https://www.google.bg/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwjcudrCo5fUAhWJtxoKHW6nB7EQjhwIBQ&url=http%3A%2F%2Fpodmosta.bg%2F%25D0%25BA%25D1%258A%25D0%25B4%25D0%25B5-%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B5-%25D0%25B4%25D0%25B5%25D1%2586%25D0%25B0-%25D0%25BC%25D0%25BE%25D0%25B8-%25D0%25B3%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B4%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B0-%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25B3%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B4%25D0%25B0-%25D0%25B7%2F&psig=AFQjCNGPeQfrOWb9Xnnj79hhxmSIVdDg8A&ust=1496222003767191
Къде сте деца мои
Наричана още: Плачещата жена, Бялата дама, La Llorona, Mulher de Branco, Den Hvite Dame
Произход: Северна и Южна Америка
Отличителни белези: бяла, понякога окървавена рокля; бледа кожа; слаба фигура; размива се във въздуха
Обитава: бреговете на реки и езера; безлюдни пътища и магистрали
Вижте още: Легендата за Слендърмен!
Не приближавай реката
Нощта изгрява над смълчаната американска прерия. Луната започва да пълзи мудно по безоблачния небосвод, окъпвайки пустошта в сребро. Фина, призрачнобяла фигура прекосява прашната магистрала. Реката я зове. Любимият й я е отхвърлил. Скръбта й е толкова дълбока, че в миг на отчайваща лудост хвърля було върху ума й. Вместо спомен й оставя кръвта на собствените й деца, покрила дланите й. А реката я зове. Защото именно в нейните дълбини ще отекне последния й дъх. Обречен да се скита вечно между нашия и отвъдния свят в търсене на погубените си чеда, духът й ще броди по земята. Бледа сянка, облечена в окървавена бяла рокля и раздирана от неудържим плач.
Предателство и лудост. Това съпътства раждането на Плачещата жена.
Според вярването привидението може да бъде видяно покрай бреговете на реки и езера, където отвлича деца, напомнящи му за неговите собствени. В други случаи напада и похищава мъже, неверни в миналото към жените си. Съществуват дори версии, според които всеки, чул плача на Жената, скоро ще бъде сполетян от ненавременна смърт – вярване, силно повлияно от легендата за западно-европейското банши.
Поразителната й красота никак не улеснява жертвите й. В повечето случаи Жената спира случаен замръкнал минувач и го моли за компания. Нужно е само едно кимване и в следващия миг нещастникът се озовава в прегръдките й. Опиянен. Обречен. Сляп за наближаващия край.
А реката ги зове.
Различни версии на Жената в бяло бродят по целия свят.
Според ацтекските легенди богинята Чихуакоатл започнала да крачи по земята скоро след пристигането на Кортес в Латинска Америка, плачейки неудържимо за загубеното си чедо – навярно метафора за сринатата ацтекска империя.
Във Великобритания духът е познат като Бялата дама и се появява в домовете, където скоро предстои да почине някой. Неина съименница се подвизава и на междуградски път в Бийфорд, Източен Йоркшир, където самотни мотористи я качват на стоп, само за да установят няколко километра по-късно, че тя вече не седи на седалката зад тях.
Жена в бяло е обитавала и стар пруски замък в Германия в периода 1625-1790 г. В славянската митология подобен дух е известен под името… русалка. Да, и тук не става дума за някое миловидно и доверчиво червенокосо създание от филмите на Дисни. Според оригиналния мит в русалка се превръщат душите на самоубили се жени, отхвърлени от любимия си, или бременни, но неомъжени девойки, погубени по особено жесток начин.
В Бразилия я познават като Mulher de Branco. Смята се, че това е духът на бременна жена, починала по време на раждането си или малтретирана непосредствено след него. Появява се край безлюдни пътища, облечена в ефирна бяла рокля и привидно безмълвна… но ако бъде доближена, започва да пищи и плаче неудържимо. Докато внезапно не изчезне.
Писък, удавен в сълзи. И после тишина.
Но независимо от произхда й, легендата винаги се свързва с някоя местна трагедия. И, както се случва с времето с всички истории за духове, се превръща в нищо повече от страшна приказка, която разказват на децата преди сън. Разбира се, придружена от поука. За това колко е опасно да излизат сами късно вечер и как трябва да бъдат послушни, ако не искат Плачещата жена да ги похити. Ако се вярва на родителите, всеки демон, дух и таласъм на тази земя живее само, за да отвлича малки непослушни малчугани от леглата им.
Съвременната попкултура е открила особено вдъхновение в легендата. Пилотният епизод на сериала „Свръхестествено” представя точно Жена в бяло – първото предизвикателство на братята Уинчестър. Неин вариант откриваме и във втори сезон на „Досиетата Грим”. Да не говорим за безбройните книги, разкази и комиксови адаптации, сред които фигурира дори серията Batwoman на DC. Образът на Плачещата жена обитава дори компютърни игри като Guild Wars 2 и League of Legends.
В някои части на Щатите легендата й се разказва редом с Кървавата Мери. Стотици жени, сменили стотици имена и стотици лица. Посегнали на собствения си живот. Заради любов. Любов, коствала им всичко и предложила им в замяна единствено място в страшна приказка, която майките да прошепват преди сън на децата си.
Не излизай сам по тъмно.
Не говори с непознати.
И не приближавай реката.
Вижте още: Пет страшни истории от всички краища на света!
Легендата за Слендърмеееен!
