ЛЕТАРГИЯ -  ЖИВИТЕ  МЪРТВИ

Изпаднали в кома хора считани за мъртъвци

Страхът да не бъдеш погребан жив е част от кошмарите на много хора. Тази тема често се експлоатира в киното, но и в реалния живот подобни истории не са една и две. Особено често това се случвало в 19-и век.

Известна е историята на 17-годишната Мария Бест, която се заразила с холера в Индия. Няколко дни я мъчили силни болки и тя агонизирала, а пулсът й ставал все по-слаб. Накрая лекарите я провъзгласили за мъртва. Погребали я няколко часа по-късно на френското гробище в Калкута. През 1871 година жертвите на холерата били погребвани скоростно, за да не се разпространява заразата.

След 10 години гробницата, принадлежаща на фамилията на Мария, трябвало да се отвори, за да бъдат положени останките на току що починалия чичо на момичето. Това, което роднините и гробарите видели там, причинило няколко припадъка. Ковчегът на Мария се оказал пробит, а тялото й висяло наполовина навън. Вътрешната част от капака на ковчега била цялата изподраскана с нокти. Потресените хора разбрали, че момичето е било погребано живо и дошло на себе си след погребението. Вероятно часове наред Мария се борила за живота си с последни сили, преди да се задуши.

За жалост подобни истории се случват и в 21-и век. От невежество или медицинско безхаберие пациенти в кома, считани за мъртви, са отправяни в моргата, където “възкръсват” и, ако имат късмет, се връщат при живите.

Bъв фолклора на много народи съществува легендата за спяща красавица, която се събужда с целувка. Тази разпространеност на приказката позволява да се предположи, че в основата на преданията за сънливата принцеса лежат действителни факти.

