РОБЪРТ  - ОБЛАДАНАТА  ОТ ДУХОВЕ  КУКЛА

https://www.google.bg/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&ved=0ahUKEwiQm6GtrZfUAhUEXhoKHTldB7kQjhwIBQ&url=http%3A%2F%2Fwww.vidyow.com%2Fvideo%2Fdownload%2FbA8Z39MpQKZ%2F&psig=AFQjCNGQhRId2-H-9mUG523LWWwbVg9UrQ&ust=1496224094366528

Ще намерите не една и две истории за играчки обладани от духове. Дори в ebay понякога се появяват обяви за такива прокълнати кукли, носещи зло и дори способни да се преместват сами. Повечето такива истории са измислици, а куклите за продан обикновено не са нищо повече от фалшификации целящи да измъкнат част от парите ви. Но на фона на всички тези разкази за зли играчки, постоянно изпъква през годините една история в която сякаш може да има зрънце истина. Става въпрос за прокълнатата кукла Роберт от Ки Уест, Флорида.

Историята започва през 1906, когато малко момче на име Роберт Юджийн От (Eugene Ott) получава куклата като подарък от една от слугините в неговата къща. Кръщава играчката на себе си - Роберт.

Говори се, че родителите на момчето се отнасяли много зле със слугите си. Ниски заплати и дълги часове на изтощителен труд. Една от слугините била от Бахамите и се предполага, че е практикувала вуду. Именно тя е тази, която подарила куклата на момчето. Някои твърдят, че куклата била направена от парцали топнати в човешка кръв и дори, че е направена от истинска човешка коса.



Момчето бързо се привързало към Роберт и го взимало навсякъде със себе си. Дори спяло с него и го "хранело" на масата. Неколкократно родителите му са го чували да говори с тих глас на куклата когато минавали покрай стаята му.

Не след дълго странни неща започнали да се се случват в къщата. Лампи падали и се разбивали без определена причина. Чинии и чаши политали от масата. В стаи в които никой не живеел, намирали дрехите и леглата разхвърляни. Всеки пък, когато нещо такова ставало, родителите се обръщали към момчето, но то се оправдавало - "Не бях аз! Роберт беше!". И всеки път родителите наказвали момчето.

С годините момчето и куклата ставали все по-близки и когато родителите на Юджийн починали, те останали сами в къщата. Имало голямо текучество на прислужници заради потискащата атмосфера. Те чували кикотене без да има някой в стаята, освен куклата. Чували стъпки и гласове.

Порасналия Юджийн се оженил, но не след дълго съпругата му била искрено изплашена не само от неговата ненормална привързаност към куклата, но и от продължаващата мистериозна активност. Тя чувствала злото в Роберт и казала на съпруга си, че ако иска да задържи тази играчка, трябва да я остави в мазето. Той така и направил.

Не след дълго съседските деца и пешеходците, които преминавали покрай къщата на семейството, започнали да забелязват движение зад прозорците на мазето. Сякаш Роберт ги следвал от край до край.

Здравето на Юджийн започнало да се влошава и той пренебрегнал съпругата си и отново взел Роберт в спалнята си. През 1974 Юджийн починал. Неговата съпруга отново изхвърлила Роберт в мазето и продала къщата.

Новите собственици имали 10-годишна дъщеря, която намерила Роберт в мазето да седи върху малко столче и завит с одеяло. Тя го преместила в собствената си стая. Една нощ обаче започнала да пищи и когато родителите и дошли, тя казала, че куклата се движела из стаята и дори се опитала да я убие. Те решили да разкарат играчката и виждайки, че е доста стара я подарили на музея East Martello Museum. Изглежда хората от музея са проучили (или измислили) неговата история.

В момента Роберт се пази в стъклена кутия. Редовно музейните работници твърдят, че са го виждали да се мести. През нощта често се чуват странни звуци и кикотене.



Някои посетители също разказват за паранормална активност. Хора, които са го снимали без разрешение, понякога виждат, че на снимката не е излязло абсолютно нищо или че куклата е в друга поза, а не в тази в която е била пред тях.

Освен това, хора, които са снимали Роберт без разрешение или са се присмели невярващо на историята, често да споходени от лош късмет след като напуснат музея. На стените в помещението, където е изложена куклата има поставени множество писма от хора, които молят Роберт за прошка.