http://svruhestestvenoto.com/index.php?option=com_content&view=article&id=170&Itemid=197
http://svruhestestvenoto.com/index.php?option=com_content&view=article&id=171&Itemid=198
http://svruhestestvenoto.com/index.php?option=com_content&view=article&id=172&Itemid=199
Поводът да припомним следващия материал са тържествуващите изявления на научни екипи, наблюдаващи със скъпоструваща апаратура Марс. Многократно вече те преоткриват топлата вода, след като е достатъчно само да хвърлят един поглед на съществуващата в тези и в други страници информация.
Още през 2002 г. ние твърдяхме, че на Марс има вода, много вода, нещо, което сега потвърждават с гордост земните компютри.Не се и надяваме, разбира се, че предоставената от нас карта на Марс с важните координати, ще бъде сериозно разгледана. Знаем, че феноменът „далечно виждане” или „далечно пътуване”, или "излизане от тялото” съвсем не се радва на научен интерес, макар някои по-напредничави екипи отдавна да потвърдиха неговото съществуване.
Днешните научни твърдения какво има на Марс отново вървят с темпа на костенурка. Припомняме пак написаните през 2002 г. страници, в тях има полезна информация. Ако тя не бъде пренебрегната с обичайното високомерие и отхвърляне по принципа: това не може да бъде, защото не може да бъде, ще бъдат спестени много излишни усилия и време. Протягаме ръка за сътрудничество с непреднамерените, широко скроените, смелите, в чието подсъзнание Марс е старата родина.
МАРС - СТАРАТА РОДИНА
ДАЛЕЧНО ВИЖДАНЕ
МАРС!
Екип на Асоциация “ИРИНА” осъществи няколко сеанса чрез техниката “далечно виждане”.
Напоследък интересът към Червената планета се засилва отново. Съдбата на няколкото космически сонди, които изпратиха малко снимков материал преди да замлъкнат завинаги, е неизвестна. Но на специалистите направи впечатление фактът, че всеки опит за по-близо навлизане в територията на Марс, завършва печално. Планетата сякаш се отбранява и не допуска земна техника близо до повърхността си.
Повечето хора никога не са преставали да мислят, че Марс има нещо много общо с нашата планетата, и най-малкото - след откриването на областта Сидония, в която ясно се забелязват пирамиди, останки от град и гигантско лице, - че Марс е нашата стара родина.
Враждебен ли е днес Марс? Отбранява ли се? Има ли, все пак, някой там? Кой е той? Ще го видим ли някога? Ще кацнат ли земни кораби на Марс и кога? Част ли е Марс от гигантската тайна на Мирозданието? Окултен символ ли е днес? Представлява ли гигантска холограма, както и всичко онова, което виждаме в звездното небе? Какво е Марс в своята проекция в Четвъртото измерение и в Паралелната Вселена, в чието съществуване напоследък започнаха да ни убеждават и квантовите физици?
Техниката “далечно виждане” дава възможност за бързо “придвижване” в пространствата и проникване през бариери от какъвто и да е характер. Тя се овладява от талантливи сензитиви и периодът на обучение е строго индивидуален. Но както всяко обучение и при това има закони и надпрагови опитности, до които може да се достигне само със самообладание и самоконтрол. Чувството за паника, за страхове понякога е погубващо, тъй като води до деформации, които може никога по-късно да не могат да бъдат овладяни.
Защо именно Марс привлича толкова силно вниманието ни?
Нашият отговор е:
защото подсъзнателно във всеки от нас
стои паметта за далечната родина.
Нейният зов е все така настоятелен. Почти всеки може да ви даде някакъв отговор, ако го попитате “Какво е Марс?” и нерядко тези отговори са изумително точни. Статистиката може да се смее на онези 45 процента американци и 52 процента французи, които вярвали, че на Земята отдавна се разхождат марсианци. Тези мъже и жени отговорили и на въпроса дали на Марс има живот със стопроцентово “да”. Те изобщо не са се замислили над твърденията на астрономите, които съобщават, че на Марс не може да има живот по никакъв начин и че тя е мъртва, пустинна и безводна пустош.
Впрочем, разминаванията между всичко онова, което се твърди официално и онова, в което хората вярват, са отдавна доказан факт и нито научно порицание, нито присмеха могат да променят нещата.
Резултатите от нашите експерименти чрез техниката “далечно виждане” доказаха за сетен път колко прави са онези, които не четат статистика и научни анализи.
В брой 6 от 2000 г. на списание “СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО”, след такъв експеримент екипът ни откри живот под ледените пространства на спътника на Юпитер Европа. А също и вода на Марс. И двете ни твърдения бяха потвърдени след това от различни източници, базиращи се на последни данни от космическите сонди.
Този експеримент ни даде възможност да разберем, че във видимото си измерение, онова, което виждат очите на електрониката ни, Марс е наистина пустиня, но под нея има огромни водни пространства. Марс, разбира се, един ден навярно ще бъде достигнат от земна техника, макар този ден да отстои много далеч в бъдещето ни. Но по-вероятно е, човечеството изобщо да няма никаква необходимост да извършва гигантски усилия, за да кацне на една мъртва планета. Ако то успее да овладее параметрите на четвъртото измерение или четвъртата плътност.
Знаем, че сетивата ни улавят света в неговата триизмерност, т.е. само в материалния му спектър. Четвъртото измерение е светът отвъд третото. Реален, жив, свят със свои закони и изпълнен с живот. Животът в четвъртото измерение е всичко онова, което се случва някой ден, когато третото измерение се износи и разумът загуби необходимостта от материален носител или тяло.
Навлизането ни в четвъртото измерение на днешната марсианска цивилизация доказва, че всичко онова, за което са писали земните фантасти се е сбъднало.
Четвъртото измерение, в което живее тази цивилизация е настъпило след катаклизъм с разновидност на неутронни и микровълнови оръжия. Те не са унищожили планетата, но са унищожили физическата обвивка на населението й. Преминала в друго измерение или в четвърта плътност днес тази цивилизация осъществява немислим прогрес. От няколко години мнозина уфолози започват да се досещат, че НЛО, което често се появява на Земята, очевидно идва от близък, но свят в друго, следователно невидимо за нас, измерение. След експериментите ни с техниката “далечно виждане” ние видяхме този свят на четвъртото измерение.
Когато си в това измерение сетивността ти улавя неговата същност точно толкова реално, колкото очите фокусират очертанията на предметите в третото измерение или тук.
Населението на Марс в много далечни времена е достигнало гигантския си технически скок, който е довел и до неговото унищожение в третото измерение. Малка част от него е долетяла на пустата тогава Земя и те са били първите заселници и онези, които са посели живота тук.
Контактът между намиращите се в четвъртото измерение и тези, които са дошли тук в третото измерение, разбира се, е бил спрян. Но след толкова много векове е намерен начин да се излиза и влиза от едно измерение в друго и резултатът е: посещението на НЛО. Тук.
В генетичната памет на планетарното население е останал споменът за Марс като старата родина.
ХРОНИКА НА КОНТАКТА
Повечето хора очакват един контакт да бъде странен, да ужасява, да бъде изпълнен с шепоти, призрачни натрапници. Те изразяват от паметта си всякакви нелепости, с които се пълнят жълтите издания или се предават от ухо на ухо. В действителност ако един контакт е истински, той се развива по-скоро с малки стъпки. Отсрещната страна не цели непременно да ви уплаши, напротив тя действа като тиха вода, постоянно обливаща и най-острите камънаци. В последна сметка победата, без всякакво съмнение, е нейна.
Описваният тук контакт започва със сънища. Те са дотолкова ясни и в най-дребните детайли, че не се забравят никога.
ПЪРВИ СЪН:
Стоя на някакъв бряг в облекло, което се ползва само в бляскавите шоута: сребърно, обвиващо меко тялото. После неведома сила ме издига нагоре. Както си летя над вълнуващо тихи води, внезапно ме превзема идеята да си сътворя едно убежище, един остров.