„Не ме погребвайте жив в гроб..." Тази молба принадлежи на автора на безсмъртния роман „Мъртви души" Николай Василиевич Гогол, който е изпитвал панически страх да не бъде погребан жив. Фобията на Гогол си има специално име - нарича се тафефобия (страх да не бъде погребан жив). Този страх в неговия случай бил толкова мъчителен, че той нееднократно давал писмени заръки на свои приятели да бъде погребан, само след като има признаци на трупно разложение. Но 80 години след неговата смърт тръгват слухове, че предчувствието не го е излъгало.
През 1931 г. решават да пренесат праха на класика от Даниловското на Новодевическото гробище. Официалният акт за отварянето на гроба гласи: „На 31 май 1931 г. на гробището на бившия Даниловски манастир беше проведена ексхумация на писателя Николай Василевич Гогол..." Скоро след това тръгва слух, че скелетът е бил намерен в странна поза - легнал по очи, а ковчегът бил издран отвътре. Твърдяло се също така, че скелетът изглеждал като всеки друг, но черепът липсвал. Затова пък, по други твърдения, в гроба открили система с вентилационни изходи и тръби, в случай, че покойникът реши да възкръсне. Някой обърнал внимание на необичайната дължина на ноктите.
Съдебни експерти отрекли пред руските журналисти вероятността Гогол да е бил погребан в състояние на летаргия, но въпреки фантастичните елементи, има хора, които са твърдо убедени, че това се е случило и е реално.
Съществуват и по-достоверни случаи, свидетелстващи за мнима смърт. Един от тях е свързан с името на забележителния лекар-анатом от епохата на Възраждането Андрей Везалий. През 1534 г. той издава знаменития си труд „За строежа на човешкото тяло". Съчинението предизвиква яростни нападки от страна на могъщата католическа църква. Испанската инквизиция обвинила хирурга в това, че при изравянето на труп, сърцето на умрелия неочаквано започнало да бие. Следователно - Везалий бил убиец. Анатомът бил осъден на смърт и само благодарение на застъпничеството на крал Филип II наказанието било заменено с поклонение на Светите места - гроба Господен. На обратния път от Йерусалим силна буря изхвърлила нещастния учен на гръцкия остров Зант, където умрял през 1564 г.
През 1893 г. в малкото градче Айзенберг в Германия служител в гробището чул шум от пресен гроб, в който била заровена умряла по време на раждане жена. Разровил гроба, за да провери какво става и открил, че жената е жива.
Подобни драматични истории отдавна вълнуват писателското въображение. Американският писател от XIX век Едгар Алън По също имал тафефобия. Това го вдъхновило да напише разказ, озаглавен „Живи погребани". Според авторитетни литературни критици от негово време, сюжетите за мистичните си трилъри Едгар Алън По е черпил от реалния живот.
Днес медицинските учебници твърдят: „летаргията е паталогично състояние, което се характеризира с отслабване на всички жизнени функции, обездвижване, значително понижаване на обмяната на веществата, отслабване или отсъствие на реакции на външни дразнители". В това състояние, считат медиците, човек е способен да прекара от няколко часа до няколко дни. Но може да минат и дълги години. Норвежката Августа Лингард е проспала над 20 години. Тя заспала в 1919 г., няколко часа след като родила здраво момченце. И се събудила чак през 1941 г. В деня, в който отворила очи, тя изглеждала по същия начин, както и по време на раждането. През годините в летаргичен сън по лицето й не се появила нито една бръчка, в косите й нямало нито един бял косъм. Но много скоро Августа „наваксала" пропуснатите години и само след няколко месеца изглеждала като връстничките си, та дори и по-зле.
В една от католическите църкви в Палермо от 1918 г. почива тялото на момиче на име Розалия Ламбардо. От 1960 г. на страниците на италианските вестници периодично се появяват сензационни репортажи за тайнствени събития, които се случват в този храм. По думите на журналистите, местните жители се страхуват да ходят там, тъй като девойката периодично подава явни признаци на живот. През 1990 г. учени решили да изяснят тази ситуация и в продължение на две седмици провеждали наблюдения над нейното тяло. Скоро приборите регистрирали мозъчна дейност с продължителност 33 секунди. Амплитудата на вълните била много ниска, но било невъзможно да бъде отречена. След няколко часа отново за секунди била отчетена мозъчна дейност. Въпреки това момичето не се пробудило.
Добре известен е случай, описан от академик И. П. Павлов. Знаменитият руски физиолог наблюдавал болния В. Качалкин, който се намирал в състояние на летаргичен сън 22 години. Той заспал в средата на 1896 г. и се събудил чак в 1918 г. През това време Качалкин се намирал под наблюдение в психиатрична клиника. Мъжът заспал, когато бил на 35 години. След като се събудил, Качалкин разказал, че е чувал и отчитал всичко, което се е случвало покрай него, но не е имал сили нито да подаде някакъв знак, нито да проговори.
Надежда Лебедева заспала на пода в собствената си квартира. Преместили я в болница, където прекарала почти 20 години. През целия този период органите и системите на организма на „спящата красавица" работили като по часовник. Това, което докторите не успели да направят, сторила сестрата на Надежда, която прошепнала в ухото й печалната вест за смъртта на тяхната майка. Спящата се ококорила на мига, но не можела да си спомни нищо за това, което се е случило с нея. Лекарите внимателно изследвали пациентката и дошли до заключението, че здравето й не е в опасност. Отбелязали само голяма загуба на тегло и слабост в гласа заради частичната атрофия на гласните връзки.
През изминалото столетие медицината е отишла напред. За да констатират биологичната смърт, лекарите не трябва да носят в джоба си пудриера с огледалце, което да поднесат към устата, след като могат да разчитат на кардиограми и енцефалограми. Но тайната на летаргичния сън все още не е напълно разкрита.

През 1892 г. в Италия е имало много комична история. По време на карнавала , твърди човек внезапно се разболява и той падна на паважа . Бедният човек се прибере в къщи , положи на леглото , лекарят се обади. Тъй като няма пулс , не диша в инцидента не е бил, лекар каза, роднини, които да се подготвят за погребението. Преди погребални многобройните роднини на починалия , управлявани внимателно да се карат заради наследството , но по време на погребението на починалия внезапно оживя и се изправи от гроба .



