РАЗСТРЕЛЪТ НА ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО В РУСИЯ - ИНСЦЕНИРАН?

Разстрелът бил изфабрикуван от болшевиките
Всяка година, в средата на лятото, се подновява сърцераздерателният плач за разстрела на невинния руски цар Николай Втори, когото християните обявиха за светец през 2000 г.
Писателят Николай Левашов веднъж споменава, че през 30-те години Сталин се срещал с Николай Втори и искал от него пари за предстоящата война. Николай Горюшин в един свой репортаж пише следното:
„... Във връзка с това се оказа потресаваща информацията, свързана с трагичната съдба на последния император на Руската империя – Николай Александрович Романов и неговото семейство... През август 1917 г. той и семейството му са изпратени в град Тоболск. Изборът на този град не бил случаен... Изгнанието в Тоболск е било своего рода надсмиване над династията на Романови...
През юли 1918 г. Якоб Шиф издава заповед на едно от своите доверени лица в правителството на болшевиките - Яков Свердлов, за ритуалнотубийство на царското семейство. Свердлов, който се посъветвал с Ленин, заповядва на коменданта на дома на Ипатиев - чекиста Яков Юровски, да изпълни задачата. Според официалната история, в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. Николай Романов заедно със съпругата и децата му били разстреляни.
На една среща Николай Левашов съобщава, че всъщност Николай Втори и семейството му не са били разстреляни... Това заявление веднага ражда много въпроси. На тази тема са написани много трудове, има и показания на свидетели, които на пръв поглед изглеждат правдоподобни.
В логическа верига не се вписват фактите, до които стигнал следователят А.Ф. Кирста, който се включил в разследването от август 1918 г. По времето на следствието той разпитал доктор П.И. Уткин, който съобщил, че в края на октомври 1918 г. бил поканен в сграда, в която била разположена Чрезвичайната комисия по борба с контрареволюцията (ЧК), за да окаже медицинска помощ. Пострадалата се оказала девойка на около 22 години с порязана устна и хематом под окото. На въпроса, коя е, тя отговорила, че е „дъщеря на Господаря Анастасия”.
По времето на следствените действия следователят Кирста не открил труповете на царското семейство в Ганината яма. Скоро следователят открил много очевидци, които съобщили по времето на разпитите, че през септември 1918 г. в град Перм се намирала императрицата Александра Фьодоровна и великите княжни. Очевидецът Самойлов, който се позовал на думите на своя съсед, охранителя на дома на Ипатиев Варакушев, твърдял, че не е имало никакъв разстрел; царското семейство било качено на вагон и откарано някъде.
След като получил тези данни, А.Ф. Кирста бил отстранен от делото и му заповядали да предаде всичките материали на следователя А.С. Соколов.
Николай Левашов съобщил, че мотивът за запазването на живота на царя и семейството му било желанието на болшевиките, въпреки заповедта на правителството, да завладеят скритите богатства на династията Романови... Скоро починали организаторите на разстрела през 1919 г., през 1924 г. – починал и Ленин.
Николай Левашов уточнил, че Николай Втори общувал със Сталин и богатствата на Руската империя били използвани за засилване мощта на Съветския съюз...
Слухът за разстрела на царското семейство по-скоро бил пуснат като „отчет” през поръчителите...
Николай Втори се срещал със Сталин?
(според Владимир Сичьов)
„Николай Втори и цялата женска част от семейството били откарани в Германия. Но документите и досега са засекретени.
За мен тази история започна през ноември 1983 г. Тогава бях фоторепортер в една френска агенция и бях командирован на международната среща във Венеция. Там срещнах един италиански колега, който след като научи, че съм руснак, ми показа един вестник (стори ми се, че е „Ла Република”). В статията, която италианецът ми показа, ставаше дума за това, че в Рим на преклонна възраст починала някаква монахиня – сестра Паскалина. По-късно научих, че тази жена заемала важен пост във ватиканската йерархия при папа Пий Дванайсети (1939-1958).
