ЗАЩО АНТИБИОТИЦИТЕ ПРЕСТАНАХА ДА ДЕЙСТВАТ

Антибиотиците са едни от най-популярните лекарства. Но в последно време тяхното могъщество предизвиква съмнения, защото микробите започнаха да си изработват устойчивост към тях.

Пеницилинът е открит през 1928 г. от Александър Флеминг и това слага началото на нова ера в медицината. Новите лекарства – антибиотиците, успяват да превърнат смъртоносните до този момент инфекции в управляеми. Сякаш опасните микроби завинаги капитулират.

През последните 80 години антибиотиците вярно служат на хората. Освен пеницилина се появяват нови видове от тях. Но с течение на времето микробите, включително стафилококите, пневмококите, гонококите и др. се научиха да изработват устойчивост към много лекарства. В началото те престанаха да се страхуват от пеницилина, след това дойде редът на тетрациклина, макролидите и други, много от които вече не действат.

През 2015 г. Световната здравна организация публикува списък с 12 най-устойчиви бактерии, които са глобална заплаха за здравето на хората по света.

През 2013-2014 г. учените осъзнаха, че този проблем има застрашаващ характер и ако не се предприеме нещо, човечеството може да загине от инфекции, предизвикани от устойчиви към антибиотици бактерии. Експерти смятат, че ежегодно от антимикробна резистентност умират в света 700 хиляди души, а прогнозите на СЗО са още по-плашещи.

Антибиотици се прилагат широко във ферми за животни, от които получаваме хранителни продукти – мляко, яйца, месо, и в отглеждането на селскостопански култури.

Образуват се лекарствено-устойчиви бактерии, които се заселват в червата на животните. Тези бактерии попадат в човешкия организъм с хранителните продукти, чрез почвата, водата и въздуха.

Човекът самостоятелно при всяка болест си назначава антибиотици. Когато липсва ефект от тях, той отива в поликлиниката. Лекарствено-устойчивите бактерии чрез него се разпространяват сред други хора, пациенти на клиниката.

Този процес в последно време се ускори значително. За това вина има и намаленият брой нови антибиотици; в сравнение с 80-те години на ХХ век темповете, с които възникват нови антимикробни лекарства се намали осем пъти, както и нерационалното използване на вече съществуващи препарати.

Лекарите също често злоупотребяват с изписването на антибиотици. Освен в животновъдството антибиотици широко се използват в рибовъдството и за очистване на водата.

Медици съветват тези препарати да се използват само по предписание на лекар, да не се използва същият препарат, който е помогнал миналия път, да се спазват курсът и дозировката, да не се приема препаратът, ако са се появили странични ефекти, да не се прилагат същите антибиотици на деца и роднини, да се спазват правилата на приемането им, според инструкцията.

В кои случаи антибиотиците не помагат

При простуда и грип – те са вирусни инфекции, а не бактериални;

При повишена температура – антибиотиците нямат температуропонижаващи, нито обезболяващи свойства;

Кашлица – много малка част от кашлицата е свързана с микроби, най-честите причини са вируси, алергии, бронхиална астма, повишена чувствителност на бронхите към дразнителите в околната среда и др.

Бронхит, отит, фарингит, тонзилит – по принцип респираторните инфекции не изискват употребата на антибиотици, тъй като те най-често се предизвикват от вируси;

Диария – острите чревни инфекции рядко имат бактериална природа, обикновено ги предизвикват вируси. Човек може да има и хранителна непоносимост. В този случай могат да помогнат ентеросорбенти и приемането на повече вода. Приемането на антибиотици при диария, предизвикана от вируси, не само е безполезно, но и вредно – отлага срока на оздравяване.

Д-р Роман Козлов

Какво още трябва да знаем за антибиотиците

Антибиотиците са вещества, които имат природен или полусинтетичен произход, които действат на бактерии, като потискат растежа им или ги убиват.

Думата „антибиотик“ се състои от две съставки: „анти“ – против, и „био“ – „живот“. Но смисълът – против живота, не е против живота въобще, а против живота на микроорганизми.

Една група са синтетични антибактериални средства – например бисептолът.

Преди изобретяването на пеницилина смъртността от пневмония била 30%, днес е 5% сред всички заболели.

Първите препарати на базата на пеницилина са разработени през 1942 г. от съветския микробиолог Зинаида Ермолеева.

Стрептомицинът е открит през 1943 г. През 1946 г. е създаден антибиотик срещу туберкулоза на базата на стрептомицин.

През 1945 г. е отделен хлортетрациклинът. През 1952 г. е създаден антибиотикът тетрациклин.

През 1964 г. антибиотици от групата на цефалосорините са получени от Ели Лили.

Кои са най-силните природни антибиотици

Чесън, ряпа, червена боровинка, калина, хрян, синап.