реки, по-големи от всички останали реки. Едната тече от запад на изток и влива водите си в голямото море.

7. Други две текат от север към морето и отиват да се влеят в Еритрейското море на изток. Две от останалите четири реки текат на север към Еритрейско море и последните две отиват да се влеят в голямото море, там, където се намира една обширна пустиня.

8. Видях седем големи острова в това море — два близо до брега и пет навътре в морето.

LXXV. Имената на Слънцето са: Озярес и Томас.

2. Луната има четири имена: първото е Асония, второто Eбла, третото Бенасес и четвъртото Ерае.

3. Такива са тези две големи небесни светила, чиито орбити са като орбитите на небето и чиито размери са еднакви само привидно, защото Луната е четири пъти по-малка по диаметър от Земята.

4. В слънчевата орбита седем части от светлината са отразени от Луната. Тези седем части падат всички върху Луната. Те излизат от западната врата, след като са осветили севера и се връщат на небето през източната врата.

5. След като Луната се издигне, тя се появява на небето и се осветлява от половината от една седма част от светлината.

6. Тази светлина се попълва след четиринадесет дни.

7. Скоро се попълва по една петнадесета част от светлината, така че след петнадесет дни тя е нараснала възможно най-много. Това е времето на пълнолуние.

8. Луната тогава отразява цялата светлина, която получава от Слънцето.

9. След това започва да се смалява и при това омаляване следва същия път, както при нарастването.

10. Някои месеци Луната има двадесет и девет дни.

11. През другите месеци тя има само двадесет и осем.

12. Зариел ми разкри още един закон. За начина, по който излъчваната от Слънцето светлина се разпръсква върху Луната.

13. През всичкото време, докато Луната увеличава своята светлина, тя предхожда Слънцето, докато след четиринадесет дни светлината й става пълна в небето.

14. Когато обаче почва да се смалява, или когато светлината й бива поглъщана малко по малко в небето, тогава първият ден се нарича новолуние, понеже този именно ден тя отново започва да получава светлината на Слънцето.

15. Тя става пълна в деня, когато Слънцето слиза на запад, докато Луната се изкачва на изток.

16. През това време Луната свети цяла нощ, докато Слънцето изгрее преди нея; тогава Луната чезне пред Слънцето.

17. Когато светлината се приближава до Луната, намалява още повече, дока тя напълно изчезне.

18. Тогава окръжността й е празна и без всякакъв блясък.

19. В продължение на три месеца нейният период е от 28 дни, а в три други месеца тя го изпълнява за двадесет и девет дни.

20. Нощем двадесет дни тя се вижда като лицето на човек, а през деня се слива с небето.

LХХVI. Сега, сине мой, Матусала, те посветих във всичко и описанието на небето е завършено.

2. Показах ти всички небесни светила, които управляват сезоните, различните времена на годината и как те влияят за образуването на месеците, седмиците и дните. Показах ти също намаляванията на лунната светлина.

3. Където тя започва и там също свършва в определено време, след като е изминала сто седемдесет и седем дни, т.е. двадесет и пет седмици и два дни.

4. Нейният стадий е по-малък от този на Слънцето; той е поне шест дни по-малко за шестмесечие.

5. Когато е пълна, прилича на човешки образ. Така ми обясни всичко Зариел, великият архангел, който я управлява.

LХХVII. През ония дни Зариел още ми каза: – Ето, аз те запознах с всичко, Енох.

2. Открих ти всичко. Ти виждаш Слънцето, Луната и ангелите, които ръководят звездите по небето, които направляват техните движения, техните фази, техните превръщания.

3. Обаче в дните на грешниците тези закони съвсем няма да бъдат изпълнени.

4. Семената ще липсват в нивите и в полята; обработването на земята ще бъде разстроено. Нищо не ще идва там своевременно. Дъждът ще се задържа във въздуха и небето ще бъде от бронз.

5. Тогава плодовете на земята ще закъснеят; дърветата не ще цъфтят навреме и няма да дават своите плодове.

6. Луната ще промени своя ход и не ще изгрява в определеното време; пламтящото и безоблачно небе ще се вижда и върху лицето на Земята ще легне безплодието. Метеори ще браздят небето, защото много звезди ще се отклонят от своя изначален път и ще се скитат, в пространството.

7. Ангелите, които ги ръководят, не ще бъдат там, за да ги вкарат в техния път; и всичките звезди ще се опълчат срещу грешниците.

8. Земните жители ще бъдат смутени в своите мисли. Ще променят всичките си пътища.

9. Ще престъпят Божите заповеди и ще се смятат за богове; но междувременно злото ще се шири измежду тях.

10. Ала Небесното наказание няма да закъснее. Те ще загинат до един.

LХXVIII. Той ми рече: – Виж, Енох, тази Книга, която е слязла от небето; чети онова, което е писано там и се помъчи да разбереш всичко, което тя съдържа.

2. Тогава аз забелязах всичко онова, което идва от небесата и разбрах всичко, което беше писано в нея. Четейки я, аз опознах всички човешки дела.

3. Всичките дела на земните деца от началото до края.

4. И хвалех Господа, Царя на славата, Сътворителя на всичките тези чудеса.

5. Славех го за неговото великодушие, за милосърдието му към децата на света.

6. И извиках: – Блажен е човекът, който умира в правда и добро, и комуто не може да се противопостави никаква книга на престъпленията; който никога не е познал неправдата.

7. Тогава тримата свети мъже ме взеха, пренесоха ме на Земята и ме поставиха пред вратата на къщата ми.

8. И ми казаха: – Обясни всички тези неща на сина си Матусал. Съобщи на всичките си деца, че никоя плът не ще бъде оправдана пред Бога, защото той е Сътворителя.

9. Цяла една година ще те оставим с твоите деца, докато придобиеш предишната си сила и бъдеш в състояние да поучаваш семейството си, да опишеш всичко, което си видял и да го обясниш на своите потомци.

10. Но на следната година ще бъдеш отделен от близките си и сърцето ти ще намери първичната си сила.

11. Защото Избрания ще открие, на избраните тайните на справедливостта и праведните ще се възрадват; те ще се прославят заедно Бога, а грешниците ще загинат заедно с грешниците.

12. И покварените ще загинат с покварените.

13. Дори тези, които ще са живели в правда, ще умрат поради човешките злодеяния и ще изкупват делата на злите люде.

14. В ония дни те ще престанат да ми говорят.

15. А аз ще се завърна при моите братя, хвалейки и благославяйки Господа.

LХХIХ. Ето, сине мой, Матусала, аз ти казах всичко; всичко ти написах; разкрих ти всичко и ти дадох ръководство за всяко нещо.

2. Запази, сине мой, Книгите, написани от ръката на твоя баща и ги предай на бъдещите поколения.

3. Дадох ти мъдростта, на теб, на твоите деца и на твоето потомство, за да я предадете, тази върховна мъдрост, на всичките им мисли, на тяхното потомство. И ония, които я разберат, не ще спят повече; но ще наострят уши, за да я разберат, да станат достойни за тази мъдрост, която ще бъде за тях като Небесна храна.

4. Блажени са праведните, блажени са онези, които ходят в правдата, не познават неправдата и съвсем не приличат на грешниците, чиито дни са преброени.

5. Що се касае до вървежа на Слънцето в небето, то влиза и излиза през различните врати в продължение на 365 дни с началниците на хилядите видове звезди.

6. Хората са в голямо неведение относно тези началници. Те съвсем не ги споменават в своите изчисления. Но те съществуват през всяка една година.

7. Запомни, че годината се състои от триста шестдесет и пет дни.

8. И така, изчислението е точно. Защото тези небесни светила, тези месеци, тези периоди, тези години и тези дни Зариел ми ги разкри и ми ги обясни, той, който посредством Бога има власт над всичките тези началници на хилядите видове звезди и който управлява тяхното влияние.

9. Ето реда на тези звезди в зависимост от мястото на небето, където те изгряват и залязват в зависимост от сезоните, времената, периодите, дните и месеците.

10. Ето имената на онези, които ги ръководят, които бдят върху техните пътища, за техните периоди, които отговарят за техните влияния.

11. Четири от тях откриват техния ход. Те разделят годината на четири части. Следват други дванадесет, които образуват дванадесетте месеца на годината, разделени с началниците на хилядите, които различават дните — обикновените и допълнителния на всеки 4 години; които, като първите началници, делят годината на четири части.

12. Хилядниците са поставени в средата на другите и всеки от тях е на своето място. Ето имената на онези, които стоят начело на четирите части на годината: – Мелкел и Хеламелак;

13. Мелеал и Нарел.

14. Имената на другите са: – Аднарел, Жиасурал и Иейелумеал.

15. Последните трима вървят след началниците на разряда звезди; всеки върви винаги след ония, които разделят годината на четири части.

16. В първата част на годината, пролетта, застава Мелкел, наричан още Тамаа или Захайа.