Първата ни спирка е Шотландия. Представете си, че тъкмо сте се прибрали от работа, отпуснали сте се удобно на дивана с книга в ръка, пиете чай и се наслаждавате на спокойната вечер. Изведнъж някой чука на вратата, не очаквате никого, но въпреки това ставате, за да проверите кой е. Пред вас стои малко момиченце, докато я гледате си припомняте нещо, което сте прочели преди няколко дни – легендата за Бялата смърт.
Това е история за шестгодишно момиче, което мразело живота толкова много, че решило да изличи всяка следа от себе си. Тя унищожила всичките си вещи, а накрая извършила самоубийство. Само няколко дни по-късно всички членове на семейството ѝ починали при странни обстоятелства. Легендата гласи, че когато научите за живота на момичето, духът му ще ви се яви вечер, ще почука на вратата, всяко почукване ще е все по-силно, докато накрая не му отворите. Тогава ще ви убие, за да заличи всяка следа от себе си и да запази съществуването си в тайна.
Пренасяме се в страната на изгряващото слънце. Някъде из уличките на модерните японски градове срещате красива жена с хирургическа маска на лицето. Гледката не ви изненадва, защото много хора в Япония носят маски, когато са настинали. Тя ви спира и ви пита „Красива ли съм?“, ако отговорите с „не“, то тя ще извади оргомни ножици и ще ви убие с тях, ако пък кажете „да“ тя ще свали маската, за да разкрие обезобразеното си лице и ще зададе въпроса си отново. Отрицателен отговор от ваша страна отново би означавал смърт, а положителен – разпорване на устата ви от ухо до ухо. Това е легендата за Кухисаке-Онна, още позната като жената с разрязаната уста. Някои казват, че тя е била съпруга на самурай. Един ден му изневерила, а когато той разкрил предателството ѝ, я наказал, разрязвайки устата ѝ с острия си меч. Въпреки че на пръв поглед бягството от Кухисаке-Онна изглежда невъзможно, се твърди, че ако отговорите с „Горе-долу.“ или ѝ подхвърлите бонбони, ще я разсеете достатъчно, за да успеете да се измъкнете.
Нека останем в Азия още малко. Връщаме се назад във времето до феодална Япония, когато, за да се осигури стабилността на сградите, често в стените или в основите им са вграждани хора. Най-известната подобна легенда е за строежа на замъка Мацуе в префектурата Шимане. Стоителството започва през XVII в., но се оказва проблемно – стените се срутват неколкократно и това налага търсенето на човешка жертва. По това време се е провеждал фестивалът Бон. Стражите на замъка слезли в града и заловили най-красивата танцьорка на фестивала, убили я, а след това трупът ѝ бил зазидан в стените. Строителството продължило без проблем. Замъкът бил построен успешно, но винаги, когато младо момиче танцувало в близост до него, стените му започвали да се тресат. Това наложило танцуването по улиците на Мацуе да бъде забранено. Звучи познато, нали? Вграждането е популярен мотив и в българския фолклор, често се появява в поверия и народни песни. Вярва се, че духът на вградения ще защитава сградата, поради тази причина се търси най-трудолюбивият и силен човек, за да пренесе своите качества върху постройката. Не е било задължително вграждането на самия човек, често е била достатъчна неговата сянка. Твърди се обаче, че след като сянката бива вградена, притежателят ѝ бавно започва да отслабва и умира скоро след това.
Ой ми те тебе, горка Марийке,
да знаеше, либе, яла не знаеш,
че ний сме вяра и клетва сторили:
което булче най-напред дойде,
рано в понделник обяд да донсе,
него ще фанем, в ковчаг ще гудим,
в кале ще спуснем, там да остане,
там да остане, таласъм да е,
дано се пусто кале задържи,
да не се рони, рони и събаря,
да го изкарам в тази година,
в тази година, а бре десета,
ти си злочеста – сички превари,
най-напред дойде, сбяд донесе,
тебе фанахме, в ковчаг гудихме,
в кале спуснахме, там да останеш,
таласъм да си – кале ще крепиш,
ти няма, либе, вече да излязваш!“
„Вградената невеста“
След Япония и България отиваме в Колумбия. Представете си, че сте дете, започнало е да се стъмва, но сте излезли, въпреки предупрежденията на родителите си. Изведнъж чувате женски плач, опитвате се да разберете откъде идва, озъртате се, търсите, но без успех. Хлипането се усилва, започвате да чувате и женски глас, които тъжно оплаква някого… Обръщате се и насреща ви стои жена, облечена в бяло и плаче. Хваща ви здраво и ви води някъде много, много далеч… Има много легенди за Ла Лорона, но според най-популярната тя е убила децата си, защото съпругът ѝ я е напуснал. Друга верия е, че децата ѝ са били от извънбрачна връзка, но когато тя е пожелала да се ожени, обектът на желанието ѝ не е искал чужди деца. Тя ги убива и никога не се примирява с това. И в двата случая родителите в Колумбия често използват тази легенда, за да попречат на децата си да излизат сами нощем.
Друга история, която е смущавала спокойния сън на хиляди деца е тази за Коко (Куко, Кукой), версия на Торбалан, произлязла в Португалия, но разпространена и в испаноговорящите страни. Въпреки че няма конкретно описание на външния вид на Кукой, се знае, че тялото му е безформено, животинско и вдъхва ужас. Това, което искрено плаши децата обаче, е не външният му вид, а действията му – смята се, че той отвлича непослушните хлапета, води ги на място, от което няма връщане или пък направо ги изяжда… Единственото спасение от него е послушанието.
Нашето пътуване приключи, отпуснете се спокойно в креслата си и забравете историите, които току-що научихте, те са само измислица.
Чухте ли нещо?
Това не беше ли почукване на вратата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар