ТАЙНИТЕ НА АТЛАНТИДА

Според преданията Атлантида е известен остров държава. Най-подробно описва Атлантида Платон Атински; за нея споменават и коментират Херодот, Диодор Сицилийски, Посидоний, Страбон и Прокъл. Показанията на древните за това къде се намирала Атлантида са неопределени. Интересът към разказите за Атлантида се появява през Възраждането. Днес науката също спори по въпросите за съществуването на тайнствената държава.

Атлантида в произведенията на Платон

Според Платон островът се намирал на запад от Херкулесовите стълбове, срещу планината Атланта. По времето на силно земетресение, което предизвикало и наводнение, островът бил погълнат от морето за един ден заедно с жителите му – атлантите. Платон посочва времето на катастрофата – „преди 9 хиляди години”, т.е. около 9500 г. пр.н.е.

Диалозите „Тимей” и „Критий” Платон написал около 360 г. пр.н.е. Той пише, че научил историята от своя прадядо Критий, който на десет години чул тази история от дядо си, който също се казвал Критий; той пък по онова време бил на 90 години и чул историята от големия приятел и роднина на баща си Дропид – Солон, „първият от седемте мъдреци”. Солон пък чул историята от египетски жреци от храма на богинята Нейт в Саиса, които от незапомнени времена водели записки на всички събития и знаели и за Атлантида.

Критий младши казва, че чел записките на дядо си, че дълбоко го развълнувала тази история и затова той я запомнил. Но тъй като не водел записки, може да е забравил някои детайли или цифри. Ако Солон е записвал тази история от колоните на египетския храм, също можел да направи някакви грешки. И накрая Платон напълно би могъл да внесе в описанието на Атлантида и войната с нея на праатиняните някакви промени за своите си цели, например за пропаганда на своите политически възгледи.

Напълно е възможно Платон да е копирал тези диалози от някакви други източници, като включил в тях исторически и географски трудове на различин автори, свои собствени знания и догадки, а също гръцки митове и приказки.

Диалогът „Тимей” започва с разсъжденията на Сократ и питагорееца Тимей за най-доброто държавно устройство. Третият участник в диалога – атинският политически деец Критий, разказал за войната на Атина с Атлантида. През 6-5-и век пр.н.е. Атина била славна държава, но главният й враг била Атлантида. Критий разказва, че този остров с размерите си е по-голям от Либия и Азия, взети заедно. Там се развивало могъщо царство, което владеело земите от Либия до Египет и Европа до Западна Италия. Всичките сили на Атлантида били хвърлени да поробят атиняните, но атиняните победили и освободили поробените от атлантите народи. Последвала грандиозна катастрофа, в резултат на която за един ден Атлантида била потопена на морското дъно.

Диалогът „Критий”, със същите участници, е пряко продължение на диалога „Тимей” и е изцяло посветен на разказа на Критий за древните Атина и Атлантида.

Според Платон Атина преди земетресението и наводнението била населена с добродетелен народ, който имал идеално държавно устройство. Атлантида обаче била надменна и могъща. Платон твърди, че родоначалник на атлантите бил бог Посейдон, който се сношил със земната девойка Клейто, която родила от него десет божествени синове начело с най-възрастния – Атлант, между които той разделил острова и те се превърнали в родоначалници на неговите царски родове. Централната равнина на острова имала дължина 540 км, ширина – 360 км, в центъра на острова имало хълм, разположен на 8-9 км от морето. За защита на острова Посейдон го опасал с три водни и два сухопътни кръга; атлантите построили над тях мостове и прокарали канали, за да могат корабите да стигат до самия град, по-точно до централния остров. На острова се издигали храмове, украсени със злато и сребро, издигали се златни статуи, разкошен царски дворец, имало дори корабостроителници.

Платон отделя много място на описанието на нечуваните богатства и плодородието на острова, на неговата гъста населеност и богат природен свят. Докато в атлантите била запазена божествената природа, те пренебрегвали богатството, над което поставяли добродетелта, но когато божествената им природа се изродила, смесвайки се с човешката, те потънали в раскош, алчност и възгордяване. Възмутен от това зрелище, Зевс решил да погуби атлантите и извикал боговете на съвещание.

В произведенията на Платон личи първоначалната му цел да изобличи атлантите, като ги изобрази в отрицателна светлина – алчни и горди, гонещи могъщество, но след като започнал да описва Атлантида, Платон така се увлякъл и по чисто художествени причини създал притегателния образ на разкошната и могъща държава, чийто образ затъмнил бледия очерк за бедните и добротелни атиняни.

Атлантида в писанията на Херодот

През 460 г. в една от книгите си Херодот пише за атлантите, които живеели в Северна Африка. Историкът споменава за солено езеро, до което се издигала планината Атлас, чиито върхове били обвити и през лятото, и през зимата с мъгла; местните хора били наречени атланти по името на планината, за която те казвали, че опира в небето. За атлантите Херодот пише, че не ядат нищо живот и не сънуват.

Атлантида според Теопомп

Гръцкият философ Теопомп живял в 4 в. пр.н.е. описал разговора на фригийския цар Мидас с полубога Силен, в който Силен разказва на Мидас, че Европа, Азия и Африка са острови, заобиколени от всичките страни с океан. Някои атлантолози не вярват на писанията на Теопомп и ги смятат за фантастика.

Елиан

Във 2 век от н.е. писателят Елиан пише в книгата си "Historia naturalis" за това как се обличали управниците на Атлантида, за да подчертаят произхода си от Посейдон.

Крантор

Около 260 г. пр.н.е. в Египет пристигнал някой си Крантор, който видял в храма на богинята Нейт в Саиса колона с йероглифи, които разказвали историята на Атлантида. Според някои историци може би става дума за Крантор от Сола – гръцки философ от края на 4 в. пр.н.е., който също бил коментатор на трудовете на Платон.

Диодор Сицилийски

Диодор Сицилийски – римски историк от 1 век пр.н.е., в една от книгите си пише за амазонките и нападението им срещу атлантите. Той пише също за атланти, които живеели около планината Атлас в Северна Африка.

Плиний Старши

Плиний Старши смята атлантите за жители на Северна Африка и твърди, че имали „чудни черти”. Той пише, че те не познавали обичаите на хората, не използвали имена, проклинали изгрева и залеза на слънцето, не сънували.

Атлантида и великият философ Аристотел

Големият ученик на Платон – Аристотел, заявил, че Платон използвал описанието на Атлантида с цел да изложи политическите си възгледи по проблема за идеалната държава. Но и това твърдение не сложило точка на споровете за Атлантида.

Сходство на културите от двете страни на Атлантика

Атлантолозите забелязват, че в Египет и Мексико строят пирамиди, изработват каменни саркофази, мумифицират починалите, използват аналогични йероглифи; и в Египет, и в Мексико има обособена каста жреци, култ към Слънцето, подобна система за изчисление на времето и добре развита астрономия.

Някои атлантолози твърдят, че ацтеките, инките, маите и египтяните били ученици на атлантите, които долетели или доплували при тях след катастрофата (Озирис в Египет, Кецалкоатъл в Америка).