17. Подчинените му дни са 92.

18. Ето какво се вижда на Земята през тези дни: – дъждове, топлина и труд. Всичките дървета стават плодни, листата се развиват, нивата радва земеделеца, розата и останалите цветя кичат полето и умрелите през зимата дървета изсъхват.

19. Ето и имената на помощник-началниците в третата част на годината: – Баркел, Зеабел, Елойаел, към които се присъединява също Хеламелак, наричан още Слънце или Сияен.

20. Подчинените на неговата власт дни са на брой 91.

21. Ето какво става на Земята през това есенно време: – горещина и суша; дърветата дават своите плодове, които са много добри за сушене.

22. Стадата излизат по своите пасища и овцете се агнят. Тогава се събират всичките дарове на земята, семената се натрупват в хамбарите, а гроздето се носи в пресите.

23. Имената на останалите са Жедаел, Кеел и Еел;

24. Към които трябва да се прибави Азраил, ангелът на смъртта.

25. Който взима човешките души, когато подвластните им дни са изтекли и те са свършени за земния живот.

LХХХ. A сега, сине мой, Матусала, ти доверих всичките видения, които имах преди да се родиш. Имах още две видения преди да се оженя. И те съвсем не си приличаха едно на друго.

2. Първото ми се яви, докато четях; а второто известно време преди да се оженя за твоята майка. Това бяха важни видения.

3. По повод на тях се допитах до Бога.

4. Почивах в къщата на моя прадед Малелеил и видях небето светло и лъчезарно.

5. Коленичих и видях Земята разсечена от огромна бездна и планини, надвесени едни над други.

6. Хълмове падаха върху хълмове, най-високите дървета се разцепваха по цялата си височина, биваха хвърляни в бездната и падаха на дъното й.

7. Като гледах този хаос, гласът ми се пресече и едва извиках: – Свършено е със Земята. Тогава моят прадед Малелеил ме повдигна и ми каза: – Защо извика, сине мой, защо се оплакваш?

8. Разказах му видението, което имах, и той ми каза: – Това, което си видял, е важно, сине мой.

9. И видението, което си имал е изумително. Явно то се отнася до греховете на Земята, която бездната трябва да погълне. Да, ще настъпи голяма беда!

10. Ето защо, сине мой, стани и се помоли на Бога на славата (защото ти си твърд в своята вяра) да остави някого на Земята и да не загинат всички люде. Сине мой, голямата беда ще дойде от небето върху Земята; и това ще бъде голяма разруха.

11. Тогава станах и се помолих на Господа, написах молитвите си за поколенията на света, като дадох на сина си Матусал всичките обяснения, които той можеше да пожелае.

12. И когато излязох, и видях Слънцето да изгрява на изток, и Луната да слиза на запад, и всичките звезди, които беше създал Бог, да се приближават величествено по небето, започнах да славя Господаря на всяка правда, превъзнасях Неговото свято име, защото беше направил да се появи Слънцето в прозорците на изтока; то възлиза и се издига по небесната повърхност и извършва блестящия си ход.

LХХХI. Вдигнах ръце към небето и славех Всевишния и Всесветия. Отворих уста и служейки си с езика, който Бог е дал на всички земни деца, за да им служи като оръдие на техните мисли, аз го величаех с думите:

2. – Благословен си Господи, могъщ Царю, Господарю на всички небесни създания, Царю на царете, Бог на цялата Вселена, чието царствено величие и владичество никога няма да свършат.

3. Вовеки веков ще трае Твоето Царство. Небесата ще бъдат Твоя трон завинаги и Земята Твое стъпало за безкрайни векове.

4. Защото Ти си ги направил и Ти ще ги управляваш. Нищо не може да убегне на Твоето безкрайно могъщество. С Теб мъдростта е неизменна; тя бди непрестанно до Твоя трон. Ти познаваш, Ти виждаш, Ти чуваш всичко. Нищо не може да убегне от могъщия Ти поглед, защото Твоето всевиждащо око е навсякъде.

5. Ето, Ти определи съдбата на ангелите, които престъпиха Твоите повеления и гневът Ти ще кръжи върху човешката плът чак до деня на Страшния съд.

6. О, Господарю, Боже мой, Царю силен и милостив, умолявам Те, изпълни молитвите ми. Нека моето потомство пребъде на Земята. Нека не загине целият човешки род!

7. Не изоставяй никога скръбната Земя и нека тя никога да не бъде унищожена!

8. Господарю, изтреби от лицето на Земята плътта, която Те обиди. Но запази праведниците, за да увековечиш завинаги тяхната раса. Не отвръщай лицето Си от Твоя служител.

категория: Лични дневници

прочетен: 911 коментари: 0 гласове: 0

03.04.2009 08:03 - СВЕТИТЕ КНИГИ НА ЕНОХ

LXXXII. По-късно имах друго едно видение, което също искам да ти обясня, сине мой. И Енох стана и рече на сина си: – Остави да ти разкажа. Чуй думите на моята уста и обърни внимание на видението и на съня на твоя баща. Преди да се оженя за твоята майка имах едно видение в леглото си.

2. Ето един бик, който излезе от земята.

3. И този бик беше бял.

4. След това от него произлезе една юница, а заедно с нея две млади телета едно черно и едно червено.

5. Черното теле удари червеното и почна да го преследва по цялата земя.

6. От него момент не забелязах повече червеното теле; черното обаче достигна до дълбока старост. И с него имаше една юница.

7. По-сетне видях много бикове, родени от тази двойка, които вървяха след тях и им приличаха.

8. Първата юница напусна предишния бик и потърси червеното теле, но не го намери вече.

9. Мучеше тревожно и го търсеше.

10. И муча, докато бикът я приближи; от този момент тя престана да мучи и да се оплаква.

11. След време роди едно бяло теле.

12. А по-сетне и други телета и юници.

13. Видях в съня си също един бял вол, който порасна по същия начин и стана голям бял вол.

14. И от него произлязоха много други волове, които приличаха на него и се заместваха един другиго.

LХХХIII. Погледнах още веднъж и видях небето над себе си.

2. И ето че една звезда падна от него.

3. Тя застана сред биковете и изглеждаше, че пасе заедно с тях.

4. След това видях други бикове, големи и черни; те меняха постоянно пасищата си и оборите си, докато младите телета започнаха да се оплакват помежду си. Гледайки още небето, видях много други звезди, които слизаха отново и се нахвърляха върху останалата самичка звезда.

5. Биковете бяха между телетата и пасяха заедно с тях.

6. Гледах и се възхищавах на тези неща и ето, че биковете започнаха да влизат в огъня и да се качват върху кравите. Те заченаха и родиха слонове, камили и магарета.

7. Биковете се изплашиха от това чудовищно потомство и почнаха да ги хапят и удрят с рога. Слоновете разкъсаха биковете и земните жители трепереха от ужас при тази гледка и бягаха изплашени.

LХХХIV. Аз ги гледах още и ги видях да се удрят помежду си; и чух Земята да стене от това. Тогава погледнах повторно небето и в едно повторно видение видях да излизат ангели, наподобяващи бели хора. Единият от тях беше придружаван от трима други.

2. Тези трима, като излязоха последни, ме хванаха за ръка и издигайки ме над Земята, и нейните обитатели, ме отнесоха на едно високо място.

3. И оттам ми показаха една висока кула, заобиколена от по-ниски хълмове, и ми казаха: – Стой тука, докато видиш какво ще се случи с тези слонове, камили и магарета, с тези звезди и с всички тези юници.

LХХХV. Тогава забелязах единият от четиримата бели человеци, който беше излязъл пръв.

2. Той хвана първата паднала от небето звезда.

3. Завърза й ръцете и краката, и я хвърли в една долина, тясна, дълбока, страшна и мрачна.

4. Тогава един от четиримата извади огнен меч и го даде на слоновете, камилите и магаретата, които започнаха да се удрят помежду си с него; и цялата Земя изтръпна от това.

5. И в моето видение единият от четиримата слезли от небето человеци подбра и хвана всичките големи звезди, половите им части наподобяваха тези на конете, и ги хвърли всичките със завързани ръце и крака в пещерите на земята.

LХХХVI. Тогава един от четиримата слезли се доближи до другите бикове и ги научи на такива тайни, че ги накара да треперят. И се роди человек, и той построи голям кораб. Той живееше в този кораб заедно с три бика и се образува над тях един покрив.

2. Отново вдигнах поглед към небето и забелязах голям свод; и над него имаше седем водопада, които изливаха пороен дъжд в едно село.

3. Още гледах и ето че земните извори се разливаха върху земята на това село.

4. И водата започна да се върти и да се изкачва над земята, така че вече не видях това село, понеже беше цялото покрито с вода.

5. И наистина имаше много вода, тъмнини и облаци; височината на водата надминаваше височината на всички села.

6. Водата ги покриваше изцяло и обгръщаше земята.