Въпреки това, много хора, заспали летаргия , пострадаха много по- ужасна съдба . Така че при повторно погребение на стара английска гробище Оказа се, че някои скелети в ковчези лежаха опасния (както ако починалият се опита да се измъкне , но не успя . ) И такива примери историята знае много много .

Всъщност , човек спи летаргия , се разграничава от мъртвите е много трудно. Heartbeat забавя до два удара в минута , дишането става толкова фини , че не оставя следа върху представянето на огледалото към устата си . Телесната температура спада , всички телесни функции се забавят 20-30 пъти , напълно спира потока на урината и изпражненията . Е, тогава , моля ви , да се разграничат живите от мъртвеца .

Истерична  хибернация

Причини за възникване на летаргия не е настроен на този ден . Очевидно е, че нападението може да предизвика различни причини : силна нервна стрес , страх, шок , горят ... продължителността на съня може да варира от няколко часа до няколко години .

Летаргия на нашия сънародник Hope Swan записан в книгата на Гинес . Момичето заспа през 1954 г. след сериозно скарване със съпруга си , и се събуди след 20 години.

Въпреки това, съвременната медицина използва почти няма израза " летаргичен " по отношение на този вид сън , се прилагат към него термини като истеричен истерия летаргия или сън. Принуден да се оттегли от атаката на летаргия невъзможно , той завършва така внезапно, както тя започва .

Trauma причинявайки летаргия атака може да бъде много тежък или много малка , защото хората , подлежащи на истерия , дори и малки проблеми изглеждат деня на Страшния съд . Изключете от външния свят и неговите проблеми , пациентите несъзнателно отида да спя .

Каквото и да е било, но учените смятат, че летаргията , причинени от прекомерна слабост и изчерпване на лимита от нервните клетки на мозъка , които попадат в защитна " защитен" спиране. Body казва: "Аз съм уморен ! Не ме докосвай ! "- И не отговори на нито един стимул.

Но тази схема не е много годни примери за деца сън летаргия . Това изчерпване на нервните клетки в младо тяло , което току-що започна формирането му ?

Широко разпространени огнища

Не обясни нервно изтощение и " Светкавица" задвижва летаргичен зимен сън , докато няколко десетки души. Многобройни случаи на такива заболявания са били регистрирани през 1916 г. и през 1927 г. във Франция , през 1948 г. в Исландия.

Д-р Дейл Ръсел и Andrew Църква , изучаване на историята на тези заболявания , установи, че много от пациентите , които изпадат в летаргичен сън , болки в гърлото болеше . И това ги е довело до идеята за бактериална инфекция. Скоро всички пациенти намерени рядка форма на стрептококовите бактерии. От това, което учените са заключили, че бактериите , причиняващи обичайните болки в гърлото, мутирали и апатичен провокира атаката. " Имунната система на някои хора , абстрактни атака срещу инфекция на гърлото , на паразита преминава в нервната система е засегната средномозъчно се възпалява " - пишат те .

Спящата принцеса

Sad . Но летаргия често спира процеса на физическо стареене. Beatrice Hubert , жител на Брюксел , спал в продължение на двадесет години. Събуждайки се от сън , тя все още беше на ЮНА . Все пак, това чудо не трая дълго , за годината Beatrice навакса физическото си възраст и на възраст от 20 години.



С други думи , събужда след години на хибернация, тялото започва бързо да се изравнят с техните хронологичната възраст . Такива хора възраст, както се казва, не с скача и границите. Например , Назир Rustemov на Туркестан , който беше заспал през 1969 г. на четири години , заспа летаргия шестнадесет година . След събуждане в рамките на няколко месеца се е образувала в женската на възрастен.

И виж дали спи - летаргия - мечти? Назир твърди, че отговорът е да .