Забележете: сънищата са кратки, в тях винаги изплува ясна задача, която се изпълнява мигновено. Целта е вероятно да се демонстрират способности, дълбоко зарити в подсъзнанието и на всичкото отгоре стъпкани до невъзможност от тежката машина на нещото наречено общоприети норми на поведение. В следващото мигновение, когато започвам да усещам потиснатост от безконечната водна пустош, над която Силата ме води, узнавам нещо важно. Узнавам го без да знам откъде го знам, но то не е нито пошепнато, нито пък пред мен се явява някакво същество, което да ми преподава първите уроци.
Узнавам просто, че ако протегна ръце и поискам силно своя остров, той ще изплува. Протягам ръце и под дланите си виждам как от дълбините започва да пониква моя остров. Тъй като не съм наясно все още, че мога да определя какъвто си размер поискам, островът си расте и разпростира насред водите. Вижда ми се не само пуст, но и скучен със скалите си. И тогава островът веднага обраства със зелената грива на разкошни гори и се обгражда от изящните полумесеци на белите си плажове.
После Силата ме отвежда на друго място и плавно ме спуска на земята.
ВТОРИ СЪН:
Изправена съм пред огромно пространство, обсипано с близки звезди. Небето е черно, звездите бляскави и разстоянието до тях е равно само на една мисъл. Ако тази мисъл е: искам да отида там, съвсем близо, това е достатъчно. Така Сън номер две се превръща в Урок номер едно: Мисълта е всесътворяваща.
ТРЕТИ СЪН:
Мозъкът е превъзходен скенер. Виждам как някакво човешко тяло започва да се върти около себе си. Във всяка от точките му има енергиен блик. Все още съм далеч от догадката, че цвета на енергийния блик разкодира болести и дискомфорт на физическото тяло. Ще го науча по-късно.
РЕАЛНОСТ ПЪРВА:
Нещата с мен се развиват бързо. Почти всяка сутрин се събуждам с ново умение. Сканирането все по-често довежда до детайлна диагноза на тялото, при това мога да й се доверя без всякакво съмнение. Което впрочем бързо се разчува и съм заобиколена от хора всякакви, включително най-най-по с много титли и научни степени. Аз не експериментирам, но те го правят, защото в началото вечно тичат при някакви машини, за да проверят получената при мен диагноза. По-късно вече не си правят този труд: няма разлика между тежката артилерия на съвременната апаратура и анализи и това, което чуват за десет минути. Задавала съм си въпроса дали всичко това не е налудничаво, някаква фикс идея или каквото там искате, но реалността твърдо застава на моя страна и всеки ден доказва, че изговореното от мен е бодящ общоприетото, но факт, железен факт.
РЕАЛНОСТ ВТОРА:
Случило се е така, че Силата ме е открила, а може би ме е и отгледала без да го подозирам. Наблюдавала ме е, напътствала ме е, понякога ме е закриляла и охранявала. Навярно ме отглежда като демонстрация на това какво все пак е присъщо на Силата. С прости факти, които се сбъдват, Силата поразява съзнанието на все повече хора и така - чрез мен и други - създава по-истинската реалност или поне кара хората да си задават въпроси. В този случай Силата се държи търпеливо и благо, неща присъщи на Учител, който разполага с цялото време на света.
Пътищата на контакта имат много лица. Ако ви хрумне да се наблюдавате - предчувствията, сънищата, постигнатото, когато силно го искате - ще получите доста ясна диаграма. Силата общува с всекиго, но повечето не общуват с нея. Те я изтласкват в задния двор на съзнанието си. Силата няма друго намерение, освен да освободи този заден двор, задръстил с боклук и парцали вашето съзнание. Тя не е Посредник, макар че си служи понякога и с посредници с човешки лица. Ако разбирате какво искам да кажа, Силата прилича на тих и ярък залез, който вечно си стои там, където си стои. Розово-ален, залезът е зовящ, достатъчно е само да погледнете към него и да тръгнете натам. Не е задължително да тичате, достатъчно е просто да бъдете обхванати от Намерението да го сторите.
Контактите са осъществени чрез техниката “далечно виждане”.