7. И всичките бикове, които бяха събрани там, бяха удавени и загинаха във водите.

8. Но корабът се носеше по повърхността на същите тези води. Всичките бикове, слоновете, камилите, магаретата и стадата загиваха в това голямо наводнение; те изчезваха погълнати и аз не можех повече да ги видя в бездната, откъдето не можеха повече да се измъкнат.

9. Още гледах и ето че водопадите престанаха да падат отгоре, земните извори да текат, и бездните да се разтварят.

10. Водите се изтекоха там и се появи земята.

11. Корабът се спря на земята, тъмнината се разсея и се появи светлината.

12. Тогава, белият вол, който биде превърнат в человек, излезе от ковчега заедно с три бика.

13. И един от трите бика беше бял и приличаше на този вол; друг един вол беше червен като кръв, а третият беше черен; белият бик се отдалечи от другите.

14. А полските животни и птици започнаха да се размножават.

15. Разните видове от тези животни се събраха: лъвовете, тигрите, вълците, кучетата, глиганите, лисиците, камилите и свинете.

16. Сиретите, червените кани, лешоядите и гарваните.

17. И сред тях се роди един бял вол.

18. Те почнаха да се хапят помежду си; и белият вол, който се беше родил между тях, даде живот на едно диво магаре и на един бял вол, и на още други диви магарета. Белият вол, който също беше заченат от него, на свой ред роди един черен глиган и една бяла овца.

19. Глиганът роди много други глигани.

20. И овцата роди дванадесет други овце.

21. Когато тези дванадесет овце пораснаха, те продадоха една измежду тях на магарета.

22. Магаретата продадоха овцата на вълците.

23. И тя растеше между тях.

24. Тогава Господ заведе другите овце да живеят заедно с първата и да пасат с нея между вълците.

25. И те се размножиха, а пасищата им бяха изобилни.

26. Но вълците започнаха да ги заплашват и да ги преследват, като изтребваха техните малки.

27. И ги криеха в дълбочините на една голяма река.

28. Тогава овцете започнаха да се оплакват от загубата на техните агнета и да се обръщат към техния господар; една от тях успя да се измъкне и отиде при дивите магарета.

29. Видях ги да стенат и да се молят на Господаря.

30. С всички сили, докато Господаря се отзова на техните вопли от върха на своето жилище и благоволи да ги посети.

31. Той извика овцата, която се беше отървала от зъбите на вълците и й нареди да отиде да намери вълците убийци, и да ги предупреди, да не закачат повече овцете.

32. Овцата отиде да потърси вълците, силна с Божието слово, а една друга овца застана пред първата и тръгна с нея.

33. И двете влязоха в бърлогата на вълците и им казаха да не преследват повече овцете.

34. След това видях вълците да потискат още повече овчето стадо. И овцете отново се обърнаха с викове към Господаря и той слезе при тях.

35. И започна да изтребва вълците, които виеха; но овцете мълчаха и не надаваха повече викове.

36. Сетне ги видях да се изселват от страната на вълците. Очите на тези вълци бяха заслепени и те излязоха с все сила да преследват овцете. Но Господаря на овцете вървеше с тях и ги водеше.

37. И всичките овце го следваха.

38. Лицето му беше страшно; а видът му блестящ и великолепен. Обаче вълците започнаха да преследват овцете, докато ги настигнаха на брега на едно голямо море.

39. Тогава морето биде разделено на две и водите стояха встрани като стени.

40. И Господаря на овцете, който ги водеше, застана между тях и вълците.

41. Вълците въобще не виждаха овцете, но ги преследваха до средата на морето, докато водите се затвориха зад тях.

42. Но щом видяха Господаря, те се обърнаха да бягат назад.

43. Тогава водите се съединиха според естествените закони и погълнаха вълците. Видях онези, които преследваха овцете, потопени сред вълните.

44. Що се отнася до овцете, те прекосиха морето и наближиха пустинята, в която нямаше ни дърво, ни вода, ни зеленина. И очите им започнаха да се отварят и да виждат.

45. Видях Господаря на тези овце да живее с тях и да им доставя необходимата вода и храна.

46. Да живее с овцата, която водеше другите.

47. И тази овца се изкачи на върха на една висока скала, а Господаря я изпрати при другите овце.

48. Видях Господаря на овцете сред тях; лицето му беше строго и страшно.

49. Щом го забелязаха, овцете се ужасиха.

50. И целите разтреперани, те изпратиха овцата, която ги водеше и тази, която беше с нея; като им казаха: – Ние не можем нито да застанем пред Господаря, нито да го гледаме в лицето.

51. Тогава овцата, която ги водеше, се изкачи отново на върха на планината.

52. И другите овце бидоха заслепени и почнаха да объркват пътя, който им беше посочила овцата. Но тя не знаеше нищо.

53. И Господаря се разгневи срещу тях; и когато овцата научи за това, което ставаше в подножието на планината,

54. набързо слезе оттам и като се приближи до овцете, завари много от тях,

55. които бяха ослепели.

56. И които бяха се отклонили от пътя си. Когато другите овце я забелязаха, те се страхуваха и трепереха пред нея.

57. И искаха да се върнат в кошарата си.

58. Тогава овцата, която водеше другите със себе си, се доближи до овцете, които се бяха заблудили.

59. И започна да ги удря; те бяха ужасени като я видяха. И тя ги прибра в кошарата.

60. Видях също в друго видение, че тази овца се превръщаше в человек, който направи кошара на Господаря, и ги настани там.

61. Видях да пада една овца, която беше застанала пред тази, която беше водач на другите. Накрая видях да загиват много други овце, техните малки да порастват на място, да навлизат в едно ново пасбище и да идват до брега на една река...

62. Овцата, която ги беше водила и беше се превърнала в человек, се отдели от тях и умря.

63. И всичките овце я търсеха и я умоляваха с тъжно блеене.

64. Видях също как престанаха да я оплакват и прекосиха водите на една река.

65. Там те отгледаха други овце, за да заместят ония, които бяха умрели и които бяха ги водили преди това.

66. Накрая аз ги видях да навлизат в това богато място, в една благодатна и радостна земя.

67. Там те пасяха до насита и техните кошари бяха издигнати на тази блажена страна, а очите им бяха ту отворени, ту заслепявани, докато една от тях се изправи сред тях и ги поведе по такъв начин, че ги върна всичките и им отвори очите.

68. Но кучетата, лисиците и глиганите започнаха да ги разкъсват, докато една друга овца и овенът, които ги водеха, се превърнаха в напаст за стадото. Този овен започна действително да удря с рога кучетата, лисиците и глиганите и да ги изтребва.

69. Ала първата овца, отваряйки очи, видя да бледнее и гасне славата на овена.

70. Защото той започна да удря също и овцете, да ги преследва и да забравя за своето достойнство.

71. Тогава Господаря изпрати първата овца при друга овца, за да я отгледа като овен и водач на стадото, на мястото на тази, която опетни славата му.

72. Тя отиде там, за да й говори и я назначи за овен; но кучетата продължаваха да измъчват овцете,

73. А първият овен преследваше втория.

74. Тогава този последният се изправи и побягна пред лицето на първия овен. И аз видях кучетата, които измъчваха първия овен.

75. Но вторият се изправи и поведе младите овце.

76. И даде живот на много други овце, но накрая умря.

77. Беше заменен от един млад овен, който стана водач на стадото.

78. При него овцете нарастваха и се множеха.

79. И всички кучета, лисици и глигани се страхуваха и бягаха от него.

80. Тъй като този овен удряше и караше да бягат всички диви животни, така че не можеха повече да потискат овцете, нито да отвлекат някоя от тях.

81. А кошарата стана голяма и великолепна и там беше издигната висока кула с помощта на овцете.

82. Кошарата беше ниска, но кулата беше много висока.

83. И Господаря на овцете се настани в тази кула и поиска да му бъде сложена пищна трапеза.

84. Но скоро видях, че овцете започнаха да се лутат отново, да следват различни пътища и да напущат кошарата си.

85. И Господаря извика някои от тях и ги изпрати при другите.

86. Но те започнаха да избиват първите. Все пак една от тях успя да избегне опасността, която я заплашваше, и избягвайки, почна да проповядва срещу онези, които искаха да я убият.

87. И Господаря на овцете я избави от лапите им, накара я да се качи, да седне и да остане до мен.

88. Той изпрати при овцете, злоупотребили с Неговите нареждания, други овце, за да има свидетели срещу тях.

89. Видях също, че тези овце, напускайки Господаря и кулата, издигната в Негова чест, се лутат като слепи в непознати места.

90. Накрая видях Господаря да си отмъщава сам, тъй като той направи голямо клане; но те нададоха глас към Него; тогава той напусна своя храм и ги остави в лапите на лъвовете, на тигрите, на вълците, на лисиците и на разни други животни.

91. И тези животни започнаха да ги разкъсват.