Тайната на „желязната лейди” във Ватикана
Сестра Паскалина, която заслужила прякора „желязната лейди” във Ватикана, преди смъртта си повикала нотариус с двама свидетели и в тяхно присъствие продиктувала информацията, която не искала да отнася в гроба: една от дъщерите на последния руски цар Николай Втори – Олга, не била разстреляна от болшевиките през 1918 г., а живяла дълго и била погребана в гробището в село Маркота, в Северна Италия.
След като приключи мероприятието, заедно с италианеца, който беше мой шофьор и преводач, посетихме това село. Намерихме гробището и гроба. На плочата пишеше на немски: „Олга Николаевна, голямата дъщеря на руския цар Николай Романов” и датата на живота и смъртта й – „1895-1976”.
Говорихме с пазача на гробището и жена му. Те и всички от селото познавали Олга Николаевна, знаели коя е тя и били сигурни, че е велика княгиня, която била под защитата на Ватикана.
Тази странна история ме заинтригува и реших да разследвам разстрела на царското семейство и дали въобще е го е имало.
В нощта на 16 срещу 17 юли всички болшевики заминали за Перм. Сутринта в Екатеринбург били разлепени листовки със съобщения, че царското семейство е напуснало града. Скоро градът бил завзет от белите. Била образувана следствена комисия „по делото за изчезването на Николай Втори, императрицата, царевича и великите княжни”, която не открила никакви убедителни доказателства за разстрела.
Следователят Сергеев през 1919 г. в интервю в един американски вестник казва: „Не мисля, че всички са били екзекутирани – и царят, и семейството му. Според мен в дома на Ипатиев не са били екзекутирани императрицата, царевичът и великите княжни...”
Това заключение не устройвало адмирал Колчак, който в този момент вече се бил провъзгласил за „върховен управител на Русия”. Колчак заповядал да се събере втора следствена бригада, която стигнала до извода, че през септември 1918 г. императрицата и великите княжни били държани в Перм.
Третият следовател обаче Николай Соколов, който водел делото от февруари до май 1919 г., направил заключението, че цялото семейство било разстреляно, труповете били разчленени и изгорени. „Онези части от телата, които не се поддали на огъня – писал Соколов, - били унищожени със сярна киселина...”
В такъв случай кой е погребан през 1998 г. в Петропавловския събор?
След началото на перестройката край Екатеринбург били открити нечии скелети. През 1998 г. в родовата гробница на Романови те са тържествено препогребани; преди това са проведени многобройни генетични експертизи. Гарант за автентичността на царските останки е президентът Борис Елцин. Руската православна църква отказва да признае костите с останките на царското семейство.
Но да се върнем към Гражданската война. По мои данни в Перм царското е било разделено. Пътят на женската част води към Германия, а на мъжете – на Николай Втори и царевича Алексей, в Русия. Бащата и синът дълго време били държани край Серпухов, в бившата дача на търговеца Коншин. По-късно в сводките на НКВД това място е известно като „Обект №17”.
Вероятно царевичът е починал през 1920 г. от болестта си – хемофилия. Относно съдбата на последния руски император нищо не мога да кажа. Освен едно: през 30-те години Сталин два пъти посещавал „Обект №17”. Значи ли това, че в тези години Николай Втори е бил още жив?
Мъжете били оставени за заложници
На 3 март в Брест-Литовск между Съветска Русия и Германия, Австро-Унгария и Турция е сключен мирният договор. Русия губи Полша, Финландия, Прибалтика и част от Беларус. Но не заради това Ленин нарича този мир „унизителен”. И досега пълният текст на договора не е публикуван нито на Изток, нито на Запад. Вероятно заради тайните условия в него. Може би кайзерът, който е роднина на императрицата Мария Фьодоровна, поискал да бъдат предадени в Германия всички жени от царското семейство. Момичетата нямали права над престола и следователно не можели да бъдат заплаха за болшевиките. Мъжете останали за заложници като гаранция, че германската армия няма да тръгне по-далече, отколкото е предписано в мирния договор.
Какво се случило след това? Каква е била съдбата на жените на Запад? Било ли е тяхното мълчание задължителното условие за тяхната неприкосновеност? За съжаление въпросите са повече от отговорите...
