Това изображение е ярко споменато за това, тъй като в сенките на термина "прогресивен", нашата архитектура е станала регресивна.

Вижте богато украсените детайли, хармоничен поток, чистотата на публиката в The Singer Building в Ню Йорк. Построен през 1908 г. и разрушен през 1969 г., за да направи място за One Liberty Plaza (очевидно).

Нашите предци не са се страхували от красотата, от вдъхването на душата в тяхната структура. Те разбираха езика на пропорциите, на светлината и сянката.

Сега произвеждаме кутии от стъкло и стомана, лишени от характер, паметници на ефективността над артистичността. Наричаме го прогрес, но наистина ли е прогрес, когато жертваме самите елементи, които издигат живота ни?

Помислете за цялата архитектура на стария свят, не само местна в западното полукълбо, но и в цялото ни царство. Това не бяха просто инженерни постижения; те бяха израз на културата, връзка с божественото. Те шепнеха истории в камък, пееха стремежи и мечти. Можете ли да представите нашето бъдеще, определено от бездушни кубчета?

Нашите предци са били майстори не само на естетиката, но и на естествения и ефирен начин на живот.

Те впрегнаха природните стихии, изградиха структури, които дишаха със земята, а не срещу нея. Ние, от друга страна, поглъщаме изкопаеми горива, задушаваме градовете си със смог и наричаме това развитие.

Истинският прогрес не е в сляпото преследване на новото. Става въпрос за учение от мъдростта на миналото, за уважение към гоблена на историята, вплетен във всяка тухла и греда. Става въпрос за това да се питаме: изграждаме ли структури, които ще вдъхновяват бъдещите поколения, или паметници на собственото си високомерие?

Това е аз, който просто излизам, защото искате да изразя какво наистина чувствам. Благодаря ви за четенето, БЛАГОСЛОВЕНИ!