В различните източници техниката е описана различно, но в случая става дума за “излизане от тялото”. Попадането в друга вибрация на етерните планове дава възможност да се видят нови реалности. Самото излизане от твърдата материя на физическото тяло прилича на отворена с помощта на съзнанието врата. Зад нея започват неограничени пространства, през които можете да се движите със силата на мисълта, т. е. по-бързо от светлината. Преградите не играят ролята на бариера, както и разстоянията. Превръщате се в чист разум, в сетивност, възприемаща без двоумение всяка информация, тъй като тя е лишена от лъжа, половинчатости, извъртания, понятието “полза” в какъвто и да е аспект отсъства: информацията просто съществува.
Спомням си, че хората от една духовна група се срещаха няколко пъти в седмицата при Голямата пирамида на Марс, в Сидония. Знам само това, по-нататък никой не ми е давал някакви описания. Знам също, че групата май се разпадна, защото всеки пое към някакъв край на света - от Австралия до Америка. Но както казах по-горе разстоянията са без значение, тъй че те може би продължават да си се срещат при Голямата пирамида в Сидония или другаде. Във всеки случай никога не съм виждала някого там.
Днес Марс е прашен и някак окаян, поне на повърхността. Всичко се е превърнало в прах, тежка и едрозърнеста. Ветровете шлифоват с нея всяка форма, изпъкнала на повърхността, включително и Голямата пирамида и Лицето.
Но все пак, струва ми се, някой се грижи за тях. Когато сте по-близо до Лицето, ще видите, че то е старателно шлифовано и почти копринено, ако го докоснете с длан. Пирамидата трябва да се поддържа повече, защото западният й ъгъл е силно разрушен и се рони като захар.
На север има малко възвишение. Съвсем реалната врата е от разяден метал и отвежда към обширно подземие. Изпълнено е с прах и с хиляди изтлели тела. Точно същите са като нашите тук, на Земята. Някои са покрити с тъкан, разпадаща се даже при полъх. Лежат тук много отдавна, толкова, че вече не навяват печал, приличат по-скоро на форми, създадени от втвърдена прах.
ИНФОРМАЦИЯ: Идва като завършен текст, който тече равно и без никаква емоционалност. Произнасящият този текст е като че екскурзовод, чиято работа е да осведомява, но не и да тълкува, да дава оценки:
Атлантида е първото място на заселничество. Тази земя се превръща в дом за първите Духове, които приемат физически тела и инкарнацията като принцип. Първите влезли в тела Духове започват да прилагат знанието на Пространствата. Те искат да превърнат Атлантида в свой дом и създават удобства. Тогава Земята е лошо и противоречиво място, чиито енергии са в тежък дисбаланс. Нищо не й е наред на тази планета: климатът е непостоянен, следват ту наводнения, ту адска суша, сменят се полюсите, бомбардирана е от астероиди.
Първите Духове се чувстват задължени да станат създатели на планетарно население, което и става. Високата технология на генното инженерство е приложена на планетата и освен същества, движещи се на два крака и мозък в черепната кутия, Първите Духове са педантични в създаването на флората и фауната. Всяко животно и птица са прецизно изпълнени в своя проект, надарени с отличителни белези, различно оцветяване и форми. В паметта им е втъкана заповед за мястото, където да живеят и умрат, и докъдето ги довеждат обратно миграционните им пътища.
Първите Духове смятат да опитомят планетата, да изчистят етерното й излъчване, което да отправя вибрации на радост и усмивка към Пространствата. В съответствие с тази Програма Първите Духове разработват програма за съществото хомо сапиенс, което се надяват да превърнат в истински планетарен стопанин. Те смятат да го научат да гледа на планетата като на градина, чиито грижливи градинари ще бъдат, докато съществуват.
Първите Духове правят каквото им се струва необходимо и оставят Експеримента да се развива, а те превръщат Атлантида в полигон. Между тях съществуват Духове-строители, Духове-Учители, но и Духове-създатели и Духове с различна гледна точка. Точно те експериментират безкрай и често започват нови, без да завършат или като изоставят старите. Това слага началото на бъркотията.