Посочената по горе сестра Паскалина починала в частна клиника в Швейцария. Тя била известна на целия католически свят, тъй като преминала живота си с бъдещия папа Пий от 1917 г., когато той бил още кардинал Пачели в Мюнхен, до смъртта му през 1958 г. Тя оказала силно влияние върху него и той й поверил администрацията на Ватикана. Преди смъртта си тя разказала за дъщерята на последния руски цар Олга, погребана в село Маркота, недалеч от езерото Маджоре. Тя се заселила в селото през 1948 г. и била на издръжка на Ватикана.
Заминах за Париж и открих една книга на двама английски журналисти.
Том Манголд и Антъни Самърс през 1979 г. издали книгата „Досието на царя” („Делото на Романови, или разстрелът, който не се случи”).
Те твърдят, че ако се свали грифът на секретност от държавните архиви след 60 години (през 1978 г. се навършиха 60 години от подписването на Версайския договор), там ще се открие голяма сензация. Двамата автори попаднали на телеграма на английския посланик до външното министерство, в която пишело, че царското семейство напуснало Екатеринбург и заминало за Перм.
Станало ясно, че след като белите влезли в Екатеринбург на 25 юли, веднага назначили следовател, който да разследва разстрела на царското семейство. Николай Соколов е третият следовател, получил делото в края на февруари 1919 г.
Въпросът е кои били първите двама следователи и какво са доложили на началството си. Първият следовател бил Намьоткин, назначен от Колчак, който работил три месеца, и стигнал до извода, че не е имало разстрел, а инсценировка на разстрела...
Колчак скрил този рапорт и назначил втори следовател – Сергеев. Той работил три месеца и в края на февруари връчил на Колчак рапорт със същия извод: не е имало разстрел, а инсценировка...
Тук следва да припомня, че белите свалиха царя, а не червените, и те го изпратиха на заточение в Сибир. През тези февруарски дни Ленин беше в Цюрих. Бялата върхушка не са монархисти, а републиканци. А Колчак нямаше нужда от жив цар. Затова той назначава „свой” следовател – Н. Соколов, и му възлага специална задача; той работи три месеца и също не открил трупове и веднага измислил версията - „хвърлили телата в шахта и ги залели с киселина”. Тази информация се разпространява до 1998 г. И никой не се съмнява в нея...
В нощта на „разстрела” на 16 срещу 17 юли 1918 г. от Екатеринбург за Перм заминава голям ешелон с цялата местна Червена армия, местния ЦК и местната ЧК. Белите влизат на осмия ден, а Юровски и съратниците му прехвърлят отговорността за разстрела на двама войници...
Н. Соколов описва мазето на Ипатиевия дом, публикува снимки, на които се виждат куршуми в стените и тавана (при инсценировката вероятно са ги изстреляли). Изводът бил, че корсетите на жените били пълни с брилянти и куршумите рикоширали...
Соколов описва дрехите на всеки член на императорското семейство и коси от всяка глава. Какво означава това: че са ги стригали и преобличали преди разстрела? Съвсем не – те са били откарани в същата нощ на „разстрела”, но ги подстригали и преоблекли, за да не ги разпознае никой.
Том Маголд и Антъни Самърс интуитивно разбрали, че разгадката на този интригуващ детективски въпрос трябва да се търси в Договора от Бресткия мир. Те търсили оригинала на този договор. Никъде не го открили и след 60 години! Дори в разсекретените архиви в Лондон и Берлин. Търсили навсякъде и намирали само цитати, но не и пълния текст. И стигнали до извода, че кайзерът поискал от Ленин жените да бъдат предадени на Германия. Жената на царя е роднина на кайзера, а момичетата са немски гражданки. Затова може би Ленин заявил „мирът е унизителен, но трябва да го подпишем”.
Официално се знае, че Троцки подписал договора от втория път, след настъплението на немската армия, когато станало ясно, че Републиката на съветите няма да издържи. Ленин предал женската част на германците в Киев. Затова убийството на германския посланик Мирбах в Москва и на германския консул в Киев след този акт придобиват смисъл.
Книгата „Досието на царя” е увлекателно разследване на една хитро заплетена интрига в световната история...