МИСТЕРИОЗНИ   ДРЕВНИ  АРТЕФАКТИ

Открит е лаптоп, изваян в древногръцка статуя, датираща от 100-та година преди Новата ера. Скулптурната композиция е част от експозицията на калифорнийския музей „Гети“ в Малибу.

Високопоставената дама докосва с пръст екран на древен „лаптоп“
На нея е изобразена жена, седнала на стол, на която прислужницата й поднася предмет, който удивително прилича на съвременен лаптоп. Дори на една от страните му личат „буксите“ на два USB входа. Високопоставената дама докосва с пръст екрана на „лаптопа“.

Феновете на пътуването във времето от групата Stillspeakingout се кълнат, че древните са познавали съвременните технологии. Според тях точно по този начин жрицата в Делфи, Пития, е свързвала свещениците си с боговете.

„Не твърдя, че този античен релеф изобразява древен преносим компютър, но когато погледна скулптурата, веднага се сещам за старогръцките легенди за Делфийския оракул, който е трябвало да се даде възможност на свещениците да се свържат с боговете и да получат разширена информация за различни аспекти от тогавашното съвремие. Мисля, че Ерих фон Деникен е бил прав през цялото това време и че повечето от тези митични артефакти са дадени от боговете на много ограничена група лица в древните цивилизации и наистина са високотехнологични устройства, подобни на тези, с които разполагаме днес“,

Друга снимка, която също предизвиква интереси е тази от ваза на художник Douris от около 500 г. пр.Хр.

Ваза на художника Douris от около 500 г. пр.Хр.

На нея се вижда как седнал мъж държи нещо, което досущ прилича на лаптоп, а над него е насочил писалка.

На този етап обаче няма убедителни обяснения за това дали това са били древни версии на днешните високотехнологични устройства. Историци и археолози са категорични, че това са били древни дъски за писане. Използвани са в целия античен свят. Правени са от дърво, като леко вдлъбнатото поле се е наливал восък. Заглаждали са го и след това са пишели върху него.

На една от гредите в храма в Абидос още през XIX в. са открити странни надписи, които тогава не са разшифровани. А с настъпването на новия век египтолозите вече гледат на тях с други очи. Оказва се, че там са изсечени изображения на съвременна бойна техника: вертолети, самолети и танкове. Остава загадка как е възможно това.

Римските додекаедри (Dodecahedrons)

Намирани са в Италия, Германия, дори в Уелс. Имат 12 страни, имат голям отвор от едната страна и по-малки от другите. В някои от тях е намиран восък. Учените не са сигурни за какво са ги използвали римляните. Удивително приличат на съвременни машинни части.

Метална спирала от преди 20 000 години

В Русия, край бреговете на река Нарада са били намирани на дълбочина 20 и повече сантиметра, странни метални предмети. Някои са направени от мед, волфрам и молибден. Последните два се водят за редки метали и трудно се обработват поради необходимата висока температура. Сякаш са съвременна изработка, но се оценяват на хиляди години.

Древни пружини, винтове и метални елементи – Русия 20 -100 хиляди години

През 1991 година, била проведена експедиция в търсене на злато по поречието на река Нарада, в източната част на Урал, Русия. Участниците от експедицията открили необичайни, основно във формата на спирала, обекти. Размерът им варирал от невероятните 0.003 mm до 3 мм! Спиралките са един вид като надянати една в друга и винаги завъртени на ляво. Към днешна дата, са открити хиляди от тези необясними артефакти в различни места по поречието на реките Нарада, Кожим и Балбан, основно на дълбочина между 3 и 12 метра в земни пластове с възраст от 20 до 100 хиляди години. Обектите са изработени от различни метали: по-големите от тях са от мед, а малките и миниатюрните са от волфрам и редкия метал и молибден. Волфрамът има голямо атомно тегло и много висока плътност, топи се при 3410 ° С. Използва се главно в изработката на специални стомани, жичките на електрическите крушки и др. Молибдена също е с висока плътност и висока температура на топене 2650 ° С. Този метал също се използва в изработката на различни стомани, давайки им висока устойчивост на корозия, използва се в оръжейната индустрия в детайли с висока степен на износване, както и за брони на различни превозни средства. Всички проведени до момента изследвания показват, че тези обекти са с възраст над 20 000 години.

Конекторът на Уилямс

Този странен камък е кръстен на неговия откривател Джон Уилямс. Той твърди, че го е намерил един ден докато се разхождал по обичайния си маршрут. Подритнал един камък и с изненада видял, че към него е прикачен нещо като електрически конектор.


Два отпечатъка от човекоподобно същество – САЩ 400 – 500 милиона години

През 1968 година в щата Юта (САЩ) Уилям Майстер намерил два отпечатъка от ботушите на човекоподобно същество. Интересното е, че лявото стъпало е настъпило с петата си трилобит, чиито остатъци се вкаменили заедно с отпечатъците. Трилобитите са – членестоноги, сходни с днешните ракообразни, които обитавали нашата планета преди 400 – 500 милиона години.

Древен болт – Русия 300 милиона години

Преди 300 милиона години, когато на земята не е имало дори динозаври, вече се е движила техника. Или нещо подобно, в което са се използвали болтове, индукционни макари и различни непонятни метални топчета. За това свидетелстват резултатите от анализа на сензационната находка, направена от руски учени.
Камъкът бил намерен почти случайно в проведената експедиция на Центъра „МАИ-Космопоиск“ в търсене на осколки от метеорит на Юг от Калужска област. И ако не било зоркото око на Дмитрий Курков, който решил да огледа някакъв съвсем обикновен камък, то нямаше да се случи събитието, способно да обърне нашите представи за историята на Земята, а и Космоса като цяло.
Когато почистили калта от камъка, вътре в него ясно се виждало малко болтче с дължина около 1 см! Как се е озовало там? Паднало от някой трактор? Изгубено, стъпкано и влязло по някакъв начин в скалата? Но болтчето с такава гайка в края (или нещо подобно на макара със сърцевина и два диска) стояло стабилно в камъка, а следователно се озовало в камъка, когато той е бил просто утайка или глина.
Паднало от някой катер? Глупости – на кого му е притрябвало да вади камъка от дъното на реката и да го носи на някаква си нива в Калужска област?! И най-главното – както по-късно заявили авторитетните геолози, камъка бил на не по малко от 300 милиона години!
Имало и предположения, че болта влязъл в камъка след взрив по времето на Втората световна, но специалистите по взривовете заявили, че не се наблюдават никакви характерни за този процес деформации. Нещо повече, „болтчето“ се вкаменило! И това свидетелства, че се е намирало в земята стотици милиони години. Химическият анализ показал, че за цялото това време атомите на желязото проникнали в камъка на дълбочина от 1,5 см, а на тяхно място отишли атомите на силиций 51. В резултат на тази метаморфоза се образувал овален железен „пашкул“, който и сега се различава прекрасно. За палеонтолозите и геолозите това е съвсем обичаен процес, те знаят, че ако нещо се намира милиони години в камъка, то се превръща в него.
Но има още по впечатляващо доказателство потвърждаващо този феномен.
След рентгенов анализ снимките показали, че в камъка се намират и други, скрит от погледа болтчета! Освен тях имало още няколко технологични образувания, в това число и две странни микроскопични топчета с квадратни отвори.
И така, нещо на възраст от 300 милиона години, много преди появата на динозаврите, случайно попаднало на дъното на древния океан и впоследствие се вкаменило. Кой може да е замърсявал нашата планета по времето на палеозойската ера? Трудно да се даде еднозначен отговор. Ние имаме две хипотези:
1)Уфологична
Щом НЛО-тата в наше време летят, където и както си искат, то защо да не ги е имало и преди стотици милиони години? Във Вселената със сигурност са съществували цивилизации, способни да долетят до Земята и да си изхвърлят боклука на нея.
2) Теорията за космическия боклук
За да стигне до Земята някакъв обект, изобщо не е необходимо да бъде донесен от някого. На другите цивилизации им е било необходимо просто да излязат в космоса, а по нататък звездния вятър, за толкова милиона години, е разнесъл из галактиката болтовете и гайките от различни технологични устройства.

Алуминиев клин – Румъния 11 хиляди години

Този алуминиев клин е открит в Румъния през 1974 г., на брега на река Мурес, недалеч от град Аюд. Намерен е на дълбочина 11 метра, редом с костите на мастодонт , чиято възраст била 20 000 години. Самата находка напомня на главата на огромен чук. В археологическия институт в град Клуж Напока, където е изпратен артефактът, е установено, че металът, от който е изработен клинът, е алуминиева сплав, покрита с дебел слой оксид. Сплавта съдържа 12 различни елемента и находката е отнесена към разреда странни, тъй като алуминият е открит едва през 1808 г., а в промишлени количества е започнал да се добива едва през 1885 година. Възрастта на артефакта съобразно слоя, в който е открит, се определя на около 11 000 години.

Багдадската батерия – Ирак 4 хиляди години

При разкопки в Ирак бил намерен най-древния от всички галванични елементи, чиято възраст е на около 4 хиляди години. Вътре в керамичната стомна се намирал цилиндър от медна ламарина съединен със сплав от олово и калай, а вътре в него – желязна пръчка. Краищата на медния цилиндър били съединени с тази сплав, която едва в последното столетие започнала да се използва широко от електричарите и радиоинженерите. В качеството си на изолатор древните използвали битум. Електролита очевидно се е изпарил за толкова години, но когато в съда налели разтвор от меден сулфат, батерията веднага създала електричество… Между другото, отново в Ирак били открити първите образци на галваничните покрития. От къде древните можели да знаят за електричеството и очевидно да си служат с него доста умело?


Гравирани сфери – Южна Африка ~2,8 милиарда години

В течение на последните няколко десетилетия, миньорите в Южна Африка изравяли загадъчни метални сфери. Диаметъра на тези сфери с неизвестен произход е приблизително 3-4 сантиметра. На някои от тях са гравирани три паралелни линии, преминаващи по оста на предмета. Открити са два вида сфери: едните са изработени от твърд синкав метал с бели петна, а другите са кухи от вътре, запълнени с бяло гъбесто вещество. Интересен е факта, че камъка, в който са били открити, се отнася към Докамбрийския период и датира приблизително от 2,8 милиарда години! Кой и за какво е направил тези сфери – остава загадка.

Древна Ваза – САЩ 534 милиона години

В научно списание от 1852 била публикувана статия за открита изключително необикновената находка на предмет с формата на ваза. Самия артефакт бил намерен през 1851 година в кариера близо до град Дорчестър (Dorchester, САЩ) след извършването на взривни дейности в структурата на скалата, която датирала от около 534 милиона години. След взрива предмета се е разцепил на две части. А след събирането им заедно се образувала великолепна тайнствена ваза – полукамбана с височина около 11,4 см, ширина от 16,5 см в основата и 6,5 см в горната си част и дебелина от около 3 мм. Материала, от който е изработена е сплав между цинк и сребро. Цялата и повърхност е покрита с отчетливи флорални орнаменти, основния акцент се пада на изображенията на цветя, целите покрити със сребро увити от лоза също със сребърно покритие. Гравюрата и сребърното покритие са изпълнени с невероятно майсторство от неизвестния майстор. Преди взрива, самия артефакт се е намирал под земята на дълбочина около 4,5 метра.

Камъни Ика – Перу 30 хиляди години

В музея на държавния университет в Перу се съхраняват камъни с най-различни интересни рисунки, но ние ще се спрем на един конкретен, на който е гравирана фигура на човек. Изследванията на камъка показали, че рисунката била създадена преди 30 000 години. Но не това е най-интересното, а това, че самата фигура е облечена в съвременни дрехи, шапка и обувки. Излиза, че преди 30 хиляди години хората притежавали същите умения за изработка на облекло каквито имаме и ние днес. Освен това, човека държи в ръцете си телескоп и наблюдава прелитащо небесно тяло. Което ни навежда на мисълта, че не само е притежавал познания по астрономия, но и самата цивилизация е притежавала солидни технически възможности, съдейки по съвременния телескоп в ръцете му. Между другото днес се смята, че телескопа бил изобретен за първи път през 1770 година от Галилео Галилей. Изглежда, че това далече не е така…

Каменна чиния – Непал 12 хиляди години

„Чинията на Лоладоф” наричат каменното блюдо, открито в Непал, чиято възраст датира преди повече от 12 000 години. Изглежда, Непал е било едно от многото места посещавано от извънземни в древността. Това ясно личи от НЛО-то във формата на диск. Има и рисунка на персонаж удивително наподобява извънземно, чийто вид знаем като сивите.

