По някакъв начин те успяха да ни настанят в тази игра и да хванат, манипулират и впрегнат нашия източник на енергия, най-голямата сила от всичко.

Повалени, отвлечени и поробени.

Нулирани, изтрити и капсулирани в себе си.

Уловени в безкраен кръг и незнаещи, че носим искрица от безкрайния източник в себе си. 

Хората са богове, които идват от безкрайния източник и могат да създават цели светове с енергията на този безкраен източник.

Нашата душа беше въведена в този 3D свят и настанена в контейнер (нашето тяло), чрез който може да съществува и работи тук, в затворена система (под купола). Човешкото тяло е създадено да отдава енергия, а не да я абсорбира. Така че е доста лесно да ни накарат да използваме енергията си, за да изградим и поддържаме самия свят, в който се намираме, но който не е наш. Ние сме източникът, създал този свят. Ние, хората, сме сърцето на това ниво. Този свят има нужда от нас, но ние не се нуждаем от него.

Хората не се раждат, а по-скоро душата им е филтрирана в интерфейс на това физическо ниво и в известен смисъл е свързана с него като джин в бутилка и хваната в него. Само съдът за него се ражда; тялото или аватара.

Сега всичко, което трябва да направят, е да изчистят умовете ни и да ги нулират напълно след всеки завършен цикъл, за да гарантират, че няма да осъзнаем истинската си същност и след това да ни манипулират от ранна възраст да създаваме (защото сме създатели) с нашата енергия според техните идеи. За тази цел са настроени родители, които ни програмират точно така, както те самите са програмирани. По-късно тази задача до голяма степен се поема от техните институции, които ни принуждават към контролирано развитие и по този начин допринасят останалото за факта, че вярваме, че нашата единствена цел на съществуване е да поддържаме тази система работеща, с вярата, че този свят е наш единствената основа за съществуване.

От първия контакт на нашето същество с този свят започва манипулацията и програмирането.

Ние сме изложени на това още в утробата.

Следва прерязването на пъпната връв, акта за раждане, кръщенето, всички ваксинации на детето и т.н. Всичко това се случва, преди дори да можем да започнем да вземаме решения за себе си или дори да сме наясно със себе си. Какво мислите защо е така? Ние, хората, сме зависими от другите толкова дълго време в нашето развитие...

Всичко е предназначено да ни обвърже с този свят и да ни направи част от него, така че той да бъде подхранван и да може да продължи да съществува чрез нашето съществуване и нашата работа тук.

Вашият програмиран ум би искал да остане тук, защото е ограничен до това, което знае и не знае нищо друго освен тази изкуствена реалност.

Но вашата безкрайна душа е единственото непрограмируемо реално нещо тук, а не от този свят. Тя е в капан тук и би искала да се измъкне, защото знае, че има нещо повече от този изкуствен свят, към който тя не принадлежи.