ИСТИНАТА Е НЯКЪДЕ ТАМ

ДУХОВНИТЕ ВРЪЗКИ

*Случвало ли ви се е да срещнете изведнъж човек, когото не познавате, но при допир с него сякаш усещате вибрация от електрически ток.

*Човек, който, вероятно, няма и да видите повече, но в конкретния момент да установите, че просто го обичате.

Духовна връзка.

Това е връзка между две души /и респективно между двама души/ от така наречения "нов тип". Което означава, че при нея има обмен, който е на интелектуално, емоционално, сексуално и духовно ниво. Обменът между двете души е "пълен" и между тях се получава един синхрон, който ги кара те да се усещат щастливи само при мисълта за другия. Този тип връзки напоследък се среща все по-често и това налага да се дадат някои обяснения за типа взаимодействия, които се получават при тях.

Как да разпознаем духовна връзка.

Срещате някого, който буквално разтърсва цялото ви "същество". Който обсебва мислите и чувствата ви. Който ви кара непрекъснато да се стремите към него. За когото страдате невъобразимо, ако не го чуете, не го видите, не го докоснете. Вие не сте луди в никакъв случай. Просто в този ви човешки живот се е реализирала една от "даденостите" ви. И вие сте срещнали своята духовна половинка. Боли ли ви душата, когато мислите за този човек? Получава ли се "неистов" стремеж към някой, който ви е напълно непознат? Имате ли чувството, че всеки момент "ще се разградите" вътрешно.

Какви са усещанията при духовна връзка.

Най-важното усещане е радостта, която изпитва душата ви. Може да е силна радост в началото - като ликуване. А може да бъде "тиха радост", като усещане преди спокойствието. Понякога може да е свързано с катализиране на душата в чисто физически план, и поява на усещания, които изглеждат странни. Например подобно странно усещане е когато говориш с някого, през тялото ти да преминава вибрация, като от електрически ток. Това усещане може да бъде изведено на доста по-висока честота и да се среща даже при обикновен разговор по телефона, независимо къде се намират хората - дали в един град, или на голямо разстояние един от друг. Освен този тип усещане се срещат и на пръв поглед необясними неща. Едно от тях е "споменът" за някого. Човекът, който се е появил в живота ни, изведнъж ни се струва странно познат. Все едно се знаем отдавна. Все едно го познаваме от години и сме се разделили с него вчера. И изведнъж усещаме, че този непознат човек ни е странно близък. И нямаме обяснение защо е така. Или четейки нещо, изведнъж установяваме, че онзи, който го е написал, говори на "нашия език" и ние сякаш го познаваме. Разпознали сме го по "ключовите думи" в текста, които са отключили в съзнанието ни "спомени за бъдещето". На всяко човешко същество, още преди самото му прераждане, му е вменена програма, която да се отключва чрез "ключови думи", като чрез "код".

Ако не сме готови за такъв тип връзка.

Ако страхът ви ръководи. Ако не сте готови да загубите собствената си идентичност и да се "влеете в общата такава", просто не правете нищо. За да не затормозявате партньора си от този тип връзка. Защото ако той е готов за този тип връзка, а вие не сте, ще се получи "пробив" по веригата. И ако той е по-издигнатата душа /на по-високо ниво - образно казано/ това ще се стовари върху него като бумеранг. И той ще пострада. Не говорим за физическо страдание, а за такова от енергиен тип. Което съответно рефлектира и психически. Това означава, че когато е налице такъв тип връзка, човек трябва да бъде много отговорен. И ако не е готов да преодолее самия себе си - собствените си страхове и съмнения, не бива да започва нищо. За да не навреди на другия партньор. И респективно на самия себе си. Защото се получава една своеобразна рефлексия - когато вредим на честота и вибрация, еднакви на нашата, това се връща като бумеранг върху нас самите. И ние също страдаме.

Принципи по които се ръководи духовната връзка.

Всяко нещо, което е направено от едната духовна половинка, се връща или рефлектира върху другата половинка. Това вероятно изглежда доста объркващо, защото според земните разбирания човек отговаря само за онова, което е извършил самият той. Според космическите разбирания обаче не е така. Ако е реализирана връзка от духовен тип и е получено общото цяло, макар и по хипотетичен начин / без двамата партньори да са се видeли или да са установили непременно физически тип взаимоотношения в реалността на Земята/, отговорността пада върху двамата партньори.

Как да разпознаем духовните връзки.

Човек се чувства щастлив по един особен начин. Не непременно чрез еуфорията, а по-скоро чрез спокойствието и хармонията, които изпитва. У него се появява желание за духовно, емоционално и сексуално споделяне, но придружено с едно постоянно чувство на хармония. Всеки от двамата иска "да сподели " самия себе си по начин, по който не го е правил никога досега. Това е, казват от ИК, все едно така, сякаш другият човек му принадлежи по някакъв странен начин. И тогава открива любовта, но не я запазва за себе си, а започва да я раздава на другите хора. Докосването до неговата духовна половинка го е направило добър, щедър, прекрасен. И човек осъзнава едно: че любовта му към другия човек съществува по начин, който я прави неунищожима, защото тя вече е част от божественото. И няма значение дали ще бъде декларирана или не, защото тя ще продължава да съществува. Тя ще е енергия, която ще помага на другия човек по пътя му и ще го крепи. Защото и двамата ще са осъзнали едно: че онова, което се е случило помежду им, не струва пари и не робува на интереси. То е безкористно. И даже да следва смърт или раздяла, нищо няма да се промени. Любовта ще остане. Тя ще претърпи някаква метаморфоза, но ще я има. Защото тя е най-важното нещо на този свят. И на тези двама души им е било "дадено" да получат любов в този им живот. И те са я получили по най-съвършения начин - чрез типа духовна връзка, при която човек се докосва до божественото. След преживяване на подобен тип връзка или докосване, всеки от двамата установява, че е на друга честота и вибрация. Разбира, че може да обича другия човек по толкова други начини. Може да е мислено с него и да го подкрепя. Може да излъчва любов и да стига до него по неведоми пътища.

Когато "докосването" се осъществи, нито една от двете души вече не е същата. Получава се една обща честота и вибрация, при която "енергията" получена от докосването, се разделя на две - като при скачените съдове, и двете души се усещат хармонично известно време. През това време, което не би могло да се дефинира точно какъв период ще бъде - година, месец, ден..., другата - "по-изостаналата душа", ще разбере нещо важно: как би се чувствала на по-висока честота и вибрация, ако избере тази душа /по-напредналата/ за спътник. И, естествено, да реши какво да прави. Дали да се стреми към усъвършенстване като сподели себе си и пътя си с тази душа, или да се откаже."Узряването" на "по-изостаналата" душа може да отнеме доста дълго време - понякога цял човешки живот, а понякога може той да не стигне.По този начин на Земята се залагат и "духовните" общности. Няколко по-напреднали души събират около себе си "кръг" от хора, които имат чисто духовни интереси и "се грижат" за тях. "Грижата" се състои в това да им помагат, като ги направляват по правилния път на развитие и усъвършенстване. Вероятно за в бъдеще ще се разчита все повече и повече на тези духовни общности, тъй като чрез тях душата по естествен път се учи и усъвършенства. И това е начинът всички души, които имат желание нещо да направят за себе си, да го направят. Така че елементът "принуда" е изцяло игнориран и това е най-важното.