МУМИЯТА НА ЛЕНИН
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2017/05/30/mumiiata-na-lenin-priobshtava-kym-besovete-logoslovo-ru.1549177
Този символ от миналото трябва да се премахне, и край! Малцина се замислят, че всичко това има дълбок мистичен смисъл. Аз съм политически наблюдател на ТАСС и заедно с група журналисти отразявах една от последните демонстрации на Червения площад. Всички по-възрастни помнят кадифения глас: „Ленин е вечно жив“! А тези думи, които тогава ни се струваха само символ, имат някакъв друг, мистичен, подтекс.
Когато пихех книгата за завърщането на масонството в Русия, общувах с разни братя от Франция, и те ми разказваха: Когато идваме тук, ние отиваме първо в Москва, да гледаме КАДАВЪРА (тялото на Ленин). Оказва се, че КАДАВЪР означава - нежИво тяло, в което има някаквъ мъртъв живот, или – жива смърт?! Страшничко е, разбира се, но аз помислих тогава, че това са някакви масонски бълнувания. После започнах да се интересувам по тази тема и излязоха много странни работи. Първо, самото съхраняване на тялото, в такъв вид, всичко това е дело на група заговорници, начело с Дзержински (Полски евреин, първият и най-“прославен“ началник на ЧеКа – днешната КаГеБе). Даже Троцки пише в мемоарите си: „Аз, по същество, не знаех какво се върши“.
Те, първо взели решение да запазят тялото на Ленин, така, и чак после, след неколко години, започнали да искат от хората публично поклонение пред мумията му. Като че живеем в древен Египет... И наистина, някаква любопитна технология била приложена от биохимиците, Барски, Шабадаш /все с такива интересни фамилии/. Целият този колектив внедрил някаква странна технология, и в резултат, край тялото, което вече, според описанието на професор Абрикосов, започвало да се разлага, - след неколко месеца, по време на поредния конгрес на Партията, завели делегатите, и изведнъж изскача братът на великия вожд Улянов, и в състояние на голяма възбуда, завикал, че трупът се бил подмладил. А работата не е просто в някаква козметика, а настина, в него започнали някакви странни процеси.
Минават две години и друга известа персона от нашата история, - Луначарски /всичките, уж марксисти – ленинци, материалисти/ извикал от Виена професора Паул Камерер, и във време, когато Съветска Русия е в тежко икономическо положение, се намират средства да се издадат неколко негови книги. Особено интересна сред тях е книгата Смърт и безсмъртие, с познатия ни (масонски) пергел на корицата. Странни идеи се изказват в нея. Автора пише, че аритметичната сума между живота и смъртта винаги трябва да е равна на нула. Т.е. мъртвото тяло можело да се подхранва с енергията на живите, и обратно, - продуктите от разлагането му, да се предават на целия народ, като някаква лоша, черна магия. Спомняте ли си, как прекарваха целия народ през мавзолея, и как край него минаваха колоните на митингуващите? Според професор Лопухин, през годините на съветската власт, не по-малко от 70 милиона души са минали през мавзолея.
Интересното е, че когато през втората световна война откарали мумията, от Москва в Тюмен, възникнало чувството, че народът се съвзема. Това доказват бойните подвизи. А после пак го върнали, и които са видели телото, казват, че било отслабнало и набръчкано, кото че е било прекратено подхранването му.
Аз зная следната история. Едно момченце пристигнало с майка си в Москва, с цел, преди всичко да посетят мавзлолея. И изведнъж момченцето започнало да плаче и да се разстройва. Майка му го питала:
- Какво има сине?
- Страх ме от Ленин!
- Защо те е страх от нашия вожд, сине?
- Защото казват, че винаги е жив, и обича децата.
Да, от една страна е смешно, но от друга... - страшничко!
Внимателните хора, които оглеждат това некроманско съоръжение, подобно на зикуратите в Пергам, забелязват явната асиметрия. Десният ъгъл е отрязан и там има някаква ниша, от която стъчи някакъв шип. Чувството е, че в този гранит е създадена някаква приемаща и предаваща антена, и то, от същата страна, покрай която минаваха колоните на манифестантите.
И от всичко това се сглобява някаква страшничка картина. Още повече, че когато направили реконструкцията 44-та година, с гранит и легирана стомана – неръждавейка, считали че това ще е за векове. И изведнъж, само след 30 години, се наложила нова, коренна реконструкция на мавзолея. Специалистите били поразени, защото вътре в мавзолея протичали някакви свърхприродни роцеси. Легираната стомана гние, гние гранита, което не можем и да си представим. А стъклената вата и другите спецялни изолационни материали, по описания на очевидци, се втечнявали и ги изгребвали с кофи.
Явно протича свърхестествен процес, и си представете, какво се случва с костната система, в резултат на флуидите, излъчвани от Вожда. И какво се случва с хората? И точно там е работата.
Трябва да имаме предвид и днешния политически момент. Ще кажат: Не е актуално, не е сега момента..., по-късно.
Но на мен ми се струва, че най-висша политическа актуалност е истината и духовният поглед на нешата. Мисля, че тази некроманска система, която има и “ретранслатори“, във вид на паметници на Ленин, по цялата страна, трябва да бъде унищожена. И единственият позитивен процес, протичащ сега в Украйна, е събарянето паметниците на Ленин. Въпреки фантасмагорията за тези паметници, край които, колкото и странно да е, се събират привържениците на руското, привържениците на единната руска държава. Странна ситуация... Но това е друга тема.
Разбира се, този страшен духовен проблем трябва да се разреши. С прекараните през мавзоленя 70 милиона души е извършена някаква масонска инициация (духовно бележене на хората). Не случайно масоните от Великия Изток, така трепетно минаваха край тялото на кадавъра, защото инициацията е моментът, в който човек пристъпва в едно състояние, и изведнъж нещо се случва с него. Самите масони казват, че става метафизическа трансформация на личността. И наистина, човекът става друг, след такава инициация. Но на православен език, това се нарича – изкуствено “побесняване“ на хората, които се доближат до тази страшна некроманска система. Това е някакво възраждане на древната страшна магия, облечена в съвременни, инженерни, научни форми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар