❤ ДА СТЕ ЖИВИ, ЗДРАВИ И ВЕСЕЛИ БЪЛГАРИ ❤ 

ЕДНА ОТ НАЙ-ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ ТРАДИЦИИ, ОСТАНАЛА НИ ОТ ТРАКИТЕ. Те са обичали пъстри дрехи, а по време на пролетните празници тракийските облекла са били наситени с преплетени бели, червени и зелени символи. Много от тях преминават през хилядолетията и остават и до днес в  българските носии и шевици. Вероятно така са изглеждали нашите предци,  когато са празнували настъпващата пролет и отдавали почит на тракийския Бог Март (Марс) Празникът,   останал хиляди години по нашите земи е съпътстван с пожелания за здраве,  плодородие и благоденствие. Това е началото на новия цикъл в природата.

От дълбока древност първи траките започнали да връзват  мартеници. Те оплитали  три цвята,  бяло, зелено и червено. Дали  е случайно, че 3000 години по-късно българското знаме повтаря в цветове техния древен символ за пролет и пробуждане.  Нашите прадеди слагали мартеници по времето на пролетните мистериозни обичаи, които символизирали края на студа и покълването на природата за нов живот. 

С буйни танци, игри и песни траките отбелязвали раждането, сътворението на пробуждащата се природа.  Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия, зеления и червения конец. 

Като балканци мизите-българи обикалят далеч на север и изток из Азия като завоеватели и нашественици. Те занасят там и мартеницата, а  Аспаруховите българи я връщат обратно на Дунава, където остава до днес.

Всяка година на 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници. За здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта.

В миналото жените извършвали важен ритуал преди да закичат мартеници. Още преди изгрева стопанките изнасят и мятат по оградите червени кърпи, постелки, престилки... Тази гледка ще развесели вечно сърдитата Баба Марта, щом пристигне. И тя ще се усмихне. А нейната усмивка е самото пролетно слънце. Когато Баба Марта е весела, пролетта е топла и слънчева. Ако пък се разсърди, ще докара виелици, студ и сняг. Баба Марта е българският фолклорен образ на месец март. Тя е единствена сестра на 11 братя-месеци в народните представи. Всеобщата представа е, че тя е своенравна старица, която ту се сърди, ту се смее. Затова и времето през март е непостоянно - ту слънчево и топло, ту мразовито и снежно.

Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво. Мартениците са направени от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други има и зелено, но преобладаващо е червеното. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.