92. Видях също, че Господаря, когото те бяха напуснали, ги предаваше на кръвожадни и жестоки лъвове, и на всякакви други зверове.

93. Тогава извиках с всичка сила и измолих Господаря за овцете, които биваха разкъсвани от разни диви животни.

94. Но той въобще не отговори, а гледаше със задоволство овцете, които бяха разкъсвани; и изтребвани. Накрая повика при себе си седемдесет пастири и им заръча да се грижат за стадото.

95. И той им каза: – Нека всеки от вас да бди над овцете и да прави това, което аз му заповядвам; на всекиго от вас ще дам да води по-малко от стадото.

96. И онези, които ви кажа да избиете, ще ги избиете. И им ги предаде.

97. После извика един друг пастир и му каза: – Бди, внимавай за всичко, което пастирите ще направят с тези овце; защото те ще погубят много повече, отколкото аз ще им наредя.

98. Всяко нарушение, всяко убиване на овца, което те ще извършат, ще бъде отбелязвано. Не пропускай да отбележиш тези, които са убити по моя заповед и ония, които ще бъдат убити по тяхна вина.

99. Всяко извършено от пастирите убийство им се пише. Не пропускай следователно да записваш колко овце те са погубили на своя глава, така че тази сметка да бъде доказателство срещу тях и за да знам всичко, което са вършили, дали са спазвали нарежданията ми, или са ги пренебрегнали.

100. Но те не знаят това, което ти заповядах; не им отваряй очите; не ги предупреждавай, а грижливо брой всичките убийства на овце, които те ще извършат и ми дай точна сметка за тях. И видях как всеки от тези пастири управлява стадото си. Те започнаха да избиват повече овце, отколкото трябваше.

101. Изоставиха овцете в плячка на лъвовете, така че много от тях бидоха разкъсани от лъвовете и тигрите; и глиганите се нахвърлиха върху тях, изгориха кулата, посветена на Господаря и разрушиха кошарата.

102. И ми стана мъчно за изгорената кула и за разрушената кошара.

103. Защото повече ми беше невъзможно да я видя.

104. Що се отнася до пастирите и техните съучастници, те сами предоставяха овцете на дивите зверове, за да ги разкъсат. Всяка една от тях им беше давана на свой ред и в определено време. Прочие всяка от тях беше записвана в Книгата; и всички тези, които загиваха, бяха грижливо отбелязвани там.

105. Въпреки това всеки пастир погубваше много повече овце, отколкото това беше необходимо.

106. Тогава започнах да плача и да се възмущавам от злочестата съдба на тези овце.

107. Във видението си видях, как този, който пишеше, отбелязваше ден след ден за извършените от пастирите убийства; как той се изкачи, представи се на Господаря на овцете и му даде Книгата, която съдържаше точната сметка за всичко онова, което беше направено от пастирите и списъкът на всичките овце, които те бяха погубили.

108. И за всичките злини, които те бяха извършили.

109. И Книгата биде прочетена пред Господаря, който, протягайки ръка, я подписа и я положи.

110. После видях как пастирите управляваха дванадесет часа.

111. И ето, че три от тези овце, се освободиха от плен, върнаха се и влязоха на мястото, където беше имало кошара и започнаха да възстановяват всичко, което беше разрушено.

112. Глиганите им пречеха, но напразно.

113. И овцете продължиха да градят, както преди, и възстановиха кулата, която беше наречена високата кула.

114. И отново взеха да слагат трапеза пред кулата, но хлябът, който те сложиха, беше нечист и замърсен.

115. Освен това всичките овце бяха ослепени; те не можеха да виждат друго, освен пастирите.

116. Пастирите ги даваха на зверовете, така че много от тях да загинат.

117. Но Господаря на овцете мълчеше и всички овце бяха повлечени. Пастири и овце, всичко туй се смеси и никой не ги защитаваше от нападенията на дивите зверове.

118. Тогава този, който пишеше Книгата, се качи и я върна на Господаря на овцете. Но в същото време той се застъпи за тях, давайки сведения срещу пастирите, които ги бяха погубили. И след като остави Книгата, той си отиде.

категория: Лични дневници

прочетен: 770 коментари: 0 гласове: 0

03.04.2009 08:01 - СВЕТИТЕ КНИГИ НА ЕНОХ

LXXXVII. И аз забелязах как тридесет и седем пастири отново се заеха със стадото, докато всеки от тях изчезна на свой ред, както първите. Тогава овцете бяха поверени на други пастири, като всеки от тях ги пази известно време.

2. После във видението си забелязах всичките птици от небето, които прииждаха — орлите, лешоядите и гарваните. И орлите водеха всички останали.

3. И започнаха да разкъсват овцете, да им кълват очите с клюнове и да се хранят с тяхното месо.

4. А овцете надаваха жални викове, затова че ги разкъсват.

5. И аз виках също и стенех насън срещу пастира, натоварен да пази овцете.

6. И видях овцете да бъдат разкъсвани от кучетата, орлите и лешоядите. Тяхното месо, тяхната кожа, техните мускули, всичко беше изядено; бяха останали само кости на земята. И броят на овцете намаляваше много.

7. После видях двадесет и трима пастири начело на стадото, чиято средна възраст беше петдесет и осем години.

8. Тогава белите овце родиха агнета, които започнаха да отварят очи, да виждат и да викат своите майки.

9. Но овцете не ги гледаха и съвсем не чуваха техните плачове — бяха глухи, слепи и безчувствени.

10. Във видението си видях гарваните, които се нахвърлиха върху тези агнета.

11. Сграбчваха ги и разкъсваха овцете, след което ги изяждаха.

12. Видях също рогата на тези агнета да се уголемяват, но гарваните се опитваха да ги разклатят.

13. Ето че най-после един голям рог израсна на главата на една от тези овце и очите на всички останали бяха отворени.

14. И първата овца ги гледаше, очите им бяха отворени и тя ги викаше.

15. Воловете, които я видяха, се нахвърлиха върху нея.

16. Орлите, червените кани, гарваните и лешоядите още продължаваха да преследват овцете, кръжаха около тях и ги разкъсваха. А овцете мълчаха, но воловете плачеха и мучаха.

17. Тогава гарваните се нахвърлиха върху тях.

18. Опитваха се да строшат рога, но усилията им бяха напразни.

19. И аз гледах дотогава, докато дойдат пастирите, орлите, червените кани и лешоядите,

20. Които насъскваха гарваните да строшат рогата на този вол и които се биеха с него. Но той удържаше техния удар и искаше помощ.

21. Тогава видях да идва человекът, който беше записвал имената на пастирите и който се беше изкачил в присъствието на Господаря на овцете.

22. Той се притече на помощ на вола и обяви на всички, че му се е притекъл на помощ.

23. Ето че Господаря на овцете слезе долу, пламтящ от гняв и всички, които го видяха, побягнаха. Другите се проснаха на земята в Неговата шатра и орлите, червените кани, гарваните и лешоядите се събраха и увлякоха със себе си всичките овце от полята.

24. Всички се събраха и се опитаха да строшат рога на вола.

25. Тогава видях человека, който пишеше по заповед на Господаря, да взема Книгата за унищожението, извършено от последните дванадесет пастири и той доказа, че те са погубили повече овце, отколкото своите предшественици.

26. Видях също да идва към тях Господаря на овцете, Който държеше в ръка жезъла на Своя гняв, да удря с него земята, която се разтвори, а животните и небесните птици престанаха да преследват овцете и паднаха в зеещите бездни на земята, която се затвори над тях.

27. Видях също да дава голяма сабя на овцете, които на свой ред преследваха дивите зверове и ги изтребваха.

28. Но всичките животни и небесните птици се оттеглиха пред тях.

29. И аз видях един трон, издигнат в едно щастливо място.

30. Върху него седеше Господаря на духовете, който взе всичките Книги.

31. И ги отвори.

32. Тогава Господаря извика при себе си първите седем бели человеци и им заповяда да докарат първата звезда, която беше предшествувала всички останали, чиито полови части наподобяваха тези у конете и която беше паднала първа. Человеците я докараха пред него.

33. И той каза на человека, който пишеше в Негово присъствие и който беше един от седемте бели человеци: – Вземи тези седемдесет пастири, на които поверих овцете и които погубиха много повече от тях, отколкото им беше заповядано. И ето, аз ги видях оковани във вериги и изправени пред Него. И започнаха да съдят първом звездите. Бяха обявени за виновни и заведени на мястото, където бяха хвърлени в дълбока пропаст сред пламъци. После седемдесетте пастири бяха съдени и обявени за виновни; те също бяха хвърлени в пламтящата пропаст.

34. В същото време видях сред земята една пропаст, изпълнена с огън.

35. Тук бяха заведени слепите овце, които бяха признати за виновни; всички те бяха хвърлени в тази огнена бездна.

36. Тази бездна се намираше отдясно на кошарата.

37. И аз видях как изгарят сред огъня овцете.

38. Стоях изправен и гледах как беше разрушена тази стара кошара; преди това оттам бяха взети стълбовете, слоновата кост и всички богатства от нея, и бяха натрупани на едно място, разположено на изток.

39. Видях също Господаря на овцете да издига къща, по-голяма и по-висока от първата и да я гради точно на старото място. Всичките й колони бяха нови, слоновата кост също и в по-голямо количество от по-рано.

40. Господаря на овцете живееше вътре. Всички диви зверове и всички небесни птици се поклониха пред овцете, които бяха оцелели и ги обикнаха, отправяха към тях молитви и им се подчиняваха във всичко.

41. Тогава тримата мъже, облечени в бяло, ме хванаха за ръка и ме поставиха сред овцете, преди започването на съда.

42. Овцете бяха съвсем бели, с дълга и чиста вълна. И всички онези, които бяха изтребени, всички диви животни и всички небесни птици се събраха в тази къща. И Господаря на овцете потрепери от радост, че вижда овцете да влизат в кошарата.

43. Видях, че те донесоха в кошарата сабята, която им беше дадена и я запечатаха в присъствието на Господаря.

44. Овцете бяха затворени в къщата, където едва се побираха. Очите им бяха отворени и насочени към добрия Господар и всички те го забелязаха.

45. Видях също, че къщата беше голяма и широка, изпълнена с хора. И ето че се роди едно бяло теле, чиито рога бяха големи и всички диви зверове, всички небесни птици го боготворяха и му въздаваха непрестанно молитви.

46. Тогава видях, че всички те се превърнаха в бели телета.

47. И първото от тях беше превърнато в слово и това Свято слово стана голямо животно с големи черни рога на главата.

48. И Господаря на овцете се радваше на всички тези телета.

49. И аз, който съм бил паднал на колене, се събудих и си спомних за всичко, което бях видял. Такова е моето видение през време на съня ми. Когато се събудих, прославих Бога за неговата правда и го възхвалих.

50. После аз пролях много сълзи при спомняне на онова, което бях видял. Защото всичко туй щеше да се сбъдне и всичките дела на блажените ще станат явни, когато дойде времето.

51. През нощта мислих за всичко, което ми се беше случило и плаках с горчиви сълзи, все още объркан от моето видение.

XXXVIII. А сега, о, сине, Матусала, доведи всичките си братя и събери при мен всичките деца на твоята майка. Понеже вътрешният глас ме вдъхновява и върховният дух се вселява в мен, ще ви разкрия онова, което трябва да се случи с вас след време.

2. Матусал отиде и доведе при Енох всичките си братя и роднини.

3. Тогава Енох се обърна към всичките си деца:

4. – Слушайте, деца мои, каза той, чуйте думите на вашия баща и внимавайте за това, което ще ви кажа, защото трябва да ме слушате, когато ви говоря. Мои скъпи, следвайте пътеките на правдата и не се отклонявайте от тях.

5. Никога не се раздвоявайте и не дружете с измамници; а вървете по пътеките на правдата, следвайте правилния път и нека истината бъде с вас!

6. Защото аз ви казвам: Преследването ще цари един ден на Земята; но накрая Бог ще въздаде голяма справедливост; когато неправдата бъде извършена, тя ще бъде изкоренена до дъно. Все пак тя още ще расте, но всуе, нейните дела ще бъдат наново унищожени; всяко потисничество, всяко безбожие ще бъде наново наказвано.

7. Ето защо, когато неправдата, грехът, богохулството, потисничеството, с една дума всяко зло, се увеличат на Земята; когато непослушанието, неправдата и безнаказаността вземат превес, тогава от небето ще дойде едно страшно наказание.

8. Господаря на всяка светост ще се яви разгневен, ще дойде да съди Земята и ще накаже виновните.

9. Тогава преследването ще бъде изкоренено до дъно и неправдата ще бъде премахната.

10. Всички краища на Земята ще бъдат обхванати от огъня заедно с техните жители. Всички, откъдето и да идват, ще бъдат съдени и наказвани според делата си и мъките им ще бъдат вечни.

11. Тогава праведният ще се събуди от своя сън и Бог ще се опълчи срещу злите.

12. Тогава корените на неправдата ще бъдат унищожени и грешниците ще загинат, Тези, които потискат братята си, както и богохулниците ще бъдат изтребени с меч.

13. А сега, деца мои, ме оставете да ви посоча пътеките на правдата и онези на неправдата. После ще ви кажа онова, което трябва да стане.

14. Слушайте ме, о, чеда мои! Вървете по пътя на правдата и избягвайте тези на неправдата; защото всеки, който следва този път, ще загине завинаги.

XXXIX. Ето какво написа Енох. Той написа тази Книга на мъдростта за всички, които трябва да управляват или да съдят другите. Той я написа също за всички мои деца, които трябва да живеят на Земята след време и да вървят по пътеките на правдата и мира.

2. Не се огорчавайте за онова, което ще ви се случи. Защото Всевишния и Всесветия е отредил всекиму своето време.

3. Нека праведният да се събуди от своя сън; нека да стане и да тръгне в пътеката на правдата, на добротата и милостта. Милосърдието ще стане дял на праведния и той ще бъде завинаги облечен в сила и святост. Ще живее в доброта и правда, ще крачи във вечна светлина; а грешникът ще върви сред мрак.

XC. Накрая Енох почна да говори в една нова Книга.

2. Той каза: – За децата на правдата, за избраниците на света, за залеза на правдата и на чистотата.

3. За всички тези неща ще ви говоря; ще ви обясня всичко, деца мои, аз, Енох. Тъй като от виденията, които имах, придобих големи познания и ми беше дадено да чета и в небесните скрижали.

4. Тогава Енох започна да говори в тази Книга и каза: – Аз съм роден на седмия ден от първата седмица, докато разумът и правдата чакаха търпеливо.

5. Но след мен, през втората седмица, ще възникне голяма неправда и измамата ще се шири по Земята.

6. Тогава ще настъпи първият край и само един човек ще бъде спасен.

7. Но още щом свърши първата седмица, неправдата ще се увеличи и Бог ще изпълни заповедта, издадена срещу грешниците.

8. После, през третата седмица, ще бъде избран един човек за стебло на един силен и справедлив народ и след него растението на правдата ще вирее завинаги.

9. После, през четвъртата седмица, светците и праведните ще имат видения; за потомството ще бъде въдворен ред и за тях ще бъде изградено жилище; през петата седмица за тях ще се издигне мощен и величествен дом.

10. После през шестата седмица, всички, които се намират там, ще бъдат забулени в мрак; сърцата им ще забравят мъдростта и един човек измежду тях ще бъде възвисен.

11. През същия този период, големият и великолепен дом ще бъде обхванат от пламъци и расата на избраните ще бъде разпръсната по цялата Земя.

12. После, през седмата седмица, ще се появи една покварена раса, чиито дела ще бъдат дела на неправда. Тогава праведните и избраните ще бъдат възнаградени, и ще получат седем пъти по-големи познания за всичките страни на Сътворението.

13. След това ще настъпи друга седмица, седмицата на правдата, която ще бъде въоръжена с меча на наказанието и правдата, за да порази всички потисници.

14. Тогава грешниците ще бъдат предадени в ръцете на праведниците, които през тази седмица ще заслужат чрез своята правда едно жилище и ще построят дворец на великия Цар. След тази седмица ще настъпи деветата, през която ще бъде Страшният съд.

15. Делата на безбожниците ще се заличат от Земята. Светът ще бъде осъден на унищожение и всички хора ще вървят в пътя на правдата.

16. После, през седмия ден на десетата седмица, ще бъде Страшният съд срещу наблюдателите и небето ще расте сред ангелите.

17. Първото Небе ще се вдигне и ще изчезне, ще се появи второто и всички небесни сили ще блестят със седем пъти по-голямо великолепие. После ще настъпят безброй много други седмици, които ще преминат под знака на светостта и правдата.

18. Тогава няма да има повече прегрешения.

19. Кое от земните деца не би се развълнувало от гласа на Всесветия?

20. Кой би могъл да изследва Неговите мисли? Кой би могъл да съзерцава делото на Сътворението на Вселената, да разбере Неговите прелести?

21. Кой би могъл да говори за Бога мъдро и да се въздигне до Него? Има ли поне един човек, който би могъл чрез разума си да обхване Вселената, да измери нейната дълбочина, да проникне до нейните основи?

22. Кой би могъл да преброи числото на звездите точно, по всяко време и да познава всеки атом в мястото, където са поставени всичките светила и планети?

23. Който гледа Небесата ще осъзнае, че не никои не е в състояние да обхване тяхната безкрайна необятност.

ХСI. A сега, деца мои, аз ви казвам да обичате правдата и да вървите по нейните пътеки. Защото заслужава да се тръгне по пътеките на правдата; докато онези на неправда секват изведнъж и завършват с пропаст.

2. Пътищата на неправдата и на смъртта ще бъдат открити за знаменитите люде; но те ще стоят далеч и няма да тръгнат никога по тях.

3. Към вас се обръщам, о, праведници! Никога не следвайте пътеките на лукавството и на гонението. Избягвайте пътищата на смъртта, не ги доближавайте дори, защото иначе ще загинете.

4. Избирайте по-скоро правдата и чистия свят живот.

5. Вървете по пътя на мира и вие ще бъдете достойни за вечния живот. Спомняйте си за моите думи, никога не ги оставяйте да се заличат от сърцата ви, защото знам, че грешниците насила карат хората да вършат злото. Но те никога няма да успеят и намеренията им ще останат безплодни.

6. Проклятие за тези, които издигат неправдата и предубеждението, и които поддържат измамата, защото те ще бъдат катурнати и няма да получат мир.

7. Горко на онези, които издигат своето жилище в грях, тъй като основите на това жилище ще бъдат съборени и животът им ще бъде отнет с меч.

8. Горко и на онези, които притежават златото и среброто, защото те ще загинат; 9. Горко вам, богаташи, тъй като вие се доверявате на богатствата; но ще ги загубите, понеже забравихте за Всевишния в деня на вашето благополучие.

10. Извършихте богохулство и неправда; очаква ви ден на клането, ден на тъмнината, денят на Страшния съд.

11. Истина, истина ви казвам: – Този, който ви създаде, той и ще ви погуби!

категория: Лични дневници

прочетен: 1477 коментари: 1 гласове: 0

03.04.2009 07:50 - СВЕТИТЕ КНИГИ НА ЕНОХ

ХСII. Дано Бог направи очите ми да се превърнат в два дъждовни облака, за да изплача греховете си и да излея потоци сълзи, и така да успокоя мъката в моето сърце!

2. Кой ви разреши да вършите неправда и нечестивост? Горко ви, грешници, ето иде Страшния съд!

3. Праведните няма да се страхуват от злите люде, тъй като Бог един ден ще ги накара да се подчинят на тяхната власт.

4. Горко вам, които мразите, защото ще загинете заради греховете си! Горко вам, които вършите зло на съседа си, защото ще бъдете бити според делата си!

5. Горко вам, лъжесвидетели, вие, които плодите неправдата, защото ще загинете!

6. Горко вам, грешници, вие, които отблъсквате праведниците, вие, които приемате и отхвърляте според прищевките си онези, които вършат неправда, защото вие ще попаднете под тяхната власт!

XCIII. Надявайте се, о, праведници! Защото грешниците ще загинат пред очите ви; вие ще станете техни господари и ще постъпвате с тях, както си искате.

2. В деня на наказанието над грешниците вашата раса ще бъде въодушевена и ще полети като орлите. Гнездото ви ще бъде на по-голяма височина от това на червената каня; вие ще се изкачите високо и ще проникнете в земните недра, и в пещерите на скалите.

3. Неправедните ще ви сметнат за изгубени и ще стенат, и плачат от мъка.

4. Но няма да се боите никак от онези, които ви измъчваха; защото вие ще сте спасени и силна светлина ще ви обгърне; ще чуете думи на мир от небето. Горко вам, грешници, защото вие ще минавате за светци с вашите богатства; но в съзнанието си ще се чувствувате грешници. И това вътрешно угризение ще бъде ваша доживотна присъда.

5. Горко вам, които се храните с най-хубавото жито и пиете най-хубавите питиета, и които опиянени от своята власт, тъпчете бедняка.

6. Горко вам, които пиете водата по всяко време, тъй като скоро ще бъдете наказани; ще бъдете унищожени и изтребени, защото не сте уталожили жаждата си от изворите на живота.

7. Горко вам, които вършите неправда, измама и богохулство! Вие ще оставите лош спомен след себе си.

8. Тогава, когато вие ще изтърпявате наказанията, които са ви дадени заради вашите престъпления, праведниците ще се наслаждават на дълги и щастливи дни.

ХСIV. Праведниците имат Божието доверие; но грешниците ще бъдат изобличени и ще загинат в деня на Страшния съд.

2. Праведните ще осъзнаят това; тъй като Всевишния ще си спомни за тяхната гибел и ангелите ще се възрадват за тяхното спасение. Какво ще правят грешниците и къде ще избягат в деня на съда, когато ще се чуят молитвите на светиите?

3. През онези дни молитвите ще се издигнат към Бога; денят на Неговата присъда наближава и всичките неправди ще бъдат разкрити пред Всевишния.

4. Лицето на престъпника ще се покрие със срам; всичко, което е самата същност на престъплението, ще бъде отсечено.

5. Горко вам, грешници, които сте сред морето или в сухата равнина, тъй като има лоши донесения срещу вас. Горко вам, които притежавате сребро, злато и богатства, които сте спечелили по несправедлив път! Вие си казвате: – Ние бяхме богати, ние живеехме в охолство и придобихме всичко, което пожелахме.

6. Ние правихме всичко, което ни доставяше удоволствие, тъй като имахме купища сребро; нашите хамбари бяха пълни и семействата на нашите колонии бяха многобройни като водите на обилен извор.

7. Сега тези лъжливи богатства изтекоха като вода в пясък и нашите състояния изчезнаха безследно, и ни бяха отнети, защото ги придобихме по нечестен начин.

8. Аз ви проклинам, безумници на века, вие, които с очи, винаги насочени към земята, сте се старали да се обличате с одежди, по-гиздави от тези на млада годеница и по-богати от тези на девица.

9. Навсякъде предпочитахте величието, великолепието, разкоша и богатството; но вашето злато, властта ви и богатствата ви изчезнаха като сянка, защото мъдростта не се състои в това.

10. И ще умрете с богатствата си, с лъжливата си слава и със суетните си почести. Ще загинете в срам и омраза, и душите ви ще бъдат хвърлени в пещта.

11. Нито планините, нито хълмовете са били създадени, за да служат за труфило на един превзет човек.

12. Грехът никога не идва отгоре; но хората са открили тайната на злото; горко обаче на тези, които го вършат!

13. Великия и Всесветия знае за всичките ви зли дела; пред Него те са открити и нито едно не ще убегне от възмездието.

14. Не мислете и не казвайте: – Моето престъпление е скрито и никой не знае за моя грях; защото в небето се отбелязва всичко онова, което се върши на Земята и всичките мисли на хората. Винаги се знае за преследванията, за които сте виновни.

15. Знайте, че вие сте предназначени за деня на правдата; не се надявайте на вечен живот, след като сте били грешни; ще умрете завинаги, понеже не сте се възползвали от цената на изкуплението.

16. Горко вам, чието сърце е вкаменено, вие, които вършите така леко престъпление и пиете кръв! Кой ви е дал благата, от които сте заграбили? Не е ли Всевишния този, който ги е пръснал по Земята, за да се ползват от всички негови деца?

17. Горко вам, които правите безплодно Божието слово, защото няма да има за вас никаква надежда за живот.

18. Горко вам, които пишете лукави и неправедни думи, тъй като вашите лъжи, вашата неправда, вашата измама ще бъде разкрита.

ХСV. Горко на онези, които се държат като безбожници, които възхваляват и възпяват лъжата, защото те са покварени.

2. Горко на онези, които преиначавате думите на истината, защото животът им е отвратителен.

3. И те осъждат невинния.

4. В оня ден, о, праведни, вие ще заслужите вашите молитви да бъдат изпълнени; те ще възлязат нагоре и ще бъдат предадени на ангелите като обвинително свидетелство срещу престъпленията на грешниците.

5. В ония дни народите ще бъдат ужасени и изплашените поколения ще се вдигнат в деня на Страшния съд.

6. Бременните жени ще родят и ще изоставят плода на утробата си. Децата ще паднат пред погледа на своите майки и когато започнат да бозаят от млякото им, те ще ги отблъснат и ще бъдат безмилостни към плода на своята любов.

7. Пак ви го казвам, о, грешници, наказанието ви чака в деня на правдата, който ще бъде безкраен.

8. Те ще боготворят скъпоценните камъни, изображенията от злато, сребро и дърво, нечистите духове, демоните и всичките идоли на храмовете; но няма да получат помощ. Техните сърца ще подивеят от безбожие и очите им ще ослепеят от суеверие. В сънищата и виденията те ще бъдат безбожни и суеверни, ще бъдат лъжци и идолопоклонници. Така всички те ще загинат!

9. Но в ония дни блажени ще бъдат онези, които са получили словото на мъдрост, които са се опитали да следват пътищата на Всевишния, които са вървели по пътеките на правдата, а не по пътищата на безбожието.

10. Да, те ще бъдат спасени!

11. Но горко вам, които разкривате злото на ближния си, вие ще попаднете в бездната.

12. Горко вам, които полагате основите на греха и на измамата; вие, които сте сурови и язвителни към себеподобните си. Вие ще бъдете унищожени!

