Връщане  от  оня  свят

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2017/05/08/vidniiat-fizik-vladimir-grigorievich-razkazva-kak-se-vyrnal-.1545668
Физика Владимир Григориевич разказва как се върнал  от оня свят
На гости при сестра си се закашлял и задавил. Сестра му Наталия се опитала да му напипа пулса, но сърцето не биело. Започнала да му прави изкуствено дишане, но без успех. Тя била медик и знаела, че шансовете за спасение намаляват със всяка изминала минута. Опитвала се да стимулира сърцето и масажирала гърдите му. Минавали осем минути, когато усетила под дланите си слаб ответен удар. Сърцето заработило и Владимир започнал да диша.
- Жив ли си? Ние мислехме че си умрял и че това е краят.

- Няма край, - прошепнал Владимир. - Там също има живот, но друг, по-хубав.

Владимир записал всичките подробности на преживяното, по време на своята смърт. Свидетелството му е безценно. Това е първото научно описание на задгробния живот, направено от учен, който сам е преживял смъртта. Наблюденията си Владимир Григориевич публикувал в списанието „Научно технически ведомости на Сан-Петербургския държавен технически университет. А после ги разказал на научен конгрес. Докладът му за задгробния живот бил сензация. Не е възможно да се измисли такова нещо, казал професор Анатолий Смирнов, председател на международния клуб на учените.



Репутацията на Владимир Ефремов в научните кръгове е безупречна. Той е крупен специалист в областта на изкуствения интелект, дълго време работел в ОКБ “Импулс“, участвал в излитането на първия космонафт Гагарин и има принос в създаването на най-новите ракетни системи. Неговиат научен колектив четири пъти получавал държавна награда.

До клиничната си снмърт, той считал себе си за абсолютен атеист. Доверявал се само на фактите, и всичките разсъждения за задгробен живот, считал за религиозна заблуда.



- Казано честно, тогава не мислех за смъртта. Имах толкова задачи в службата, че и за 10 живота не можех да ги свърша. Нямах време да се лекувам, сърцето наболяваше, замъчи ме хроничен бронхит, а и много други болежки ми досаждаха.

На 12 март, в дома на сестрами Наталия, получих пристъп на кашлица и почувствах, че се задушавам. Дробовете не ме слушаха. Опитвах се да вдишам, но не можех. Тялото ми оменка, сърцето спря, от дробовете ми, с хрипане, излезе поседният дъх въздъх. Мина ми мисълта, че това е последната секунда от живота ми, но съзнанието ми, кой знае защо, не се изключи. Изведнъж получих необикновена лекота, вече нищо не ме болеше, - ни гърлото, ни сърцето, ни стомаха. Така добре се бях чуваствал само в детството. Не усещах тялото си и не го виждах, но с мен бяха всичките ми чувства и спомени. Летех нанякъде по гигантска тръба. Усещанията по време на полета ми бяха познати, понеже ги бях изпитвал и преди, по време на сън. Опитах се мислено да забавя полета и да променям посоката му, и се получи.  Нямаше ужас и страх, а само блаженство.

Опитах се да анализирам случващото се, и изводите идваха веднага. Светът  в който бях попаднал, явно съществува. Аз мислех, а значи, също съществувам, и мисленето ми притежаваше и свойството да променя скоростта и посоката на полета ми.

Всичко беше свежо, ярко и интересно, съзнанието ми работеше напълно различно, от преди. То обхващаше всичко, наведнъж и едновременно. За него не съществуваше, ни време, ни разстояние. Аз се любувах на обкържаващия ме свят, който беше, като че, свит в търба. Слънце не виждах, а навсякъде имаше равномерна светлина, не оставяща сенки. По стените на тръбата се виждаха някакви нееднородни структури, напомнящи релеф. Не можеше да се разбере, къде е горе и къде доле. Опитах се да запомням местностите, над които прелитах. Те приличаха на някакви планини. Ландшафтът се запомняще, без никакъв труд. Паметта ми наистина беше бездънна. Опитах се да се върна на място, над което вече бях прелетял, като си го педставих мислено, и всичко се получи. Приличаше на телепортация.

Дойде ми мисълта, да проверя, доколко можех да влияя на околния свят, и не мога ли да се върна в предишния си живот. Представих си мислено квартирата и разваления си телевизор, и веднага го видях - от всички страни. И някак си знаех всичко за него, - как и къде е конструиран, знаех от къде е рудата, от която са разтопили метала, който е използван в конструкцията. Знаех и кой стоманолеяр го е направил. Знаех, че той е женен и че има проблеми с тъщата. Виждах, глобално, всичко свързано с този телевизор, осъзнавах всяка дреболия и точно знаех, кой детайл е повреден. (После, след като ме съживиха, смених онзи транзистор Т 350, и телевизорът заработи.)

Имах чувството на всесилност на мисълта. Нашата конструкторска бригада две години се блъскаше над решаването на много сложна задача, сързана с крилатите ракети, и аз изведнъж, като си педставих цялата конструкция, открих проблема, в цялата му многостранност, и алгоритъмът за решаването му, сам се появи. После го записах и го внедрих.

Осъзнаването, че не съм сам на онзи свят, за мен дойде постепенно. Моето информационно въздействие на обкържаващата ме обстановка, постепенно губеше едностранния си характер. На всеки формулиран въпрос в моето съзнание, се появяваше отговор. В началото, тези  отговори възприемах, като естествен резултат от разсъжденията ми, но постъпващата в мен информация започна да излиза извън пределите на знанията, които имях по време на живота си. Знанията придобити в тази търба, многократно превишаваха моя педишен „багаж“. Аз осъзнах, че някой ме води, някой вездесъщ, който е с неограничени възможности, - всесилен и пълен с любов. Този невидим, но усещан от цялото ми същество, "Субект", правеше всичко, за да не ме изплаши. Разбрах, че той ми показваше явленията и проблемите, в цялата им причинно-следствена връзка. Аз не Го виждах, но Го чувствах доста силно, и знаех, че това е Бог.



Изведнъж усетих, че нещо ми пречи. Мен ме издърпваха назад, като морков от градината. Не ми се искаше да се връщам. Всичко беше така хубаво, но около мен картините започна бързо да се мяркат и сменят, и... видях сестра си.  Тя беше уплашена, а аз сияех от въсторг.  

 Въпрос:

- Владимир Григориевич, с какво може да се сравни света в който попаднахте вие?

- Всяко сравнение ще е неверно. Процесите там не протичат линейно, като при нас. Те не са разтегнати във времето, а протичат едновременно и във всички посоки. Обектите в оня свят са разположени в информационни блокове, чието съдържание определя местоположението и свойствата им. Всичко и всички се намират в причинно-следствени връзки. Обектите и свойствата са включени в единна глобална информационна структура, в която всичко върви по зададени от ръководещия Субект, т.е. от Бога, закони. На него са подвластни, - появата, измененията или премахванията на всякаквите обекти, свойства и процеси, в т.ч. и хода на времето. Понеже там душата на човека е свободна в постъпките и съзнанието си, тя може да влияе на достъпната за нея, сфера. По моя воля се променяше релефът на „тръбата“, възникваха (явяваха се) земни обекти, подобно на филма “Соларис и матрицата“, и напомняше на гигантска компютърна игра.  Но двата свята, нашия и задгробния, са реални. Те постоянно си взаимодействат един с друг, макар и да са обособени един от друг, и образуват глобална интелектуална система, в съвокупност с Управляващия Субект, – с Бога.

Нашия свят е по-прост за осмисляне. Той има твърди рамки – КОНСТАНТИ, осигуряваща ненарушимост на законите на прородата... В задгробния свят, константи, или изобщо няма, или са по-малко, и могат да се променят.

Основа на съвременния свят са информационни образования, съдържащи цялата съвокупност известни ни, или още неизвестни, свойства на материалните обекти, при пълно отсъствие на самите обекти.  

Понеже в оня свят има условия за моделиране, на яве, - аз разбрах, че човек вижда там, това, което иска да види. Затова и описанията на задгобния свят от починали хора, се отличават едно от друго.  Праведникът вижда Рая, а грешникът – ада.

За мен смъртта беше неописуема радост, несравнима с нищо на земата. Даже любовта към жена ми, в сравнение с там, е нищо.



Владимир Григориевич прочел Светото Писание чак след възкръсването си, и в него намери потвърждения от своя след-смъртен опит, и от мислите си за информационната същност на света...