Някои от Духовете, имащи различна гледна точка смятат, че твърдите светове предлагат малко възможности и започват да смесват материята с етерните свойства. Те привличат етерна енергия с огромни кристали, но Атлантида не устоява и твърдата материя избухва, потапяйки Континента на огромна дълбочина.
Някои от Духовете си отиват завинаги от планетата, но други се отправят към земята, наречена Египет. Там те създават първите кораби, пригодени да пренасят през пространствата физически тела. Целта на отпътуването е да се открие нова планета, ново място, което би издържало смесването на твърдата материя с етерната енергия и би се подчинило на законите на двете.
Те се отправят в търсене на третия ден от летния месец юли, според календара, който вече са създали и оставили на местното население.
Впрочем експеримента с това население е излязъл извън контрол и то отдавна се държи не като градинар, а като господар на планетата, унищожава флората и фауната, избива се помежду си, с една дума: Духовете поемат към ново място с надеждата да започнат нещата отново.
Корабите достигат едно ново място, което свети червеникаво на нощния хоризонт. Наричат го Марс, по името на бога на войната, измислен от самите тях в митологическите учения, създадени, за да донесат на местното население повече сигурност. Боговете ще им дадат тази сигурност, те ще им бъдат рамо и утеха, закрилници, това е линията на разсъжденията им.
Долетели от Земята, те наричат Марс родина и се заемат да го превърнат в Земята: със слънцето и океаните, с растенията и животните, с хомо сапиенс, на когото ще подарят Богове и Знания.
Те толкова често се връщат на Земята и отлитат към Марс, че трасето изглежда видимо и до днес, защото само него те са успели да преобърнат в смес от твърда материя и от етер. Затова и трасето може да се види както от Марс, така и от Земята в ясни нощи. Ако се взрете по посока на Марс ще видите пулсиращите осем звезди, фаровете, които сочат посоката.
На Марс те изграждат градове и поселения, създават океани и планини, небе за гледане и атмосфера за дишане. Едновременно не спират да работят, за да опитомят Четвъртото измерение, в което един ден ще се влеят. Когато материята започне своя разпад.
Това придвижване е единствено спасителното за цивилизацията на Марс и един ден те ще благославят тази идея.
Марс не е пуст. Обитаван е от големи космати изправени същества. Безобидни са, не са агресивни. Човека се е насочил натам като смята, че няма живот. Ако превземе Марс ще унищожи едни добри създания.
МАРС, СТАРАТА РОДИНА
При операция “далечно виждане”, когато отправите етерното си тяло към Марс, винаги ще се натъкнете на една особена преграда. Тя се намира в зоната на Северния полюс. Ще ви трябват доста усилия, докато преодолеете преградата и я накарате да ви пусне.
Тя изглежда като мъглива тъкан, обхващаща ниския хоризонт. Погълнала е всички форми и цветове, но ще си мислите, че това е заради студа, изпълнил пространството с милиарди кристалчета, които разтварят в единна мътилка всяка светлина. После обаче преградата наистина ще ви спре и винаги ще изглежда малко абсурдно, както си висите пред нея и се чудите какво всъщност става.
Но както ми обясниха по-късно, преградата е най-солидната бариера не само пред всяко физическо, но и пред всяко етерно тяло. Тя различава всеки опит за влизане, тъй като разчита безпогрешно мисълта, която ви води.
Ако просто се разхождате и сте само наблюдател, Преградата няма да ви обърне внимание, само ще ви спре и толкова. Ако имате други намерения, тя ще ги разчете и ще реагира според тях.
Както казах в миналия брой, гласът, даващ информацията е неемоционален, той просто разказва:
На Марс Създателите повторили изцяло земният експеримент. Тук те проиграли пак варианта: създаване на човешки същества и тяхното развитие. Създателите дали възможност на всяка душа да премине през дългия път на преражданията, за да има възможност да отстранява поетапно грешките си и да възстановява своята хармоничност. Всяка душа получавала възможност да премине през не по-малко от сто и седемдесет цикъла във физическо тяло, време което се смятало за достатъчно, за да прояви дефектите и качествата си.
