КОТКАТА  ДЕМОН  - ТЪМНАТА  СИЛА

Октомври 1943. Сякаш този ден е бил сцена извадена от "Дантевият Ад". Притъмнялото небе над Лондон, облаците обагряни в червено от избухващите немски бомби, усещане за смърт над празните улици. Там се намирал Хауърд Леланд (Howard Leland), един от многото доброволци в ARP (служба за предпазни мерки при бомбардировки).

Докато земята се люлеела от поредната мощна експлозия, той се втурнал в една изоставена къща, докато премине непосредствената опасност. Вътре не се виждало нищо, но с помощта на своя фенер, Хауърд намерил стълбището към втория етаж и се спрял да си почине на първото стъпало, изчаквайки поредната вълна на бомбардировки да отмине.

Внезапно студена тръпка на страх преминала през тялото му, защото усетил, че не е сам. Нещо, не някой, а именно нещо го наблюдавало. Погледнал към горните стъпала и чувството се засилило. Включил отново фенера си и видял на горната площадка на стълбището нещо, което накарало всички останали ужаси от този ден да избледнеят от съзнанието му. Там стояло огромно космато същество със страховити нокти и бляскащи очи. Можело и да мине за обикновена макар и страшно голяма котка ако не били двата рога на главата и.



За цяла минута, човекът стоял неподвижен, парализиран от злите немигащи очи. И тогава съществото се раздвижило. С един единствен скок, то се насочило към долната стая. Но преди да допре пода, съществото изчезнало във въздуха. Въпреки това Хауърд чувал смразяващия му писък, който кънтял в празната стая.

Във същото време се чули човешки стъпки откъм входната врата и магията била развалена. Писъците моментално престанали и през вратата се показали двама другари на Хауърд от ARP. Той им разказал какво му се е случило, никой от тях не бил чул писъците на съществото и Хауърд не очаквал да вземат разказа му на сериозно. Но за негова изненада, те запазили пълно мълчание и сериозни физиономии през цялото време.

Когато свършил, му казали, че не е единственият, който е имал среща с това нещо. За няколко години много хора го били виждали - демонът-котка, който винаги се намирал най-отгоре на стълбищата.

С надеждата, че ще открият някакви физически доказателства за съществуването на това създание, тримата се качили горе и претърсили етажа. Не намерили нищо.

Два дни по-късно Хауърд посетил известен ясновидец - Джон Пендрагон (John Pendragon). Намерили къщата на голяма карта на Лондон и Джон си поставил пръста на мястото. Веднага съзнанието му се изпълнило с един вихър от котки бушуващ на горния етаж в къщата. В центъра имало нещо доста по-голямо, не било котка, нито дори демонът-котка. Било човек с примка в ръцете си, който се готвил да я постави на врата си.

След това видение ясновидецът помолил Хауърд да разпита съседите за предишните собственици и обитатели на изоставената къща. Скоро той се върнал с интересни новини.

Един от някогашните обитатели на къщата запалено практикувал черна магия. В един отблъскващ ритуал, той редовно убивал котки върху един нечестив олтар. Скоро човекът се самоубил като се обесил на върха на стълбите. Не след дълго започнали да се чуват писъците и демонът-котка бил видян за първи път.



Когато Хауърд попитал ясновидецът какво мисли за съществото, той отговорил, че вероятно това е дух, чиято външна форма и безкрайна омраза се дължи на многото невинни котки намерили смъртта си там.

От години (и вече десетилетия) във Великобритания се говори за феномена на "британските големи котки". Котки забелязвани из цялата страна. В повечето случаи се оказва, че това са екзотични животни като пуми, леопарди и други, които са били държани като домашни любимци и са избягали. Има и много случаи на измами или грешна идентификация. Някои автори обаче предполагат, че поне една част от тези наблюдения може да се дължи на паранормални същества - те изтъкват именно тази история за демонът-котка от Втората Световна Война.

Първоизточникът на тази история е автобиографичната книга на ясновидеца Джон Пендрагон излязла през 1968 година, която е написана заедно с изследователя на паранормалното Брад Стейджър (Brad Steiger). Историята е дадена съвсем накратко и без да може да се провери истинността и. През 1993 обаче Стейджър издава книгата "Странни котки" в която случката е описана много по-подробно и са дадени пълните имена на очевидците (в книгата на Пендрагон са само с инициали).