Златните самолети на Инките – Колумбия ~1,5 хиляди години

Древните индианци населяващи територията на провинцията Толима в Колумбия създавали в продължение на няколко хиляди години подобни изделия. За съжаление се е запазила много малко информация за културата и живота им. Учените предполагат, че тези фигурки били използвани като шноли и украшения за ушите и носа, но не могат да дадат обяснение защо формите им приличат толкова много на самолети.
През 1996 г военния летец Петър Белтинг и зъболекаря Алгунд Енб от Германия решили да проверят, дали наистина фигурките се явяват модели на самолети. Те изработели от изключително лекото балсово дърво и пенополистирол модели на самолетите в мащаб 16:1. Моделите били снабдени с перка и мотор и били и пуснати да летят. Оказало се, че имат отлични аеродинамични характеристики и летят прекрасно, дори аеродинамичната им форма превъзхожда голяма част от съвременните въздушни превозни средства.

Чукът от Плато Едуардс

В географска област, позната като Плато Едуардс в околностите на Лондон, Щата Тексас през 1934 г. туристи намират в пласт изчисляван на милиони години метален чук, чиято дървена дръжка от времето направо била вкаменена. Чукът е намерен обвит в скалата и би трябвало да е бил направен преди скалата да се формира около него (процес, който според някои отнема милиони години). Учените определили находката на 140 милиона години. Като изследвали желязото се оказало, че до момента в цялата история на металургията все още не е направено толкова чисто желязо (стомана). В част от скалата около главата на чука има някои аномалии. По всичко изглежда, че тя е била обработена с някакво покритие. Химическият му анализ показва наличието на калий, силиций, хлор, калций и сяра. В момента чукът е изложен в Музея на Сътворението (Creation Evidence Museum) в Тексас.
По целия свят са намирани подобни аномални предмети.

Мобилен телефон на 800 години?

Европейски археолози са открили при разкопки в Залцбург обект, който на външен вид напомня на мобилен телефон.
Подобният на мобилен телефон предмет е направен от глина и според археолозите е на 800 години.
То има същата форма, както и образците на дигиталната техника: на него са изобразени екран и клавиши.

Историята е поразила немалко блогъри, като мнозина предполагат, че това е поредното доказателство за съществуване на извънземна цивилизация или на технология за пътуване във времето.

Швейцарски часовник намерен в китайска гробница запечатана от 400 години?

През 2008 се появява съобщение, че екип от археолози е направил изумително откритие. Заедно с тях са били и няколко журналисти снимащи документален филм. Искали са да запечатат на лента отварянето за първи път на гробница от времето на династията Минг в южен Китай. Докато почиствали един от ковчезите от наслоената пръст по него, някакъв съвсем малък предмет се отронил и паднал на земята.

Джианг Яню (Jiang Yanyu), бивш куратор на музея в Гуанси разказва:

"Когато го вдигнахме, видяхме, че е пръстен. А когато го почистихме от пръстта, бяхме шокирани да разберем, че всъщност е часовник."

Намереният артефакт е описван като малък златен пръстен с часовник с дебелина около 2 милиметра. Стрелките са "замръзнали" на 10:06. Най-удивителното от всичко е, че според съобщението, на гърба на часовника е написано "Швейцария".



Как е възможно в гробница запечатана за 400 години от времето на династията Минг (царувала между 1368 и 1644 г.) да бъде намерен предмет произведен едва след основаването на Швейцария? Историческа справка - Швейцария в днешния и вид съществува от 1848 г., преди това политическият субект е известен като Швейцарска конфедерация / съюз. Следователно намеренията часовник трябва да е на един век и нещо максимум.

Всъщност производството на часовници в земите на които днес се намира Швейцария, става популярно след 1550. Преди тази година има известни едва два запазени часовника - единият произведен през 1530, а другият през 1548. Така че, чисто теоретически има някакъв шанс намереният пръстен-часовник да е произведен тогава и да е попаднал в китайската гробница преди затварянето ѝ. Против това обаче говорят две неща. Първо, вече бе споменато, че надписът "Swiss" на часовниците започва да се поставя едва след основаването на съвременна Швейцария. И второ, дизайнът на часовника изглежда изключително съвременен.

И така, какви са теориите  за това странно откритие?

Естествено, най-фантастичната е, че часовникът е пренесен в миналото от пътешественици във времето.  или   пък часовника е дело на извънземна раса.