13. Горко вам, които издигате дворците си с потта на другите; всеки един от вградените в тях камъни, всеки циментен пласт, който ги споява, е грях за вас. И тъй аз ви казвам, че няма да видите мир!

14. Горко вам, които мразите колибата и бащиното си наследство, и които боготворите безбожно чуждите идоли. Не, никакво спокойствие за вас!

15. Горко на онези, които вършат неправда, които преследват, които убиват ближния си. Защото Бог сам ще помрачи вашата слава, ще направи безчувствени вашите сърца, ще запали огъня на своя гняв и ще ви изтреби!

16. Тогава праведните и светите свидетели на последиците от Неговото отмъщение, ще си спомнят за вашите престъпления.

ХСVI. На тоя ден бащите ще бъдат избити заедно с децата си и братята с техните братя.

2. Защото човекът няма да възпре ръката си, която е вдигната, за да удря сина и децата на своите деца; той ще мисли, че върши милосърдие и няма да ги пощади.

3. Грешникът няма да се бои да убие своя брат, който е по-почитан от него. Убийствата ще продължат от изгрев до залез Слънце, безспирно. Конят ще затъне до гърди в кръв, а колата до осите си.

ХСVII. Тогава ангелите ще слязат в скритите места и всички, които са помагали да се вършат престъпленията, ще бъдат събрани на същото място.

2. Тогава Всевишния ще слезе, за да накаже грешниците и ще повери на светите ангели да пазят праведните и светите, и те ще ги пазят като зеницата на очите си дотогава, докато злото и неправдата бъдат унищожени.

3. Когато праведните заспят дълбок сън, те няма от какво да се боят; мъдрите ще прозрат истината.

4. И децата по Земята ще проумеят думите, които се съдържат в тази Книга, убедени за напред, че богатствата няма да могат да ги спасят от наказанието, което престъплението им заслужава.

5. Горко вам, грешници, които измъчвате праведните и ги изгаряте в огъня! В деня на голям смут вие ще получите възмездие за делата си.

6. Горко вам, люде с покварени сърца, които се мъчехте да опознаете напълно злото. Вие ще бъдете изненадани от страх. Никой няма да ви се притече на помощ.

7. Горко вам, грешници, тъй като думите от вашите уста и делата на вашите ръце са били лоши; ето защо вие ще попаднете във вечните пламъци.

8. Знайте, че небесните ангели ще издирят всичките ви дела; те ще разпитат Слънцето, Луната и звездите за вашите дела, за вашите грехове, тъй като сте дръзнали да съдите праведниците.

9. Всичко ще свидетелствува срещу вас: – облаците, снегът, росата и дъждът, тъй като заради вас всичките тези творения ще се сковат, за да не ви бъдат сгодни.

10. Принесете жертва на дъжда, за да завали най-сетне и се молете на росата да получи от вас злато и сребро. Но, уви! Ледът, студът, бурните ветрове и всичкият скреж ще връхлетят върху вас, и вие няма да издържите на техния бяс.

XCVIII. Гледайте небето, деца на Небесата, разгледайте делата на Всевишния и се страхувайте от Него. Не вършете зло в Негово присъствие.

2. Ако той затвори небесните прозорци и възпре дъжда и росата, правейки по този начин земята да остане безводна и суха, какво ще сторите вие?

3. Когато засили гнева си срещу вас и вашите деца, вие не знаехте как да измолите Неговото милосърдие; вие богохулничите срещу Неговата правда, а вашите думи са изпълнени с високомерие и гордост. Да не видите мир никога!

4. Вижте кораба, който плува по волята на ветровете и който винаги е заплашен от страшно корабокрушение!

5. Кормчията се бои, защото носи със себе си в океана своите съкровища и се страхува от гибел.

6. Прочее, морето, неговите бурни вълни и неговите дълбоки бездни не са ли дело на Всевишния? Не е ли той оня, който е поставил неговите граници и брегове?

7. Щом чуе гласа му, вълната се връща назад ужасена и рибите, които живеят в него, умират. А вие, грешници, които живеете на Земята, няма ли да се страхувате от Него? Не е ли той Създателя на всичко онова, което тя съдържа?

8. И кой друг, освен Него, е дал мъдростта и знанието на всички, които живеят по сушата и ония, които пътуват по море?

9. Лодкарите не се ли страхуват от океана? Нима само вие, грешници, няма да се побоите от Всевишния?

XCIX. В дните, когато ще ви обгърнат буйни пламъци, къде ще избягате и къде ще се подслоните?

2. И когато той издигне глас срещу вас, няма ли да се изплашите, няма ли да се ужасите?

3. Всички големи звезди ще се разтреперят от страх; Земята ще изтръпне от ужас.

4. Всички ангели ще изпълнят суровото си поръчение и ще се изобличат грешниците пред очите на Върховния Бог. Колкото до земните синове, те ще се слисат.

5. За вас, грешници, предмет на вечно проклятие, няма да има спасение.

2. Не се страхувайте, души на праведниците, а чакайте в мир и сигурност деня на вашата смърт като ден на правда. Не плачете за това, че вашите души ще слязат с тъга и горчивина в жилищата на смъртта, и за туй, че по време на вашия живот телата ви не са получили възнаграждение заради добрите ви дела, а точно обратно, грешниците тържествуваха; но ето, че за тях наближава денят на мъченията.

7. Когато умрете, грешниците ще кажат за вас: – Та праведниците умират като нас! Какво спечелиха те с делата си? Ето, те напускат живота по същия начин като нас, в смут и тревога. С какво участта им е по-добра от нашата? Нима не сме равни с тях? Какво повече ще имат те, какво повече от нас ще видят? Ето, те са мъртви и никога повече няма да видят светлината!

8. Ала истина, истина ви казвам, о, грешници, вие се преситихте с месо и пиене; ограбвахте вашите братя с всякакъв вид грабежи, нищо не ви спря по пътя към богатството; но не видяхте ли кончината на праведните? Колко тя беше мирна и спокойна! Това е така, защото те въобще не са познали неправда до края на живота си. Те са мъртви, като че ли никога не са били, но техните души се въздигнаха от покоите на смъртта.

С. Кълна ви се, о, праведни, в силата на Неговия блясък, в Неговото царство и в Неговото величие; кълна се, че познавах тази тайна, че ми беше дадено да прочета небесните скрижали; да видя Светото писание, да открия онова, което беше написано там за вас.

2. Видях, че щастието, радостта и славата са приготвени за вас и чакат онези, които ще умрат в правда и светост. Вие ще бъдете възнаградени за вашите мъки и вашият дял от блаженство ще бъде много по-голям, отколкото делът на злините, които сте изпитали на Земята.

3 Душите на онези, които ще умрат в правда, ще живеят и ще почиват навеки; те ще бъдат възхвалявани и тяхната памет ще бъде вечна пред трона на Всевишния. И те повече не ще изпитват страх, болка и срам.

4. Горко вам, грешници, ако умрете в грях; и тия, които са като вас, ще кажат: – Щастливи са грешниците! Техният живот свърши и те умряха в блаженство и охолство. През живота си не са познали ни тъгата, ни скръбта; те умират изпълнени с почести и без да бъдат съдени.

5. Но не им ли беше доказано, че техните души ще бъдат принудени да слязат в царството на смъртта, където ги очакват всякакви мъчения? Да, техните души ще попаднат в мрака, в капаните, в пламъците, които няма да угаснат; присъдата срещу тях ще бъде вечна.

6. Горко вам, защото за вас няма да има повече мир; и напразно ще се опитвате да се извините на праведните и светците, казвайки: – Ние също сме преживели дни на печал и сме понесли много злини.

7. Нашите души бяха похабени и смалени.

8. Ние бяхме загубени и никой не ни се притичаше на помощ; никой не ни окуражаваше даже с дума, а оставиха нещастието да ни смаже и с нас беше свършено.

9. Ние повече не се надяваме да се радваме на живота.

10. Но все пак мислехме да бъдем един ден в първата редица.

11. А ето ни в последната! Ние станахме плячка на кротките праведници и на Божиите застъпници; те ни поробиха.

СI. Колкото до вас, о, праведни, кълна ви се, че в небето ангелите ще припомнят пред трона на Всемогъщия за вашата правда и имената ви са написани пред Всевишния.

2. Надявайте се, защото дори и да сте били изложени на злините и огорченията в този живот, вие ще блестите в небето, както звездите и небесните прегради ще се спуснат пред вас. Вашите викове вопият за правда и за вас ще бъде отмъстено заради всичките злини, които сте изстрадали досега.

3. Чакайте и не се оставяйте да ви победят; защото вие ще се наслаждавате на радостта, която изпитват ангелите; и в деня на Страшния съд няма да се страхувате от никаква присъда.

4. Не се отчайвайте, о, праведни, когато виждате, че грешниците са щастливи и доволни по своя път!

