НОВИЯТ РЕД НЕ ИСКА ДА ЖИВЕЕМ ОТ ЗЕМЯТА....

БОГАТСТВОТО НА ХОРАТА

ФЕРМЕРИ, ЖИВОТНОВЪДИ, РИБОВЪДИ И ФЕРМЕРИ ТИХО НАМАЛЯВАТ И С ТЯХ КУЛТУРА ОТ ХИЛЯДИ ХИЛЯДИ ГОДИНИ.

Плутос : Бяхме напомнени за това от мобилизацията на европейските фермери! Тук го забравихме, макар и да не липсват големи приказки за продуктивно преустройство на страната от някой от предизборните ни периоди. В действителност обаче от години живеем методичната смърт на гръцкия регион.

Границите на страната обаче остават нейни региони. И техните жители са наши врагове. Те запазиха страната ни, а не атинските бюрократи. Това бяха носители на ценности, защитници на символи и пазители на голямо нематериално и материално наследство. Те със своите усилия в крайна сметка напоиха дървото на Историята.

И все пак фермерите, животновъдите, рибарите и занаятчиите тихомълком намаляват и с тях една хилядолетна цивилизация се свежда до нищо.

Мястото на бившите създатели е заето от кредитополучатели, които въпреки закъснялото си кредитиране остават на лагер в хавуза, в който половината население на страната отдавна е в капан. Бързо се формира нов пролетариат, без корени, без наследство, без препратки. С високотехнологични уединения, в които единственото позволено освен дъвченето е определянето на пола им и надбавките за консумация в клоновете на мултинационалните компании.

А обезлесените региони, след като сме ги пробили институционално, административно и населено, постепенно се превръщат в гъвкави икономически зони или пощенски картички за изискани вегани и дефилиращи с вкус.

Всичко това беше предшествано от вдъхновената от социализма децентрализация на собствениците на кучета. Тъй като не сме излизали от тогавашното ЕИО, с юмруци влязохме в ерата на уискито! Първоначално хората са били субсидирани да депонират реколтата си. След това emavilism се пристъпи към групово финансиране, за да декларират, но не и да произвеждат. Но - о, европейско чудо! - нищо не липсваше! Внасяхме всичко. Дори копринени бричове изпълниха нашите фестивали. Накрая заедно с нас и те забравиха, че "не си ли си намокрил дупето, риба не ядеш".

Изсъхването на провинцията не означава само безпрецедентна хранителна и енергийна зависимост. Той бележи смъртта на цивилизацията, каквато я познаваме. Без преувеличение. Имаме прекъсване на веригата и загуба на памет. Нищо не се предава от поколение на поколение, освен отпадъчните води на медиите.

Тези, които не си затварят очите, виждат ново поколение хора (успешно имитирани от по-възрастните), които смятат своето увреждане за елемент на сила. Поколение, което не знае как да различи ряпата от бодила! Поколение без майстори и майстори. Поколение, което просейки трохи, срича счупени мисли от чужди езици. Поколение, което (след толкова много сексуално освобождение) е все по-малко докосвано! Поколение, което не просто не може да дърпа хорото, но не може да се държи за ръце в изкупителни танци.

И все пак богатството на хората не беше, нито е балоните на борсата и Брюкселските Бурбони. Богатството на хората - от векове насам - е тяхната идентичност, тоест тяхната история, тяхното място и благата, които произвеждат с пот на челото си.

Това ще го разберем, когато останем без хляб. Виждате ли, структурираните облигации и човешките права досега са хранили мнозина, но не са хранили никого.