- В съня , аз говорих с прародител Yassavi Ahmed , в чиято чест Туркестан построен голям храм. Той беше велик мистик , учен , духовен лечител и поет , живял през XII век. Заедно с него , говорихме , обиколи градините. Имаше много добра ...

Назир заспал летаргия , когато тя е била на четири години . Нейните родители се появиха на момичето до Окръжна болница , но седмица по-късно тя спря да показва признаци на живот , и лекарите решиха, че момичето умира .

- През нощта, след погребението на дядо ми и баща ми чу гласа в сън , който им казал, че те са извършили голям грях , тъй като те погребан ме жив . Според нашите обичаи , не се погребват хора в ковчези и заровен в земята. Човешкото тяло е обвито в плащ и излезе в специален подземен къща - погребение. И на входа изкъпани тухли. На сутринта родителите дойдоха за мен, и видяха, че плащеницата е разкъсан на някои места , и прострях ръцете си към стените . Това успя да ги убеди , че аз съм наистина жив. I е било превозено до Research Institute в Ташкент , където лежах по специална капачка за пробуждане.

Изненадващо е, че момичето се събуди от едно телефонно обаждане иззвъня в съседната стая . Тя отиде до звука и се озовах в една стая медицински сестри. Лекарите и медицинските сестри бяха шокирани ! Тя ще изглежда , че един човек е лежал в продължение на няколко години, без движение , мускулите на тялото трябва да бъде напълно атрофирали . Но тя не се чувстваше някакъв дискомфорт . В допълнение , след събуждане от Nazira показа необикновена способност : тя телепатично ниво разбрани хора и дори животни , понякога съвсем неочаквано преместване в пространството, може да се говори и пише на различни езици ... Тук са просто събужда всяка година всички тези способности се осуети и използването им е все по-трудно и по-трудно .

Да, ти, приятелю , Yogi ?

Както знаете , летаргия естествен и не травматичен или друг произход, обикновено се развива в истерични пациенти. Но в някои случаи и при здрави хора, а не истерична , с помощта на специални техники , може да доведе до подобно състояние при . Например, Hindu йога , използвайки самохипноза и задържате дъха си , са на свобода да се постави в състояние на дълбока и продължителна сън подобно на летаргия .

През 1893 г. д-р Walter в тезата си сложи превежда древните индийски санскритски ръкописи едно от упражненията , чрез които самата йога предизвикаха продължителен сън. Упражнение състои главно в това, че човек е постепенно се увеличава по време на спиращи стопанство, и това довело до спиране на дейността на съзнанието .

Летаргия като явление от голям интерес за академично Tarhanova , които вярваха , че нещо като сън йоги повикване успя и някои европейци - с тази разлика обаче, че те не могат да спрат практикуването на дишането и сърцебиенето забавяне. " Трудно е да си представим, че на сърцето и кръвоносните съдове се подчиняват на волята , но въпреки това , в медицинската литература , цитирани случаи , посочване на възможността на този вид. Така че , английски физиолози Belle и Чермак могли евентуално бавно биене на сърцето му.

В литературата се споменава един английски полковник , Townsend , тъй като темата произволно кара сърцето му да спре, толкова дълго, че той падна от нея припадък . Тялото му по време на подобен опит расте студена , сякаш се вцепени , очите му бяха направени неподвижни , и съзнание в края напълно изчезна. След няколко часа на такова състояние , той постепенно дойде на себе си . За дълго време на тези заседания вървяха добре за него , но един ден , производството на много свидетели опит от този вид , той е починал . "

Излишно е да казвам , шегува се със смъртта , дори и " въображаем " много е опасен ...

Преди изобретяването на електроецефалографа , запис biotoki мозъка , възможността да бъде погребан жив по време на атака на летаргия действително е съществувал . Това не е изненадващо , защото в тежки нарушения на съня , не показват никакви признаци на живот , не е чудно, думата летаргията в превод от гръцки като " въображаема смърт " или "с ниско съдържание на живота . "