5. Не ставайте техни съучастници; а стойте далеч от тази тълпа преследвачи; вие сте присъединени към Небесното войнство. Вие, грешници, които казвате: – Всички наши прегрешения ще бъдат забравени, знайте, че всички ваши престъпления се записват грижливо в Книгата на небесата.

6. Така че още един път ви казвам, че светлината и мракът, денят и нощта ще бъдат свидетели срещу вас и вашите прегрешения. Не богохулствувайте и не лъжете повече, не изопачавайте истината, не въставайте повече срещу словото на Всемогъщия. Не се прекланяйте повече пред празни идоли; защото вашите грехове и вашето безбожие ще бъдат съдени като много големи престъпления.

7. Сега чуйте тайната, която се отнася за вас: – Много грешници ще изопачат думите на истината.

8. Те ще произнесат лоши слова, ще излъжат, ще напишат книги, в които ще изложат суетните си мисли.

9. Но ако те изложат в тях моите думи, въобще няма да ги променят или подправят; а ще напишат с точност всичко, което съм казал още от началото до края.

10. Единствено святата ръка на архангел Зариел ще редактира написаното от мен пред окото на Всевишния за просветление на всички избрани и праведни человеци.

11. Ще ви открия още една тайна: – Радостни Книги ще бъдат дадени на праведните и на мъдрите, и те ще вярват на тях, на Книгите, които съдържат правилата на мъдростта.

12. Ще се радват на Книгите и всички свети люде ще бъдат възнаградени, защото ще се научат да разпознават всичките пътища на правдата.

СII. В ония времена Господ ще заповяда на архангелите да съберат земните синове, за да чуят Неговите мъдри слова; Той ще им каже: – Покажете им тази мъдрост, защото вие сте техни безплътни водители.

2. Покажете им наградата, която очаква ония, които следват Неговите наставления; защото Аз и моят Син ще се съюзим с тях по пътя на правдата. Мир вам, деца на правдата, радостта и щастието!

CIII. След време Матусала, моят син, ожени сина си Ламех.

2. Жена му, стана трудна, роди дете, чиято плът беше бяла като сняг и румена като роза. Косите му бяха дълги и бели като памук, а очите прекрасни. Щом ги отвори и къщата се изпълни със светлина, сякаш от самото Слънце.

3. Щом беше взето от ръцете на бабата, то отвори уста и започна да разказва за чудесата на Бога. Баща му, Ламех, учуден, отиде да намери Матусал и да му каже, че му се е родил син, който никак не прилича на другите деца: – Това не е земен младенец, а Небесен ангел! Сигурно не е от нашия човешки род.

4. Очите му блестят като лъчите на Слънцето, а лицето му е озарено. Изглежда, че е заченато не от мен, а от някой свят ангел.

5. Боя се това да не е поличба за някакво важно произшествие на Земята.

6. Сега, татко, те моля да отидеш да намериш Енох, моя праотец, и да ти го обясни, понеже живее с ангелите.

7. Когато чу думите на сина си, Матусала дойде да ме намери на краищата на земята, понеже знаеше, че съм там и ме повика три пъти.

8. Отзовах се на неговия глас и му казах: – Ето ме, сине мой! Защо си дошъл да ме търсиш на краищата на земята?

9. А той ми отвърна: – Голямо събитие ме води при тебе, татко! Случи се едно трудно разбираемо чудо, за което съм дошъл да искам твоето тълкувание.

10. Чуй ме, татко, знай, моят син Ламех одеве се сдоби със син, що съвсем не му прилича и като че не е от расата человеческа. По-бял е от снега и по-червен от роза; по-бели от памук са му косите, а очите също Слънце лъчеструят; когато ги отваря, зрак изпълва целия ни дом.

11. И когато сам излезе от ръцете на бабата, отвори уста и благослови Бога.

12. Баща му, Ламех, дойде при мен, изплашен от това чудо, не вярвайки, че това дете е от него, а от някой ангел Небесен, и ето, дошъл съм да ми откриеш истината за тази тайна.

13. Тогава аз, Енох, му отговорих: – Господ е замислил да извърши страшно дело на Земята. Видях това в едно видение. Говорих ти за времето на баща ми Иаред, за онези наблюдатели, които макар и родени на небето, бяха пристъпили думата на Бога. И ето, те извършиха неправда и нарушиха заповедите, заживяха със земните жени и родиха от тях нечестиво потомство.

14. За това престъпление Земята ще бъде сполетяна от голяма разруха; един потоп ще я залее и ще я опустошава в продължение на една година.

15. Само детето, което ви се е родило, ще оцелее с тримата си сина. Целият човешки род ще бъде изтребен и само той ще бъде спасен.

16. И техните потомци ще народят на Земята великани, родени не от плът, но от дух. Така Земята ще бъде наказана и покварата премахната. Ето защо, кажи на твоя син Ламех, че синът, който му се е родил, е наистина от него. Нека го нарече Ной, защото той ще ви надживее. Той и неговите синове не ще участвуват в покварата и ще се пазят далеч от греха, който ще покрие лицето на Земята. Уви! След потопа неправдата ще бъде още по-голяма от преди; понеже знам онова, което трябва да се случи; сам Господ ми разкри всичките тайни и ми беше дадено да видя писаното в небесните скрижали.

17. Там прочетох, че поколение след поколение ще следват, докато се издигне поколението на светите мъже и престъплението и неправдата изчезнат от лицето на Земята; докато всички вземат участие в правдата.

18. А сега, сине мой, съобщи това на сина си Ламех:

19. – Детето, което му се е родило, е наистина негов син и няма нищо измамно в неговото рождество.

20. Когато Матусал чу думите на баща си Енох, който му беше разкрил всички тайни, той се върна пълен с вяра и нарече детето Ной, понеже трябваше да стане утеха за Земята след великата разруха на потопа.

21. Ето друга една Книга, написана за сина на Матусал и онези, които идват след него и пазят като Ной словото и простотата на своите нрави.

22. Вие, които страдате, чакайте търпеливо времето, когато грешниците ще бъдат разпръснати и властта на злите люде бъде унищожена; чакайте, докато грехът изчезне от Земята!

23. Имената им ще бъдат изличени от светите Книги, расата им ще бъде унищожена и духовете им измъчвани. Те ще викат, ще стенат в една невидима пустиня и ще горят в огън, който никога не ще свършва.

24. Там гледах като в облак, в който очите ми не можеха да проникнат — от долната част не можеше да се види в горната. Видях също пламъка на един горящ огън, подобен на горящи планини, разтърсвани от вихър и люшкани наляво и надясно.

25. Запитах един от ангелите, който ме придружаваше: – Какво е това великолепие? Това, което виждам не са небесата, но вероятно са пламъците на едно огромно пожарище; чувам вопли на мъка и викове от отчаяние.

26. А той ми отговори: – Там, в мястото, което видя, са измъчвани душите на грешниците и богохулниците, на ония, които са вършили зло, които са сквернили всичко, което Бог беше казал чрез устата на Своите пророци.

27. На небето се пазят списъците с техните имена и с лошите им деяния; ангелите знаят за тях; знаят и наказанията, които са им отредени;

28. Знаят също и какво е отредено за ония, които са били преследвани и разпнати от злите люде; онези, които са обичали Господа и никога не са се привързвали към злато и сребро; никога не са отдавали тялото си на сладострастие и са си налагали доброволни изпитания.

29. За онези, които от рождение не са ламтели за земни богатства, но са се смятали за случайни гости на Земята.

30. Така праведно постъпваха те и все пак Господ Бог добре ги изпита. Духовете им бяха винаги чисти и невинни, готови да благославят Всевишния в мъка и в радост.

31. В моята Книга са отбелязани всичките награди, които те са заслужили, задето бяха обичали Небесното повече от земното. 32. Ето какво каза Господ Бог: – Те бяха преследвани от злите люде, бяха обсипвани с упреци и хули, но не преставаха да ме славят. Сега ще извися духовете им до жилището на светлината. 33. Сега ще преобразя ония, които са родени в мрак и които никога не си приписаха славата, която тяхната вяра в спасението заслужава.

34. Ще отведа в святата обител на блясъка онези, които обичат името ми; ще ги сложа да седнат на трона на славата и ще направя така, че да се потопят във вечна наслада, защото Божията присъда е справедлива и благодатна за тях.

35. Господ Бог ще отреди за вярващите по едно блажено жилище; а ония, които са родени в зло, те ще бъдат хвърлени в мрачина, докато праведните ще се радват на безкрайно щастие сред моята светлина.

36. Когато грешните ги видят, ще нададат викове на отчаяние, а праведните ще живеят във величие и слава; и завинаги ще разберат истинността на обещанията на единосъщния Бог, когото обичат.

37. Ето така завършва Еноховото послание.

38. Благословията и милостта Божия да бъдат низпослани върху онези, които обичат Господ Бог. Амин.