Програмата на Създателите в крайната й цел била да получат като резултат души, равни на самите тях. И някой ден, когато това наистина се случело, тази нова раса щяла да върви през Вселената и да я прави Място, освободено от страх, скръб, болка, мрак.
Етапите на този експеримент, оказал се така неуспешен на Земята, били старателно документирани. За всяка душа съществувал личен дневник, а за всички - огромна книга, наричана Книга на съдбите. В нея били записани миг по миг дните и нощите на всяка душа в поредното й физическо прераждане. Записвало се също дали тази душа се е справила с предизвикателствата по пътя си и доколко всяко от следващите й превъплъщения в тяло я водело към началната цел на Създателите.
Създателите повторили на Марс абсолютно същите като на Земята условия, само че този път се вмесвали по-дълбоко в хода на своя експеримент, защото не искали той пак да се провали.
Тъй като те разполагали с безкрайността, нещо, което по-късно и за повече удобство било наречено с думата “време”, Създателите проследявали хода на своята програма безукорно. Те се намесвали само при крайна необходимост и коригирали кипящия живот единствено в краен случай. Приличали на Градинар, положил тъй много грижи за дърветата и цветята си, че понякога, когато се отдалечавал, за да си почине, разчитал изцяло на тяхната благодарност за грижите.
И ето че моментът дошъл. Моментът, когато Създателите отброили точно 144 000 напреднали и непровалили се в преражданията си души и ги прехвърлили при себе си - в Светлината или в Четвъртото измерение. Така те вече не били самотни и звездната раса започнала да изпълнява предназначението си.
Останалите души започнали в поредното си прераждане да се завръщат на Земята. Оставена сама на себе си, планетата процъфтявала в паузите, когато нейното човешко население отсъствало.
Завърналите се не помнели нищо за участието си в експеримента Марс, само дълбоко в тях съществувала странна носталгия към червената звезда, блеснала на нощния земен хоризонт. Книгата на съдбите, която е създадена от нетленна материя, се върнала също на Земята и от време на време можела да бъде четена. В нея всяка душа, извън споменатите 144 000, преминали в Светлината, можела да прочете миг по миг всичко случващо се от поредните й съдби. Защото завърналите се на Земята повтаряли - като в огледало - своите изживени вече на Марс животи. Всичко се движело - пак като в огледало - по същия начин, както и там, горе. Запазени били законите, принципите, изискванията, правилата, заповедите. С тази разлика, че завърналите се на Земята души в много малка степен ги спазвали, за разлика от онези 144 000, преминали в Четвъртото измерение.
Затова никак не е чудно, ако Някоя душа започне да си спомня отделни мигове и й се струва, че всичко й е познато. Няма как да бъде другояче, защото то наистина е познато и огледално отразено, а на всичкото отгоре и записано в Книгата на съдбите.
Много отдавна вече отсъства всякаква връзка между завърналите се на Земята души и онези 144 000, превърнали се в звездна раса. Земята е оставена сама и резултатите се виждат: тя е отровена, нападната от демони и гърчеща се в страха от наказанието. Религията казва, че един ден Спасителя ще се върне, за да раздаде правосъдие. В този съден ден всеки ще плати сметката си. Ала нещата са достигнали такова положение, че на Земята вече никой не вярва на религията, още повече в завръщащият се Спасител. Хората са тъй променени в своята нечовечност, че за нищо на света не биха повярвали в Спасител, както и те не биха приели неговата роля.
Все пак някак си се споразумях с Преградата. Преминах първия тунел през нея. Като всеки тунел и той бе тесен и непозната сила ме притегли в него. После излязох оттатък.
Четвъртото измерение сияеше. То бе дом на звездната раса и на Създателите. Тъй като отсъстват адекватни думи, не бих могла да го опиша в думите на никой земен език. Просто самата Светлина, нейната структура и нейния смисъл е напълно различен и абсолютно непонятен. Въпреки това, сиянието е огромно, тържествуващо и точно такова, каквото трябва да бъде. Какъвто би трябвало да бъде всеки истински свят, свят зад завесата на твърдата материя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар