КОЛЕДА – празник на Исус или на Луцифер (Сатана)?

В древни времена езичниците вярвали, че техният бог-слънце се ражда отново всяка година. Според традицията, той се раждал през нощта на 24 срещу 25 декември, тъй като чрез наблюдения било установено, че след 25 декември слънцето започва да расте и да се изкачва на небосклона. Този факт те го приемали като растеж на новороденото дете-слънце.

Божието слово казва:

”В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова народите обезумяха” (Еремия 51:7).

Семирамида, кралицата на стария Вавилон и съпруга на Нимрод, издала заповед всички хора да честват раждането на сина й Тамуз.Той бил обожествен като бог на слънцето, т.е. Ваал, сатанинския езически бог. Семирамида избрала за рожденна дата на сина си Тамуз именно 25 декември (датата на зимното слънцестоене). Било прието, че на 24 декември Ваал умира, а в нощта срещу 25 декември, се ражда отново. През тази нощ хората пеели по ливадите „Ражда се бог, ражда се бог”.

Векове наред по целия свят, на 25 декември, са били правени жертвоприношения на бога-слънце, който междувременно получил много имена: Тамуз, Хорaс, Озирис, Сол и т.н. Това били дни на оргии, веселби, пиянства и същевременно били жертвани деца на Ваал.

Семирамида въвела и друга традиция: по зелените дървета да се закачат малки топки, които символизирали слънцето. Историята потвърждава факта, че по това време се пекли сладки с образа на Семирамида – небесната царица, държаща в ръцете си малко момченце, а над главата й имало слънчев кръг (ореол).

Израел също паднал в грях и се провинил спрямо Бога, възприемайки това езическо поклонение на Ваал и на небесната царица. В книгата на пророк Еремия 44:16-19 четем: „колкото за словото, което ти ни говори в Господното име, няма да те послушаме; но непременно …ще кадим на небесната царица и ще й правим възлияния, както правихме ние и бащите ни… А жените казаха: А когато кадяхме на небесната царица, та и превихме възлияния, дали без знанието на мъжете си и правихме млинове по нейния образ…”.

Виждаме, че тази Коледа от древни времена е била считана за свята нощ. Думата Коледа на немски е Weinachten. А когато отклонилата се „християнска” църква в Рим се върнала към езичеството и приела от него този празник, тя решила да му придаде някаква „святост” и го обявила за ден на раждането на Исус Христос. Исторически е доказано, че Исус Христос не се е родил през декември. Освен това Божието слово никъде не призовава християните да празнуват Неговото раждане. Така че всеки, който празнува Коледа и смята, че празнува раждането на Исус Христос, трябва да е наясно, че не само не се покланя на Исус, но се покланя на бога на Семирамида – Ваал, или Велзевул, т.е. бога на слънцето. А зад всичко това стои духът на света, т.е. Дяволът. Това е неговата религия.

25 декември бил официално установен като празник на църквата от папа Рехор Велики. И всеки опит да се направи връзка между този соларен мит и името на Исус Христос не е нищо друго, освен едно нагло богохулство.

В книгата си „Тайните на Месопотамия” археологът Шмид доказва, че след смъртта на Нимрод, съпругата му Семирамида никога повече не се омъжила. Но няколко години след неговата смърт тя родила син. Официалната версия била, че е заченала сина си Тамуз от духа на мъжа си Нимрод, който бил обявен за бог на слънцето. А Тамуз бил считан за син на бога-слънце. В по-късните времена първата буква на името му „Т” станала символ на поклонението на слънцето. А жертвите, които били принасяни, били слагани на дървени кръстове, според буквата Т (Тамуз).

Известният писател и учен Исак (Айзък) Азимов казва:

„Поклонниците на бог Митра празнували раждането му по времето на зимното слънцестоене, така че прочутите римски Сатурналии достигали кулминационната си точка в митраистичния „Ден на слънцето”. И 300 години сл. Хр. християнството абсорбирало Сатурналиите….. и 25 декември бил обявен за дата на раждането на Исус Христос. Така, най-големият езически празник се превърнал в християнски. Разбира се, няма никаква библейска основа, която да потвърди, че това е рожденната дата на нашия Господ”.

В речник от 1900 година четем:

„Църквата е въвела Коледния празник през четвърти век, заимствайки езическия празник на зимното слънцестоене, на който според легендата се ражда слънцето. Първоначалното „Dies natalis Solis invicti” е било преименувано от църквата на„festum nativitatis Christi”. Римляните празнували своите Сатурналии, а както ни е известно, и другите народи са считали времето на този празник за свято и тайнствено”.

Catholic World 58. 348., март 1894 г., стр. 809:

”Църквата взела езическите коледни празници и ги превърнала в празниците, които днес празнуваме”.

Католическа енциклопедия 1908 г., том 3, стр. 74:

„Коледа не принадлежи към първоначалните празници на църквата… Най-напред са го празнували в Египет”.

Божието слово ни учи:

„Не се впрягайте заедно с невярващите…. и какво съгласие има Христос със Велиала… и какво споразумение има Божия храм с идолите?… Затова „Излезте изсред тях и отделете се, казва Господ” (2 Коринтяни 6:14).

ЕЗИЧЕСКОТО ЕСТЕСТВО НА ПРАЗНИКА „КОЛЕДА“ !!!

ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА СЛЕДНИТЕ ФАКТИ !!

1. В БИБЛИЯТА НЕ Е УПОМЕНАТА ДАТАТА НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО !!

2. СЪВРЕМЕННИЯТ „ХРИСТИЯНСКИ“ ПРАЗНИК РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО СЪВПАДА С ДРЕВНОРИМСКИЯ ПРАЗНИК НА ЗИМНОТО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ – 25 декември !!

3. В БИБЛИЯТА (НОВИЯ ЗАВЕТ) НЯМА НИТО ЕДНА ЗАПОВЕД ИЛИ НАСТАВЛЕНИЕ ЗА ПРАЗНУВАНЕТО НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО !!

4. ХРИСТОС НИКОГА НЕ Е ЗАПОВЯДВАЛ ДА СЕ ПРАЗНУВА НЕГОВОТО РОЖДЕНИЕ !!

5. АПОСТОЛИТЕ НИКОГА НЕ СА ПРОПОВЯДВАЛИ ИЛИ ЗАПОВЯДВАЛИ ДА СЕ ПРАЗНУВА ХРИСТОВОТО РОЖДЕНИЕ !!

6. НЯМА ИСТОРИЧЕСКИ ИЛИ БИБЛЕЙСКИ ДОКЛАД, ЧЕ АПОСТОЛИТЕ И ПЪРВИТЕ ХРИСТИЯНИ СА ПРАЗНУВАЛИ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО !!

7. ЦЕЛИЯТ МАСКАРАД (ДЯДО КОЛЕДА, КОЛЕДНОТО ДРЪВЧЕ, КОЛЕДНАТА ТРАПЕЗА И Т.Н.), СВЪРЗАН С КОЛЕДА ИЛИ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО ИМА ЕЗИЧЕСКИ И ОКУЛТЕН ПРОИЗХОД, СЛЕДОВАТЕЛНО Е ОСЪДЕН ОТ БОГА !!

8. ЕДИНСТВЕНИЯТ ПРАЗНИК, ЗА КОЙТО ИМА ЯСНА И КАТЕГОРИЧНА ЗАПОВЕД В СВЕТОТО ПИСАНИЕ, Е СЪБОТАТА ИЛИ СЕДМИЯТ ДЕН ОТ СЕДМИЦАТА – ПАМЕТНИК НА ВЕЛИКОТО ДЕЛО НА СЪТВОРЕНИЕТО !!

9. ХРИСТОС ПОЧИТАШЕ СЪБОТАТА И ДАДЕ ПРИМЕР ЗА НЕЙНОТО СПАЗВАНЕ !!

10. АПОСТОЛИТЕ И ПЪРВИТЕ ХРИСТИЯНИ СПАЗВАХА СЪБОТАТА !!

11. ПРЕЗ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО И ПРОРОКУВАНОТО В БИБЛИЯТА РЕЛИГИОЗНО ОТСТЪПЛЕНИЕ Е ИМАЛО ХРИСТИЯНИ, ПОЧИТАЩИ И СПАЗВАЩИ СЪБОТАТА !! ТАКА Е И ДНЕС !! ТАКА ЩЕ БЪДЕ ДО КРАЯ !!

Из. 20:8 Помни съботния ден, за да го освещаваш!

Из. 20:9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;

Из. 20:10 а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;

Из. 20:11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

Етимология на думата „Коледа“, 13 Декември 2008

Кристофър-Джоузеф Равнополски-Дийн

Етимологията на думата “Коледа” е въпрос, който засяга не само българската лингвистика, но и тази на много други славянски езици включително и литовската лингвистика.

Думата „Коледа“ в днешния български език се използва със значение: християнски празник, Рождество Христово. На полски език думата „Kolęda“ („Kolędy“) означава коледна песен. Същото значение има и думата „Koleda“ на чешки език. Коляда и колядникы са украйнски думи имащи отново същото значение. Сърбохърватската „ко̀леда“ и руската „колядка“ също. Словенската „koléda“ обаче е със значение „коледуване“. На литовски „Kalėdos“ означава Рожедство Христово.

От изброените думи, последната се доближава най-много до латинското calendae. Това е може би най-широко разпространената етимология не само на тази дума, а и на останалите изброени. Причината се крие не само във фонетическата близост, но и в още нещо. Въпреки че много автори забравят да отбележат това, ние ще изясним, че по същото време, когато съвременните хора празнуват Рождество Христово, славяните са празнували празника на зимното слънцестоене, в чиято основа е бил славянският бог Коляда, Коленда. Изключително логично е да се приеме, че това име е спомен от претопилото се в християнската символика езичество…

Повечето хора пропускат това и направо се впускат да търсят произхода на думата в латинското calendae. Ако искаме да обясним, че тази дума лежи в основата на името на славянския езически бог Коледа, то тогава имаме пред себе си друго нещо. Но сега да се върнем към по-предишното “нещо”, а именно, какво кара изследователите, освен фонетичната близост, да приемат тази етимология за вярна.

Славянският езически празник, който споменах е поставял началото на годината, а лат. дума calendae означава първия ден на месеца. Първо би трябвало да се осъмним в това, как една такава римска дума може да даде името на един древен славянски бог. Не е ли по-логично Коляда да се корени в някаква друга индоевропейска дума? На старобългарски „коло“ означава „кръгъл, колело“, имаме и руските думи „колесо“ (колело) и калить (топля), латинското „caleo“ (горещ, топъл), „calor“ (лятна жега), староиндийското „kara“ (светлинен лъч), „kalya“ (утро). Българското „колело“ и глаголът „калявам“ също вървят в тази насока, а именно кръгло и топло. Това кръгло и топло нещо е имено слънцето, чиято “смърт” и “прераждане” са в основата на славянския празник Коледа. Самият бог Коляда е бог на зимното слънцестоене.

Думата calendae има съвсем други корени. Тя произхожда от латинската „calo“ (известявам), която от своя страна – от гръц. глагол καλέω (известявам) или от καλώ (да нарека, да се позова). Именно от този глагол и глагола (κ)άδω (пея, доставям), се е образувала гръцката дума κάλαντα, която е синоним на руската „колядка“ (коледна песен). Междудругото, английската дума „call“ (обаждам се), фароската „kalla“ (обаждам се) и исландската „kalla“ (обаждам се, да назова, да се позова, крещя), имат едно и също значение „обаждам се”.

Интересно също е и румънското Colindă (коледарска песен), както обикновено и неговите корени се свеждат до лат. calendae. Съвсем се обърква човек, като види, че хоремзийските християни наричат Рождеството Христово „ал-Каландас“. Този факт може да се оправдае с това, че те са православни християни и са взаимствали това от гръц. κάλαντα или още κολιαντα.

До тук се формираха две значения на корените: col/cal/kal/kol. Едното, както вече уточнихме, е свързано със слънцето и неговите “атрибути”, а другото свързано с известяване. Трябва да добавим, че същия корен (кal) съществува и в гръцката дума καλός (добър) (вероятно поради близоста на тази дума с κάλαντα/κολιαντα е произлязло значението на „ал-Каландас“ – да бъде благо, като към това се прибави и благата вест за рождението на Спасителя). Освен това, съществува и думата (на български език) „коля”, която задължително свързваме с Коледа, но ни звучи смешно да сложим в етимологична линия на думата, за разлика от лат. calendae, която винаги е използвана за тази цел.

Вече стана ясно, че за мен, автора на това изследване, най-вероятно думата Коледа произлиза от корените кол/кал със значение „колело, светлина“, защото това е било името на празника на зимното слънцестоене, по-късно приело значението – Рождество Исусово. Думите с подобен звуков състав и смисъл (от разл. слав. езици), са произлезли по същия начин, а литовското Kalėdos е заемка от поляците, покръстили литовците. Румънското Colindă е също заемка от славянски език, нещо често наблюдавано в румънския език. Гръцкото κάλαντα/κολιαντα има друга етимология, а това, че празникът на зимното слънцестоене съвпада с римското calende е същото съвпадение, като с коленето на животно по това време.

Изт.: http://www.facebook.com/groups/The.Bible.vs.The.Occultism/doc/308301615876469/

ДЯДО КОЛЕДА (Santa Claus)

Ако се преаранжират буквите в името на дядо Коледа (на англ. Santa Claus), от Santa – Санта ще получим Satan – Сатан. Санта има същият буквен състав като Сатан. Блаватска, майката на “Ню-Ейдж” движението в нейната книга „Тайната доктрина, т…ом 2 стр. 350 казва: „Името не е важно, важни са буквите в него“ (!!!). До тук добре, първата дума е очевидна, остава втората – Clause – Клаус. И тук има тайно значение. Пак да преаранжираме – Клаус = Lucas.

„Lucas“ е съответсващото име с корен от латинската дума lucaris. Тази дума означава “принадлежащ на гората, на дърветата”. В този смисъл можем да разглеждаме термина Сатан Лукас като “отнасящ се до дърветата”. Виждате ли тук проблема? В древни времена са същесвували езически ритуали, свързани с вечнозелените дървета. Те се споменават многократно в Библията и са забранени. Защо използването на тези дървета е забранено от Бог? Нека видим! Когато перфектното сътворение на света е помрачено от греха – това долно дело на старата змия Сатаната, той посява семето на съмнението (Битие 3:1) нарушавайки божията заповед да не се докосва дървото на знанието. Тогава грехът се утвърждава на света защото Ева, а след нея и Адам опитват от забраненият плод. Бог, за да предпази двамата от следващата им греховна стъпка – дървото на живота, поставя там пазач един Огнен ангел. В противен случай те биха станали безсмъртни като ангелите и по такъв начин неспособни да откупят греха си. Много мислители определят мечът като наказание, но мъдреците винаги са смятали мечът като предпазно средство за човешкият род.

В ранната човешка история една от най строгите форми на наказание е публичното обесване на дърво – като унизително доказателство за извършени престъпления.

В Старият завет бог заповядва на евреите да не постъпват така с хората: “тялото му не бива да пренощува на дървото, а го погреби в същия ден, защото проклет е пред Бога (всеки) обесен (на дърво), и не осквернявай земята си, която Господ, Бог твой, ти дава за дял. “ (Второзаконие 21:23)

Проклятието на бог се отнасяше и до други нации, които се кланят на други богове: “Разорете всички места, дето народите, които ще завладеете, са служили на боговете си, по високи планини и хълмове и под всяко клончесто дърво” – (Второзаконие 12:2)

Думата “зелено клонесто дърво” е споменато над 12 пъти в Старият завет – ето няколко примера:

…….. И ще узнаете, че Аз съм Господ, кога поразените ще лежат между своите идоли около жертвениците им, на всеки висок хълм, на всички планински върхове, под всяко зелено дърво и под всеки клонест дъб, там, дето принасяха благовонни кадива на всичките си идоли…….. (Езекил 6:13)

……и той принасяше жертви и кадеше по оброчища и по хълмове и под всяко клонесто дърво… (Летописи 28:4)

………видя ли ти, що върши отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходи на всяка висока планина и под всяко клонесто дърво, и там блудствува… (Йеремия 3:6)

…….. Признай само вината си: защото ти отстъпи от твоя Господ Бог и разпътствува с чужди под всяко клонесто дърво, а Моя глас не слушахте, казва Господ…. (Йеремия 3:13)

…..които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво… (Исая 57:5)

……. ти казваше: „няма да служа на идоли“, а между туй на всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво ти блудствува. (Йеремия 2:20)

…….. Като за свои синове те си спомнят за своите жертвеници и за своите дъбрави край зелени дървета, на високи хълмове..(Йеремия 17:2)

Най-показателно е че Иисус – дърводелец, в Неговите ранни години е разпънат на дървен кръст, за да изкупи греха на човечеството.

Много от вас ще кажат – това е съвпадение, случайност, но уви – Рождество Христово е узурпирано от Санта Клаус и неговите вечно зелени дървета. Да се украсява елха е пагански езически ритуал, който се е извършвал от време оно.

А ритуала отсечено дърво, змия гирлянд се вие и задушава дървото....не говори ли нещо...символите много значат....много говорят...