"Сега вече няма нищо. Животът беше преди. Сега просто седим неподвижно и чакаме смъртта. Ала ти не мисли, че смъртта ме плаши. Всичко на този свят умира. Даже скалите се рушат от времето. Само Майката Земя и Небето са вечни. Но на мен ми е тежко на сърцето от мисълта, че не умрях по-рано, че все още съм жив, а животът го няма. Нашият свят бе свободен свят. Свободата стоеше над всичко. Но аз чак сега разбрах това. Днес се раждат деца на нашите деца. Старците им разказват за великите времена на лакота, когато народът ни можеше да пътува и ловува където си пожелае - никъде не се издигаха огради, препречващи пътя ни. Ала родените днес вече не могат да разберат това. Аз знам, че животът може да бъде различен от днешното съществуване, но моите внуци няма да знаят това. Ние почти не боледувахме. Дишахме чист въздух и ядяхме дивечово месо - от свободни, силни животни. Белите не ни принуждаваха да ходим на училище, нито пък да се молим на техния бог. Околният свят, приятелю мой, бе за нас това, което за вас е мъдрата книга. Ние четяхме по листата, по тревата, по пясъка, по камъните. Животните и птиците деляха с нас суровостта и нежността на Земята. Всичко живо бе наш роднина. Но белият човек не мислеше така. Той не разбираше как е възможно дървото и реката да се явяват наши родственици. Целият свят, с изключение на него самия, му се струваше населен с диви и опасни твари - зверове и индианци. И той запoчна да изтребва нашето голямо семейство.
Изчезнаха бизонът, лосът, еленът. Оредяха нашите гори. Земята е майка за всички народи, а белият пришълец разпра корема й със своя плуг. Отначало мислехме, че белите са просто глупави и слаби, та заради това не разбират езика на различните същества. Оказа се обаче, че те са луди. В кръвта им тече твърде много злост и тя отравяше белите хора. Горчиво съжалявам, че въобще им позволихме да проникнат в нашите земи. Но нима можехме да знаем, че са толкова различни от нас? Как можехме да предположим, че чуждоземците ще измислят свои закони на живота, а няма да последван вечния порядък на Великата Тайна, която е творец на всичко съществуващо! В сърцето ми се е загнездила голяма мъка…Приятелю, твоето племе е огромно, аз видях вашите градове, твоите братя са неизброими. Предей им нашите думи чрез твоята хартия. Ние доста ти разказахме. Словото не бива да пада на земята и да се превръща в прах. То се ражда за дела, излита като птица и кръжи над нас вечно, за да могат хората да го ползват.
Когато вече не живеехме на свобода, Ниският Бик ни донесе от страната на змиите [т.е. шошоните, бел. ред.] вестта за един прорицател, който твърдял, че отминалите времена ще се върнат, земята ни ще се очисти от белия човек, отново ще се появят стадата коне и бизони, ще се завърнат нашите загинали воини… Мнозина повярваха и започнаха да изпълняват Танца на духовете, както учеше ясновидецът…Аз зная, че неговото предсказание ще се изпълни. Големият Крак и много други паднаха от куршумите на войниците, но нима с това може да се спре едно пророчество? Не знам колко скоро то ще се сбъдне, но това със сигурност ще стане. Светът на белите хора е болен и затова той трябва да умре. Тогава ще се върне животът."
Мато Уитко (Лудата Мечка), оглала лакота
Няма коментари:
Публикуване на коментар