Плати му рибата!

Понякога Учителят откупуваше уловената риба от някой рибар и я връщаше във водата на езерото. С това ни даваше пример. По-късно, когато Него Го нямаше вече между нас, някои от нас правеха това.

При една от екскурзиите току-що сме пристигнали до хижата. Хижарят познаваше Учителя, познаваше Братството, приемаше ни и понякога с дни преспивахме там. Хижарят бай Коста, който бе разположен към нас, дойде при Учителя и Му каза: “Имам пъстърва”. – “Я да я видим!” Той донесе една тенекия, в която плуваха 5-6 пъстърви, големи, хубави. Учителят го попита: “Колко пари искаш заради тях?” Той пресметна на глас и каза една доста голяма сума. Учителят каза на един брат: “Плати му рибата!” Братът плати на хижаря. Учителят каза на брата строго: “Вземи тенекията сега, та пусни пъстървите в езерото!” Хижарят слуша и гледа: “Как така ще ги пуснете, та нали аз ги улових?” Учителят се усмихна: “Ти ги улови, но нали ни ги продаде. Те сега са наши. Ние ще направим, каквото искаме с тях.” Отиде братът и пусна рибите в езерото.

Каква ли благодарност са изпитвали тези риби, когато са се връщали пак в сладката, студена, бистра вода на езерото! Ако биха имали език, сигурно бихме чули излиянията им като на брат Звездински: “Милият Учител! Милият баща! Слава на Господа!”

Спомени от Борис Николов.
Откъс от книгата “Учителят, Лечителят, Пророкът” – том 2.