Зловещи истории, които възрастните са чули от малки деца

http://sanovnik.bg/n4-67928-%D0%97%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B8_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%B0_%D1%87%D1%83%D0%BB%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0

Малките деца често ни забавляват с това, което говорят или правят, но някои малчугани са изправили косите на своите родители и близки от страх само с няколко думи. От Reddit показват най-зловещите истории, които деца са споделяли със своите родители.
Преди две години разглеждах годишника си от основното училище с 5-годишната си братовчедка. Когато гледахме страницата с второкласниците, тя посочи снимка на момченце и каза: Той изглежда точно като Никълъс! Когато я попитах кой е Никълъс, тя просто отвърна Момчето в гардероба ми и продължи да прелиства албума. Едва не умрях.
Наглеждах 5-годишния Джак, който ми каза, че мъж на име Джейкъб, облечен като дървосекач, седи до мен на дивана. Явно е видял шока на лицето ми, защото добави: Спокойно, той няма ръце.
Малкият ми племенник разказваше за жената, която идвала нощем в стаята му. Казваше, че е облечена с червена рокля, че се казва Франи и че му пее... и че се носи над земята.

Една вечер наглеждах децата на приятели. Най-малкото (около петгодишно) нарисува жена, висяща от тавана, погледна ме и рече: Тя ми каза да я нарисувам. Идва за теб. Скрий се.
Преди няколко години слагах дъщеричката на моя приятелка да си легне вечерта. Детето беше около 3-годишно и с всички сили се бореше да не си легне в леглото. Попита ме защо трябва да спи и аз й отговорих: Защото е късно и за малките момиченца е време да си починат добре. Тогава тя посочи към нищото в другия край на стаята и попита: Ами онова момиченце?
Гушках 3-годишния син на приятелката си и той каза много сериозно: Обещавам никога да не глозгам кокалите ти. Обещавам.
Наглеждах няколко деца, докато родителите им бяха на кино. Сложих най-малкото да спи и си пуснах телевизора, докато майката и бащата не се прибраха. На следващия ден родителите ми се обадиха.
Според четиригодишното съм стояла на вратата му и съм го гледала втренчено много дълго време, усмихната. Обърках се и не знаех какво да отговоря.