КАК ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ БЕЗПРИЧИННИТЕ ТРЕВОГИ

Има хора, които сякаш не живеят, а треперят и се страхуват да направят и една крачка. Едни треперят да не ги изпитат в училище, други - на кандидатстудентски изпити и сесии, трети – на събеседване за постъпване на работа. Ръцете им са влажни, гласът им пропада, засилва се потенето им. Нищо не им помага – нито чаят от мента или лайка, нито дихателната гимнастика.

Оправдани ли са тези тревоги?

На този въпрос отговарят психолозите.

Най-напред трябва да си изясним какво представлява тревогата и кога я преживяваме. Тя се появява от неизвестността. В студентските години често се случва да не научим една тема и тя да се падне на изпита. Човешкият мозък не е в състояние да съществува в тотална неяснота. За да се избави от нея, той е готов да измисли най-лошото и в него да повярва. Да се страхуваш от най-страшното е много по-лесно, отколкото въобще да не знаеш какво ще се случи. Фактът, че ние с такава готовност избираме от многото варианти най-лошия, е въпрос на лична осъзнатост и мъдрост.

Отговорете си на въпроса колко пъти точно сте „знаели” какво ще се случи и колко пъти сте се учудвали от неочакваната развръзка. Всичките наши „така си и знаех” е само съвпадение. Със същия успех щяхте случайно да предвидите съвсем друг вариант в развитието на събитията.

Психолозите съветват да си представяме повече хубаво и приятно, а не мрачно и нежелано развитие на събитията. Все едно ще се случи онова, което трябва да се случи, и докато чакате, сте принудени да бездействате и не можете да повлияете на изхода. Във вашите сили е да си въобразите не картини на катастрофи, а радостни снимки, на които са запечатани успешни моменти , късмет и постижения.

Тревогата се храни с енергията ни; тя може да отнеме всичките ни ресурси. Когато нервничим, не можем да ядем и спим, често се налага да забравим за работа, четене на книги и друго.

Един от начините да се справим с тревогата са бягането, физическите упражнения, скачането на въже, но те трябва да се правят, докато се уморим и паднем на земята; тогава тревогата преминава в уморените ни крака.

Психолозите ни съветват да осъзнаем, че тревогата ни прави болни. Когато сме напрегнати, получаваме сърцебиене, високо кръвно налягане, главоболие; те предлагат да се учим от децата, които не изпитват никакви тревоги и страхове. Децата са настроени да не боледуват, програмирани са на бързо възстановяване и мигновено забравяне на неприятностите. Призивът на източните мъдреци „Бъдете като децата!” придобива напълно реален смисъл в случаите с нашите тревоги.

Понякога разбираме, че за една година сме приживели някакви епизоди, на които въобще не е трябвало да обръщаме внимание. Става ясно, че тревогите ни възникват по една-единствена причина – искаме всичко да контролираме. Ние можем да бъдем спокойни само ако здраво държим в ръцете си всеки аспект от многострания живот, затова не сме умиротворени и се вълнуваме твърде много.

Трябва да отпуснем поводите и да престанем да мислим със страх за всяко събитие, което още не се е случило. Това всъщност означава да бъдем щастливи.