Присаденият орган носи от личността на донора

Придобиването на част от вкусовете, интересите или навиците на бившия собственик се наблюдавало при трансплантации на сърце, бял дроб, бъбреци или черен дроб.

Пациентите, прекарали операция за присаждане на жизненоважни органи, могат да придобият и най-характерните черти от характера на бившия им собственик, твърди известният учен и професор по психология и медицина от Университета на Аризона, Гари Шварц (Gary Schwartz), чийто изследвания, публикувани в специализираните издания, предизвикаха истинска сензация в научните среди.
Според проф. Шварц, при поне 10% от хората, прекарали трансплантация на сърце, бял дроб, бъбреци или черен дроб, се наблюдават странни изменения в психиката. Лекарят смята, че те се дължат на това, че заедно с органите пациентът получава и част от вкусовете, интересите или навиците на бившия им собственик. “След операцията при такива пациенти се наблюдава невероятна промяна на личността”, отбелязва професорът, който е изучил детайлно 70 подобни случая.
Установени са случаи, когато прекаралите трансплантация на вътрешни органи пациенти впоследствие по необясними причини напълно променят вкусовите си предпочитания относно храната и дори цялостния си начин на живот. При това се оказвало, че тези черти в поведението им били характерни за донорите, от които са получили органите си. У оперираните често се забелязвали и нови таланти, които преди били характерни за донорите.
“Резултатите от изследванията повдигат и изключително важен етически въпрос. Според мен хората, чакащи за трансплантация, трябва да бъдат предупредени за възможните последствия, свързани с промените в личността. Не искам да плаша никой, задачата ми е просто да им помогна да се ориентират докрай в ситуацията”, коментира проф. Шварц. Според ученият, вътрешните органи на човека имат собствена биохимическа памет и енергийно-физиологически характеристики. Присадени в новия организъм, те отделят в кръвта химични вещества, които могат да доведат до промени в психосоматичните рефлекси, които не подлежат на съзнателен контрол от страна на главния мозък.
В края на 90-те години на миналия век, проф. Шварц получи широка известност с формулирането на собствена теория за съществуването на човешкото съзнание след смъртта в особени физически форми, която и досега се приема противоречиво и буди спорове в научните среди. Новата си теория за влиянието на присадените органи върху характера, Гари Шварц изложи по време на специализираната конференция Icons Of The Field на 18 и 19 март в Лондон.
Като илюстрация на теорията си, професорът е събрал информация за повече от 70 случая, потвърждаващи изводите му. Сред тях е случаят на млада балерина, получила ново сърце и бял дроб. Преди трансплантацията тя водила изключително здравословен начин на живот, но след изписването си, първото което направила било да посети ресторант за бързо хранене Kentucky Fried Chicken и за пръв път през живота си да поръча голяма порция пържени пилешки хапки. След трансплантацията характера на момичето също се променил – тя станала агресивна и невъздържана. Впоследствие се оказало, че донорът на органите й бил 18-годишен младеж на име Тим, известен с агресивния си и буен нрав, който загинал при катастрофа с мотора си. Тим бил изключително привързан към пилешките хапки, които дори били открити в якето му на мястото на катастрофата.
В друг от случаите, 8-годишно момиче наследява сърцето на 10-годишна жертва на жестоко убийство. След присаждането, детето започнало да страда от тежки кошмари, в които бива убито. Кошмарите били толкова силни и реалистични, че родителите се обърнали за помощ към психиатър. Историите на момиченцето убедили лекаря, че става въпрос за описание на обстоятелствата около смъртта на момичето-донор. Информацията, която била предадена на полицията, се оказала толкова точна, че спомогнала за разпознаването и залавянето на убиеца.